Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

    гр.София, 04.04.2023 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Юлия Асенова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2430 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

         Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

            Ищците Н.К.С. и А.Л.С. поддържат твърдение, че придобили по време на брака си и в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с местонахождение на ет.6 в жилищната сграда на бл. **********гр. София, с площ от 84, 65 кв. метра и състоящ се от три стаи, кухня, заедно с мазе №11 и площ от 5, 13 кв.м. в същата сграда, както и 6, 464% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Според твърденията в исковата молба, правото на собственост върху процесния имот било придобито от ищците през 1989г. по реда на чл.100 от ЗТСУ и по силата на Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС, срещу сумата от 19 886 лева. Тази сума била заплатена посредством кредитни средства от Държавна спестовна каса. Кредитът бил погасен през 2007г. Ищците поддържат твърдение, че придобили процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото при завършване на фактическия състав на процедурата по чл. 100 на ЗТСУ те били в граждански брак, считано от 02.03.1986г. и към момента на издаването на споменатата заповед и изплащането на продажната цена на апартамента. През 2011г. Столична община издала последващ Акт № 1571/ 15.07.2011г. за частна общинска собственост, относно процесния недвижим имот. В исковата молба се твърди, че през 2017г. ответникът- Столична община - отнела по административен ред владението на имота от ищците, установявайки своя фактическа власт. При предявяването на иска Столична община все още осъществявала фактическа власт върху процесния имот, отричайки юридически и фактически съществуването на твърдяното от ищците право в техния партимониум. Според ищците, осъществените от общината правни и фактически действия били неправомерни, неоснователно засягащи правото им на собственост и сами по себе си станали източник на правния спор между страните– спорът, който на свой ред мотивирал правния интерес на ищците от предявяването на иска. При изложените фактически твърдения, ищците претендират да бъде установено в отношенията им с ответника, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот и претендират за осъждане на ответника, да им заплати направените съдебни разноски.

            Ответникът- Столична община, оспорва предявените искове, поддържайки становище за тяхната недопустимост, а при условията на евентуалност – за тяхната неоснователност. Сочи, че имотът се владее от Столична община, в качеството й на собственик.

            Заявява, че отчуждаването на недвижим имот, което дало основание за издаване на посочената от ищците Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС било отменено, поради обявяването на нищожност  на Заповед № РД-0974/08.07.1988г. на Председателя на ИК на СНС.

            Заповедта била обявена за нищожна посредством Решение №2618/27.07.2010г. по адм.д. № 7595/2008г. по описа на 35 с-в при АССГ и реституционния ефект на влязлото в сила съдебно решение се проявил на 17.08.2010г., тъй като била възстановена собствеността върху отчуждения от ищците недвижим имот. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Удостоверение за граждански брак №1546/02.03.1986г. установява факта, че двамата ищци са съпрузи и при действието на отменения /но действащ към момента на сключването на брака/ Семеен кодекс, придобиват възмездно имуществени права в режим на съпружеска имуществена общност, при наличието на номативно установена презумпция на съвместен принос.

Съдържанието на приети като доказателство Заповед № РД-09-74/08.07.1988г. на Зам. Председателя на ИК на СНС и Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС мотивират извода за започналата процедура по отчуждаване на недвижим имот на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ от собственика му К.Д.С..

При липсата на спор между страните, съдът приема за установено твърдението, че Н.К.С. е наследник по закон по права линия /низходящ/ на посочения в Заповед № РД-09-74/08.07.1988г. на Зам. Председателя на ИК на СНС и Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС собственик на отчуждения недвижим имот К.Д.С., починал на 25.07.1995г.

Приетото като доказателство Решение №2618/27.07.2010г. по адм.д. № 7595/2008г. по описа на 35 с-в при АССГ съдържа отбелязване, че е влязло в сила, а правните му последици се свеждат обявяване НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС.

