О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74 17.01.2017 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и
търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Окръжен
съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 254 по описа за 2016 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.
1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Дичо Драгиев Кунев, в качеството му на ЕТ
"Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. "Карлово" № 9, ет. 3, против "Камт"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Карнобат, гр. Карнобат, Промишлена зона,
представлявано от Христо Христов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 42 442,84 лв., получена от „Камт“ АД без основание през периода
от м.юли 2013 год. до м.март 2016 год. включително, образувана, както следва: в
периода 01.01.2016 – 31.03.2016 год. – 5 339,57 лв.; в периода 01.01.2015
– 31.12.2015 год. – 16464,43 лв.; в периода 01.01.2014 – 31.12.2014 год. –
14 479,30 лв. и в периода 01.07.2013 – 31.12.2013 год. – 6 159,54
лв., а при условията на евентуалност – да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца горната сума, с която „Камт“ АД се е обогатил без основание за сметка на ЕТ
"Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника.
Постъпил е писмен отговори от „Камт“ АД
в срока по чл.367 ал.1 от ГПК.
Препис от отговора е бил връчен на ищеца с указание за
възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по чл.372 от ГПК
е постъпила допълнителна искова молба.
В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор.
При това положение, с оглед осъществената двойна
размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че осъществява търговска дейност - производство на
дрехи във фабрика "Маркела" в гр. Карнобат, захранвана с ел. енергия
от "Камт" АД до м.яни 2016 година. Заявява се, че през 2006г.
ответното дружество сключило договор за снабдяване с ел. енергия с
"Електроразпределение Стара Загора" АД, ЕИК ********* понастоящем
преобразувано в "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, - договор № 720006/14.02.2006г. На
01.06.2009г. страните подписали декларация помежду си, по силата на която
ответникът се съгласил да захранва с ел. енергия фабрика "Маркела",
чрез електропреносната мрежа в качеството си на абонат на ЕВН, като отчитането
на ползваната от "Маркела" ел. енергия да извършва чрез показанията
на подотчетен електромер.
Заявява се, че ежемесечно ответникът
издавал проформа фактури, в които посочвал количеството припадаща се на ищеца
част ел. енергия, отчетена с подотчетния електромер на фабриката, както и
стойността, която се дължи за плащане. Издавал и данъчни фактури, в които
същата стойност на припадащата се на ищеца част от ползвана ел.енергия се посочвала
като "поддръжка на съоръжения". Заявява се, че действителната уговорката
между страните, съгласно декларацията от 2009г., била ищецът да заплаща на
ответника припадащата се част от разходите за ел. енергия, и тя се установява
както от съдържанието на декларацията-съгласие от 01.06.2009г., така и от
основанието за плащане в проформа фактурите.
Твърди се, че ищецът и ответното
дружество не са договаряли цени на ел. енергия, а и „Камт“ АД няма правото да я
продава с цел да извлича печалба, тъй като не е лице сред посочените в чл. 92
от Закона за енергетиката. Поради горното, според ищеца, ответникът единствено
има право да получи от ЕТ Лазур припадащата се част от разходите, които е
направил за потребената от ищеца ел. енергия. Заявява се, че в съставяните
протоколи за отчитане показанията на подотчетния електромер се съдържа вписване
"съгласно договор за поддръжка на
ел. съоръжения, завишение от 20% върху стойността на разходената ел.
енергия", но такъв договор между страните не е сключван и такава
уговорка не е постигана.
Ищецът твърди, че е заплащал на ответното дружество
по-висока стойност на ел. енергия от действително потребената, като разликата
той е получил без да има основание за това /не е сключван помежду им договор за
продажба на ел. енергия на цените по фактурите, нито пък ответникът е имал
право да продава ел. енергия/. При условията на евентуалност твърди, че с разликата между платеното и действително
направените от ответника разходи - платена от него ел. енергия, той се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Счита, че е заплащал на ответника с
20 % в повече от действителните разходи за консумирана ел. енергия и тази
разлика ответникът не е имал право да получи, евентуално с нея се е обогатил без основание.
В нарочна молба от 08.07.2016 год.
ищецът пояснява, че цената на иска е определена, като по отношение на всички
плащания, извършени в процесния период към „Камт“ АД, е изчислено какво е било 20-процентното
увеличение, прилагано от ответника.
Ответникът „Камт“ АД е депозирал
отговор, с който исковата молба се оспорва изцяло като недопустима и
неоснователна. Заявява се, че ищецът иска да му бъде
възстановено начисленото от ответното дружество ДДС, която претенция следва да
бъде насочена против данъчната администрация, а не против друг търговец.
По съществото на претенцията заявява, че ответникът се е съгласил
да захранва с ел.енергия обекта на ищеца и за тази цел страните са подписали
нотариално заверена декларация-съгласие.
Заявява се, че между търговците е била постигната договорка за цената на
ел. енергията, както и за стойността на всички други услуги, възникващи по
повод предоставянето на ел. енергия. Според ответника цената на тези услуги е
20% от цената на ел.енергията за съответния период и включва: счетоводно обслужване (съставяне на протоколи за
отчитаната ел. енергия; издаване на проформа фактури и фактури); поддръжка на съоръжения (ТП,
контролен електромер, мрежа- ниско напрежение, с дължина повече от 1км.,
преминаваща през няколко цеха и силови табла, като всичко това носи загуби по
трасето на пренасяната енергия, заплащани от „Камт“ АД); ежемесечно планиране
на количеството ел.енергия, баланс - дневна/нощна; регулиране на „cos ф“ с монтиране на
кондензаторни батерии и изграждане на система за управлението й; разходи по
профилактика и поддръжка на трафопост, собственост на „Камт“ АД, както и на
собствената електропреносна мрежа - ниско напрежение; периодична направа на
муфи при възникнали аварии; поддръжка на ТП - смяна на масла и машини и т.н.;
заплащане на лице, което да извършва съответните замервания; наем за преминаване на съответните захранващи
кабели през имота на „Камт“ АД; такса
риск - загуби от аварии, санкции и т.н. и последващо заплащане на
неустойки поради недоставяне на ел.енергия.
Ответникът счита, че заплатената от ищеца сума за ползваната от
същия ел.енергия, както и за съоръжения, технически персонал, имота и
предоставените от „Камт“ АД гаранции на трети лица, са напълно законосъобразни.
В отговора се заявява, че от 1996г. до месец юли 2016г. ЕТ” Лазур
- И.Д.К.- Дичо Кунев” е захранвал своята фабрика от ТП, собственост на „Камт“
АД. Заявява се, че показанията на контролния електромер, ползван от ищеца, са
показвали потребената от него енергия, без в същата да са включени загубите по
трасето. Твърди се, че за да достигне
трифазния ток до фабриката на ЕТ „Лазур“, той преминава през няколко цеха и
силови табла, като всичко това носи загуби по трасето на пренасяната енергия, и
тези загуби са били заплащани единствено и само от ответника. Сочи се, че след
като е било увеличено потреблението на ел.енергия от ЕТ „Лазур“, за ответника
са възникнали множество проблеми - загряване на кабели, необходимост от
ремонтни дейности по преносната мрежа, поставяне на муфи на същата и т.н. Твърди
се, че през целия период от 1996г. до
юли 2016г. ЕТ „Лазур“ е имал възможността да се включи към електроразпределителната
мрежа на ЕВН, но не е искал да заплаща цена за откриване на лична партида в
размер на 21 000 лв.
При условията на евентуалност, ако претенцията бъде счетена за
основателна, ответникът прави възражение за прихващане на исковата сума със
сумата от 45 000 лв., представляваща разходи за поддръжка на съоръжения,
загуби от заплащана, но непотребена от „Камт“ АД ел.енергия по преносното
трасе, заплатени човекочаса работа за осчетоводяване, отчитане, опазване и
поддържане на ел.мрежа, за периода от 1996 до м.юли 2006 год.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която заявява, че не претендира възстановяване на начислено му от ДДС от ответника.
Пояснява, че вместо да префактурира на ищеца припадащата му се, реално
потребена от него ел. енергия, по цената, на която ищецът я е заплатил, ответникът
е фактурирал по- висока стойност, увеличавайки я е 20% - с други думи формирал
е данъчната основа на издаваните към ищеца фактури от цената, която е заплатил
на съответния доставчик, включително платеното на този доставчик ДДС.
Заявява се, че в
протоколите за отчитане показанията на подотчетния електромер се съдържа
вписване „съгласно договор за
поддръжка на ел. съоръжения, завишение от 20% върху стойността на разходената
ел. енергия", но такъв договор между страните не е сключван и
такава уговорка не е била постигната. Заявява се, че посочения процент отговаря
на стойността на платения от ответника ДДС, който той е включил в стойността на
ел. енергията, заплатена от ищеца.
Твърди се, че използваният
от ответника начин на фактуриране на ел. енергия, консумирана от ищеца, води до
неоснователното обогатяване на „Камт“ АД - веднъж търговецът ползва данъчен
кредит за платеното от него ДДС в полза на доставчика на ел. енергия и втори
път - получава същата стойност под формата на плащане от ищеца /част от
фактурираната стойност/.
Ищецът
заявява, че страните са се съгласили
ответникът да му предостави възможност да се захранва с ел. енергия от
електропреносната му мрежа като подотчетно лице и да заплаща съответно
потребената от него ел. енергия, измерена е подотчетния електромер по цената,
на съответния доставчик, т.е. всяка от страните да заплаща по цени на
доставчика консумираната от нея ел. енергия. Твърди, че между страните не е
постигана договорка ищецът да продава ел. енергия на фактурираната по-висока
стойност. Заявява се, че до 20.08.2013г. ответникът счетоводно е отразявал
постъпленията в счетоводството си като цена на ел. енергия, а от тази дата
нататък - като поддръжка на съоръжения. Според ищеца това осчетоводяване е
неправилно и противоречи е тезата на ответника за основанието, на което
получава плащания. Твърди се, че между съдържанието на издаваните от ответника
проформа фактури, данъчни фактури и отговора на исковата молба се съдържат съществени
разминавания - проформа фактурите и данъчните фактури имат една и съща
стойност, но различно основание и нито един от двата документа не съответства
на твърдението в отговора, че ищецът се е задължил да заплаща 20% от стойността
на действително потребената от него ел. енергия за "поддръжка на
съоръжения" - такова липсва в проформа фактурите, а в данъчните фактури
пък това основание е посочено за цялата стойност на фактурираното плащане.
Заявява се, че страните никога не са се договаряли за сметка на ищеца да бъдат
счетоводни услуги, поддръжка на съоръжения, наем за преминаване на съоръжения,
такса риск и т.н., че липсва основание за заплащане на подобни услуги, както и
липсва основание да се търсят в този размер. Ищецът твърди, че ответникът не е направил
нито отделни разходи за счетоводни услуги, нито е извършвал поддръжка на
съоръженията - последните дори не са конкретизирани по вид, а освен това се твърди,
че не са собственост на ответника.
Оспорва се договора
от 01.07.2002г., представен с отговора на исковата молба, с твърдения, че не е
подписан от едноличния търговец Дичо Кунев, а от трето лице - Христо Врънгов,
който не е бил пълномощник на търговеца. Според ищеца съгласие между страните
по силата на този договор не е постигано. Заявява се, че договорът е нищожен
поради противоречие с чл. 96 от Закона за енергетиката, според който ответникът
не може да бъде търговец на електрическа енергия. Твърди се, че клаузата на
чл.13 е дописана поради видимото различие в шрифта, документът се оспорва като неистински и се
прави искане за представянето му в
оригинал. Ако се приеме, че договорът е действителен и е обвързал страните, то
според ищеца действието му е прекратено с прекратяване на отношенията между НЕК
и ответника и сключването на договора от 14.02.2006г. между ответника и ЕВН
България Електроразпределение, тогава с фирма "Електроразпределение Стара
Загора" АД, поради промяна на доставчика на ел. енергия. Като аргумент за
горното ищецът посочва препращащия текст на декларацията - съгласие от
01.06.2009г., с която страните уреждат отношенията си – тя препраща към
договора, сключен между ответника и ЕВН Електроразпределение Стара Загора и би
била излишна, ако страните са считали отношенията си за уредени по силата на договора от 2002г.
Постъпил е отговор на допълнителната
искова молба, депозиран от „Камт“ АД, с който ответникът се позовава на чл.301
от ТЗ. Намира, че след като повече от 14 години ищецът е заплащал предоставяната от ответното дружество
комплексна услуга, включваща и ел. енергията, определяна по този начин, то той
се е съгласил с договорките, постигнати в оспорения договор. Заявява се, че основанието
на договора всеки път е било вписвано и в протоколите за отчитане на подотчетния
електромер на ищеца, което е още едно доказателство за неговото знание за
цената на комплексната услуга, предоставяна от дружеството-ответник, включваща
и ел. енергията, определяна на базата на подписания между страните договор,
дори и да е без представителна власт.
Заявява се, че
различието на шрифта в договора има за цел да подчертае значимостта на
конкретната клауза и да я направи ясно видима за страните.
Поддържат се
твърденията за постигане на договорка между страните за цената на предлаганата
комплексна услуга.
Предявеният главен иск има своето правно
основание в чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, за връщане на даденото без
основание.
Предявеният
евентуален иск има своето правно основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата,
с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.
