Решение по дело №1607/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 796

 

гр. Сливен, 12.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1607 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.А.С., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, с която са предявени в условията на кумулативно обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за осъждане на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 200 часа извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за главницата от възникването му, тоест от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период през исковия период до датата на подаване на исковата молба, тоест за периода от 26.04.2016 г. до 27.03.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е в служебно правоотношение с ответника, като през исковия период е изпълнявала служебните си задължения в дежурства по график на 8, 12 и 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който до края на 2016 г. е бил едномесечен, а от 01.01.2017 г. - тримесечен. Твърди се, че реалната продължителност на работното й време е била с 45 минути повече при 12 и 24-часовите смени и 30 минути в повече при 8-часовите смени, като въпреки изричната разпоредба на чл. 16е, т. 3 ППЗИНЗС, ответната дирекция отказвала да зачете реалната продължителност на смените и не отчитала като работно време съпътстващите нарядите дейности - провежданите инструктажи преди приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. Излагат се и твърдения, че всяко вземане за допълнително възнаграждение е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГД „ИН“ и Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, както и че върху всяко вземане за допълнително възнаграждение се дължи обезщетение за забава от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период през исковия период до датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове с твърдения, че съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4 ППЗИНЗС, при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, съответно при 24-часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа, а с отмяната на чл. 301 и изменението на чл. 305 ППЗИНЗС от м. март 2014 г., е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват 15 минути преди определеното за инструктаж време. Твърди се още, че съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 ЗМВР се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие за служители, работещи на смени, а над тези часове, положеният извънреден труд не се компенсира.

След допуснато в съдебно заседание на 05.07.2019 г. изменение на исковете, същите са предявени, както следва: искът с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за осъждане на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 868,50 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 135 часа извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 110,82 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за главницата от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период през исковия период до датата на подаване на исковата молба, тоест за периода от 26.04.2016 г. до 27.03.2019 г.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове в изменените им размери и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата и ответната дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., което не е прекратено и към настоящия момент, като от 03.12.2012 г. ищцата е назначена на длъжност „Командир на отделение“ в ЗО „Рамануша“ III-та категория към Затвора в гр. Сливен III-та категория.

На тази длъжност, през исковия период, ищцата е изпълнявала служебните си задължения в дежурства по график на 8, 12 и 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.

От показанията на разпитания по делото свидетел Светослав Чаушев, колега на ищцата, се установява как протичат тези дежурства, както и реалната тяхна продължителност. Съгласно свидетелските показания 24-часовото дежурство започва от 07.45 часа, след това предстои развод, размяна на дежурствата и смяната приключва с отвод на другия ден в 08.30 часа като реалната продължителност на дежурството е 24 часа и 45 минути. 12-часовото дежурство е аналогично, като дневната смяна започва в 07.45 часа с развод и приключва с отвод в 20.30 часа, а нощната смяна започва от 19.45 часа вечерта до другата сутрин в 08.30 часа, т. е. реалната му продължителност е 12 часа и 45 минути. Свидетелят описва, че 8-часовите дежурства са по-различни, като те са с реална продължителност от 8 часа и 30 минути. По време на  дежурствата ищцата и колегите й са на постоянно разположение на прекия ръководител, длъжни са да изпълняват заповедите по всяко време, включително по времето за почивка за хранене и отдих.

Показанията на свидетеля, ведно с документацията, намираща се в Затвора в гр. Сливен, са изследвани от вещото лице, чието заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е изслушано и прието по делото.

Видно от заключението за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. ищцата е положила 135 часа извънреден труд, които не са й заплатени и за които й се дължи допълнително възнаграждение в размер на 868,50 лева. Мораторната лихва върху това възнаграждение за периода от 26.04.2016 г. до 27.03.2019 г. възлиза на 110,82 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събраните доказателства по делото и нормативната уредба относно сумарното изчисляване на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за изцяло основателни и доказани в размерите, предявени след допуснатото изменение на исковете.

По делото са спорни обстоятелствата каква е била продължителността на даваните от ищцата дежурства, която е отчитана и заплащана и следва ли в работното време на дежурството да се включи не само нормативно установения 8-часов, 12-часов или 24-часов период, а и времето от реалното явяване на ищцата на работа до реалното напускане на работното място.

Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1  ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на служителите се определя със заповед на главния директор на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите обекти по предложение на началника на съответната териториална служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на началника на териториалната служба продължителността на работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време.

Разпоредбата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС установява, че отработеното време включва и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

Съдът не споделя възражението на ответната дирекция за недължимост на възнаграждението за положен от ищцата извънреден труд над 8, 12 или 24 часа, при такъв график на дежурствата, поради обстоятелството, че съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4  ППЗИНЗС при 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време. Правилникът е подзаконов нормативен акт, като посочените разпоредби в случая противоречат на императивни разпоредби от ЗМВР и КТ по отношение регламентирането на заплащането и отчитането на извънредния труд, които на основание чл. 19 ЗИНЗС са приложими по отношение служителите на ГД „ИН“. Ето защо при установяване, че ищцата е работила повече от 12 часа по време на 12-часово дежурство, съответно повече от 24 часа по време на 24-часово дежурство и тези отработени часове попадат в отработено време по ППЗИНЗС, то същите не могат да бъдат изключени от заплащане на основание разпоредбите на чл. 16е, ал. 3 и 4 ППЗИНЗС.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че реалната фактическа продължителност на полаганите от ищцата дежурства е била 8 часа и 30 минути при 8-часовите дежурства, 12 часа и 45 минути при 12-часовите дежурства и 24 часа и 45 минути при 24-часовите дежурства. Това е установената реална продължителност на дежурствата от момента, в който ищцата е следвало да се яви на работа и реално се е явявала на работното място, до момента, в който е била освобождавана и реално е напускала работното място. Част от това допълнително време, а именно дейностите по развод, предаване на дежурството, отвод, представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това време от момента на явяването си до напускане територията на ЗО „Рамануша“ към Затвора в гр. Сливен, ищцата е била реално ангажирана и е полагала труд. Това представляват реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите следва да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност на служебното й време.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че през исковия период ищцата е положила извънреден труд в размер на 529 часа, от които 413 часа са заплатени. За останалите положени, но незаплатени 135 часа извънреден труд, на ищцата следва да бъде заплатена сумата от 868,50 лв., поради което предявеният главен иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Основателността на главния иск води до основателност и на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, като от заключението на вещото лице се установява, че съответстващата мораторна лихва върху главницата за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, изчислена за периода от датата на забавата - 26-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, до датата на подаване на исковата молба, тоест за периода от 26.04.2016 г. до 27.03.2019 г., е в размер на 110,82 лв. Ето защо и предявеният иск за присъждане на мораторна лихва следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, съдът намира за неоснователно. Предявени са два обективно кумулативно съединени иска като съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай минималното възнаграждение възлиза на по 300 лв. за всеки от предявените искове или общо 600 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове или общо 100 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, да заплати на А.А.С., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС сумата от 868,50 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 135 часа извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2019 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 110,82 лв. /сто и десет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за главницата за периода от 26.04.2016 г. до 27.03.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: