Определение по дело №2508/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9956
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Милена Несторова – Дичева
Дело: 20247180702508
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9956

Пловдив, 18.11.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180702508 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.217, ал.2 ЗУТ.

Образувано е по жалба, подадена от „Чоклет тийм“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Юл.Ч. – управител, срещу заповед № 24-РД09-556 от 21.10.2024 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив.

В жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на заповедта до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Производството по делото е образувано по жалба срещу акт по чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, която не спира изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да спре изпълнението на административните актове по чл. 217, ал. 1, с изключение на тези по т. 2. Законът за устройство на територията не е посочил основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт.

По силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 ЗУТ следва да намери приложение общата норма на чл.166, ал.2 АПК.

По реда на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Твърдените и доказани вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а не хипотетични - Определение № 10379 от 16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2022 г., II о., докладчик съдията С. Ч..

В настоящия случай като евентуални вреди, които се сочат от жалбоподателя, са тези, които ще настъпят в резултат на обстоятелството, че посредством предварителното изпълнение на заповедта биха били нанесени непоправими вреди на собственика на имотите, явяващо се трето неучастващо лице в настоящото производство. Същите не се конкретизират и не се представят никакви доказателства в тази насока. Сочи се, че не жалбоподателят, а собственикът на имотите следва да бъде адресат на процесната заповед в качеството му именно на лице – собственик на обекта. В подкрепа на заявеното твърдение, жалбоподателят се позовава на временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № РК-18-13278/2024 г., издадено от Министъра на туризма със срок на валидност 18.11.2024 г.

Нанасянето на финансови вреди не може да бъде прието за значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК при положение, че в случай на позитивен резултат от съдебното оспорване на административния акт може да се претендира за обезщетение за претърпените вреди съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че в КА жалбоподателят е посочен като възложител/извършител на разпоредения за премахване обект и именно заради това процесната заповед е насочена към него в качеството му на неин адресат вкл. и защото именно жалбоподателят е лице, извършващо дейност в обекта съгласно въпросното удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № РК-18-13278/2024 г., издадено от Министъра на туризма. Отношенията на жалбоподателя и собственика на обекта са предмет на сключения между тях договор за сътрудничество (л.10 по делото), същите имат облигационен характер и те следва да бъдат уреждани по общия гражданско-правен ред. Същите не могат да бъдат предмет на защита посредством спиране изпълнението на процесната заповед.

С разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ е даден превес на обществения интерес. В тази връзка допуснатото по силата на закон предварително изпълнение може по изключение да бъде спряно от съда, ако жалбоподателят твърди и докаже наличие на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за него ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън обичайната такава, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт, но такива вреди в настоящия случай не се конкретизират като размер и вид и най-вече не се доказват.

При това положение особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 24-РД09-556 от 21.10.2024 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив следва да бъде отхвърлено.

Ето защо и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ, Съдът

О П Р Е Д. Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искане, подадено от „Чоклет тийм“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Юл.Ч. – управител, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 24-РД09-556 от 21.10.2024 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Съдия: