ПРОТОКОЛ
№ 2307
гр. Бургас, 28.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело
частен характер № 20242120202171 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Съдът, по отношение на молбата и изложеното от страните намира следното:
По отношение на доводите, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление,
следва да се посочи, че хипотезата на прекратяване на делото по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
визира случай, при който изложените факти не могат да се субсумират под нормата, на
която и да е разпоредба от НК. В конкретния случай обаче тъжителят твърди, че пред трети
лица са разгласени определени обстоятелства, които той оценя като позорни, поради което
счита, че е налице престъплението клевета. В този смисъл, твърдените от тъжителя факти
поначало покриват признаците от състава на престъплението клевета по НК, като дали
твърдените обстоятелства са позорни, дали действително са достигнали до трети лица, при
каква обстановка са били изнесени, респ. друг закон изключва ли съставомерността, са все
въпроси по същество, с които съдът следва да се произнесе с присъда и мотиви.
Независимо от горното, съставът намира направеното искане за прекратяване на
производството за основателно по следните съображения:
С първоначално подадената на 16.11.2023 г. тъжба до РС-Сливен от тъжителя е
повдигнато обвинение срещу Е. Ц. за това, че в периода от 10.05.2023 г. в гр.Сливен до
неустановена дата по-късно същата година при условията на продължавано престъпление - с
две деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извьршени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите деяния се явяват от обект ивна и субективна страна
продължение на предшестващите, е разпространила позорни обстоятелства за комисар Д. К.
К., ЕГН...., както следва:
1. На 10.05.2023 г. в сигнал вх. № 812102-551/10.05.2023 г., адресиран до
Министъра на вътрешните работи, с копия до Дирекция Инспекторат-МВР и до председател
на САС-МВР, е разгласила позорни обстоятелства за комисар Д. К. К., ЕГН **********, а
именно:
- че при неформален разговор по повод извършвана дисциплинарна проверка срещу
мл. автоконтрольор ... по която ст. инспектор
1
Ц. е била определена за председател на комисията, й намекнал да внимава много при
воденето на дисциплинарната проверка, тъй като ако не излезе със становище служителят да
бъде наказан, нещата щели да се обърнат срещу нея;
- че нееднократно комисар Д. К. е изразявал дискриминационно и субективно,
недобро отношение към нея;
- че лично при разпит на свидетели във връзка с провеждано дисциплинарно
производство е опитвал да им влияе да казват неща срещу нея, които не са се случили;
- че има тенденциозно, злонамерено, субективно и дискриминационно
отношение към нея;
- че до нея, в качеството й на Председател на СД024 към Синдикален Алианс
Сигурност МВР, има множество сигнали от служители на ОД МВР- Сливен, които са
подложени на психически натиск от комисар Д. К. К., ЕГН **********;
" че Далото му отношение спрямо нея и множество служители на ОДМВР- Сливен е
в противоречие на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи;
2. На неустановена дата след 10.05.2023 г., в писмено сведение, подадено в
рамките на дисциплинарна проверка от ОДМВР-Сливен и сведено до знанието на
комисията, извършваща проверката, е разгласила позорни обстоятелства за комисар Д. К. К.,
ЕГН **********, а именно, че има дискриминационно отношение спрямо нея на полов
признак,
като клеветата е извършена от длъжностно лице при и по повод изпълнението на
службата му, а именно в качеството на ст. инспектор Е. М. Ц. на началник на група „Отчет
на пътнотранспортни произшествия, на административно-наказателната дейност и
информационно- аналитичната дейност" в сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна
полиция" при ОДМВР-Сливен.
Впоследствие делото е било изпратено за разглеждане в РС-Ямбол, като в съдебно
заседание на 10.04.2024 г. е било направено възражение от защитата за нередовност на
тъжбата, свързано с начина на посочване на времевия период на престъплението, за което се
повдига обвинение. Ямболският съд е изложил мотиви, че липсва неяснота, като след това е
последвал отвод на всички съдии от ЯРС и делото е било изпратено за разглеждане в РС-
Бургас.
