РЕШЕНИЕ
№ 11351
гр. ***, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110166188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Д. срещу „***“ АД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл.9, пар.1, буква „в“ от
Регламент №261/2004 за сумата от 50,85 лева – разходи за билети за влак от летище *** до
хотел и от хотел до летище ***, по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар.
1, вр. с чл.9, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за сумата от 394,78 лева, с
равностойност от 201,85 евро – незаплатени разноски за две нощувки в хотел, и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл.8, пар.1, буква „б“ от Регламент
№261/2004 за сумата от 621,44 лв. – разноски за самолетни билети за алтернативен
самолетен полет до гр. ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.03.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 14852/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищцата посочва, че е имала сключен договор за въздушен превоз с ответника за два
свързани полета по направление *** – *** – ***, съответно с полет *** г. от *** за *** и
полет ***, излитащ по разписание на *** в *** ч. от летище Летище ***, *** и пристигащ
по разписание на *** в *** на Летище ***, ***. Твърди, че авиокомпания „***“ е
потвърдила резервацията за полетите под номер *** и е издала бордни карти, но полетът ***
се е осъществил с 1 час закъснение, поради което по вина на ответната авиокомпания е
изпуснала втория полет *** по направление *** – ***. Посочва, че „***“ е предоставила на
ищцата алтернативен полет за *** – *** който обаче в последствие бил отменен. На ищцата
бил предоставен алтернативен полет ***, който обаче бил планиран за следващия ден – ***
Поради това се наложило ищцата да си потърси хотел да пренощува, за да изчака до
следващия ден и да хване полет *** с „***“ за ***, при което ищцата сторила разход за
нощувка в размер от 104,85 евро, с равностойност от 205,06 лева, както и разход в размер на
13 евро, с равностойност от 25,42 лева, за транспорт – трансфер от летището до хотела на
*** Полет ***/*** с „***“ от *** за *** обаче също бил отменен. Вместо него на ищцата бил
предоставен полет ***, планиран за *** за ***, поради което ищцата следвало да плати
разходи в размер от 97 евро, в равностойност от 189,72 лева за своя сметка за нощувка в
хотел на *** срещу ***, както и разход в размер на 13 евро, с равностойност от 25,42 лева,
1
за транспорт – трансфер от летището до хотела на *** Посочва, че полет *** от *** обаче
бил неизгодна и твърде закъсняла опция за ищцата да достигне до ***, тъй като времето на
пристигането й там би било в по-късен момент от този, в който според оригиналната си
резервация тя трябвало да хване обратен полет от *** за *** и после от *** за ***, за се
прибере у дома (***). Поради това и ищцата не се възползвала и не летяла с полет *** от
***, като вместо това, тя закупила за своя сметка билети за полети обратно към България с
друга авиокомпания, като сторила разход в размер от 621,44 лева. Излага правни доводи, че
съгласно Регламент №261/2004 г. в процесната ситуация, опериращият въздушен превозвач
(„***“ АД) има задължението да осигури храна, напитки, настаняване, алтернативен
транспорт на пътниците и др., така, че да я компенсира поне отчасти за неудобството и
безпокойството, причинени й от непредвидената отмяна на няколко поредни полета, а също
така е следвало да възстанови разноските за полета. Предвид посоченото, ищцата твърди, че
е отправила претенции пред ответното дружество с референтен № ***, но ответното
дружество така и не е заплатило претендираните суми. Твърди, че е сезирала националния
регулатор в ***, който осъществява контрол над въздушните превозвачи за приложението на
Регламент №261/2004г. – SOP, който е изискал становището на „***“ и в отговор на това
ответното дружество е признало напълно основателността на претенцията на ищцата, но
въпреки това ищцата не е получила плащане на дължимите суми за настаняване, транспорт
и премаршрутиране. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е притежавала билети за
процесните полети с „***“, както и обстоятелството, че полет *** от *** е закъснял.
Оспорва, че ищцата е сторила твърдените в исковата молба разходи за хотелско настаняване,
транспорт до летището и за допълнителен самолетен полет, като твърди, че разходите са
разходите са сторени от търговското дружество „***“ ЕООД. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ, считано от датата на извършване на
полета – *** или от датата на сторените разходи – *** Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:
Посоченият Регламент /Е0/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. е приложим в процесния случай на основание чл. 3, т. 1, б. „а“, съобразно който
той се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-
членка, към която договорът се прилага. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /Е0/ №
261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз. Ищцата претендира заплащане
на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на
закупени 2 бр. билети за влак от летище *** до хотела и от хотела до летище ***, две
нощувки, и стойността на самолетен билет от гр. *** до гр. ***.
Претендираните от ищцата обезщетения за имуществени вреди попадат в обхвата на
т.нар. допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламента (ЕО) 261/2004. Последните се
свеждат до възмездяване на допълнителните имуществени вреди, за които се твърди, че са
претърпени от неизпълнение на договора за въздушен превоз. Вредите по чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не обхващат разходите, които пътниците на закъснял или
отменен полет са извършили, поради това, че превозвачът не е изпълнил задълженията си за
помощ и за грижа, предвидени в членове 8 и 9 от Регламента (С-83/10). Допълнителни
обезщетения по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се присъждат при доказани по вид и
размер вреди, причинно-следствената връзка между настъпването им и виновно
неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение на ответника.
2
Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламента, при закъснение/ отмяна на полета, опериращият
въздушен превозвач компенсира пътниците незабавно по чл. 7 и им предоставя
необходимата помощ по чл. 8 и чл. 9.
В чл. 8 е предвидено, че на пътниците се предлага избор между възстановяване на
пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не
изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване;
премаршутиране при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане
при първа възможност; или премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до
техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от
наличността на свободни места.
