Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 227
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.А.С., депозирана чрез адвокат И.Т.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260016/14.09.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 872/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-001231/16.04.2020г.
на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, с което на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Б.А.С. e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80
/осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
допуснато нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището за недоказаност на описаното в НП деяние. Сочи, че съдебният акт е
постановен при непълнота на доказателствения материал и при неправилни изводи,
формирани въз основа на показанията на свидетелите. Поддържа и изложеното във
въззивната жалба твърдение за „маловажност“ на простъпката. Поради това отправя
искане за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат Т., който поддържа изложените отменителни основания и претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването, а в съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 09.04.2020г., около
12.10 часа в гр. Шумен на кръстовището до кооперативния пазар - бул. „Симеон
Велики“ и бул. „Алеко Константинов“ жалбоподателят управлявал товарен автомобил
„Опел Виваро“ с рег. № *********, собственост на „С.“ ЕООД. Същият заемал
дясната лента за движение, осигуряваща движение направо. Светела червена
светлина на светофарната уредба. До него с лекия си автомобил бил спрян свидетелят
И.К., като в автомобила му бил и свидетелят Х.С.. Автомобилът им бил на първа
линия от ляво на жалбоподателя, като така престроен автомобилът е следвало да
завие на ляво и продължи по бул. „Симеон Велики“. При светване на зелена
светлина и двата автомобила продължили направо, като автомобила на К. засякъл
автомобила на жалбоподателя и двамата си разменили гневни реплики и жестове.
Автомобилът на К.
продължил като след десен завой влязъл в паркинга на магазин „Била“ където
паркирал и водачът слязъл от автомобила. През това време афектиран от случилото
се, жалбоподателят също тръгнал да влиза към паркинга на магазин „БИЛА“. Влязъл
в паркинга, като забелязал, че К. е слязъл от автомобила си. Приближил към него
и с автомобила си го ударил по гърдите, като от удара К. паднал на земята.
Жалбоподателят слязъл от автомобила си, като от неговия автомобил слязъл и свидетелят
Д.Д.. От другия автомобил слязъл свидетелят Х.С. и запитал жалбоподателя, защо
постъпва така. Жалбоподателят ритнал с крак в слабините С., със свидетеля Д. се
качили в автомобила и напуснали местопроизшествието. След тяхното напускане К.
почакал да се съвземе малко и с приятеля си тръгнали към МБАЛ - Шумен тъй като
изпитвал силни болки. От своя страна С. се обадил на тел.112, за да информира
за случилото се. На място пристигат служителите на КАТ - свидетелите С.К.и Й.Ж..
Установили, че на местопроизшествието няма никой и посетили МБАЛ - Шумен,
където установили свидетелите К. и С.. От двамата свидетели установили
жалбоподателя и го издирили, като с него отишли на местопроизшествието и след
като установили какво точно се е случило на жалбоподателя бил съставен АУАН
сер. АA бланкетен № 266477 от 09.04.2019г., като актосъставителят сметнал, че е
нарушен чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с
възражението „имам“. Не се възползвал от законното си право по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така
съставения акт административно наказващият орган издал процесното наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При извършения
анализ на съвкупността от събрани доказателства съдебният състав достигнал до
решаващия извод, че жалбоподателят е извършил визираното в наказателното
постановление нарушение, тъй като същият е управлявал товарен автомобил и при
движението си е блъснал свидетеля К., след което не е уведомил компетентната
служба на МВР. Поради това предходната инстанция потвърдила оспорения пред нея
правораздавателен акт.
В пределите на
касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата
касационно основание, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма
по допустима въззивна жалба.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. С
оглед приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните
писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното
административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и
правилно квалифицирано като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В хода на
въззивното производство районният състав е проявил дължимата активност и в
изпълнение на принципа на служебното начало е събрал необходимите
доказателства, установяващи обективната истина по спора. В тази връзка,
касационният състав не споделя доводите на касатора, че районният съд е
постановил решението при непълнота на доказателствения материал, в частност на
приобщени от записи от камери на магазин „Била“. Това е така, тъй като
въззивният съд е изискал такива с нарочно писмо от 21.07.2020г., получено от
управителя на търговския обект на 23.07.2020г., в което изрично е било отразена
необходимостта от представянето на записите от камери в районна за случилото се
на 09.04.2020г. произшествие, ако такива са налични. Такива не са били
представени, но по делото са събрани достатъчно доказателства, анализът на
които е спомогнал за разкриване на обективната истина. При това районният съд е
подложил на задълбочен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели,
давайки своя отговор защо кредитира изложеното от едната група от тях и не
възприема в тяхната цялост показанията на свидетеля Д..
Отчитайки това за
касационния съдебен състав не съществува съмнение, че касаторът е извършил от
обективна и субективна страна описаното в акта и в НП нарушение. По категоричен
и неопровержим начин е установено настъпването на ПТП-то между управлявания от
него автомобил и свидетеля К., който към този момент е бил пешеходец. Дали
касационният жалбоподател впоследствие се е опитал да влезе във физически
контакт със свидетелите К. и С. е въпрос, който е неотносим към предмета на
спора, повдигнат за това дали водачът С. виновно не е уведомил компетентната
служба на МВР за настъпилия инцидент с пострадал човек. В контекста на
изложеното следва да се отбележи, че се доказва по категоричен начин, че
касаторът е бил участник в такова ПТП на упомената в акта и в НП дата и място,
и че след като е бил длъжен и е могъл да уведоми компетентните органи за
случилото се, не го е направил. Твърденията на свидетеля Д. за причините за
тона, чрез които се прави опит за оневиняване на санкционираното лице съдът не
кредитира с доверие, доколкото същите са израз на защитното поведение на
инициатора на настоящото производство. Нещо повече, прочитът на събраните
доказателства сочи, че за настъпилия инцидент, в резултат на който свидетелят К.
е посетил съответното болнично заведение с установени по надлежния ред травми,
органите на МВР са били уведомени от свидетеля С., но не и от касатора. Това му
поведение разкрива белезите на административното нарушение, възприето от органите
на МВР, което с оглед тежестта си и обществената си опасност не би могло да
бъде възприето за „маловажно“.
До аналогичен краен извод
е достигнал и районният съд. По гореизложените съображения настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон
и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице
сочените в касационната жалба основания за отмяната му.
Въз основа на изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260016/14.09.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 872/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.02.2021 г.