Приетият като доказателство Акт № 1571/ 15.07.2011г. за частна общинска собственост обвързва доказателствените изводи на настоящия съд в хипотезата на чл. 179 от ГПК, установявайки правото на собственост на ответника - Столична община, върху процесния недвижим имот: представляващ апартамент № 11, с местонахождение на ет.6 в жилищната сграда на бл. **********гр. София, с площ от 84, 65 кв. метра и състоящ се от три стаи, кухня, заедно с мазе № 11 и площ от 5, 13 кв.м. в същата сграда, както и 6, 464% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Други относими и правно значими за спора писмени доказателства не са представени, а част от представените следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл. 183 от ГПК и с оглед неизпълнението на изрично вмененото задължение на ищците да представят в оригинал приложените към исковата молба заверени преписи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените от ищците субективно съединени установителни искове за собственост са процесуално допустими. Този извод е съобразен със задължителните указания, които бяха дадени на настоящия състав на съда, чрез Определение № 1489/08.06.2021г. по ч.гр.д. № 1155/2021г. съгласно описа на Софийски апелативен съд.

Предмет на предявените в настоящото производство установителни искове е правото на собственост, върху процесния недвижим имот, а с оглед съдържанието на споменатите вече задължителни указания, съдът е длъжен да приеме, че правния интерес на ищците от предявяването на иск с такъв предмет, е обоснован именно от спецификата на търсената съдебна защита при очертаната в исковата молба фактическа обстановка. Този правен интерес произтича от очертания в исковата молба спор за материално право (спор за собственост), за да бъде установено със сила на пресъдено нещо твърдението, че целият процесен недвижим имот им принадлежи.  

Разгледани по същество– претенциите на ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни - с оглед представените пред настоящия състав на съда доказателства.

В действителност, ищците биха могли да придобият право на собственост върху процесния имот, ако започналата процедура по отчуждаване би била надлежно приключила и бе породила правни последици.

            Събраните в хода на процеса писмени доказателства установяват, че процедурата по отчуждаването на недвижимия имот, който е бил притежаван от наследодателя на ищеца Н.К.С. в действителност не е породила желаните от ищците правни последици. Започнатата процедура по отчуждаване, в хода на което са били издадена Заповед № РД-41-61/19.01.1989г. на Зам. Председателя на ИК на СНС не е довела до възникване на правото на собственост върху процесния апартамент, поради обявяването на нищожност  на Заповед № РД-0974/08.07.1988г. на Председателя на ИК на СНС,  с  Решение №2618/27.07.2010г. по адм.д. № 7595/2008г. по описа на 35 с-в при АССГ.

            Правните последици на влязлото в сила съдебно решение са довели до възстановяване на правото на  собствеността върху отчуждения недвижим имот, в полза на наследниците на собственика този имот, но същите тези правни последици са осуетили откритата в хода на процедурата по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ правна възможност ищците - да придобият правото на собственост върху процесния недвижим имот, който е бил предложен като обезщетение.

Без противоречия, всички събрани в хода на делото доказателства обосновават извода,  че предявените установителни искове, които са насочени срещу ответника Столична община са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като именно общината е собственик на процесния недвижим имот. В този смисъл, съдът кредитираформалната удостоверителна сила на Акт № 1571/ 15.07.2011г. за частна общинска собственост.

По отношение на претенциите за съдебни разноски.

С оглед изхода на спора, ищците нямат право на съдебни разноски, каквото право съществува само за ответника по отхвърлените искове- Столична община.

Съобразявайки съдържанието на представения пред Софийски градски съд списък на разноските, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община общо сумата от 300 лева, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Н.К.С. с ЕГН ********** и А.Л.С. с ЕГН ********** със съдебен адресат: адв. П.,***, офис 511, срещу Столична община, с адрес гр. София, ул. „********и съдебен адресат- юрк. В.Д.,***, искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК - за установяване право на собственост на ищците върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с местонахождение на ет.6 в жилищната сграда на бл. **********гр. София, с площ от 84, 65 кв. метра и състоящ се от три стаи, кухня, заедно с мазе №11 и площ от 5, 13 кв.м. в същата сграда, както и 6, 464% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

 

ОСЪЖДА Н.К.С. с ЕГН ********** и А.Л.С. с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 300 /триста/лева, представляваща съдебни разноски, направени в процеса пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да бъде подадена от ответниците, пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

    СЪДИЯ: