Определение по дело №1851/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../14.01.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.01.2019 г., в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1851 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, чрез адв. В. Б.и адв. И.А., с която срещу Е.С.Я. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ,  чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.12.2016 г. по ч.гр.д. 74733/2016 г. на СРС, а именно: 1.)30 787.45 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г., Анекс № 1 от 22.10.2009 г. и Анекс № 2 от 18.11.2010 г.;  2.)34 777.37 лева - дължими лихви по договора за кредит и анексите, от които: •516.40 лева - договорен лихвен процент (възнаградителна лихва), дължима на основание чл. 4.1.а, предложение 2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за периода от 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г.; •   2 638.37 лева - лихва за гратисен период, дължима на основание чл. 4.1.а, предложение 1 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за периода от 20.02.2011 г. до 20.10.2011 г.; • 31 622.60 лева - лихва върху просрочена главница, дължима на основание чл. 4.2 от Анекс № 2 от 18.11.2010 г. и изчислена за периода от 20.11.2011 г. до 20.12.2016 г.; 3.)Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. №3087171/21.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ответникът бъде осъден да заплати и сума в общ размер на 3 127.46 лева, представляваща извършените разноски в производството.

            В срока по чл.367 от ГПК ответникът Е.С.Я., чрез адв. К.Т., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

            С депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в първоначалната такава, като оспорва изложеното в отговора.

            В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който поддържа искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК, основаващо се на твърдения за представени убедителни писмени доказателства, както и възраженията си за неоснователност на исковата претенция.

            След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното :

 

            Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

            Сочи се в исковата молба, че „Уникредит Булбанк" АД е упражнило право да претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.С.В., като на 21.12.2016 г. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 74733 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.С.В., като длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми: 30 787.45 лева - главница; 516.40 лева - възнаградителна лихва, изчислена за периода от 20.11.2011 г. до 07.12.2011 г.; 2 638.37 лева - лихва за гратисен период, изчислена за периода от 20.02.2011 г. до 20.12.2016 г.; 31 622.60 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20.11.2011 г. до 20.12.2016 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на 3 127.46 лева. Въз основа на постановените съдебни актове било образувано изпълнително дело № 241 по описа на ЧСИ С. П. за 2016 г., с per. № 921. В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на Г.С.В. е подадено възражения срещу издаденото изпълнително основание.

            В хода на настоящото производство - преди подаване на исковата молба и след депозиране на възражението от страна на Г.С.В., последната е починала на 11.06.2017 г. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК, настоящият иск е предявен срещу Е.С.Я., ЕГН **********, като наследник по закон, което е видно от представеното с настоящата Удостоверение за наследници изх. № РВТ17-УФ01-262 от 25.07.2017 г.

            Ищецът твърди още, че на 16.05.2008 г. между него, в качеството му на кредитор, от една страна, и Г.С.В. - кредитополучател, от друга, е подписан Договор за банков кредит № 3573. Страните са постигнали споразумение банката да предостави кредит в размер на 30 000.00 лева. От своя страна, кредитополучателят се е задължил да погасява отпуснатата сума на месечни погасителни вноски по посочената в чл. 7 от договора банкова сметка. ***, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора). Определен е и крайният срок за погасяване на кредита - 20.05.2018 г.

            С оглед подлежащото на доказване обстоятелство, че кредитополучателят не е изпълнявал точно задълженията по договора за кредит, на 22.10.2009 г. страните са подписали анекс № 1. Съгласно § 4, във вр. с § 8 от същия, се съгласили, че установеното в договора за кредит и анексите изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите на анекса, които регулират всички отношения между страните до окончателното събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер. В чл. 15.4 от анекса били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

Сочи, че неизпълнението е продължило и на 18.11.2010 г. между кредитора и Г.С.В., от друга, е подписан Анекс № 2. Съгласно § 1, кредитът е преструктуриран, като кредитополучателят се е задължил да ползва и върне сумата, ведно с начислените върху нея лихви, комисионни, такси и други разходи в срок до 20.05.2020 г., по начин и по посочената в чл. 7 от анекса банкова сметка. ***, че, в периода от 18.11.2010 г. до 20.10.2011 г., кредитът ще се олихвява с фиксирана лихва по чл. 4.1.а, пр. 1, и ще се изплаща само лихвата без главницата, като по този начин, поради влошено финансово състояние на кредитополучателя, Банката е намалила размера на месечната погасителна вноска за този период. Страните постигнали съгласие още по отношение на размера на дълга в чл. 2.8 от Анекс № 2, който към датата на подписване е в размер на 30 787.45 лева.

