ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13
24.08.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
като разгледа докладваното от Председателя ЧКАД № 673 по описа за 2021 година, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.229 , ал.1, т.2 от АПК вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частни жалби от Г.Р.И., с посочен съдебен адрес:***, подадени лично и чрез пълномощник, против Определение №260094/11.06.2021г., постановено по АНД №78/2021г. на Районен съд-Димитровград. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Г.Р.И. за присъждане на направените по делото разноски, произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Определението се обжалва с оплаквания за незаконосъобразността му. Сочи се, че в постановеното по делото решение, съдът пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, поради което бил сезиран за това с нарочна молба. Счита се за неправилен извода на съда, че молбата е неоснователна, респ. че не се дължат разноски. Излагат се съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, което не било взето предвид от районния съд.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и осъждане на ОДМВР-Хасково да заплати разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с осъщественото по адм.д.№78/2021г. процесуално представителство, в минималния размер, а именно 300 лв.
В частната жалба , подадена лично от Г.Р.И. , се отправя искане за заплащане на разноски в размер на 10.00 лв, представляващи внесена по сметка на РС-Димитровград държавна такса, за което били налице доказателства.
Ответната страна не ангажира становище по частните жалби.
Съдът като прецени доводите на жалбоподателя и провери законосъобразността на обжалваното определение, приема частните жалби за допустими, като подадени от надлежна страна и в законоустановения срок. При разглеждането им по същество съдът намира следното:
Частната жалба, подадена лично от Г.Р.И., с претенция за присъждане на разноски в размер на 10.00лв, представляващи внесена държавна такса е неоснователна. Видно от първоинстанционното дело, държавна такса , макар и дължима за образуването му, не е изисквана от районния съд, поради което разноски в тази връзка не са направени от жалбоподателя, респ. не му се следват, независимо от изхода на производството. Ето защо тази частна жалба следва да се отхвърли.
Частната жалба, подадена от Г.Р.И. чрез пълномощник е основателна.
Обжалваното определение е постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с подадена от Г.Р.И. молба за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, произтичащи от адвокатско възнаграждение.
За да постанови този резултат, районният съд, след позоваване на чл.143, ал.1 от АПК е приел, че в случая са налице доказателства само за упълномощаване на процесуален представител, но не и за направени разноски, доколкото липсва описана заплатена сума за такива. Посочил е, че разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е ясна и категорична, и не може да се използва за неоснователно обогатяване за присъждане на разноски, каквито не са били реално направени.
Определението е неправилно.
От приложения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, е видно, че в случая адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, което не е съобразено от районния съд. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 , като възнаграждението се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Не се нуждае от доказване, нито може да се преценява от съда, дали страната, ползваща безплатно адвокатска помощ попада в категориите лица, визирани в нормата и в коя от тях.
В случая
горепосочените предпоставки са налице, поради което ответникът дължи на
осъществилия безплатно правната помощ адвокат възнаграждение, определено по
реда на Наредба № 1/9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Първоинстанционното
производство е по ЗМВР и съгласно чл.8, ал.2 т.3 от Наредба №
1/9.07.2014г. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400.00 лв. От пълномощника на жалбоподателя обаче
е поискано възнаграждение в размер на 300.00 лв, поради което такова следва да
се присъди именно в поискания размер.
По изложените
съображения обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частната жалба от Г.Р.И., подадена лично против Определение №260094/11.06.2021г., постановено по АНД №78/2021г. на Районен съд-Димитровград с искане за отмяната му и присъждане на разноски в размер на 10.00 лв.
ОТМЕНЯ Определение №260094/11.06.2021 г., постановено по АНД №78/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Хасково да заплати на адв. М.К. от Адвокатска колегия
– Разград адвокатско
възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева за оказана безплатна правна
помощ, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.