№ 3900
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20149800/01.07.2021г. по гр. д. № 36729/2020г. по описа
на Софийски районен съд 178 състав е признато за установено, че на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 149
от ЗЕ и чл. 86 от ЗЕ че А. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, жк „****,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, адрес: ул. „**** сумата от
1657,46 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. –
30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „**** ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение -02.08.2019г. до окончателното
и погасяване, сумата от 256,25 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2014г. –
12.09.2017г., 29,01 лв. – главница за незаплатена услуга дялово разпределение
за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение -15.09.2017г. до окончателното и погасяване. за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65242/2017г. по описа на СРС
178 състав. С решението са отхвърлени исковете за мораторна лихва над
уважения размер до пълния претендиран размер от 443,48лв. и изцяло иска за
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
1
ответника А. С. Д.. Жалбоподателят поддържа, че не му е доставено
твърдяното количество топлинна енергия, тъй като радиаторите в
апартамента му са откачени. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго с което исковете се
отхвърлят.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника по жалбата
„Топлофикация София“ ЕАД с който взема становище за неоснователност на
жалбата.
Третото лице помагач не взема становище по така подадената жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Не е спорно във въззивното производство, че сградата в която се намира
процесният имот – апартамент № 66 е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
2
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
/т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр.
74 от 08.09.2006 г. /.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал.
1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ,
бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В производството пред първа инстанция е представен нотариален акт
№56 от 22.10.2008г., том V, рег. № 20076, дело №762 от 2008г., на нотариус
В.Г., от който е видно, че ответника е придобил правото на собственост
процесния имот – апартамент №45 с административен адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ №****.
Ето защо настоящият състав намира, че ответника е собственик на
процесния топлоснабден имот и като такъв се явява и потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
В тази връзка Неоснователно се явява възражението на ответника, че не
дължи суми за доставена топлинна енергия, тъй като всички радиатори в
имота били демонтирани. И това е така, тъй като според разпоредбата на чл.
108, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.), респ. чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Следва да се отбележи че съгласно заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че топлинна енергия за
отопление на имота от радиатори не е начислявана. Видно от заключението
3
по експертизата, което настоящият състав кредитира като пълно,
задълбочено, компетентно и съответно на останалия доказателствен материал
за процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и
за БГВ. За периода м.05.2013г. – м.04.2014г. БГВ е определян съобразно
служебен отчет поради неосигурен достъп, а за периода м.05.2014г. –
м.04.2015г. по реален отчет на база показанията на два броя технически
изправни водомера.
Ето защо поради изчерпване на предмета на въззивното производство
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено в обжалвана му част.
По отношение на разноските:
При това положение право на разноски има въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД. Същият е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ответникът/ следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20149800/01.07.2021г. по гр. д. № 36729/2020г.
по описа на Софийски районен съд 178 състав.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, жк „**** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, адрес: ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4