Р Е Ш Е Н И Е  №  1017

 

гр. Сливен, 14.11.2017 год.

               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

              при секретаря АЛБЕНА В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 1558 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:   

 

      Предявен е иск за делба на наследствени недвижими имоти с правно основание чл.32 от ЗН и чл. 341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

    В молбата ищцата твърди, че с ответниците са законни наследници на И.Д.Т., починала на 21.06.1994г. и Д.И. Тодоров, починал на 23.04.2007г.

              Ищцата твърди, че  с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.550.41.1.7, гр. Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14-20-241/08.05.2013 г. на Началник на СГКК - Сливен, адрес на имота: гр. С., п.к. 8800, Ц. О., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.550.41, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса - 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м., таванско помещение 12 кв.м., 4,78 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.550.41.1.10, 67338.550.41.1.8, под обекта: 67338.550.41.1.2, 67338.550.41.1.3, над обекта: 67338.550.41.1.11, 67338.550.41.1.12, стар идентификатор: няма.

        Твърди се, че собствеността на имота е придобита от родителите им - Д.И. Т. с ЕГН ********** и И.Д.Т. с ЕГН ********** чрез покупко-продажба, обективирана в Договор за продажба от 30.03.1968 г., издаден от Градски народен съвет - Сливен. След смъртта на родителите ми, съответно на 23.04.2007 г. и 21.06.1994 г., като собствеността на имота, като техни наследници по закон, е преминала върху тях. Когато сина на наследодателите И. Д. И. е починал на 03.07.2014 г. е оставил за свои наследници ответниците по настоящото производство, а именно съпругата му П.Х.И., ЕГН ********** и двете му дъщери Д.И.С.-Р., ЕГН ********** и В.И.Ж., ЕГН **********, като по този начин помежду им е възникнала съсобственост върху подробно описания по-горе недвижим имот, като квотите от правото на собственост се разпределят помежду ни по следния начин: 3/6 ид.ч. за Й.Д.Г., ЕГН **********; 1/6 ид.ч за П.Х.И.. ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Д.И.С.-Р., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за В.И.Ж., ЕГН **********.

Предвид изложеното, моли да се постанови решение, с което да се допусне делба на описания поземлен имот, с идентификатор 67338.550.41, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса - 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м., таванско помещение 12 кв.м., 4,78 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, ниво: едно /1/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.550.41.1.10, 67338.550.41.1.8, под обекта: 67338.550.41.1.2, 67338.550.41.1.3, над обекта: 67338.550.41.1.1 1, 67338.550.41.1.12, при посочените квоти от правото на собственост: 3/6 ид.ч. за Й.Д.Г., ЕГН **********; 1/6 ид.ч за П.Х.И.. ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Д.И.С.-Р., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за В.И.Ж., ЕГН **********. Моли също, след влизане в сила на решението за допускане на делбата, да се извърши съдебна делба на имота като се ликвидира съсобствеността между страните, като в случай, че не е възможно обособяването на самостоятелни обекти, които да станат индивидуална собственост на всеки от съделителите, то имота да бъде изнесен на публична продан.

При условията на  чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Д.И.Р., с който счита предявеният иск за допустим, тъй като описаният в исковата молба имот е съсобствен между тях. Не оспорват представените писмени доказателства, установяващи съсобствеността, актуалното състояние и данъчната оценка на имота. Не оспорва фактите относно първоначалната собственост на имота от Д.И. Т. и И.Д.Т.. Оспорва обаче дяловете, посочени в исковата молба, поради обстоятелството, че след смъртта на Иванка Тодорова, през 2003 г. се нанесла да живее в имота и продължава да ползва жилището и до момента на предявяване на иска за делба. Твърди, че от 1998 г. наследодателя И. Димов И. се установил да живее трайно в Италия, където починал през 2014 г. Твърди също, че през цялото това време се е грижила за дядо си Д.Тодоров, включително и когато е бил болен, като ищцата е идвала епизодично да види баща си. Твърди, че всички близки, включително и  ищцата са изразявали желание апартаментът да остане за мен, тъй като тя се е грижила сама за наследодателя Д.И. Т. Твърди,че с тази нагласа семейството й е обитавало жилището, отнасяло се към него като свое собствено, поддържало е и ремонтирало жилището по своите виждания и никой не е оспорвал това тяхно владение.

Твърди, че въз основа на осъщественото от нея владение на наследствената част, оставена от И.Д.Т., в продължение на повече от 10 години е придобила по давностно владение 2/6 ид. ч. от процесния имот, като останалите 4/6 ид.ч. от имота са останали наследствени. Счита, че делбата следва да се допусне при дялове 6/18 ид. ч. за ищцата, 8/18 ид.ч. за нея и по 2/18 ид. ч. за останалите две ответници, като се признае, че е придобила по давност наследствените дялове на ищцата и на баща и от наследството на Иванка Тодорова.

При условията на  чл. 131 от ГПК също е постъпил отговор, но от останалите две ответници П.И. и В.Ж., с който считат предявеният иск за допустим, тъй като описаният в исковата молба имот е съсобствен между тях. Не оспорват представените писмени доказателства, установяващи съсобствеността, актуалното състояние и данъчната оценка на имота. Не оспорват фактите относно първоначалната собственост на имота от Д.И. Т. и И.Д.Т.. Оспорват дяловете, посочени в исковата молба, поради обстоятелството, че след смъртта на Иванка Тодорова, през 2003 г. в имота се нанесла да живее ответницата Д.И.С. - Р. с двете си деца и продължава да ползва жилището и до момента на предявяване на иска за делба. Твърдят, че от 1997 г. наследодателя И. Д.И. се установил да живее трайно в Италия, като през 2014 г. починал. Твърди, че винаги наследодателят и ищцата са изразявали желание апартаментът да остане за втората ответница Д.И., тъй като тя се е грижила сама за наследодателя Д.И. Т.. Изтъкват основания, че всички останали притежават други жилища и не са имали претенции към процесния имот, като семейството на Д.Р. е започнало да обитава жилището през 2003г., отнасяло се към него като свое собствено, поддържали са го и са извършили ремонт по своите виждания и никой не е оспорвал това тяхно отношение към жилището. Ответниците И. и Ж. твърдят още, че Д.С.-Р. е владяла за себе си процесното жилище и поддържат нейното становище, че е придобила наследствената част по давностно владение, т.е. оставената част от И.Т., като не са посочили изрично квотите, при които намират, че следва да се допусне делбата на процесния имот.

    В съдебно заседание ищцата не се явява. Представляват се от пълномощници, който молят съда да допусне делба при посочените в молбата квоти.

    Ответниците се явяват лично и заявяват, че желаят допускане на делба.

   Ответницата Д.И.С. се явява лично и с пълномощник,  който моли съда да се допусне делба на процесния имот при посочените в отговора квоти.

      Съдът, след като събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изслуша становищата и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

    Не е спорно, че страните са съсобственици на процесния имот, индивидуализиращ се по следния начин: идентификатор 67338.550.41, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса - 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м., таванско помещение 12 кв.м., 4,78 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, ниво: едно /1/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.550.41.1.10, 67338.550.41.1.8, под обекта: 67338.550.41.1.2, 67338.550.41.1.3, над обекта: 67338.550.41.1.1 1, 67338.550.41.1.12.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 9400-6445/30.03.2017 г. от Община Сливен наследниците на Д.И. Тодоров, починал на 23.04.2007 г. и И.Д.Т., починала на 21.06.1994 г. ищцата е дъщеря на общите наследодатели, а ответниците – деца и съпруга на техния син И. Д. И., починал на 03.07.2014 г.

Собствеността на имота е придобита от наследодателите - Д.И. Тодоров с ЕГН ********** и И.Д.Т. с ЕГН ********** чрез покупко-продажба, обективирана в Договор за продажба от 30.03.1968 г., издаден от Градски народен съвет - Сливен. След смъртта на цитираните собственици, съответно на 23.04.2007 г. и 21.06.1994 г., като собствеността на имота, е преминала върху техните законни наследници – Й.Д.Г. и И. Д. И., син и дъщеря на починалите, при квоти по ½ ид.ч. за И. и Й.. След смъртта на И. Димов И., който е починал на 03.07.2014 г. е оставил за свои законни наследници ответниците по настоящото производство, а именно съпругата му П.Х.И., ЕГН ********** и двете му дъщери Д.И.С.-Р., ЕГН ********** и В.И.Ж., ЕГН **********, като по този начин помежду им е възникнала съсобственост заедно с Й.Д.Г. върху подробно описания по-горе недвижим имот, при квоти от правото на собственост 3/6 ид.ч. за Й.Д.Г., ЕГН **********; 1/6 ид.ч за П.Х.И.. ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Д.И.С.-Р., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за В.И.Ж., ЕГН **********.