            В заключение, ищецът излага твърдения. че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, е предоставил на кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като същата е преведена по откритата за целта банкова сметка. ***натия кредит на 17.05.2008 г., но не е изпълнил надлежно основното си задължение да заплаща изцяло и в срок месечните вноски, с оглед на което ищецът се е възползвал от правото си, съгласно чл. 15.4 от Анекс № 1 от 22.10.2009 г. да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми Сочи, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 07.12.2011 г., чрез подадена до длъжника нотариална покана, т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

 

            Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :

            В депозирания отговор на исковата молба ответникът признава факта, че наследодателка и́ Г.В. е сключила сочения договор за кредит, но оспорва факта на предоставяне на уговорената сума. Твърди, че с извършеното уведомление за предсрочна изискуемост кредиторът е прекратил договора, въз основа на което е започнала да тече погасителна давност за вземането. Сочи, че вземането за главница е погасено на 07.12.2016 г., а претендираните лихви – на 07.12.2014 г. В условията на евентуалност, излага твърдения, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК за да се приеме, че залепването на нотариална покана с рег. № 21 686, том VII, акт 58 на нотариус М. Г., с район на действие РС – София, рег № 622 на НК, е извършено редовно. В този смисъл, ответникът сочи, че нотариусът не е изпълнил задължението си да установи дали адресатът пребивава на посочения адрес, а след това да установи неговата адресна регистрация. В този период твърди, че наследодателката и́ се е намирала на територията на Република Австрия за лечение, като в същото време е разполагала и с регистриран настоящ адрес, различен от постоянния.

            С подадения отговор на исковата молба и с последващият допълнителен отговор ответникът релевира искане за спиране на производството по чл. 420, ал. 2 от ГПК поради наличието на убедителни писмени доказателства, установяващи недължимост на вземането.

            Съдът намира предявеното пред него искане за недопустимо, доколкото е депозирано след преклузивния срок, определен в посочената разпоредба и пред некомпетентен съд.  Видно от нормата на чл. 420, ал. 2 от ГПК искането следва да бъде извършено в срока за възражение пред съда, постановил незабавното изпълнение.

 

Относно квалификацията на иска :

Предявени са искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД,  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

 

Безспорен и ненуждаещ се от доказване е факта, че ищецът и Е.С.Я. са сключили Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г.

 

Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца претенции:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, размера на претендираното вземане по отделни пера, както и обявяването на предсрочната изискуемост на задължението.

При установяване наличието на договор за кредит, Ответникът следва да установи изпълнение на задълженията си по него или погасяването им по давност.

 

По предварителните въпроси:

Делото подлежи на разглеждане по реда на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

По доказателствените искания на страните:

            Съдът намира, че представените от ищеца и ответника, писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими. Събирането на допустимите доказателства следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото следва да бъде уважено, като допустимо, необходимо и относимо към предмета на доказване. Не следва да бъде поставен, отправеният от ответника, въпрос към вещото лице дали задълженията са погасени по давност, тъй като същия по същността си е правен и за отговорът му не са необходими специални знания.

 

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по т.д. № 1851/2018 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение.

            ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част III, Гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

            ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие на длъжника по кредита, както и на всички други необходими счетоводни документи в счетоводството на банката, да даде отговор на следните въпроси:

            1.) Отразен ли е в счетоводството на „Уникредит Булбанк" АД преводът на сума в определения в  определения размер по Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г. по банкова сметка *** Г.С.В. - кредитополучател, на основание отпуснат банков кредит и извършено ли е последващо разпореждане с наличните по сметката авоари от страна на същия? На коя дата е станало това?

            2.) Какъв е размерът на усвоения кредит по Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г., Анекс № 1 от 22.10.2009 г. и Анекс № 2 от 18.11.2010 г.?

3.) В какъв размер е задължението на длъжника по процесния Договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008 г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения - общо, както и по пера - главница, лихви, неустойки, такси и други задължения, ако съществуват такива към датата на подаване на исковата молба и към дата на изготвяне на експертизата?

            4.) Каква част от главницата по Договора е погасена и какъв е остатъкът към момента на изготвяне на експертизата?

            5.) Кои са датите на последните плащания по кредита и какъв е размерът на платените суми по пера, както и начина на плащане на тези суми (директен дебит, вноска на каса, банков превод или друг способ)?

            6.) През кои периоди кредитът не е бил обслужван? Кога е извършено последното плащане по него?

            ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300(триста) лева, платими от ищеца, в тридневен срок от получаване на съобщението.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Ц.М..

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е.С.Я. за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК, поради наличието на убедителни писмени доказателства, установяващи недължимост на вземането.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ответника, единствено в частта му, съдържаща произнасяне по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД