РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Плевен , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102924 по описа за 2021 година
Постъпила е молба молба от Ж. В. Ц. с ЕГН ***, с постоянен адрес в
*** за постановяване на мерки за защита срещу АНГ. Т. Ц. ЕГН **********,
с постоянен адрес в ***.
Твърди се в молбата, че с ответника се намират в граждански брак и
имат дете. Излага, че през последната година ответникът е започнал да
проявява физическо насилие спрямо нея. Твърди, че последният акт на
домашно насилие бил на 27.04.2021 г. Разказва, че около 22,30 часа детето
заспало, а тя поискала от ответника да разговарят за разходите, които е и
направила за детето. Твърди, че поискала той да й даде половината пари, тъй
като през последната година тя е заплащала разходите свързани с него.
Излага, че след този въпрос ответникът започнал да я обижда, тръгнал към
нея с юмруци, хванал я за косата и започнал да я блъска и дърпа. Сочи, че я
хванал за врата и я ударил в главата, както и, че въпреки молбите й да я пусне
продължил да я удря. Твърди, че успяла да избяга в другата стая, като
ответникът продължил да я обижда и я изгонил от къщата. Сочи, че тръгнала
от *** около 23,00 часа, страхувайки се за физическата си цялост и живота й.
Излага, че тъй като била разстроена от случилото се, се обадила на майка си,
която й запазила в стая в хотел, където да пренощува. Твърди, че на
следващия ден се върнала в ***, като поведението на ответника било такова,
че все едно нищо не се било случило, като същия ден той се изнесъл и от
жилището. Излага, че на следващия ден посетила и съдебна медицина. Сочи,
1
че от 30.04.2021 г. за около 10 дни ответникът продължил да я обижда по
телефона. Твърди, че на 09.05.2021 г. ответникът се върнал в семейното
жилище, като на 10.05.2021 г. през деня след като го помоли да гледа детето
им, тъй като трябвало да вземе документи от банката, съпругът й започнал да
я е обиждал по телефона с думите „мършо долна“. Излага, че вечерта отново
го помолила да гледа детето им, тъй като трябвало да се види с приятелка,
при което той отново започнал да я обижда „ курва, уличница и мърша“.
Сочи, че въпреки обидите излязла към 20.00 часа и се върнала към 22,30 часа,
когато ответникът продължил да я обижда, като при поискване от нейна
страна на одеало той я заплашил и й заявил, че ще я метне от някъде. Счита,
че със своите действия ответникът е извършил актове на домашно насилие.
Моли съда за съдействие и уважаване на молбата.
В нарочна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН сочи, че актовете на
домашно насилие са следните: на 27.07.2021 г. и на 10.05.2021 г., описани
подробно както в декларацията, така и в молбата за защита.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
молителката моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата и да
им присъди разноски. Излага, че от събраните по делото доказателства
безспорно са доказани твърдените от молителката актове на домашно насилие
на сочените дати, за което развива подробни съобра***я.
В проведеното по делото о.с.з. молителката моли съда да уважи
молбата.
Твърди, че на 27.04.02021 г. след работа, напазарувала и се прибрала в
къщи, като помоли ответника да й даде някакви пари, защото нямала в брой.
Излага, че разговора се завъртял около това кой гледа детето повече, като
конфликтът ескалирал и при нейно възразяване ответникът се вбесил и
тръгнал с юмруци към нея, нападнал я, хванал я за косата и я блъснал, при
което се ударила се в масата. Сочи, че била ударена в носа, като го молела,
да не я удря по главата. Твърди, че успяла да избяга в другата стая, плачейки и
била много разстроена, взела си телефона, което вбесило ответника и тръгнал
да я гони от къщи, избутал я извън етажа и заключил вратата. Излага ,че с
тези си действия ответникът й показал, че не желае тя да остане в дома му,
поради което си взела якето, като по коридора не срещнала никой. Разказва,
че се качила в колата и тръгнала по - посока в гр. Плевен, като по пътя
поискала помощ от свекъра й, но той й отговорил да се прибере и, че синът
му няма да й направи нищо. Сочи, че межудвременно звъннала на съпруга си,
2
за да попита как е детето и дали не се е събудило. Излага, че се свързала по
месинджер с майка си, и, че при разговора с нея се колебаела, дали да отиде в
полицята, за да не събудят полицаите детето им. Твърди, че майка й се
страхувала за нея, тъй като я е боляло главата. Сочи, че през нощта не била
притеснявана от съпруга си, като на сутринта той се е обадил и я попитал
какво да даде на детето за закуска. Разказва, че след случката повръщала,
имала диария и се чувствала много зле. Излага, че си извадила медицинско и
след това отишла на преглед при личната лекарка. Твърди, че след като се
прибрала на 28.04. в къщи съпругът й се държал така, все едно нищо не се е
случило и, че тя му обяснила, че ще потърси адвокат, а той се вбесил и
излязъл. Сочи, че няколко дни не се бил прибирал, като на 09.05. си дошъл в
къщи. Обяснява, че през цялото време я е било страх. Излага, че на 10.05 се
обадила на ответника като му поискала документите от кредит, по който е
съдлъжник, но той я е обидил, като й казал „мърша долна, за какво са ти тези
документи”. Разказва, че тъй като знаела, че на 10.05 ще се прибере и, за да
избегне конфликт решила да излезе с приятелка, при което излизане
ответникът започнал да я обижда с думите „курва”. Твърди, че обидите и
заплахите продължили и след като се прибрала, поради което се обадила на
родителите си и те взели решение баща й да дойде.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на процесуалният
представител на ответника моли съда да остави без ува***е депозираната
молба и да му присъди разноски. Оспорва изло***те от молителката
твърдения за извършен акт на домашно насилие по отношение на нея на
твърдените дати, за което развива подробни съобра***я.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да отхвърли
молбата. Твърди, че на 27.04. след като се прибрал от работа се заел с
домакинските работи, тъй като жена му, не му давала да се храни
непосредствено след като се прибере, тъй като според нея бил егоист и
трябвало да се захване за работа. Сочи, че след като приспал детето, отишъл
във всекидневната, пуснал телевизора и седнал, като след около 5 минути
дошла ищцата, гледала го озлобено и го питала защо не е измил чиниите и
защо не е изгладил. Счита, че вечерта съпругата му търсила повод да се
скарат, като след това му казала, че желае да се разделят като в този случай
той следва да й дава 600 лв. за детето и 600 лв. за нея. Твърди, че след като
3
разбрала, че няма да получи това се ядосала и казала „сега ще видиш какво
ще стане”, тръсна вратата. Излага, че след това я чул да разговаря с баща му в
коридора. Излага, че се успокоил, тъй като това било ежедневие. Разказва, че
молителката му се обадила, в 23,25 часа и го питала как може да я удря с
юмруци в лицето и, че е в двора на ІІ РУ, и щяла да влезе, ако не й даде, това
което иска. Твърди, че на няколко пъти я е подтикнал да влезе. Излага, че на
следващия ден се прибрала и имала „смучка“ по лицето, което не е било от
нея. Счита, че отбелязването по лицето от „смучка“ няма как да се причини
от юмруци. Разказва, че излязъл от къщи, защото се страхувал от нейните
постановки. Обяснява, че на 10.05. се прибрал от работа и около 19,00 часа
излязъл на двора с детето, а *** се появила с много къса рокля, все едно отива
на бар, и при въпрос къде ще излиза, тя ми отвърнала,че не е негова работа.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приложена декларация /л.6/, в която молителката
декларира, че на 27.04.2021 г и на 10.05.2020 г. съпругът й е осъществил
спрямо нея акт на домашно насилие.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, че страните по делото се намират в граждански брак от
15.07.2017 г.
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето *** Ц.
се установява, че негови родители са страните по делото.
Приобщено като доказателство по делото е и Съдебномедицинско
удостоверение №*** г., от което се установява, че при прегледа на
молителката се е установило кръвонасядане по носа и зачервяване по шията,
които са получени в резултат от тъпа травма, които може да са получени по
съобщения начин /вечерта на 27.04.2021 г. вечерта била бита от съпруга й –
дърпал я за косата, блъскал я и удрял с ръце по главата и тялото/ и са довели
до болка и страдание
Видно е от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че
ответника не е осъждан.
Установява се от изисканата от съда справка, че в деловодството на
съда няма други образувани дела по ЗЗДН срещу ответника.
Приобщено като доказателство по делото е и справка от ОДНБПЗ
4
УМБАЛ „доктор Георги Странски“ гр. Плевен, че ответника не се води на
диспансерно наблюдение в клиниката, както и, че няма данни същият да е
лекуван или настаняван за принудително лечение в клиниката.
