Р Е Ш Е Н И Е

№43/04.02.2020г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :        

     

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1523 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Искът е с правно основание чл.124 от ГПК във връзка чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да осъди ответницата, да му заплати сумата 178,48 лева, представляваща цена на предоставена на абонатен №44153 питейна вода за  и ВиК услуги за периода, след уточнение със заявление вх.№758/21.01.2020г.-л.70 от делото, от 02.03.2017г. до 05.11.2018г., както и сумата 13,87  лева лихви за забава от 30.08.2017 до 25.02.2019г. Претендира законна лихва  и  направените по делото разноски. Твърди, че ответницата не само не е изпълнила задължението си за заплащане цената на доставената й птена вода и ВиК услуги, не е изпълнила задължението си за подмяна или текуща проверка на метрологичната годност на двата налични в имота й водомера, въпреки даденото и през м.02.2017г. предписание за това.

Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът не се е възползвал от специалния ред на чл.422 от ГПК за установяване на съществувание на вземане и не представя доказателства, че заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№635/291 на РРС е обезсилена. Заявява още, че от представените с исковата молба писмени доказателства, не може да се направи извод, че именно ответницата е носител на задължението за заплащане на претендираните суми, че именно тя е клиент на ищцовото дружество, че соченото количество вода-67,33 куб.м питейна вода е доставено в процесното жилище, че неправомерно е начислено служебно количество вода, че не са издавани ежемесечни фактури, така както изисква Наредба №4 от 14.09.2004г. и ОУ на дружеството доставчик.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, т.* рег.№*** дело №** от ***г. на нотариус В.Тодорова-л.30 от делото, ответницата е закупила и е придобила право на собственост върху жилище-ап.№12 в гр.Р. ****, а съгласно представената справка от имотен регистър с дата 10.06.2019г. относно  имота, няма прехвърляния на друго лице. При ищцовото дружество е открита партида на ответницата с абонатен №*** на основание подадено заявление и декларация от 14.11.2016г.-л.28 и л.29 от делото. В жилището има монтирани два водомера в „баня и кухня“. Това е видно и от представения служебен карнет-л.26 от делото, който съдържа подпис на потребител за дата на отчет 30.08.2017г. и 09.2017г. По делото са представени и два протокола за отчет на показания с дата 07.06.2018г.-л.36 от делото, които също са с подпис „за потребител“.

Имотът се намира в сграда етажна собственост, водоснабден е и съгласно двустранен протокол-л.35 от делото, един от водомерите в имота е монтиран 2006г. и на ответницата е издадено предписание, с подпис на потребител, с което през м.02.2017г.-л.37 от делото, е предупредена, че водомера е с изтекъл срок на годност и в едномесечен срок следва да бъде подменен. С посоченото предписание ответницата изрично е уведомена, че при неспазване на срока изразходвана вода ще се определя съгласно чл.39 ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. за ползване на ВиК системи на МРРБ. Доказателства за извършена подмяна на водомера по делото не са посочени и такива не са представят.

По делото 18 броя фактури“само за сведение“ и справка за консумация, консумираната в имота вода за периода от 05.06.2017г. до 05.11.2018г. е на стойност 178,48 лева, а изтеклата лихва за забава за периода от 30.08.2017г. до 25.02.2019г. е в размер на 13,87 лева. Не се спори, че плащане по фактурите няма и че на ответницата фактури не са изпращани и връчвани.

Представителят на ищеца със заявлението си от 21.01.2020г. допълнително представя: 21 броя справки за ежемесечни отчети на общия водомер на входа за периода 02.03.2017г.-05.11.2018г.; извадка от решение на КЕВР за утвърждаване на цена за ВиК услуги актуални за процесния период и две заповеди на председателя на ДАМТН относно срока на метрологична годност на водомерите.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

На първо място, предявеният иск е допустим. След служебна справка по ч.гр.д.№635/2019г. по описа на РРС съдът констатира, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата е обезсилена и производството по делото, образувано по реда на чл.410 от ГПК е прекратено, поради непредявен иск по чл.422 от ГПК. Няма сформирана сила на присъдено нещо относно вземането на ищеца и няма законова пречка той да търси същото по общия исков ред, предявявайки настоящия осъдителен иск.

На второ място, съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Установи се, че на абонатен номер по който фигурира името на ответницата са издадени 18 броя фактури за периода 05.06.2017г.-05.11.2018г. като по никоя от тях плащане не е постъпило и са на обща стойност 178,48 лева. Заради неосигурен системен достъп до водомерния възел консумацията на вода е отразявана първоначално в служебния карнет, а по-късно в електронен такъв, съгласно нормата определена в чл.25 ал.8 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги и съгласно ал.10 на чл.25 от ОУ. Установи се, че през процесния период водомерите в имота на ответницата не са подменени, макар същите да са с изтекла метрологична годност, ответницата като потребител не е осигурила на доставчика на ВиК услуги необходимото съдействие и съдът приема, че изразходваните в имота количества вода са правилно определени и изчислени по реда на чл.34а от Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на ВиК системи.

Съгласно чл.42 от Общите условия във връзка с чл.86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане и на изтеклите лихви за забава в размер на 13,87 лева.  

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.75 от делото, са в размер на 250 лева: 100 лева платена държавна такса и 150 лева депозит за особен представител.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

                ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: ***2 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-********* с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А сумата от 178,48 лева дължима по 18 броя фактури за предоставени ВиК услуги за периода  от 02.03.2017г. до 05.11.2018г., и сумата 13,87 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.08.2017г. до 25.02.2019г. и  250 лева разноски по делото.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: