РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Горна Оряховица, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ АНТ. Г. К., чрез адв. ИВ. Г. от АК – Шумен обжалва
Наказателно постановление № 35-0000491/20.04.2021 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с
което на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвтП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Поддържа, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довело до ограничаване правото му на защита и в нарушение на
материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозирана е писмена защита от защитника, с която се
поддържат доводите за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата.
1
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
(РДАА) – ПЛЕВЕН, представлявана от директора П.К., счита че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
на л. 2 от приобщеното АНД № 742/2021 г. по описа на РС – Велико
Търново). Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2021 г. около 11:20 часа жалбоподателят АНТ. Г. К. управлявал
съчленено ППС – влекач модел „Ивеко Стралис“ с рег. № ***, кат. N3 с
прикачено полуремарке модел „Кроне СДП 27“ с рег. № ***, кат.О4.
Посоченото съчленено превозно средство извършвало обществен превоз на
товар по маршрут от гр. Русе до с. Ръжево Конаре, видно от товарителница №
2512381/08.04.2021 г. и пътен лист № 8497570/08.04.2021 г. Около 11:20 часа
в с. Поликраище на ПП I-5 Русе - Габрово, км. 91+200, водачът бил спрян за
проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен. В хода на проверката инспекторите от РДАА –
Плевен констатирали, че водачът А.К. е извършил превоз на товар на
22.03.2021 г. с МПС с рег. № ***, оборудвано дигитален тахограф Continental
Automotive Gmbh 1381.**********, в който е използвал дигиталната си карта
на водач № BG0000000003ZB500, като за периода от 06,19 ч. на 22.03.2021 г.
до 17,21 ч., водачът не е направил прекъсване от 45 минути или прекъсване
по време на работа от 15 минути, последвано от прекъсване от 30 минути,
след период от 4,5 часа и периода на управление е 8 часа и 26 минути, което е
превишение с 3 часа и 56 минути, видно от дигиталната карта на водача по
UTC време +3 часа за реално време в България.
За констатираното нарушение инспектор В. АНТ. М. в присъствието на
свидетеля Й. Д. Й. съставил против АНТ. Г. К. Акт за установяване на
административно нарушение № 287357/08.04.2021 г., в който посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06
2
г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Актът е връчен на К. същия ден за
запознаване със съдържанието и подписан с обяснения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л.14 от делото), издал против АНТ. Г. К. обжалваното
Наказателно постановление № 35-0000491/20.04.2021 г., с което на основание
чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП му е наложил административно наказание – глоба
в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06
г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
НП е връчено на К. на 12.05.2021 г. Жалбата против НП е изпратена чрез
АНО на 14.05.2021 г. С определение № 295/02.06.2021 г. по НАХД №
742/2021 г. по описа на РС – Велико Търново производството е прекратено и
делото изпратено по компетентност на РС – Варна. С разпореждане №
1837/24.06.2021 г. по АНД № 2427/2021 г. по описа на РС – Варна
производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. С
Определение № 112/08.07.2021 г. по касационно частно дело № 603/2021 г.
ВКС на РБългария е изпратил АНД № 2427/2021 г. по описа на РС – Варна, за
разглеждане от РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят В.М. потвърждава
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитания свидетел и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля М. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посоченият
свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с К., от които да
извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за
заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
3
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 6 от
заповедта на л. 14) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и формално съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити.
Твърдението на жалбоподателя за допуснато несъответствие между
описаната фактическа обстановка, нормата, посочена като нарушена от
водача и приложения санкционен състав не следва да се квалифицира като
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а би
следвало да се обсъди като евентуално нарушение на материалния закон.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за наличие на
нарушение на чл. 18 от ЗАНН поради това, че било повдигнато обвинение за
това, че водачът не е ползвал прекъсване по време на работа, съставляващо
нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г. и едновременно се твърдяло,
че е налице превишение на времето за управление, което съставлява
нарушение на чл. 6, § 1, във вр. с чл. 4, б. „к“ от същия регламент. Видно от
констативно – съобразителната част на НП „периода на управление е 8 часа и
26 минути“, поради което не се твърди нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент
561/06 г., съгласно който дневното време на управление не следва да
надхвърля девет часа.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване в НП на мястото на
извършване на извършено нарушението. Относно мястото на нарушението се
е произнесъл ВКС на РБългария с Определение № 112/08.07.2021 г. по
касационно частно дело № 603/2021 г. ВКС по повдигнатия спор за
подсъдност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на
4
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено.
Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като АНО неправилно е квалифицирал и санкционирал
нарушението.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
ЗАвтП и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП „водач, който не спазва
изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
неспазването им над 90 минути - с глоба 500 лв.
Визираната от АНО като нарушена материалноправна норма на чл. 7,
изр. 1 от Регламент 561/06 г. гласи, че след период на управление от четири
часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от
поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи извършеното от жалбоподателя К. нарушение на чл. 7, изр. 1 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. При извършената
проверка е установено, че на 22.03.2021 г. е извършил превоз на товар с МПС
с рег. № ***, оборудвано дигитален тахограф Continental Automotive Gmbh
1381.**********, в който е използвал дигиталната си карта на водач №
BG0000000003ZB500, като за периода от 06,19 ч. на 22.03.2021 г. до 17,21 ч.,
водачът не е направил прекъсване от 45 минути или прекъсване по време на
работа от 15 минути, последвано от прекъсване от 30 минути, след период от
4,5 часа и периода на управление е 8 часа и 26 минути, което е превишение с
3 часа и 56 минути. Нарушението се установява от приложените разпечатки
от дигиталната карта на водача и показанията на свидетеля В.М. и на
практика не се оспорва от жалбоподателя.
Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
ЗАвтП касае неспазването на изискванията относно непрекъснатото време на
управление и е една от хипотезите, за които според продължителността на
5
неспазване на това време, се предвиждат различни по размер наказания – в
случая за неспазване над 90 минути глоба в размер на 500 лева.
Извършеното от К. нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г.,
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП следва да се санкционира по чл. 93б, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда състав на административно
нарушение за водач, който не спазва изискванията относно времето за
прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт
или в AETR, като в случая за неспазване над 15 минути наказанието е глоба в
размер на 100 лева.
Като е управлявал товарния автомобил на 22.03.2021 г. при извършване
на превоз на товар повече от 4 часа и 30 минути без да прекъсне за почивка
поне за 45 минути и не е ползвал друга почивка, К. не е спазил изискванията
относно времето за прекъсване, като времето за прекъсване е над 15 минути
(в случая 3 часа и 56 минути) и е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП.
Като не е квалифицирал и санкционирал нарушението по чл. 93б, ал. 5,
т. 2 от ЗАвП, а по чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП, АНО неправилно е приложил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк.
Дело № 1/2020 г. на ВАС на РБългария при липса на съществено изменение
на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът може да приложи закон
за същото, еднакво или по леко наказуемо административно нарушение, т.е.
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО
факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление.
Поради това безспорно установеното нарушение на чл. 7, изр. 1 от
Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП от жалбоподателя
налага съдът да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, като при същите фактически констатации от
обстоятелствената част на наказателното постановление приложи
административнонаказателния закон за по – леко наказуемо административно
нарушение по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвП.
6
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като вместо наложеното на жалбоподателя
административно наказание - глоба в размер на 500 лева на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 3 от ЗАвтП му наложи административно наказание - глоба в размер
на 100 лева на основание чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП, за това, че е нарушил
чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК съдът счита, че е частично
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Изменението на НП, с
което се намалява размера на санкцията (в случая глобата се намалява от 500
лева на 100 лева), съдържа имплицитна частична отмяна на акта - в този
смисъл и Определение № 10291/01.08.2018 г. по адм. дело № 8147/2018 г. на
ВАС. След като съобрази направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
възражението е основателно и следва да бъде уважено, тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност. Като съобрази разпоредбите на
чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144 от АПК, във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК, чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да осъди
Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ (ЮЛ), в структурата на
която е административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 240,00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 12.05.2021 г. (л. 5), съразмерно на отменената
част от НП.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000491/20.04.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Плевен, като вместо наложеното на основание чл. 93б, ал. 4,
7
т. 3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) административно наказание
– глоба в размер на 500 лева, НАЛАГА на АНТ. Г. К. от ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, за това, че е нарушил чл. 7,
изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на АНТ. Г. К. от ***, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8