Представени като доказателства по делото са й медицински документи
касаещи здравословното състояние на страните, но доколкото същите каят
период различен от инкриминирания съдът счита, че същите като неотносими
към предмета на доказване не следва да се обсъждат в настоящето
производство.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите ***, *** Ц., *** и ***. М. П.
Свидетелката ***, майка на молителката сочи, че в момента страните
не живеят заедно и то след последната проява на агресия от страна на ***.
Разказва, че в нощта на 27 срещу 28 април дъщеря й, я е събудила по
телефона и на видео разговор я видяла, че е разчорлена, стояща в колата си.
Сочи, че й е споделила, че съпругът й, й е нанесъл побой, дърпал я за косата,
удрял я с юмруци и я изгонил на стълбищната площадка в жилището на *** и
я предупредил да не оставо в къщи. Обяснява, че дъщеря й е споделила, че е
близо до полицията, но не искала да се оплаче, за да не събудят полицаите
детето, ако отидат, както и поради това, че съпругът й, я е заплашил да не
ходи в полицията. Излага, че тя и съпругът и били готови веднага да тръгнат
за гр. Плевен, но дъщеря й, я е разубедила. Разказва, че тогава посъветвала
молителката да се обърне за помощ към свекъра си, но че тя й споделила, че
говорила с него и той й отговорил, че „*** не може да направи такива неща и,
че тя не казва истината“. Обяснява, че предложила на молителката да отседне
в хотел, за който тя направила резервацията и платила, тъй като дъщеря й
нямала пари в брой. Излага, че следващото чуване по телефона с молителката
било когато отишла пред хотела и, че й е споделила, че се притеснява, не само
заради физическото насилие проявено към нея, но и от вида си, защото била
подпухнала. Твърди, че следващият разговор с ищцата бил когато се нанесла
в стаята, като *** й споделила, че има силно главоболие и й, се повръща.
Сочи, че следващия им разговор бил на сутринта, около 6,30 ч. Излага, че
обсъждали това, че дъщеря й взема лекарства във връзка с лечение на Ковид и
как да си ги вземе, както и за детето. Сочи, че при разговора дъщеря й
споделила, че вследствие на ударите имала силно главоболие и гадене, както
и, че е повръщала и, че е имала диария. Обяснява, че дъщеря й се
притеснявала да отиде до личния си лека,р тъй като той бил лекар на цялото
семейство. Сочи, че въпреки това отишла на лекар и посетила съдебна
медицина.Обяснява, че взели решение да се свърже с адвокат, а на следващия
ден дъщеря й взела решение да се в къщата и да си вземе лекарствата,
въпреки че била сама и се е страхувала, а и също да види как е детето й. Сочи,
че молителката останала в семейното жилище до 9-10 май, като през
следващите дни съпругът й не бил там, но се чували по телефона. Излага, че
5
на 9-10 май дъщеря й, търсила информация за документ за банков заем, който
*** е теглил и тя била съдлъжник, което от своя страна го разгневило. Сочи,
че дъщеря й, й споделила, че 10.05 имала уговорка с приятелка да се видят,
поради което оставила детето на съпруга си, а той започнал да я нагрубява с
груби думи. Разказва, че дъщеря й, споделила, че след като се прибрала
ответникът отново започнал да я заплашвал, като й казал, че ще я хвърли от
някъде и ще направи така, че това да е инцидент. Твърди, че след тази случка
съпругът й /бащата на молителката/ дошъл в гр. Плевен, за да се опита да
съдейства за разрешаване на проблема.
Свидетелят *** Ц., баща на ответника свидетелства, че страните по
делото са семейство от около 5 години, като в момента живеят
разделени.Твърди, че на 27.04. бях в ***, където работел в двора на къщата и
около 22.45 ч. си тръгнал. Разказва, че докато се преобличал, за да си тръгне
към 10 – 10.30 ч. вечерта се чул викове, женски глас –на ***, като страните се
карали, което го притеснило, не се разбирало какво се говори. Обяснява, че
към 10.20 – 10.30 ч. се хлопнала силно вратата, като *** се била облякла като
за излизане и той я попитал „Какво става, защо се карате“, а тя отговорила
„От кога ти говоря да ми намериш квартира и да ми плащате издръжка, вече
не искам да живея с този човек”, но което от своя страна той й казал да се
успокои, но тя с ключовете на колата си тръгнала и викнала: „Ще видиш сега
какво ще стане“. Твърди, че на 27.04 *** изглеждала прекрасно, добре
облечена, все едно излизала на ресторант Сочи, че тогава се качил при сина
си, който му обяснил, че както си е стоял и сложил детето да спи, молителката
започнала да го обвинява за всичко, че е бил некадърен, мързелив, че не й
помага. Разказва, че след като се прибрал към 11 часа *** му се обадила по
телефона и му казала, че е пред Второ РУ и, че ще пусне жалба, ако не й
дадат 1200 лева издръжка. Твърди, че я е помолил да се успокои и утре да
говорят или да отиде при него да разговарят същата вечер, а та на свой ред му
отговорила „Сега ще видиш какво ще стане, щом не можем да се разберем“.
Твърди, че не знае къде е спала снаха ме, като сочи че на другия ден се
прибрала в ***. Излага, че молителката не е искала съдействие от него, за да
си вземе лекарствата. Сочи, че през следващите дни се чували редовно с ***,
като не са имали никакви проблем, говорили са за много неща и всичко си
било нормално. Твърди, че *** се изнесла от къщата на 10-11 май. Разказва,
че на 10 май отново бил в ***, като сина му излязъл с внука му, а към 20,00
часа *** излязла и го попитала дали на другия ден може да гледа детето.
Излага, че снаха му се прибрала около 22.30 ч., като този ден всичко било
тихо. Твърди, че проблемът между страните бил финансов, тъй като тя много
пъти му е казвала, че: „Искам да ми намериш квартира, да ми кажеш колко
пари ще ми давате, не познавам никой тук в града“. Излага, че искала да се
изнесе на квартира, защото вече не понасяла сина му
Свидетелят ***, баща на молителката сочи, че страните са семейство
от около 4-5 години. Разказва, че 27.04 вечерта дъщеря му се обадила на
6
съпругата му на видео връзка и споделила, че е бита от ***, блъскана, удряна
по главата, със силно главоболие, изхвърлена на стълбището, след което
вратата след нея била заключена. Излага, че не знае какъв е бил поводът за
разправията между тях, но предполага, че му е поискала нещо и той е
избухнал. Твърди, че я посъветвали /заедно с майка й/ да отиде в полицията и
да пусне жалба, но тя отказала тъй като ако отидат полицаи ще събудят
детето. Обяснява, че тогава я посъветвали да отида на хотел, но тъй като
нямала пари в брой съпругата му, й намерила хотел и платила същия. Излага,
че *** е търсила помощ от свекъра си, но той е отказал такава. Твърди, че
*** не му е споделяла на 27.04. някой друг да е имало в къщата, като не вярва
да е имало друг човек. Сочи, че дъщеря му споделила, че я боли главата, а те
на своя страна я посъветвала да отиде на лекар. Излага, че *** се страхувала
да отиде при личния лекар, защото той бил семеен такъв, но въпреки това
след 2-3 дни отишла. Твърди, че на видео връзката видял, че дъщеря му била
уплашена, искала да се завие и казала, че има главоболие. Разказва, че на
другия ден отново се чули с ***, която споделила, че е получила
разстройство и е повръщала сутринта. Излага, че към 9 часа сутринта се чула
със съпруга си по повод на детето, а по – късно се върнала в къщи, където
останала да живее до 10 май, време през което ответникът не е посещавал
жилището. Сочи, че на 09.05. *** се е прибрал, но е спал на долния етаж, а на
10 се е качил горе при тях. Обяснява, че този ден *** му казала, че ще се
вижда с приятелка, облякла се е и излязла, а той през цялото време я обиждал,
че била уличница. Излага, че като се прибрала той й взел всички завивки и
след като тя им позвънила той тръгнал на 11.05. от гр. *** към гр. Плевен.
Твърди, че не е правил опити нито да се свърже със зет си, нито с баща му.
Разказва, че след 27.04. *** му е споделяла, че той я заплашвал по телефона,
като й е казал, че всичко може да изглежда така, все едно тя сама си е
причинила това, че може да я хвърли през прозореца и ще изглежда, че е
скочила сама от прозореца.
Свидетелят ***. М. П. сочи, че от бащата на ответника знае за „дом.
насилие на 27.04.“. Разказва, че на 10.05.2021 г. *** му се обадил по телефона
с молба да го придружи на другия ден до кантората на адв. Ц., където ще се
обсъжда развод между него и съпругата му. Излага, че когато отишъл в
кантората вътре били съпрузите и техните адвокати, поради което останал
навън, но чул че *** искала от ответника издръжка за детето в размер на 600
лева и за себе си същата издръжка. Сочи, че *** отговорил, че е непосилно за
него да плаща тези суми, а *** му отвърнала, че има медицинско, което ще
представи при завеждане на дело. Твърди, че ответникът е добър човек.
Разказва, че вечерта спал в къщата му, когато дошли полицаите да му връчат
заповедта за незабавна защита. Обяснява, че в разговор между него и
ответника, същия ме е споделил, че на 27 срещу 28 е имало някакво петно на
гушата на ищцата, но не било от него. Твърди, че не се е интересувал защо
*** не е спала в дома им въпросната вечер. Счита, че действията на ищцата са
манипулация. Разказва, че преди 11.05.2021 г. дълго време не е ходил на гости
7
на страните.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3,
т.1 и т.3 доколкото пострадалата е съпруга на ответника, от когото има дете и
по смисъла на закона може да търси защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 11.05.2021 г. е основана на
твърдение за осъществен по отношение на молителката, акт на домашно
насилие на 27.04.2021 г. и на 10.05.2021 г., поради което е депозирана в
предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителят да установи в условията на пълно и главно доказване
действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител
на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е
подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от
ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е
доказателство за изло***те в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3
ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация.
Анализирайки останалите събрани по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от доказателствата, че
отношенията между съпрузите в момента са силно влошени, което е довело и
до производство по прекратяване на брака им. Естеството на отношенията
принципно предполага липса на преки впечатления от лица извън
семейството. Същевременно, съдържанието на представената от молителката
8
декларация досежно нанесени й удари от ответника, се подкрепя от
представеното по делото медицинско удостоверение, сочещи за травматични
увреждания в резултат на тъпа травма. Показанията на свидетеля *** Ц.,
досежно вида, в който молителката е напуснала семейното жилище, съдът
анализира при условията на чл.172 ГПК /доколкото последният е баща на
ответника/ не разколебават установените факти от декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН. Напротив, от тях се потвърждава твърдяната фактология както за
27.04.2021г., а именно че е имало пререкания между страните и, че
молителката е излязла късно вечерта, така и, че на 10.0.52021 г. молителката е
излязла от къщи по повод на среща с нейна близка. Обясненията на
ответника, че молителката е имала „смучка“ и това не може да са следи от
удари от своя страна не са подкрепени с каквито и да доказателства.
Напротив лекарят, извършил прегледа на ищцата, притежаващ и специални
знания в тази насока сочи, че получените увреждания са в резултат на тъпа
травма, каквото не може да се получи от твърдяното от ответника
„усмукване“.
Независимо от влошеното отношение на всеки от двамата съпрузи към
другия, съдът не може да игнорира събраните доказателства, сочещи на
физическо и емоционално посегателство от страна на ответника спрямо
молителката. Споровете между съпрузите /включително и затова, че единият
се грижи повече за детето или спорове, свързани с домакинската работа /,
разпадането на брачната им връзка, не оправдават такова поведение, което
съдът намира за укоримо и счита, че обосновава предоставянето на закрила по
реда на този закон.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН
е достатъчна да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че
ответника не успя да докаже, че такова не е извършено съдът намира, че
последният е осъществил съответния акт, съставляващ домашно насилие на
твърдените дати, поради което и подадената молба е основателна, поради
което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на
молителката. Доказаното поведение на ответника съдът намира, че следва да
се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с
установените действия А.Ц. е осъществил физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо съпругата си, нанасяйки й удари и отправяйки
цитираните в декларацията реплики.
По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да
бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя.
Съобразно интензитета на действията, съставляващи домашно насилие
9
съдът счита, че следва да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН.
Доколкото обаче молителката не желае да се приложи същата, за да не
препятства срещите на бащата с детето им, съдът не следва да налага мярката.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски в размер на 400
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5 от ЗЗДН, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от АНГ. Т. Ц. ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Ж. В. Ц. с ЕГН ***, с постоянен адрес в ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката - І и
ІІРУП – Плевен.
В случай на неизпълнение на заповедта АНГ. Т. Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, да бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, АНГ. Т. Ц.
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, да заплати в полза на ПлРС глоба в
размер на 200 лв. и ДТ за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00
лв. такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ЗЗДН АНГ. Т. Ц. ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, да заплати на Ж. В. Ц. с ЕГН ***, с
постоянен адрес в *** сторените по делото разноски в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред
ПЛОС.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11