№ 2554
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело №
20231100505778 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20078862 от 13.02.2023 г., постановено по гр. дело №
15552/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е отхвърлен предявения от П. Л. С., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу В. М. Б., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, район Надежда, ж.к.
„Надежда I“, бл. ********* и М. Д. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. София, район Надежда, ж.к. „Надежда I“, бл. ********* за признаване за
установено спрямо ответниците, че ищецът притежава правото на собственост
върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 200 ТЕ с per. № С *********,
рама № WDB1240811F221394, двигател № 10296310143752.
Срещу решението на СРС, 89 с-в е постъпила въззивна жалба от П. Л.
С., подадена чрез пълномощника адв. Л. Ц., с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник В. М. Б. не е депозирал по делото писмен
отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В писмена молба от 06.06.2024г. моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционния съдебен
1
акт.
Въззиваемата страна- ответник М. Д. Б., чрез назначения й особен
представител адв. С. Г. е подал писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който моли въззивната жалба да бъда отхвърлена, а оспореното решение -
потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първостепенния съд
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. В разглеждания казус, при
постановяване на решението неправилно е приложен материалния закон. С
оглед на което същото се явява по същества неправилно, като в тази връзка
настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
предявения от П. Л. С. срещу ответниците В. М. Б. и М. Д. Б., установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния лек
автомобил на заявеното, като главно придобивно основание - на основание
валидна прехвърлителна сделка /договор за покупко - продажба от 30.08.2015
г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №6637/30.08.2005г. по
описа на нотариус В.Г., с район на действие, района на СРС/. Доводите на
ищеца изложени в жалбата са основателни. Във връзка с изложените във
2
въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от
ищеца П. Л. С. срещу ответниците В. М. Б. и М. Д. Б. положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 200 ТЕ с per. № С *********, рама №
WDB1240811F221394, двигател № 10296310143752, на основание валидна
прехвърлителна сделка. В настоящия случай, ищецът се е позовал на едно
придобивно основание - договор за покупко - продажба на МПС и поддържа
това основание и пред въззивния съд. Въззивната инстанция дължи
произнасяне по така заявеното придобивно основание. Произнасянето по
наведеното основание следва да включва подвеждането на установените
факти към приложимата правна норма и при спазване на установените в
процесуалния закон правила за разпределение на доказателствената тежест.
По заявеното от ищеца придобивно основание, съдът приема следното:
Ищецът се легитимира като собственик на спорния лек автомобил с
договор за покупко - продажба с нотариална заверка на подписите от
30.08.2005г., с рег. №6637/30.08.2005г. по описа на нотариус В.Г., рег. № 340 в
НК, с район на действие, района на СРС, по силата на който Р.В.Т.в му е
продал автомобила, както и със издаденото на негово име свидетелство за
регистрация на автомобила в МВР №*********/31.08.2005г. - голям и малък
талон. В свидетелството за регистрация на процесното МПС - част I и част II,
като собственик фигурира името на ищеца. Обсъжданото свидетелство е
приложено към исковата молба /л. 11, лице и гръб от първоинстанционното
дело/ и не е оспорено от ответниците по реда на чл. 133 от ГПК.
Съгласно решение №213 от 21.01.2015г. по т.д. №4131/2013г. на I т.о. на
ВКС, решение №60029 от 15.06.2021г. по т.д. №2946/2019г. на II т.о. на ВКС,
решение №874 от 18.11.2009г. по гр.д. №4074/2008г. на III гр.о. на ВКС и
решение №792 от 12.01.2011г. по гр.д. №281/2010г. на III гр.о. на ВКС,
свидетелство за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и като такъв съставлява
доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и
относно собственика на съответния автомобил.
Всеки официален документ може да бъде оспорен. При условията на
пълно и главно доказване, следва оспорващият да установи, на осн. чл. 154 от
ГПК неистинността на документа.
В разглеждания случай, свидетелството за регистрация на автомобила
№*********/31.08.2005г. /част I и част II/ е издадено на името на ищеца. То е
приложено към исковата молба, но ответниците не са ангажирали възражения
срещу неговото приемане и ползване като доказателство по реда на чл. 133 от
ГПК, поради което и не е открита процедура по оспорване истинността на
документа по член 193 от ГПК. Ето защо, прилагайки правилото на чл. 179, ал.
1 от ГПК, въззивният съд приема, че ищецът е собственик на процесния
3
автомобил, така както е отразено в официалния свидетелстващ документ -
свидетелството за регистрация на автомобила №*********/31.08.2005г. /част I
и част II/.
В обобщение на изложеното, следва да се направи обоснован извод, че
към момента на предявяване на установителния иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ищецът П. Л. С. се легитимира като
собственик на процесния лек автомобил, на заявеното от него придобивно
основание. Обратното виждане на СРС не е съобразено с удостоверителната
сила на официалните свидетелстващи документи, какъвто представлява
свидетелството за регистрация.
При така изложените съображения, съдът приема, че обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено, като постановено в
нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение
по същество на спора, с което бъде признато за установено по реда на чл. 124,
ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
процесния лек автомобил на основание договор за покупко - продажба от
30.08.2005г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег.
№6637/30.08.2005г. по описа на нотариус В.Г., рег. № 340 в НК, с район на
действие, района на СРС.
По отношение разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 273 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 на
въззивникът-ищец П. Л. С. следва да се присъдят своевременно поисканите и
основателно направени разноски в производството по делото пред двете
съдебни инстанции в размер на 3135 лева /уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, заплатени държавни такси по делото, депозит за вещо лице
по допуснатата съдебно - графическа експертиза и депозити за особени
представители на ответниците/. Предвид уважаване на исковата претенция, на
въззиваемите страни- ответници по делото не се дължат разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20078862 от 13.02.2023 г., постановено по гр.
дело № 15552/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на В. М. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
район Надежда, ж.к. „Надежда I“, бл. *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „********* адв. Е. Г. и М. Д. Б., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, район Надежда, ж.к. „Надежда I“, бл. *********, със
4
съдебен адрес: гр. София, бул. „*********, адв. С. Г., че П. Л. С., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ №34, ет. 3, ап. 10,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, адв. Л. Ц., е собственик на
основание договор за покупко - продажба от 30.08.2005г., с нотариална заверка
на подписите на страните, с рег. №6637/30.08.2005г. по описа на нотариус В.Г.,
рег. № 340 в НК, с район на действие СРС, на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел Е 200 ТЕ с per. № С *********, рама №
WDB1240811F221394, двигател № 10296310143752.
ОСЪЖДА В. М. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
район Надежда, ж.к. „Надежда I“, бл. *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „********* адв. Е. Г. и М. Д. Б., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, район Надежда, ж.к. „Надежда I“, бл. *********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „*********, адв. С. Г., да заплатят на П. Л. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*********, адв. Л. Ц., на осн. чл. 273 от ГПК, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК,сумата от 3135 лева /три хиляди сто тридесет и пет лева/,
представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5