Възражението
за прихващане, въведено от ответника, е едновременно и материалноправно и
процесуално действие, като от гледна точка на първото е способ за изпълнение на
две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях чрез едностранно
волеизявление. От гледна точка на второто- несамостоятелно средство за защита
срещу предявен иск. Необходимо е ответникът да го въведе по правилата на ГПК
(арг.от чл.298 ал.4 от ГПК) - вземането следва да бъде индивидуализирано, като
се посочат фактите, от които произтича, размера на отделните компоненти и общия
размер.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже пълно и
главно фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения.
При така въведените твърдения и
оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже плащането на исковата сума,
твърденията си за нищожност на договора на соченото основание, а по евентуалния
иск – че ответникът се е обогатил, като е придобил имуществена облага, водеща
до увеличаване патримониума на
последния; че имуществената облага е постъпила в патримониума на обогатилия
се; да докаже, че се е обеднил чрез
намаляване на имуществото му; че обогатяването на ответника е за сметка на
ищеца; връзката между обедняването и обогатяването от един или няколко
юридически факта, както и размера на обогатяването и обедняването. Ответникът
носи тежестта да докаже, че имуществената облага е получена от него с основание,
както и своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
Липсват неподлежащи на доказване факти и обстоятелства.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените при предварителната размяна на книжа от страните писмени
доказателства, като относими и
допустими.
Следва да бъде назначена поисканата от ищеца
счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от него в
допълнителната искова молба, както и на въпросите на ответника в отговора, с
изключение на въпрос №3, който е неясен.
Следва да бъде уважено искането на ищеца
по чл.183 от ГК, като ответникът бъде задължен да представи оригинала на
договор от 01.07.2002 год.
Доказателствените искания на ответника
за задължаване на трети лица (НАП и ЕВН България) да представят документи -
подаваните от двете страни декларации по ДДС и договор за снабдяване с
електрическа енергия №720006/14.02.2006 год. следва да бъдат отклонени – на
експертизата е поставен въпрос за начисления ДДС, а договорът е представен с
исковата молба.
По исканията за допускане до разпит на
двама свидетели и за назначаване на техническа експертиза съдът ще се произнесе
след уточняване на възражението за прихващане по основание и размер.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Дичо Драгиев Кунев, в
качеството му на ЕТ "Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Карлово" № 9, ет. 3,
против "Камт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Карнобат, гр.
Карнобат, Промишлена зона, представлявано от Христо Христов, искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 42 442,84 лв., получена от
„Камт“ АД без основание през периода от м.юли 2013 год. до м.март 2016 год.
включително, образувана, както следва: в периода 01.01.2016 – 31.03.2016 год. –
5 339,57 лв.; в периода 01.01.2015 – 31.12.2015 год. – 16464,43 лв.; в
периода 01.01.2014 – 31.12.2014 год. – 14 479,30 лв. и в периода
01.07.2013 – 31.12.2013 год. – 6 159,54 лв., а при условията на
евентуалност – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца горната сума, с
която „Камт“ АД се е обогатил без основание за сметка на ЕТ "Лазур-И.Д.К.-
Дичо Кунев", ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
УКАЗВА на ответника „Камт“ АД в седмичен срок от връчване на
съобщението да конкретизира възражението си за прихващане на исковата сума със
сумата от 45 000 лв., като заяви с писмена молба, с препис за другата
страна, фактите, от които за ответника е възникнало вземане против ищеца, от
какви компоненти е образувано, техния размер и общия размер на вземането, в
противен случай съдът няма да разгледа възражението за прихващане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №254/2016 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи
оригинала на договора от 01.07.2002 год. най-късно в съдебното заседание, като
му УКАЗВА, че ако не представи
оригинала преписът ще бъде изключен на основание чл.183 изр.второ от ГПК.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се извърши от в.л.Радослава Димова, и да отговори на
въпросите, поставени от ищеца в допълнителната искова молба и от ответника в
отговора, с изключение на въпрос №3.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв.,
платим в седмичен срок от страните поравно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на ответника за задължаване на НАП да представи декларации по ДДС и за
задължаване на ЕВН България да представи договор за снабдяване с електрическа
енергия №720006/14.02.2006 год.
ОБЯВЯВА
на страните, че по исканията за
разпит на свидетели и за назначаване на техническа експертиза ще се произнесе
след уточняване на възражението за прихващане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 28.02.2017 г. от 15.00 часа, за които дата и час
да се призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, като на ищеца ведно със същото да се връчи препис от
отговора на допълнителната искова молба.
Определението е
окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: