Разпореждане по дело №2657/2019 на Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр. София, 12.03.2020 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ                                                                                                    

                                                                                                

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов  т. дело № 2657/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „М.Е.“ АД, с която е предявен срещу „ТП на НОИ-София град“ иск с правно основание чл.307 ТЗ, с който се иска да се прекрати по договор N 1005-21-6/05.05.2017 г.

    С разпореждане от 16.01.2020 г. са дадени на ищеца указания да посочи датата, от която е настъпило състоянието на стопанска непоносимост и от която иска да се постанови прекратяване на договора, както и да посочи стойността на изпълнената част от договора.

     С молба от 11.02.2020 г. ищецът е посочил, че от 01.11.2018 г. е настъпило състоянието на стопанска непоносимост, от когато иска да се постанови прекратяване на договора.   Посочил е, че изпълнената до този момент част от договора се равнява на 30,4 % и възлиза на 3144,55 лв.

 

     С разпореждане от 13.02.2020 г. съдът е констатирал, че е налице вътрешно противоречие в твърденията на ищеца, защото цялата стойност на договора е 79 320 лв./ с ДДС/, а по твърденията на ищеца изпълнената част от договора до 01.11.2018 г., когато е настъпило състоянието на стопанска непоносимост, е в размер на 30,40 % и на стойност 3144,35 лв., но 3144,25 лв. не се равняват на 30,40 % от 79 320 лв.

    Съдът е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок от връчването, като съобрази цялата стойност на договора  от 79 320 лв. /с ДДС/ и твърдението, че за 30,40 % е била извършена престация, да посочи точно и ясно

       1. на колко възлиза по стойност изпълнената част от договора до 01.11.2018 г., когато е настъпило състоянието на стопанска непоносимост, както и

       2.  на колко възлиза по стойност дължимата престация за периода от 01.11.2018 г. до крайния срок на договора.

      Ищецът е получил на 25.02.2020 г. разпореждането от 13.02.2020 г., ведно с указанията за последиците при неизпълнение, но не е изпълнил указанията.

 

      Според съда исковата молба следва да бъде върната на основание чл.129 ал.3 ГПК.

      На първо място следва да се посочи, че конститутивният иск по чл. 307 ТЗ, чрез който се цели прекратяване на възникналото от процесния договор правоотношение, е оценяем при условията на чл. 69 ал., т.4 ГПК, а при определяне цената на иска, върху която се заплаща държавна такса, съдът следва да отчита каква част от договора е изпълнена до момента, от който се иска да се прекрати договорът, и съответно за каква по стойност част от договора се иска да се постанови прекратяване /определение № 1024 от 14.11.2012 г. по ч.т.д. № 613/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 778 от 08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. на ВКС, ІІ т. О./.

     Именно поради това, че искът по чл.307 ТЗ е оценяем, съдът е указал на ищеца да посочи на колко възлиза по стойност изпълнената част от договора до 01.11.2018 г., когато е настъпило състоянието на стопанска непоносимост, както и да посочи точно и ясно на колко възлиза по стойност дължимата престация по договора за периода от 01.11.2018 г. до крайния срок на договора.  

      Тъй като ищецът не е посочил съответната стойност на престацията за периода от настъпване на състояние на стопанска непоносимост до крайния срок, е невъзможно да се определи материалният интерес, върху който да се изчисли и държавната такса от 4 %.

      На следващо място - необходимо е да се посочи точна стойност на изпълнена престация по договора до 01.11.2018 г., за да може да се прецени колко обременително е било задължението за ищеца до този момент.

    Необходимо е да се посочи стойността на престацията за периода след настъпване на състояние на стопанска непоносимост, не само за да се определи материалният интерес по иска, но и за да се прецени дали тази стойност към съответния период е станала крайно обременителна за ищеца с оглед променените икономически условия.

   Освен това при евентуално уважаване на иска по чл.307 ТЗ и прекратяване на договора, считано от 01.11.2018 г., за ищеца ще отпадне задължението да извърши престация именно за съответна стойност, която с оглед твърденията му е станала прекалено обременителна по стойност и от която престация иска да се освободи чрез прекратяване на договора.

 

     Като краен извод – искът по чл.307 ТЗ е оценяем, а за определяне размера на дължимата държавна такса от 4 % е необходимо да е посочена стойността на престацията, която е дължима от момента на настъпване състоянието на стопанска непоносимост до крайния срок на договора. Освен това с оглед императивното изискване на чл.127 ал.1, т.4 ГПК е необходимо да са изложени както фактически твърдения за стойността на престацията за периода от сключване на договора до настъпване на състоянието на стопанска непоносимост, така и фактически твърдения за стойността на престацията за периода от настъпване на стопанска непоносимост до крайния срок.

     С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да се върне.

     Мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

 

     ВРЪЩА на основание чл.129 ал.3 ГПК исковата молба на „М.Е.“ АД, с която е предявен срещу „ТП на НОИ-София град“ иск с правно основание чл.307 ТЗ, с който се иска да се прекрати по съдебен ред договор N 1005-21-6/05.05.2017 г.

 

    Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: