Решение по дело №2366/2017 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№   6                                                   04.01.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На петнадесети декември                                    двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2366 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 224 ал.1, 245 и чл.128 т. 2 от  КТ.

Ищецът твърди, че е служител на ответното дружество от 20.07.2012 г. Подписаният трудов договор бил срочен, като изтекъл на 21.01.2013 г., но след тази дата продължил да изпълнява служебните си задължения и работодателят не възразил. На 02.03.2017 г. било прекратено трудово правоотношение, като работодателят не изплащал възнаграждения от 2015 г., за което имало постановени решения. Трудовото му възнаграждение било в размер на 471 лева брутно или 392 лева нетно възнаграждение. Моли да се осъди ответното дружество да му заплати за м. декември 2016 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. януари 2017 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. февруари 2017 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. март 2017 г. се претендира брутно трудово възнаграждение за 2 работни дни в размер на 47.10 лева, както и допълнително възнаграждение за 2 работни дни в размер на 2.20 лева. Претендира и обезщетение за забава върху тези суми, а именно за м. декември 2016 г. в размер на 28.80 лева за периода от 01.01.2017 г. до 21.09.2017 г.,  за м. януари 2017 г. в размер на 25.42 лева за периода от 01.02.2017 г. до 21.09.2017 г., за м. февруари 2017 г. в размер на 22.37 лева за периода от 01.03.2017 г. до 21.09.2017 г., за м. март 2017 г. в размер на 2.41 лева за периода от 01.04.2017 г. до 21.09.2017 г. Претендира също така обезщетение за неползван отпуск, както следва: за 2013 г. за 20 работни дни в размер на 493.30 лева, ведно с обезщетение за забава от 03.03.2017 г. до 21.09.2017 г. в размер на 27.80 лева, за 2014 г. за 20 работни дни в размер на 493.30 лева,  ведно с обезщетение за забава от 03.03.2017 г. до 21.09.2017 г. в размер на 27.80 лева, за 2015 г. за 20 работни дни в размер на 493.30 лева,  ведно с обезщетение за забава от 03.03.2017 г. до 21.09.2017 г. в размер на 27.80 лева, за 2016 г. за 20 работни дни в размер на 498.26 лева, ведно с обезщетение за забава от 03.03.2017 г. до 18.04.2017 г. в размер на 28.12 лева, за 2017 г. за 5 работни дни в размер на 127.25 лева, ведно с обезщетение за забава от 03.03.2017 г. до 21.09.2017 г. в размер на 7.15 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат.

Ответникът не е подал отговор в срок, както и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ, както и с оглед текста на чл. 637 от ТЗ, тъй като се касае за трудови спорове по парични вземания и няма данни по делото исковете да са приети за разглеждане в друго производство.

По предявения иск с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.

Страните са сключили трудов договор № 4/20.07.2012 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ с основно месечно трудово възнаграждение от 471лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж. От заповед № 02/02.03.2017 г. за прекратяване на трудовия договор и предизвестие до Г.С. с дата на връчване 02.03.2017г. от ответника /л.7 и 8/, се установява, че ТПО между страните е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.1 от КТ.

С решение по гр.д. 2721/2016г. на ХРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата от 6490,38лв. – неизплатено нетно и допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2016г.

Ищецът претендира, че не му е изплатено трудово възнаграждение за периода от м. декември 2016 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. януари 2017 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. февруари 2017 г. сумата от 471 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 28.26 лева, за м. март 2017 г. се претендира брутно трудово възнаграждение за 2 работни дни в размер на 47.10 лева, както и допълнително възнаграждение за 2 работни дни в размер на 2.20 лева.

Едно от задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно нареждане до банка. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства за заплащане на посочените суми.  Предвид изложеното следва да се осъди ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за периода от месец 12.2016г. до месец 03.2017г. в размер на 1547,08 лева.

По отношение на иска с правно основание чл.224 ал. 1 КТ.

Този иск настоящия състав намира за частично основателен. Разпоредбата на чл. 224 ал.1 от КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. В настоящия случай в самата заповед за прекратяване на ТПО е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван отпуск – цитиран е текстът на чл. 224 от КТ, като не е уточнен периода. По делото липсва възражение за погасяване на част от вземането по давност, като същата не се прилага служебно от съда. няма данни по делото ищецът да е използвал платен годишен отпуск за посочения период. Съдът констатира, че ищецът претендира сумата от 127,25 лева за неползван отпуск за 2017г. в размер на 5 работни дни. През 2017г. ищецът е отработил два пълни месеца и два дни. За този период му се следва отпуск в размер на 3,33 работни дни, или обезщетение в размер на 83,04 лева. Поради изложеното искът следва да се уважи в посочените размери.

По отношение на иска с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.

ТПО между страните е прекратено от датата на получаване на заповедта от работника, без спазено предизвестие. При това положение му се дължи обезщетение в размер на БТВ за срок на предизвестие, който в случая е 30 – дни. В самата заповед за прекратяване на ТПО е посочено, че се дължи такова обезщетение. Аргументиран от изложеното, съдът намира иска за основателен.   

По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Този иск настоящия състав намира за основателен. Разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ посочва, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а алинея 2 на същия текст посочва, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. От своя страна разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ посочва, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия случай в трудовия договор не е посочено друго. С изтичане на съответния месец и неизплащане на трудово възнаграждение, работодателят е изпадал в забава. След служебно изчисление се установява, че размерът е същия.

Основателни се явяват и претенциите за обезщетение за забава по исковете с правно основание чл. 224 ал.1 и 220 ал.1 от КТ. С прекратяване на ТПО от 02.03.2017г. стават изискуеми всички вземания между страните.

При този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 200.00 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 от ЗА. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по исковете в размер на 210.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ТЕЦ Хасково” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Никола Петков” №6, вх.А, ет.4, ап.8, да заплати на Г.Н.С. с ЕГН:********** ***, на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата в размер на 1547,08 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от месец 12.2016г. до месец 03.2017г. /вкл./ по трудов договор № 4/20.07.2012г., прекратен със заповед № 02/02.03.2017г., на основание чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение за неползван отпуск за периода от 2013г. до 2017г. – 83,33 дни в размер на 2061,20 лева, на основание чл. 220 ал.1 от КТ сумата в размер на 498,26 лева, в едно със законната лихва върху сумите от 19.09.2017г., на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245 ал.2 от КТ обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 19.09.2017г. в размер на 70.00 лева, обезщетението върху иска по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 03.03.2017г. до 19.09.2017г. - 116.67 лева, обезщетението върху иска по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от 03.03.2017г. до 19.09.2017г. – 28,12 лева,  и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 200.00 лева, като искът с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ до пълния предявен размер от 2105,41 лева за 85 дни отпуск, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Хасково” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Никола Петков” №6, вх.А, ет.4, ап.8, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на 210 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.