Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Враца, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020 г. /двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 829 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Регионална дирекция по горите –
Берковица против Решение № 85/10.10.2019 г.,
постановено по АНД № 218 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бяла
Слатина. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 682/28.03.2019
г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника Ц.А.Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се
релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК,
вр. с чл. 63 от ЗАНН. Изложени са съображения, че
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на ответника,
като е квалифицирал точно извършеното нарушение и е съобразил времето, мястото
и начина на извършването му, а наложената санкция е съобразно приложимите
материалноправни разпоредби. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло
наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – Ц.А.Д. се
явява лично. От упълномощения процесуален представител на същия е депозирано
писмено становище, в което изтъква аргументи, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба намира за неоснователна. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, тъй
като не са допуснати сочените нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е
Решение № 85/10.10.2019 г., постановено
по АНД № 218 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е
отменено Наказателно постановление № 682/28.03.2019 г. на Директора на РДГ –
Берковица. С последното за нарушение на
чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1 от същия
закон на ответника Ц.А.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева.
За да постанови посоченото решение, районният съд от правна страна е приел,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което обуславя неговата незаконосъобразност
и отмяната му само на това основание, без да е необходимо да бъдат разглеждани
въпросите по съществото на спора. Анализирайки събраните и относими към спора
писмени и гласни доказателства, въззивният съд е установил разминаване и
несъответствие между посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението и
визираната от актосъставителя в качеството му на свидетел по делото, каквото
разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. Според
изложената в АУАН фактическа обстановка, в последствие пренесена и в НП, констатираното
от контролните органи нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е било
извършено на 07.08.2018 г., а в съдебно заседание свидетелят уточнява, че
нарушението е извършено на 06.08.2018 г., но било констатирано на 07.08.2018 г.
В представените по делото справки от Национална система 112 и от Районна служба
„ПБЗН“ – Б. Слатина е посочено, че за инцидента, в резултат на който е
установено нарушението, е съобщено на 06.08.2018 г. и това всъщност е датата на
извършване на деянието. Констатираният порок е приет за съществено процесуално
нарушение, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено
нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника.
Решението е правилно. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, дори само на посоченото основание, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от
въззивния съд, се споделят в пълнота и от настоящата инстанция.
В допълнение, следва да се посочи, че производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. За да предизвика целените с издаването му правни
последици НП, като писмено обективирано волеизявление, с което се налага
санкция, следва да съдържа определени в закона реквизити. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3,
т. 4 и т. 5 от ЗАНН. В случая, в АУАН и НП за дата на извършване на нарушението
е посочена 07.08.2018г., на която дата е издаден АУАН, но не кореспондира с
датата на извършване на нарушението – 06.08.2018г.
Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел издаденото НП за
незаконосъобразно и го е отменил.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на
делото и своевременно направено искане за разноски от страна на ответника,
такива му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143 АПК. В настоящото производство е представен договор за правна защита и
съдействие от 04.11.2019 г. /л. 23 от КАНД № 829/2019 г./, от който е видно, че
ответникът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 300
/триста/ лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН,
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/10.10.2019
г., постановено по АНД № 218 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –
Берковица да заплати на Ц.А.Д. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.