РЕШЕНИЕ
№ 2782
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110157915 по описа за 2023 година
Ищецът ... е предявил срещу ответниците К. б. К., Ю. К. К. и В. К. К., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че К. б. К. дължи сумата в размер на 1031,15
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., аб. № ..., ведно със
законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
152,34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г.
до 15.03.2023 г.; сумата в размер на 30,30 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,89 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 15.03.2023 г., а Ю. К. К. и В. К. К. дължат по 257,79 лева , представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2022
г. за топлоснабден имот находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законна лихва за периода от
27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 38,09 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г.; сумата в
размер на 7,58 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,47 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 15.03.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
1
от 02.06.2023 г. по ч.гр. дело № 15668/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна
сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава и без покана.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на
ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез адв. М., в който оспорват предявените искове, като не оспорват, че са
собственици на имота. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия
в имота. Оспорва годността на СТИ. Възразяват за изтекла погасителна давност.
Възразяват, че сумата от 10,46 лева е платена от К. б. К.. Възразяват, че ищецът няма право
да търси стойността на дяловото разпределение. Правят искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендират разноски в исковото и заповедното производство. Възразява
за разноските на ищеца. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ... счита предявените искове за
основателни, като взема становище, че разпределението на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост е извършвано законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.03.2023 г. г. срещу ответниците за сумите, описани
в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 15668/2023
г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 02.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по образец в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
2
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в
исковата молба печатно издание на посочената дата, че фактурите за сумите са издадени и
обявени съгласно предвиденото в ОУ, стойността на доставената топлинна енергия и цената
на дяловото разпределение за посочения период, както и че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
представените и приети по делото писмени доказателства за извършени метрологични
проверки, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в
топоснабдения имот за периода не е имало работещи присъединени отоплителни тела, а има
1 бр. щранг-лира и 2 водомера за топла вода. В имота е осигурен достъп за отчет за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. и е извършван визуален отчет на двата водомера
за топла вода. Топлинната енергия за процесния период е начислена само за щранг-лирата в
банята, която е единственото отоплително тяло по смисъла на ЗЕ, като топлинната енергия
отдадена от нея по перо отопление на имот е както следва: м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. –
88,56, м. 10.2020 г. до м. 04.2021 г. – 471,04 и м. 10.2021 г. до м. 04.2022 г. 108,96. Сумите за
топла вода на база реален отчет са м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. – 29 куб.м, м. 10.2020 г. до м.
04.2021 г. – 30 куб. м и м. 10.2021 г. до м. 04.2022 г. 28 куб. метра. В имота е начислена и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, че абонатите прекратяват
топлоподаването в имота си. Според заключението на вещото лице общият размер на
задължението за БГВ, топлинна енергия за отдадена сградна инсталация и отопление от
щранг-лирата след изравняването е в размер на 1514,10 лева. От заключението на вещото
3
лице се установява, че общият топломер през процесния период е преминал проверка през
месец 08.2020 г, като според експерта, доколкото не е представено свидетелство за
процесното СТЕ, че същото съответства на одобрения тип, за периода от м. 05.2019 г. до
м.06.2021 г., когато е монтиран нов топломер, не се установява дали СТЕ е мерил
вярно. С оглед констатацията в СТЕ според съда предявеният иск е основателен единствено
за стойността на реално отчетената по двата водомера битова гореща за периода от м.
05.2019 г. до м.04.2022 г., която изчислена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на
заключението на вещото лице, е в размер на 720,32 лева, за която сума ответниците
отговарят при описаните квоти – 480,21 лева за К. Б. К. и по 120,05 лева за Ю. Констативно
К. и В. К. К., както предявеният иск за главница за разликата над 480,21 лева до
претендирания размер от 1031,15 лева за К. Б. К. и над 120,05 лева до 257,79 лева за Ю. К.
К. и В. К. К. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Възражението на
ответника К. Б. К., че е погасил част от вземането чрез плащане съдът счита за
неоснователно, тъй като плащането не се установява по делото без съмнение.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. от 2016 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва
след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня,
следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
27.03.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
27.03.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
4
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.,
тъй като вземането за декември 2019 г. е станало изискуемо на 14.02.2020 г. и при отчитане
на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 27.03.2023 г.
След изваждане на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на
дължимата главница за периода 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза общо на 610,97 лева
(или 407,31 лева за К. Б. К. и по 101,83 лева за Ю. К. К. и В. К. К., като за сумата над 407,31
до 480,21 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г. за К. Б. К. и над 101,83 лева до
120,05 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г. за Ю. К. К. и В. К. К., исковете
следва да се отхвърлят като погасени по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Обстоятелството, че
фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ, е отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК. Макар в настоящия случай мораторната лихва да се претендира за период, който
самостоятелно не е обхванат от погасителната давност, лихвата е начислена и върху
погасените по давност главници, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, обезщетението
за забава върху погасените главници не се дължи, въпреки че давността за него не е изтекла.
Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по
давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, върху непогасената главница и за исковия
период възлиза на 104,38 лева за К. Б. К. и по 26,09 лева за Ю. К. К. и В. К. К., като за
разликата над 104,38 лева до 152,34 лева съответно над 26,09 лева до 38,09 лева за всеки
ищец, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр. , дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за
периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., вземането не е погасено по давност, тъй като
изискуемостта му е настъпила след 27.03.2023 г. и при съобразяване на чл. 3, т. от ЗМДВИП,
5
искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран
размер от 30,30 лева за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г. за К. Б. К. и по 7,58 лева за
Ю. К. К. и В. К. К..
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
5,89 лева за К. Б. К. и по 1,47 за Ю. К. К. и В. К. К. е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 24,39 лева за
държавна такса и 33,33 лева за юрисконсулт, по претенцията за първия ответник и 6,10 лева
и 8,33 лева за втория и третия, от които следва да му бъдат присъдени 25,65 лева дължими
от първия и по 6,41 лева за втория и третия.
В настоящото производство ищецът е платил 36,59 лева за държавна такса (л. 48) и
320 лева за депозит за СТЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., поради което съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 67,62 лева дължими от първия и по 67,62 лева за втория и третия.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
6
сумата общо за двете производства – 93,27 лева за първия ответник и по 74,03 лева да
втория и третия.
Всеки от ответниците от своя страна е заявил претенция за разноски за адвокат в
заповедното и исковото производство съгласно договори за правна защита и съдействие, в
които е отбелязано, че сумите от 400 лева съответно 800 лева са платени в брой. Същите са
платили общо депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 200 лева и 5 лева за съдебно
удостоверение, като съгласно 78, ал. 3 от ГПК им се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. С оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, предвид представените договори за правна защита и
съдействие в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за всеки. Процесуалното представителство
за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на
основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на
определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида
на процесуалното действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с
Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към
заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, включително при признаване на част
от вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се
приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 200 лева. За исковото производство възнаграждението изчислено върху
заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска, е в размер на 400 лева за всеки
ответник, до които размери претенциите следва да се намалят, а на всеки ответник да се
присъди сумата от по 371,34 лева разноски в исковото и заповедното исковото
производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът К. Б. К., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ищеца
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...., сумата в размер на 407,31 лева,
7
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., аб. № ..., ведно със
законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
104,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г.
до 15.03.2023 г., както и сумата в размер на 30,30 лева, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023
г. по ч.гр. дело № 15668/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия за сумата над 480,21 лева до претендирания размер от
1031,15 лева като неоснователен, а за сумата над 407,31 лева до 480,21 лева и за периода от
01.05.2019 г. до 31.11.2019 г., като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 104,38 лева до
пълния претендиран размер от 152,34 лева и за сумата от 5,89 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 15.03.2023 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Ю. К. К., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ищеца
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...., сумата в размер на 101,83 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., аб. № ..., ведно със
законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
26,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г., както и сумата в размер на 7,58 лева, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр. дело №
15668/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над 120,05 лева до претендирания размер от 257,79 лева като
неоснователен, а за сумата над 101,83 лева до 120,05 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.11.2019 г., като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 26,09 лева до пълния претендиран
размер от 38,09 лева и за сумата от 1,47 лева, представляващи обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 15.03.2023 г.,
като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът В. К. К., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ищеца
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...., сумата в размер на 101,83 лева,
8
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., аб. № ..., ведно със
законна лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
26,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г., както и сумата в размер на 7,58 лева, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр. дело №
15668/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над 120,05 лева до претендирания размер от 257,79 лева като
неоснователен, а за сумата над 101,83 лева до 120,05 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.11.2019 г., като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 26,09 лева до пълния претендиран
размер от 38,09 лева и за сумата от 1,47 лева, представляващи обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 15.03.2023 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 93,27 лева -
разноски, от които 25,65 лева в заповедното производство и 67,62 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА Ю. К. К., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 74,03 лева -
разноски, от които 6,41 лева в заповедното производство и 67,62 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 74,03 лева -
разноски, от които 6,41 лева в заповедното производство и 67,62 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на К. Б.
К., ЕГН **********, Ю. К. К., ЕГН **********, и В. К. К., ЕГН **********, и тримата с
адрес в ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от по 371,34 лева - разноски в
производството за всеки.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ....., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10