По делото са разпитани двама свидетели, които са съседи на Д.  И.С.-Р.. Свид. У. дава показания, че И. Д. и неговия баща преди години са живели в имота. Д. живеела в апартамента непрекъснато, повече от 10-15 г. със семейството си, като заедно със съпруга си са направили редица подобрения: иззидали са стени, обособили са нови помещения, сменили са дограмата. Дава показания, че бащата на Д. е заминал да работи в Италия, но когато се върне в България отсяда в този апартамент. Изненадана останала след като разбрала, че Й. – ищцата по делото претендира за апартамента, тъй като знае, че собственици на апартамента е семейството на Д., те заплащат средствата за входа и отговарят за терасата, която са направили преди години, която е обща на целия блок. Свидетелства, че е възможно Й. да е идвала в апартамента, но тя не я е виждала, както и че не знае Й. да има син и още повече да е живял в апартамента.

Свид. Ш., която живее от 47 години в блока свидетелства, че  Д. живее от преди 14-15 г в жилището. Тя се е грижила за дядо Д.докато е бил болен. Дава показания, че от около 3 години Д. и съпруга й теглили заем и направили цялостен ремонт, тъй като блоковете са от преди 50 г., сменили дограмата, таваните оправяли. Лично тя е събирала като касиер от живущите по 1700 лв. за покрива, а понастоящем сменят входната врата и също Д. е заплатила за ремонта.  Дава показания,че не е виждала Й., откакто е завършила, тъй като се е омъжила в Челопеч.  Свидетелства, че Й. има син, който е учил в МЕИ Сливен и живял в апартамента, след като е почина бабата. Свидетелката не може да си спомни точно коя година е било това, но предполага, че това е било преди да се омъжи Д.. В същото време твърди, че откакто се е нанесла Д. в апартамента с децата друг човек не е живял там, освен дядо й Д. Знае, че апартамента е на Д., тъй като е кръстена на дядо си. Преди 3 г. се наложило да ремонтират общата тераса на блока и Д. е дала пари за ремонт на входа.

Съдът е изискал от Началника на СГКК Сливен преписка, образувана въз основа на заявление, по което е издадена Заповед КД-14-20-241/08.05.2013 г., с която е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен.

Видно от приложените документи в преписката, а именно уведомление  с вх. № 94-2959-20-10-1162/08.05.2013 г.  на гърба са се подписали Р. Д. Г., С. Х. Г., П. К. Г., Д.И.С.-Р. и Й.Д.Г. на 30.05.2013 г. /една от ответниците и ищцата/.

Съдът на осн. чл. 175 от ГПК е допуснал поставяне на въпрос към ответницата Д.И.С. – Р., на който е отговорила, че живее със семейството си в апартамента и по повод промяна в кадастралната карта е трябвало да се поиска съгласие от баща й и леля й – Й.Г., за което я е извикала да уредят този проблем в Кадастъра. Разяснява, че дядо й Д., на когото е кръстена и е дал преди да почине нотариалният акт за апартамента, за да го пази, като един ден ще й потрябва.

По почин на ищцата е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след посещение на имота е констатирал архитектурното разпределение на апартамента, технико експлоатационното състояние: настилки с гранитогрес и теракотни плочи, ламиниран паркет, монолитна мозайка, стени с варова мазилка и шпакловка, латексово боядисване, фаянсова облицовка, тавани шпакловани с латексово боядисване, окачен таван от РVC плоскости и РVC дограма. Изчислил е справедливата пазарна наемна цена към момента на изготвяне на експертизата. На база направени проучвания, изчисления и констатации е отговорил, че средномесечната пазарна, наемна цена за процесното жилище – апартамент № 7, находящ се на втори етаж, вх. „А”, бул. „Ц. О.” № . в гр. С. към момента на изготвяне на заключението е 238 лв. Експертизата не е оспорена и приобщена към доказателствения материал.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/31.03.2017 г. данъчната оценка на имота е 71299.40 лв. и собственици са: Й.Д.Г., В.И.Ж., Д.И.С.-Р. и П.Х.И.. Съгласно схема № 15-145789-30.03.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.550.41.1.7 по кадастралната карта, одобрен със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменен със заповед КД-14-20-241/08.05.2013 г. на н-ка на СГКК – Сливен, имота се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.550.41 с площ 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса – 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м. таванско пом. 12 кв.м. 4.78 % ид.ч. от общите части на сградата и ОПС.

Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

 Съдът счита, че следва да бъде допусната делба на процесния имот с идентификатор 67338.550.41, с предназначение: Жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса - 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м., таванско помещение 12 кв.м., 4,78 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, ниво: едно /1/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.550.41.1.10, 67338.550.41.1.8, под обекта: 67338.550.41.1.2, 67338.550.41.1.3, над обекта: 67338.550.41.1.1 1, 67338.550.41.1.12.

        Делбата следва да бъде допусната при квоти от правото на собственост, както следва: 3/6 ид.ч. за Й.Д.Г., ЕГН **********; 1/6 ид.ч за П.Х.И., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Д.И.С.-Р., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за В.И.Ж..

Що се касае до претенцията за придобиване на 2/6 ид.ч. от имота въз основа на давностно владение и изтекла придобивна 10 г. давност предявено от Д.И.С.-Р. – ответница, съдът намира, че не следва да се приложи института на придобивната данност, тъй като от събраните по делото писмени доказателства не се установи ответницата да е ползвала имота и активно да е отблъснала намерението за своене на останалите съсобственици. Напротив при промяна на общите части и подадената преписка и заявление за това до СГКК е потърсила леля си, т.е. ищцата по делото Й.Г., като съсобственик на имота, за да се приложи съответната процедура на служба Кадастър.

Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.

В тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК е прието, че съсобственик, който се позовава на придобивна давност за чужда идеална част трябва да д9оказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си, като намерението му за своене се предполага на осн. чл.69 от ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. За да започне да тече в полза на ответницата придобивна давност, то е необхоД.същата да е демонстрирала промяна в намерението си чрез действия които отричат правата на останалите съсобственици. В конкретния случай не е доказано, че е отнето владението от останалите съсобственици и че същата не ги е допускала да ползват имота, съобразно идеалните си части. Следователно за да придобие по давност правото на собственост върху чужди идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричането на останалите съсобственици, това е така нареченото преобръщане на владението, /interversio possessionis/ при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяване на частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им. В конкретния случай не е обективно невъзможно да се манифестира пред ищцата владението, тъй като нейния син е живял в имота, но пропуск на ответната страна е да установи коя година е живял в имота – липсва по делото справка от МЕИ Сливен кога е било това. Освен това липсва по делото коя година точно е започнало владението на имота, тъй като свидетелите предполагат, че след последващия брак на ответницата Д. е започнало владението. Имаме противоречия в свидетелските показания, тъй като тя самата твърди, че се е нанесла в имота с двете си деца. Липсва по делото акт за сключен граждански брак, както и липсва дали този имот е единствен за нея и семейството й.

Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, каквото е налице в случая. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.

Тъй като делбата на процесните недвижими имоти е допустима с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗС, то съдът счита, че следва да я допусне при посочените по-горе квоти за съделителите. По отношение размера на претенцията.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение в размер на 238 лв. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 238 лева или съобразно правата си върху имота, ищцата би могла да претендира месечен наем в размер на 119.00  лева, съобразно идеалните части които притежава, а именно 3/6 ид.ч.

По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението от постановяване на съдебното решение до приключване на процеса.

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство.

             Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 от  ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ДОПУСКА съдебна делба между Й.Д.Г., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв. М. *** и П.Х.И., с ЕГН ********** ***, Д.И.С. – Р., с ЕГН ********** *** и В.И.Ж., с ЕГН ********** ***, представляващ: имот с идентификатор 67338.550.41, с предназначение: Жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82.82 кв.м., прилежащи части: тераса - 10.5 кв.м., избено помещение 5.60 кв.м., таванско помещение 12 кв.м., 4,78 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, ниво: едно /1/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.550.41.1.10, 67338.550.41.1.8, под обекта: 67338.550.41.1.2, 67338.550.41.1.3, над обекта: 67338.550.41.1.1 1, 67338.550.41.1.12, при квоти от правото на собственост, както следва:

на Й.Д.Г., с ЕГН ********** – 3/6 /три шести/ идеална част,

на Д.И.С. – Р., с ЕГН ********** – 1/6 /една шеста/  идеална част,

на П.Х.И., с ЕГН ********** – 1/6 /една шеста/  идеална част и 

на В.И.Ж., с ЕГН ********** - 1/6 /една шеста/   идеална част.   

 

   ОСЪЖДА Д.И.С. – Р., с ЕГН ********** ***, да плаща на Й.Д.Г., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв. М. ***,  сумата от 119.00 лв. /сто и деветнадесет лева/ месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответницата Д.И.С.-Р., съответно на притежаваните от ищцата идеални части от имот, считано от датата на постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

 

      Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Сливенски окръжен съд.

 

              След влизане в сила на решението делото да се докладва за подготовка във фазата по извършване на делбата!

 

  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: