Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
гр.Габрово , 08.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в публично заседание на
девети април през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова
И.Димова
при участието на секретаря В.Григорова ,сложи за
разглеждане в.гр.д. №88 по описа за 2019г.,
докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Е.А.Д. и С.Г.М.,
подадена чрез процесуалния представител адв.П. срещу постановеното решение по
гр.д.№521/2018г. на Севлиевски районен съд.
В жалбата се излагат твърдения,че неправилно
първоинстанционният съд е приел,че правилата за главния и за солидарния длъжник
важат еднакво.Ищецът не сочи доказателства изчерпано ли е имуществото на
главния длъжник,за да се приеме,че изпълнението на задължението е осуетено. Съдът
е приел,че са налице достатъчно косвени доказателства ,според които сделката
била с цел увреждане, за което купувачът знаел.Правото на ползване на купувача
от преди продажбата има значението, което
би имал вписан договор за наем според чл.56 СК.Фактът,че в момента ответникът
живее там,не е определящ ,да се приеме,че сделката е фиктивна при възможността по друг начин да се уредят отношенята между страните след
развода и при кого да живее детето.Ответницата е ипотекирала имота за обезпечение на свой личен дълг. Сключването на последващ брак от
ответницата ,не дава основание да се приеме,че между нея и бившия й съпруг има уговорка.Сочи се и установеното от св.М.Ц.В
случая не е налице увреждане,защото ако имотът е бил в патримониума на
солидарния длъжник,той никога не е могъл да послужи за удовлетворяване
претенцията на кредитора.Освен това С. Д. никога не е била солидарен длъжник по
този кредит.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение,като
незаконосъобразно.
От ответника по въззивната жалба не е депозиран
писмен отговор.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото
доказателства и надеведните във въззивната жалба доводи,прие за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Севлиевски районен съд решение по
гр.д.№521/2018г. ,с което е обявен за недействителен спрямо „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, договора за покупко – продажба, сключен на
28.12.2016 г. и обективиран в нотариален акт № 49, т. IХ, рег. № 19 252, д. № 1 273 от
28.12.2016 г. на нотариус, с рег. № 543 на НК, с който Е.А.Д. е продал на С.Г. (с фамилно име – М., след
постановяване на решение № 250/02.12.2016 г. по гр. д. № 1076/16 г. на РС –
Севлиево, за развод по взаимно съгласие)
½ идеална част от недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 65927.501.4587.1.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, с адрес на обекта гр. Севлиево, ЖК „***",
блок № **, вход **, етаж **, апартамент **, с предназначение на обекта -
Жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, със застроена площ 106,70 кв.
м., при граници /съседни самостоятелни обекти в сградата/ на същия етаж -
обекти с № 65927.501.4587.1.26 и №
65927.501.4587.1.28, под обекта - обекти № 65927.501.4587.1.22 и №
65927.501.4587.1.23, и над обекта – няма, ведно със същата идеална част от
прилежащите му 4,017 % идеални части от
общите части на сградата /по документ за собственост равняващи се на 12,20 кв.м. - Сграда № 1 и 4,017 % идеални части от
терена /земята/, върху който е построена и разположена сградата, съставляващ
поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор 65927.501.4587 по кадастралните карта и регистри на гр.
Севлиево, с адрес на ПИ: гр. Севлиево, пк. 5400, ЖК „**", целия с площ от
597,00 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план 3579, 3580, квартал 142, парцел III, при граници на ПИ: ПИ с кадастрални
идентификатори 65927.501.4579, 65927.501.4588, 65927.501.4571, 65927.501.4586,
на основание чл. 135 ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да уважи предявения иск по чл.135 ЗЗД
първоинстанционният съд е приел,че са осъществени предпоставките от фактическия
състав на тази правна норма.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
възражения относно необосноваността и незаконосъобразността на изводите на съда
за това,че е доказана исковата претенция по чл.135 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства от фактическа
стрна е установено,че ищеца и ответника Е.Д. са страни
по договор за револвиращ кредит,с анекси
към него и договор за инвестиционен кредит
,с анекси към него.Със сключения на 16.09.2014г. договор за револвиращ кредит №
244/2014г. „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е предоставила на
кредитополучателя „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, при
солидарни длъжници „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД,
„МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г. и Е.А.Д., целево за оборотни средства кредит, в
размер до 200 000,00 лв. и срок на погасяване 30.04.2016г. съгласно анекс
към договора..С договора за инвестиционен кредит № 243/2014 г. от 16.09.2014 г.