С разпореждане от 04.06.2024 г. настоящият състав е дал указания да се отстранят
нередовности на подадената тъжба, като е посочил, че крайният момент на продължаваното
престъпление всъщност не е определен, като е записано, че то е извършено до неустановена
дата същата година, т.е. 2023 г., както и че по отношение на второто деяние е записано, че
същото е извършено на неустановена дата след 10.05.2023 г.
По отношение на даването на тези указания, съдът изрично е посочил, че дължи
самостоятелна преценка за предпоставките за гледане на делото. В този смисъл, настоящият
състав е счел, че тъжбата изначално е нередовна от гледна точка описание на обвинението,
като е изложил своите мотиви за това. Както отбеляза повереника на частния тъжител,
даването на указания не подлежи на самостоятелно обжалване, като контролът върху
преценката на съда се извършва, в случай че производството бъде прекратено на това
основание и това прекратяване бъде обжалвано пред съответния съд.
На 10.06.2024 г. е входирано уточнение от частния тъжител като за краен период на
продължаваното престъпление е посочена датата 13.09.2023 г., а като период на извършване
на второто деяние е посочен 05.06.2023 г.- 13.09.2023 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая действително не е спазен 6-
месечният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за подаването на редовна тъжба. Нормата на чл.81
2
ал.3 от НПК предвижда шестмесечен срок, в който пострадалият следва да подаде тъжба.
Този срок започва да тече от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на
досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия.
В Решение № 93/23.03.2010 г. по н.д. № 751/2009 г. на III н.о. е посочено, че в НПК
не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи
непълнотата в съдържанието на частната тъжба/ например относно датата , мястото, или
елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е
отстранена преди изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК.
Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се
очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за
престъпление, преследвано по реда на частното обвинение.
По повод доводът на повереника на частния тъжител относно занижените изисквания
към съдържанието на тъжбата следва да се посочи, че в същото гореспоменато решение е
посочено, че подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за
престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като
пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Видно от гореизложената фактическа обстановка по настоящото дело, уточнението
на датата (в случая периода) на извършване на престъплението, което настоящият състав е
счел за необходимо да се направи, е извършено на 10.06.2024 г., т.е. след изтичането на
повече от шест месеца дори от момента на подаването на тъжбата пред РС-Сливен на
16.11.2023 г. (до която дата няма как тъжителят да не е узнал за деянието след като подава
тъжба), което прави последната нередовна. Този извод се извлича и от тълкуването на
разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК, който допуска съществено изменение на
обстоятелствената част на тъжбата, стига това да е станало в рамките на срока по чл. 81, ал.
3 от НПК. В този смисъл, следва принципното разбиране, че от тъжителя изначално се
очаква да подаде редовна тъжба още в самото начало. Последващи допълвания и уточнения
на същата са допустими само когато са извършени в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.
В този смисъл е и посоченото от защитата Решение № 330/02.10.2023 г. по н.д. №
457/2023 г. на III н.о., където е посочено, че отстраняване недостатъци в частната тъжба е
недопустимо след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал.3 от НПК, дори когато
тъжбата е подадена преди неговото изтичане, когато не се касае до отстраняване на
недостатък на процесуалния документ, а до промяна на съществен за формулировката на
обвинението факт – датата на извършване на деянието, което е допустимо да се направи
само в срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Следва да се посочи, че изтичането на преклузивния срок не е поставено в
зависимост от действията на съда- дали същият е давал някакви указания, или не, респ. дали
правилно е приемал, че дадените указания са изпълнявани. В този смисъл е и Решение №
50131/17.05.2023 г. по н.д. № 570/2022 г. на II н.о., в което разгледан казус, при който при
първото разглеждане на делото пред въззивния съд, последният е върнал делото за ново
разглеждане на първата инстанция, като е посочил наличието на нередовности в тъжбата.
По този повод касационната инстанция е посочила в решението си: „Дори тъжителите да
бяха изправили нередовностите в тъжбата при повторното разглеждане на делото, това
щеше да е сторено след шестмесечния срок, в който това е допустимо да бъде
осъществено.“.
Това разбиране всъщност почива на един от основните принципи на
правораздаването- равенството на гражданите. Ако се приеме, че съдът неограничено може
3
да дава указания за изправяне на определени нередовности на тъжбата до нейното
окончателно привеждане в редовност, то последният би се превърнал в своеобразен
повереник на тъжителя. Следва да се има предвид, че по делата от частен характер
обвинителната функция пада изцяло върху тъжителя, който е длъжен в посочения в закона
срок да повдигне пълно и ясно обвинение, в случай че смята, че спрямо него има извършено
престъпление.
След като по настоящото дело конкретния времеви период на извършване на
престъплението е бил ясно уточнен едва на 10.06.2024 г., то следва да се приеме, че
всъщност до изтичането на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК (имайки предвид, че тъжбата е
подадена на 16.11.2023 г.) тъжбата е била нередовна. Касае се за съществен елемент на
обвинението- времето на извършване на твърдяното престъпление, който елемент има
голямо значение както за организиране защитата на подсъдимия, така и за приложението на
определени материалноправни институти (например правилата за давност по НК). Не може
да се приеме, че по някакъв начин има стеснение на периода, в който се твърди да е
извършено престъплението, тъй като както съдът е посочил и в разпореждането си от
04.06.2024 г., крайната точка на този период е нямало как да бъде определена по какъвто и
да е начин при първоначалното подаване на тъжбата, т.е. на практика не е била
конкретизирана дата на деянието, респ. времето на извършване на престъплението. Така в
горецитираното Решение № 50131/17.05.2023 г. по н.д. № 570/2022 г. на II н.о. е посочено,
че последващо посочване и конкретизиране на датата на деянието съставлява допълване на
иницииращия процесуален документ, като такава поправка или допълване обаче да бъде
поискана от пострадалия преди изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Тук още
веднъж следва да се отбележи, че не следва елементите на обвинението да се извличат по
тълкувателен път, от който и да е от участниците в процеса.
При така изложеното би могло да се постави въпросът защо настоящият състав не е
прекратил производството по делото още в момента на образуването му в БРС на 29.05.2024
г. след като счита, че още към този момент вече е било невъзможно да се изправи
допуснатата нередовност. Тук следва да се посочи, че формирането на решение по даден
въпрос е следствие от запознаване с тезата на всяка от страните, поради което и съставът е
счел за необходимо да укаже на частното обвинение констатираните нередовности, като не е
било ясно на този ранен етап какви ще бъдат евентуалните твърдения във връзка с това.
Така в настоящото открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
становището, че тъжбата изначално отговаря на всички изисквания за редовност, но по
мнение на съда и по настоящем, това не е така, като изложените от състава мотиви в
разпореждането му за даване на указания не са били опровергани.
Гореизложеното е основание за прекратяване на производството по делото, тъй като
съгласно чл. 25, ал. 5, т. 2 от НПК образуваното производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия се прекратява, когато не са спазени изискванията на чл.
81 от НПК, сред които е и изискването нередовностите в тъжбата да са отстранени в 6-
месечен срок от узнаване за извършване на престъплението.
Следва да се отбележи, че производството следва да се прекрати в цялост, тъй като е
повдигнато обвинение за продължавано престъпление, като съдът е дал указания за
уточняване на времето на извършване на цялостната престъпна деятелност, за която е
повдигнато обвинение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК, настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 2171/2024 г. по описа на
Районен съд- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в
петнадесетдневен срок от днес по реда на гл. 21 от НПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Секретар: _______________________
5