Предвидено е също така в чл. 9, че при отмяна на полета на пътниците се предлага
безплатно храна и напитки според времето за изчакване; настаняване в хотел в случаите
когато се налага престой за една или повече нощи, или когато се налага допълнителен
престой към първоначално предвидения от пътника; превоз между летището и мястото за
настаняване (хотел или друго място).
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
между страните е сключен договор за осъществяване на въздушен полет по направление
***-***-***: с полет *** г. от *** за *** и полет ***, излитащ по разписание на *** в *** ч.
от летище Летище ***, *** и пристигащ по разписание на *** в *** на Летище ***, ***; че
полетът е закъснял с повече от 1 астрономически час от планираното разписания, в
следствие на което ищцата е изпуснала полет *** по направление ***-***.
Не е спорно по делото, че превозвачът, е предоставил на ищцата алтернативен полет
за *** - *** който в последствие бил отменен, както и алтернативен полет ***/*** от *** за
***, който също бил отменен. Предвид изложеното за превозвача са възникнали
задълженията по чл. 8 и чл. 9 от Регламента.
Между страните не се спори, че ответникът извън предоставените два алтернативни
полети на ищцата, които в последствие били отменени, не е предприел действия, с които да
обезпечи правата на пътника по чл. 8 и чл. 9 от Регламента.
Във връзка с установяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на
неосъществения полет са представени доказателства, установяващи, че ищцата е закупила 2
бр. билети от летище *** до мястото на настаняване (хотела) на *** и на *** на стойност по
13 евро всеки. Тази е и стойността, която съдът приема за установена като платена за
ищцата. Това е и сумата, която представлява вреда за неосъществения полет, доколкото
превозвачът не е изпълнил задължението си по чл. 9, т. 1, б. „в“ от Регламент 261/2004 да
осигури на пътника възстановяване на сумата или превоз между летището и мястото на
настаняване (хотел или друго място).
Не се установяват от събраните по делото доказателства обаче реално извършени от
ищцата разходи за две нощувки в хотел, съответно на *** и на ***, и разходи за закупуване
на самолетен билет от гр. *** до гр. ***. Видно от приетите като писмени доказателства по
делото фактури № ***/***, № ***/*** и №**********/***, същите са издадени на името на
„***“ ЕООД. Ето защо, съдът приема, че разходите за настаняване в хотел и за самолетен
билет са направени не от ищцата М. Д., а от „***“ ЕООД, като без значение е
обстоятелството, че ищцата е управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството. Предвид изложеното и при съобразяване на представените по делото писмени
документи, съдът намира, че ищцата не установи в процеса факта, че е платила с лични
средства процесните суми, поради което и предявеният иск се явява неоснователен в тази му
част.
По възражението за изтекла погасителна давност:
3
При установена частична основателност на предявената претенция следва да се
разгледа по същество заявеното при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност. РЕО 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете
на погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен
полет, поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на
ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е
националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по РЕО
261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е
изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи
полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на
пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС
изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху
въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за
превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би
трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означава, че същите могат да произтичат единствено от
деликт – ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато
обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно
съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички
към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна
(в този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1122/2011 г., III г. о.,
Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета
при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на
ответника да обезщети вредата е договорна. Доколкото размерът на дължимото обезщетение
за причинените вреди от неизпълнение е предварително определен като твърда парична
сума и същата е легално уредена в регламента, то обезщетението представлява законна
неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД се погасява с
изтичането на тригодишен давностен срок. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
разпоредбата на чл. 135 ЗГВ е неприложима, тъй като посоченият в нормата двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД тригодишната давност е започнала да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, в настоящия случай – от деня на изпълнение на
закъснелия полет ***, към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е
възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение. Искът е предявен на 13.03.2024 г.,
когато е подадено заявлението съгласно чл. 422 от ГПК, тоест преди да изтече тригодишния
давностен срок, поради което и съдът приема доводите на ответника за неоснователност на
иска поради изтекла погасителна давност за неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В производството ищцата е направила разноски в общ размер на 50 лв., от
който 25 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство, и 25 лв. – заплатена
4
държавна такса в исковото производство. Съобразно уважената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата М. С. Д. има право на разноски в размер на 2,38 лв.
Ищцата е представлявана от адв. В. Ч.-М., която е осъществявала безплатна правна
помощ по делото. Последната претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие, в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна,
поради това, че ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен
на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 480 лв. Съразмерно на уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на адв. Ч.-М. следва да бъде присъдена сумата от 22,87 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „***“ АД има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Същият
претендира и доказва разноски в размер на 351 лв. (180 евро)– адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника „***“ АД следва да бъде присъдена сумата от 334,28 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от М. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „***“
АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ***, сграда
***, ет. ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл.9, пар.1,
буква „в“ от Регламент №261/2004, че „***“ АД дължи на М. С. Д. сумата от 50,85 лв. –
имуществени вреди, представляващи стойността на заплатените от ищцата 2 бр. билети за
влак от летище *** до хотел и от хотел до летище ***, ведно със законната лихва, считано от
13.03.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 14852/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „***“ АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ***, сграда ***, ет. ***, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл. 9, апр. 1, б.
„в“ и чл. 8, пар. 1, б. „б“ от Регламент №261/2004 г., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 394,78 лв. – имуществени вреди, представляващи
разходи за 2 нощувки и сумата от 621,44 лв. – имуществени вреди, представляваща
стойността на самолетен билет от гр. *** до гр. ***.
ОСЪЖДА „***“ АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ***, сграда ***, ет. ***, да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2,38 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ***, сграда ***, ет. ***, да заплати на адв. В. Ч.-М., на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 22,87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото
пред СРС.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
5
***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, ***, сграда ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 334,
28 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6