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е предоставила на кредитополучателя „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, при солидарни длъжници „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и
Е.А.Д., целево за рефинансиране на друг кредит и за придобиване на дружествени
дялове, кредит в размер до 540 000,00 лв. и срок на погасяване 30.08.2021г.
От
представените писмени доказателства се установява,че по реда на чл.417 ГПК
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2016 г. и изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 1012/16 г. на РС – Севлиево, въз основа на договор за револвиращ кредит №
244/2014 г. от 16.09.2014 г. и анексите към него, за сумите 90 247,87
лв. – главница, 2 836,50 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.10.2016 г. до окончателно изплащане на
вземането, 1862,28 лв. - държавна такса и 1862,28 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, в полза на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД, срещу солидарните длъжници „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“
ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и Е.А.Д..Издадена е и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
10.02.2017 г. и изпълнителен лист от
същата дата, по ч. гр. д. № 157/17
г. на РС – Севлиево въз основа на
договор за инвестиционен кредит № 243/2014 г. от 16.09.2014 г. и анекси към
него, за сумите 420 958,79 лв. – главница, 9 998,56 лв. – възнаградителна
лихва, 3 864,40 лв. – наказателна лихва, 1922,96 лв. – административна такса,
170,80 лв. – застрахователни премии, 238,80 лв. – нотариални такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, 8743,09 лв. – разноски за държавна такса и 150,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, в полза на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, срещу солидарните длъжници „МИЙТ ТРЕЙД“
ЕООД, „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и Е.А.Д..
От събраните по делото доказателства се
установява,че ответниците са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение № 250/02.12.2016 г. по
гр. д. № 1076/16 г. на РС – Севлиево е прекратен бракът им по взаимно съгласие, на осн. чл. 50 СК. С
решението е предоставено упражнаяването на родителските права по отношение на
детето А. Д. на майката С.Г. Д., а на бащата Е.А.Д. е определен режим на лични контакти
с детето. Определено е местоживеенето на детето на адреса на семейното жилище -
гр. Севлиево, ЖК „**", блок № **, вход **, етаж *, апартамент **, като
същото е предоставено за ползване на съпругата до навършване пълнолетие от
детето. За уравнение на дяловете от придобитите движими и недвижими вещи
съпругът се е задължил да заплати на съпругата сумата 5000,00 лв. в срок до 30.01.2017
г.. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – М..
След прекратяване на брака,с нотариален акт № 49,
т. IХ, рег. № 19 252, д. № 1 273 от 28.12.2016 г. на нотариус, с рег. № 543 на
НК, ответникът Е.А.Д. е продал на
ответницата С.Г. Д. ½ идеална част от съсобствения недвижим имот,
придобит в режим на СИО - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
65927.501.4587.1.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18-77/16.07.2008 год. на ИД на АГКК,
последно изменение със Заповед №КД-14-07-1138/27.11.2008 год. на Началника на
СГКК-Габрово, с адрес на обекта гр. Севлиево, ЖК**,блок**
вход***етаж**апартамент**,която сделка е предмет на предявения по делото иск по
чл.135 ЗЗД.
Съгласно вписаното в нотариалния акт от продажната
цена от 10 000лв., е прихваната
сума 5 000,00 лв. от
задължение на Е.А.Д. към С.Г. Д. за уравнение на дяловете от придобитите по
време на брака движими и недвижими вещи, постановено с решение № 250/02.12.2016
г. по гр. д. № 1076/2016 г. на РС – Севлиево, а остатъка от цената 5000,00 лв.
продавачът е заявил, че е получил в брой в деня на сключване на договора,
обективиран в нотариалният акт.Вписаната в нотариалният акт данъчната оценка на
продадения имот е 13 746,30 лв..
От приетата по
делото СИЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява,че задълженията на
ответника Е.А.Д. по договор за кредит № 244 от 16.09.2014 г., към 28.12.2016 г.
– датата на разпоредителната сделка, са в размер на 96 808,93 лв., а към датата на извършване
на проверката при ЧСИ от вещото лице – 17.10.2018 г. ,са в
размер на 9 940,53 лв. Задълженията
на ответника Е.А.Д. по договор за кредит № 243 от 16.09.2014 г., към 28.12.2016
г. – датата на разпоредителната сделка, са в размер на сумата 433
101,20 лв., а към датата на извършване на проверката при ЧСИ от вещото лице –
17.10.2018 г., са в размер на 30 748,88 лв.,като в посочените суми не е включена законната
лихва до окончателно изплащане на вземането, която се изчислява при плащането
от съдебния изпълнител.
