№ 353
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500221 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. , подадена от
СВ. Б. Ш., чрез назначения особен представител адв. П.Т., и по въззивна
жалба вх.№ 303867/14.12.2021г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД, чрез юрк.
Е.М., срещу Решение № 262833/19.11.2021г., постановено по гр.д. №
2858/2021г. на ВРС, 33-ти състав, като въззивна жалба вх.№
303281/02.12.2021г. е насочена срещу частта от решението, с която е признато
за установено в отношенията между страните, че СВ. Б. Ш. дължи на
„БАНКА ДСК“ АД сумата от 2 981.39 лева, представляваща изискуема
главница по Договор за кредит „Експресо“ № 310723/05.07.2012г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 22.02.2019г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане, а въззивна жалба вх.№ 303867/14.12.2021г. е насочена срещу
решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „БАНКА
ДСК“ АД за признаване за установено по отношение на ответницата СВ. Б.
Ш., че последната дължи на ищеца сумата от 3 817.80 лева, представляваща
изискуемо обезщетение за забава, начислено за периода от 05.07.2015г. до
22.02.2019г., за които суми е издадена Заповед №1594/26.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 3076/2019 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
Във въззивна жалба вх.№ 303281/02.12.2021г. особеният представител
на СВ. Б. Ш. навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната
част. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал изследване
1
на въпроса за предсрочна изискуемост. Счита, че тя е настъпила на
03.10.2012г., евентуално на 05.03.2012г., евентуално на 05.04.2012г., като в
договора е уговорено /чл. 10, ал. 2 от част 2/, че целият кредит става
предсрочно изискуем при забава на длъжника над 90 дни и в този случай не е
необходимо изрично волеизявление, тъй като кредиторът е направил такова
със самото сключване на договора. Посочва, че давността е започнала да тече
именно от този момент и вземането е погасено с изтичането на 5 години, като
заедно с вземането за главница са погасени и вземанията за лихви. Излага, че
ищецът не твърди да е отправял волеизявление за отнемане преимуществото
на срока по договора, което да е достигнало до кредитополучателя. Моли за
отмяна на обжалвания акт в съответната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „БАНКА ДСК" АД, с който се излагат доводи за неоснователност на
жалбата. Посочва, че настъпването на предсрочна изискуемост следва да бъде
надлежно удостоверено от кредитора. Позовава се на т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че след като не е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.60, ал.2
ЗКИ и волеизявление за това не е достигнало до длъжника, то и договорната
клауза, в която е уговорено настъпването на предсрочната изискуемост, не е
породила действие. Счита, че вземанията са станали изискуеми при
настъпването на крайния падеж на договора, а именно 05.07.2015г., поради
което и възраженията за настъпила погасителна давност на вземанията за
главници и лихви са неоснователни. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендира съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Във въззивна жалба вх.№ 303867/14.12.2021г. „БАНКА ДСК" АД
навежда доводи за неправилност на извода на ВРС, че периодът от
05.07.2015г. до 22.09.2019г. не обхваща три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и поради това
претенцията е погасена по давност. Посочва, че изискуемостта на кредита е
настъпила на 05.07.2015г. на основание настъпил краен падеж на договора.
Позовава се на т. 2 на ТР от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г., като посочва
че след обявяване на изискуемост на задължението на кредитора се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва. Подчертава, че
претендираното от него обезщетение за забава е за периода след настъпване
на изискуемост на кредита - от 05.07.2015г. до 22.02.2019г. в размер на
законната лихва върху неплатените главници. Посочва, че заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 22.02.2019г.,
поради което и всички вземания за периода от три години назад /т.е от
22.02.2016г. до 22.02.2019г./ не са погасени по давност. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна СВ. Б. Ш., с който оспорва наведените в жалбата
твърдения. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл.76 ЗЗД, като заявява избор за евентуално бъдещо погасяване първо на
главницата. Моли за оставяне без уважение на жалбата.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени
са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
2
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбите по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени искове с
правно основание чл.422 ГПК, от "Банка ДСК" ЕАД, срещу СВ. Б. Ш., за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 6 291,46 лева; договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 1 705,27 лева за периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г.;
обезщетение за забава в размер на 568,90 лева за периода от 05.12.2012г. до
05.07.2015г.; обезщетение за забава в размер на 3 817,80 лева за периода от
05.07.2015г. до 22.02.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, които суми са
присъдени с издадена по ч.гр.д.№ 3076/2019г. по описа на РС-Варна Заповед
за незабавно изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че на 05.07.2012г. между „Експресбанк"
АД и кредитополучателя СВ. Б. Ш., е сключен Договор за кредит Експресо
№310723, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 7 000 лева, а той е поел задължение да го погаси в срок до
05.07.2015г., съгласно Погасителен план - Приложение № 1 към договора за
кредит. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от
кредитополучателя на 05.07.2012г. по посочената в Част 1, т.6 от Договора за
кредит негова разплащателна сметка. След усвояване на сумата, още първата
погасителна вноска била погасена със закъснение, нарастващо и при
следващите. С последно постъпила на 04.12.2012г. сума по разплащателната
сметка били погасени просрочените вноски, включително и вноската от
05.12.2012г. След тази дата се твърди, че не са извършвани погашения по
кредита от кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл.11, част II от
договора, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. В настоящият случай,
въпреки, че началната дата на просрочието е 05.12.2012г., кредиторът не се
възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем,
поради което задължението по процесния договор за кредит е изискуемо на
краен падеж, настъпил на 05.07.2015г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата особен представител, с който е оспорено
получаването на заемните средства, както и действителността на договора за
кредит. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Особеният
3
представител е поддържал настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост през 2012г., при което счита, че вземанията са погасени по
давност в цялост към датата на заявлението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. №3076 по описа за 2019 г. на РС-
Варна, ГО, 33-ти съдебен състав, че в полза на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, срещу С.Ш. е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и кредиторът в
едномесечния преклузивен срок е подал искова молба за установяване
съществуването на вземанията му.
Ангажиран от ищеца като писмено доказателство е Договор за кредит
експресо №310723/05.07.2012г., съобразно който банката е предоставила на
ответницата кредит в размер от 7000лв. при срок на договора 05.07.2015г.
Договорът е двустранно подписан на всяка страница. Придружен е от
Приложение 1 – погасителен план.
Съобразно приетото в първа инстанция заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза, средствата от кредитополучателя са усвоени по
посочената в договора банкова сметка в пълен размер. Последните плащания
по кредита са към 05.12.2012г. Размерът на общо непогасената главница е
6291.46лв. По кредита няма постъпили суми от ЧСИ.
При така установените факти, по въведените с жалбите оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Не се оспорва във въззивното производство възникването между
страните на валидна облигационна връзка по представения от ищеца договор
за кредит експресо №310723/05.07.2012г., по силата на който банката е
предоставила на ответницата кредит в размер на 7000лв., която сума е усвоена
в пълен размер от кредитополучателя.
С оглед служебното си задължение да следи за спазване на
императивни норми, съдът, извършвайки проверка, достига до извод, че
подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за
потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и
основанието за неговата дължимост, поради което и включително в
съответствие с изискванията на ЗПК към датата на възникване на
облигационната връзка, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем
начин. Изискването за размер на шрифта не фигурира в редакцията чл.10, ал.1
ЗПК към момента на сключване на процесния договор. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на
всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на
погасителен план. Изискването на чл.11, ал.2 ЗПК датира от 2014г., поради
което също е неприложимо към датата на сключване на процесния договор за
банков кредит.
Спорните въпроси във въззивното производство са към кой момент е
настъпила изискуемостта на задълженията по договора за кредит,
респективно изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност за
вземанията за главница и обезщетение за забава.
4
По наведените във въззивното производство оплаквания от особения
представител на кредитополучателя следва да се посочи, че не е спорно
твърдението на ищеца още в исковата молба, че кредиторът не се е
възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно дадените задължителни указания с т.18 на ТР 4/2013г. ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора за обявяването й. В този смисъл,
независимо от наличието на клауза в договора за кредит, предвиждаща
автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при забава на
плащанията над 90 дни, без отправяне на изявление на банката кредитор за
обявяване на предсрочна изискуемост, което да е достигнало до длъжника, не
би могло да се приеме, че е настъпило действието на клаузата за предсрочна
изискуемост. Ето защо, неоснователни се явяват доводите на особения
представител, че изискуемостта на кредита в цялост е настъпила през 2012г.,
евентуално 2013г., а оттам и не може да се приеме, че погасителната давност
за целия кредит е започнала да тече от този момент.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено с Решение
№45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г., II т.о. на ВКС, по което след допускане
до касация по материалноправния въпрос „Кой е началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит?“ е разяснено, че липсва периодичен
характер на плащанията по договор за кредит и е приложима общата 5-
годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Началният
момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната
погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита, като в тази част не са споделени мотивите на
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС. Отговорът на материалноправния въпрос е, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска.
В конкретния казус, с оглед своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност в процеса, погасени с давността по чл.110 ЗЗД
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/22.02.2019г./, се явяват вземанията за главница по падежирали вноски преди
22.02.2014г. Установява се от заключението на вещото лице, че последното
извършено плащане от кредитополучателя е през м. декември 2012г. Т.е.,
липсва погасяване чрез плащане на вноските по погасителен план с падеж от
05.03.2014г. до края на срока на договора – 05.07.2015г. Главницата по тези
вноски, която е дължима и непогасена по давност, възлиза в общ размер от
3594.20лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано от „Банка ДСК“
АД в частта, с която искът за главница е отхвърлен, поради което решението
следва да се потвърди в обжалваната от особения представител част, с която
искът е уважен до сумата от 2981.39лв.
Основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба на „Банка
ДСК“ АД досежно приложението от първоинстанционния съд на института
на погасителната давност по отношение на вземането за лихва за забава.
Съобразно чл.111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна
давност. На 05.07.2015г. е настъпил крайният падеж на договора за кредит, в
който момент всички вземания за главница до последната вноска са станали
5
изискуеми по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 22.02.2019г., при което погасени по давност се
явяват вземанията за лихви за забава, възникнали преди 22.02.2016г.
Дължимо и непогасено по давност е обаче обезщетението за забава за периода
22.02.2016г. до 22.02.2019г. Изчислено с продукт Апис – Финанси,
обезщетението за забава за този период върху дължимата главница от
3594.20лв. възлиза в размер от 1095.35лв., до който размер искът за
обезщетение за забава е основателен и непогасен по давност и следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума до предявения размер от 3817.80лв. и за
периода 05.07.2015г. до 21.02.2016г. искът подлежи на отхвърляне.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „БАНКА ДСК” ЕАД, срещу СВ. Б. Ш., иск да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1095.35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 22.02.2016г. до 22.02.2019г., като вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният установителен иск за тази сума да бъде уважен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, с които
е уважен предявеният иск за главница от 2981.39лв., и е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за забава за разликата над сумата от
1095.35лв. до предявения размер от 3817.80лв., както и за периода
05.07.2015г. до 21.02.2019г.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, съразмерно с
допълнително уважената част от иска за обезщетение за забава и частта, в
която жалбата на особения представител за недължимост на главницата е
неоснователна, и на осн. чл.78, ал.1, 3 и 8 ГПК, С.Ш. следва да бъде осъдена
да заплати допълнително на въззивното дружество сторените в
производството разноски за държавни такси, депозити и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 493.50лв., от които 21.91лв. разноски за
заповедното производство, 135лв. разноски за първата инстанция и 336.59лв.
разноски за въззивното производство. За база за изчисление на разноските за
въззивна инстанция, съставът на въззивния съд на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
дружеството от 150лв.
На осн. чл.77 ГПК С.Ш., в качеството й на въззивник, следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС –
Варна дължимата държавна такса за подадената от особения представител
въззивна жалба в размер от 59.63лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262833/19.11.2021г., постановено по гр.д.
№2858/2021г. на РС - Варна, 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Оборище”, ул. „Москва” № 19, срещу СВ. Б.
Ш., ЕГН **********, с адрес ****, иск да бъде прието за установено в
6
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1095.35 лв. /хиляда и деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 22.02.2016г. до
22.02.2019г., за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№1594/26.02.2019г., по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №3076 по описа за
2019г. на РС-Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът СВ. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на ищеца
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Оборище”, ул. „Москва” № 19, сумата от 1095.35 лв. /хиляда и
деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 22.02.2016г. до 22.02.2019г., за което
вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1594/26.02.2019 г., по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №3076 по описа за 2019г. на РС-Варна, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262833/19.11.2021г., постановено по гр.д.
№2858/2021г. на РС - Варна, 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено, че СВ. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на ищеца
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Оборище”, ул. „Москва” № 19, сумата от 2981,39 лв. (две
хиляди деветстотин осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2019г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед №1594/26.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3076/2019г. по
описа на ВРС, както И В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК ********* срещу СВ. Б. Ш., ЕГН **********, иск да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца разликата над 1095.35 лв. /хиляда и деветдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки/ до предявения размер от 3817.80лв. /три хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, обезщетение за забава
върху главницата, както и за периода 05.07.2015г. до 21.02.2016г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА СВ. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Оборище”, ул. „Москва” № 19, сумата от 493.50лв.,
/четиристотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1, 3 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 59.63лв. /петдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща дължима за въззивното производство държавна такса, на осн.
чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8