Съгласно
приетата съдебно - оценителна експертиза и обясненията на вещото
лице в съдебно заседание пазарната цена на апартаманта, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65927.501.4587.1.27 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, с адрес гр.
Севлиево, ЖК**,блок** вход***етаж**апартамент**, с площ 106,70 кв.м., заедно с 4,017 % идеални части от общите части на сградата и
от дворното място е: към 2018г. - 88 400 лв., а за ½ идеална част –
44 200
лв.; към 2016 г. - 77 700 лв., а за ½ идеална част – 38 850 лв.Пазарната
цена на апартаманта, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 65927.501.4587.1.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, с адрес гр. Севлиево, ЖК**,блок** вход***етаж**апартамент**, с площ 106,70 кв.м., заедно с 4,017 % идеални части от общите части на сградата и
от дворното място към 2016 г. е: 60 600 лв., при условие, че същото е обремено
с тежест – право на ползване за неопределен срок в полза на С.Г. Д.; между 60
600 лв. и 66 000
лв., при условие, че същото е обременоно с тежест – право на ползване в полза
на С.Г. Д., за срок до навършване на пълнолетие на детето.
От показанията
на свидетеля И.Ц., се установява,че година и половина и повече преди развода ответниците не са
живеели заедно. След развода семейното жилище било присъдено в
началото на майката, защото имали непълнолетно дете и след това бащата, поради
задължения към майката, прехвърлил неговия дял на нея. Фактически
жилището било на майката. Двамата ответници били в доста обтегнати
отношения и в годините назад, докато били семейство, Е. не споделял със С.
фирмените им дела.Ответниците нямали близки отношения
година и половина преди развода; доста преди развода са живяли на един и същ
адрес.Преди да имат официален развод,година
не са живяли заедно в едно жилище. Сега Е. живее в
жилището, което е било семейно и се водело на С., а С.
живее в друго населено място, близо до гр. Севлиево,при
втория си законен съпруг.
Така
установената фактическа обстановка дава основание да се приеме,че е осъществен
фактическият състав на чл.135,ал.1 ЗЗД по отношение на процесната разпоредителна
слделка,сключена на 28.12.2016г.,,което обуславя и основателността на
предявения иск.
Ищецът се
легитимира като кредитор на ответника Е. Д. за вземания , произтичащи от
валидно сключени на 16.09.2014г. два
договора за кредит с анекси към тях,
приложени към исковата молба, по които ответникът е солидарен длъжник , за
които вземания са издадени и заповеди по чл.417 ГПК.Предвид на това е
налице пръвата предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
Втората предпоставка е сключена от длъжника
сделка,която да уврежда кредитора. В случая това е процесният договор за
покуспко-продажба,обективиран в нот.акт №№ 49, т. IХ, рег. № 19 252, д. № 1 273
от 28.12.2016 г. на нотариус, с рег. № 543 на НК,с който ответникът Е.Д. е
прехвърлил на ответницата С. Д. правото на собственост върху притежаваната от
него ½ ид.част от описания в акта недвижим имот в гр.Севлиево. Сделката
е сключена след възникване вземанията на ищеца като кредитор по двата договора
за кредит от 16.09.2014г.,по които ответникът Е.Д. е солидарен
длъжник..Сделката е увреждаща за кредитора, като в резултат на нея е намаляла
възможността да се удовлетвори от
имуществото на длъжника.Съгласно установената съдебна практика увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора, като такава увреждаща сделка е и възмездната ,тъй като от момента на извършване на отчуждителната
сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в
длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които
получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи
за удовлетворение на кредитора. С оглед изложеното процесната разпоредителна
сделка е увреждаща за ищеца- кредитор.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба
твърдение,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че правилата за главния
и за солидарния длъжник важат еднакво, като се сочи и съдебна практика.
Възражението,че ако се приеме ,че за ответника като солидарен
длъжник важат същите правила,както за главния,то би се стигнало до обезпечение
на обезпечението,което законът забранява, е било заявено с писмения отговор на
исковата молба и е обсъдено от
първоинстанционния съд.Същият в съответствие с установените по делото факти е
приел,че първият ответник е солидарен длъжник,а не поръчител, за каквито случаи
са посочените съдебни решения в отговора
на исковата молба / които решения са идентични с цитираните във въззивната жалба/ и
че е различна правната регламентация в
ЗЗД на фигурата на солидарния длъжник и тази на поръчителя.
Ответникът Д. е
солидарен длъжник по сключените с ищеца договор за револвиращ кредит и договор
за инвестиционен кредит и за отношенията
между страните е приложима разпоредбата
на чл.122 ЗЗД ,съгласно която е предоставено
на кредитора правото да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи
иска за изпълнение на цялото задължение. С оглед на това е ирелевантно за
спора наведеното във въззивната жалба
възражение,че не е установено дали е изчерпано имуществото на главния
длъжник,от което може да се удовлетвори ищецът като кредитор ,за да се
приеме,че изпълнението на задължението е осуетено.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателите,че сделката не е увреждаща за кредитора ,тъй
като ответникът се е разпоредил с
имущество,което е нескевестируемо и ако
то е било в патримониума на длъжника , не е могло да послужи за
удовлетворяване на кредитора .Съгласно съдебната практика, когато едно лице се разпорежда с право, по отношение
на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят
сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо
жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната
сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от
облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада
вследствие на сделката - опр. № 39 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5080/2015 г., IV г. о., ГК и др.
В случая е
осъществен и субективният състав на чл.135,ал.1 ЗЗД – знание за увреждането у
договарящите страни по процесната сделка,която е възмездна.
Знанието
на длъжника за увреждане е установено винаги ,когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всяко и
всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Отчуждаването на длъжниково имущество във всички случаи води до обективното намаляване на възможностите на
кредитора да се удовлетвори.Към момента на извършване на разпоридтелното
действие по процесната сделка ответникът
Д. е знаел,че има задължения по сключените
с ищеца договори за кредит ,по които е солидарен длъжник и че със сключената прехвърлителна сделка
уврежда кредитора по тези договори ,като обективно намалява своето имущество.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба възражения,че не е доказано знание у
купувача по процесния договор – ответницата по делото.
В случая то се
извежда от косвените доказателства,както е приел и първоинстанционният съд. Към
момента на сключване на двата договора за кредит , по които Е.Д. е солидарен длъжник ,
ответниците са били съпрузи. От показанията на св.Ц. не се установява тогава да са били във фактическа раздяла и съществувалите между тях
отношения да изключват лична близост и общност на финансовите им интереси, каквато
предполага брачното съжителство.Заявеното от свидетеля,че не е чувал Е. да казва
на С. ,че има задължения,не установява по безспрен начин,че по време на брака
им тя не е знаела за задълженията, които е поел като физическо лице към трети
лица. Краткият период от развода до сключване на процесната сделка,както и фактът,че
ответникът живее в семейното жилище след
прехвърлянето му на ответницта, не сочи на влошени взаимоотношения между тях ,
каквито твърди свидетелят. Наличието на такива се опровергава и от одобреното споразумение по
бракоразводното дело,с което доброволно съпрузите са уредили имуществени
отношения по повод на придобито имущество по време на брака.От одобреното
споразумение по чл.51 СК по
гр.д.№1076/2016г. е видно,че с него ответниците са уговорили сума за уравняване на дяловете и
такива за дължимата на детето издръжка, което сочи,че при уреждането на тези
отношения между съпрузите на ответницата е било известно с какво имущество
разполага ответника и какви задължения
има. Наведеното във въззивната жалба ,че ответницата е ипотекирала имота за
свой дълг е ирелевантно за спора, като съгласно отразеното в приложената по
делото скица има учредена ипотека през 2017г. ,което е след сключване на
процесната сделка .Не са представени доказателства ,от които да се установява,че
ответникът ползва семейното жилище на твърдяното от жалбоподателите основание -като
родител ,при когото живее детето,а дори и да е налице такова
обстоятелство/което не е установено по делото/,то сам по себе си не опровергава
съществуването на знание у договарящите
по процесната сделка ,за увреждане на ищеца-кредитор.
На основание
изложеното въззивният съд прие,че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано,като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите.
Предвид изхода
на спора на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски .
По изложените
съображения,въззивният съд
РЕ Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №347 от 27.12.2018г. по гр.д.№521/2018г. на Севлиевски районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :