Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч,21.06.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на единайсети юни през
две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ХРИСТИНА
Х., като разгледа в.гр.д.№344/2019г.
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.28,ал.5,вр.с
чл.30 и чл.30а от ЗЗДетето.
С Решение № 45/18.04.2019г.,пост.по гр.д.№
689/2018г., РС-Луковит е прекратил настаняването
на малолетното дете Н.А.Ч. с ЕГН **********, в професионалното приемно
семейство на Й.Х.В. с ЕГН **********,***, като е променил мярката за закрила и
постановил настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца
с увреждания „Зорница“ – гр. Луковит, ул. „Гето Йошев“№20, за срок от 1 година, считано от датата на влизане в сила на
решението, или до настъпване на промяна в обстоятелствата, дали основание за
предприемане на мярката за закрила. С решението съдът е постановил да се
уведомят институции с правомощия по чл.6 и чл.8 от ЗЗД,за констатираните
пропуски при отглеждане на детето.
Постъпила е жалба от Дирекция „Социално подпомагане –
Луковит”, представлявана от Директора И.П.Б., срещу решението в частта по
отношение на определения срок на предприетата мярка на закрила, а именно-от 1
година , считано от датата на влизане в сила на решението, или до настъпване на
промяна в обстоятелствата, дали основание за предприемане на мярката за
закрила. Счита,че срокът е много кратък. Излага,че мотивите на решението клонят
към погрешни изводи и са направени чрез изваждане от контекста на част от
допуснатите при разглеждане на делото доказателства. В част от допуснатите
доказателства и експертизи има противоречивост и съдът е направил изводи, които
допускат едно или друго наличие на заболявания, предизвикали промяната в
здравословното състояние на детето.
Неправилно е посочено, че грижата за детето в среда
близка до семейната, каквато е приемната грижа и такава в ЦНСТ, която е
резидентен тип услуга, могат да се сравняват, с оглед на това, че детето е
живяло в семейна среда, колкото и тя да е била неглижираща. То е живяло задно
със своите родители, братя, сестри и близки. Възразява,че при отглеждане на
детето в приемното семейство то е създало траен контакт. Дори при възникналата
остра промяна в здравословното му състояние, човекът, който е бил най-близо до
него и му е спасил живота, е бил приемният родител. Заключава,че това
обосновава наличие на връзка помежду им, която е много силна. Счита,че е
невъзможно детето да не се привърже към приемния родител и приемния родител да
не се привърже към него, с оглед на обстоятелства, които ги свързват- визира
претърпяната внезапна криза и грижите, които в последствие са полагани от
приемния родител за детето.
Твърди,че в мотивите грижата на приемния родител е
преекспонирана и омаловажена, а предприетите мерки за закрила са определени
като ненавременни. Не е отчетен фактът, че за срока, в който детето пребивава в
приемното семейство, то не е боледувало от общи инфекциозни заболявания.
Физическото му развитие е в нормите за възрастта. Добро почакване на ръст и
тегло, което е отбелязано и в Епикриза № 42096 от 21.11.2018 г., на УМБАЛ -
Плевен.
Счита,че не са били събрани доказателства и лични
впечатления от учебното заведение, което детето е посещавало. Единственият
допуснат документ е Удостоверение №23/01.11.2018г., на ДГ "Славейче"
- с. Дерманци, в който се описват единствено срокът,когато детето посещава
детската градина. От него е видно, че за времето от 15.07.2016г. до
15.10.2016г. детето е отсъствало от детската градина поради болест. Това
доказва, че детето е имало трайно присъствие в ДГ"Славейче"-с.Дерманци
и здравословният му проблем не довел до отсъствия от детската градина. Това
доказва също, че грижата на приемния родител е била правилна.
Сочи,че с оглед на възрастта си, детето е посещавало
за посочения период ДГ"Славейче" - с. Дерманци във 2-ра възрастова
група. Детето е родено на ***г. и посещава детската градина през периода на 3-5
година. Това е незадължителна за обучение възраст. Съгласно чл.8,ал.1 от Закон
за предучилищното и училищното образование, предучилищното образование е
задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на
5-годишна възраст на детето. Обучението на децата преди 5 годишната им възраст
е в основата си логопедично. То ползва формите на логопедични занимания с оглед
неразвитите познавателни процеси у децата и стимулиране на познавателните и
паметовите им функции. Твърди,че детето е включвано в индивидуални и групови
занимания в учебното заведение. Така
обучението на ДГ"Славейче"-с.Дерманци му е помогнало в усвояването
на различни адаптивни социални и ежедневни умения, развитието на познавателни
процеси и са помогнали за възстановителните процеси и интелектуално развитие.
Позовава се на заключението на д-р Соня Дачева-
детски невролог при УМБАЛ – Плевен, която е констатирала следното: "Наново
е научено от приемната майка да сяда, да се изправя, да се движи самостоятелно.
От липса на говор в момента детето говори смислено, разбираемо и осъществява
адекватен за възрастта контакт. Не проявява агресия и страхови реакции,
свързани с преживяното малтретиране в собственото семейство, поради което
смятаме, че за възможностите си, приемната майка е направила всичко необходимо
за възстановяване на детето.". Заключението на експерта категорично говори
за правилността на грижите на приемния родител.
От съдебната психолого-психиатрична експертиза,
изготвена от д-р Любляна Андреева-детски психиатър и Антоанета
Андреева-клиничен психолог, се правят изводи за бъдещите нужди на детето, но не
се констатират негативни аспекти при отглеждането му в семейството на приемния
родител. Експертите са направили оценка на адаптацията не детето в ЦНСТ, като
са заключили, че "..Към момента престоя й в институция - ЦНСТ - не се
отразява негативно върху емоционалното й състояние, добре се повлиява от
полаганите за нея грижи, не се отчитат маркери за отклонения в
адаптацията..". Анализира,че експертите допускат такива с оглед на
привързаността и грижите спрямо детето от страна на приемния родител. Смята,че
неправилно съдът е направил извод, че детето изцяло има разстройство на
привързаността и това е причината у него да не се установяват емоционални
отклонения при настаняването и то да не приема драматично ситуацията.
Позовава се и на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Александър Минчев, която категорично опровергава
наличието на сексуално насилие, каквото е описано в епикриза от МБАЛ
"Г.Странски". Експертът заключава: "..Вторичните полови белези
още не са развити. Полов орган от женски тип правилно развит за възрастта.
Големите срамни устни покриват малките. Девствената ципа е с розов цвят.
пръстеновидна форма и височина 0.1-0.2см. Тя е здрава. Оформила е отвор с
диаметър около 1см. Видими пресни и стари травматични увреждания в половата
област не се установяват...". По отношение на здравословното състояние на
детето към момента на приема в УМБАЛ - гр. Плевен, експертът заключава за
травмите от падане на детето по време на получения гърч, като заключава, че
"...Описаните кръвонасядания по лицето-чело брадичка, бузи и двете колене
са разположени на една плоскост /предна повърхност на главата и долните
крайници/ и с оглед на вида и тежестта на уврежданията и локализацията им,
добре отговарят да бъдат получени при падане по лице върху терен с неохлузваща
повърхност /напр. гладък под/..." Експертът категорично приема, че описаният
от Й.В. терен предполага тези кръвонасядания. По отношение на съмнението за
инфекция на ЦНС приема- "..Това съмнение за инфекция не може да се изключи
и също би могло да се обсъжда като неблагоприятно състояние за тежкото
протичане на заболяването..." По отношение на това съдът не е направил
заключение.
Акцентира,че в нито един от медицинските документи не
е изказано ясно становище по отношение инфекцията на ЦНС у детето. Не са
направени нужните изследвания за такава, а още в Епикриза № 24699 от УМБАЛ -
Плевен е описано, че лечението е провеждано като при наличие на инфекция на
ЦНС. Детето е прието с усилен белодробен рисунък, което говори за наличие на
пневмония. Това е заключило и нещото лице д-р Александър Минчев, изготвил
съдебно-медицинската експертиза, приложена към делото. Детето е изписано с
указание за провеждане на редовна лечебна гимнастика. Приемния родител споделя,
че е бил обучен за това в болничното заведение. Провеждал е такава както лично,
така и с помощта на близък рехабилитатор. По отношение на това съдът не е
направил никакво заключение.
Излага,че и трите допуснати експертизи, описват
наличието на вроден Луес /Сифилис/ у детето Н.Ч.А.. Описват се видимите белези,
като най-добре е описан седловидния нос и ухото, което е с малформация. При
справка с описанията на заболяването Луес, може категорично да се направи
извод, че за късен вроден сифилис, говорят стигмите на Венера: седловидния нос.
квадратния череп, саблевидни тибиални кости, хъчинсонова триада: /паренхиматозен
кератит, глухота и характерните зъбни промени/. Луесът е заболяване с
изключително богата палитра от увреди и имитира множество заболявания. Уврежда
ЦНС. Поставя въпроса - Възможно ли е инфекцията да е проява на това заболяване?
Възможно ли е този малък кръвоизлив да е причинен от инфекция? Възразява,че не
е направена дермато-венерологична експертиза. Съдът не е направил заключение по
отношение на това предположение.
С оглед на искането на ДСП-Луковит за настаняване за
по-дълъг срок, съдът е допуснал в мотивите си, че детето трябва да изгражда
привързаност и тя е важна за цялостното му развитие. Приел е, че изграждането
на стабилна привързаност с родителя или обгрижващия е в основата на
емоционалната стабилност на детето, на взаимоотношенията с околния свят и за
поведението му, но въпреки това е постановил кратък срок от 1 /една/ година, с
което е влязъл в колизия с мотивите си. Директора на ЦНСТ *****също и изразил
становище за по-продължителен срок за настаняване на детето.
Счита,че предприетите от Д”СП”-Луковит мерки за
закрила са правилни и в достатъчна степен.
Моли да се отмени решението на РС-Луковит, като
неправилно и необосновано в обжалваната част и се уважи иска изцяло.
Моли да се допуснати двама свидетели, относно
недопуснато изслушване и неописани от Районен съд - Луковит обстоятелства, като
ще ги доведат.
Постъпил е отговор от адв.Л.-ЛАК-особен представител
на детето Н.Ч.А.. Излага,че от
назначените съдебно-медицинска и съдебно психолого-психиатрична експертиза е
видно, че взетата от 2016г. до 2018г. мярка за закрила е била неадекватна. Още
при настаняването на детето в приемно семейство през 2016г. до знанието на съда
не е доведено заболяването му и причината поради, която е било настанено за
лечение в МБАЛ„Георги Странски"-Плевен. От съдебно-медицинската експертиза
е установено, че вследствие на това заболяване (инцидент) на детето Н.Ч. е било
необходимо не само рехабилитация чрез физическо раздвижване, но и контролни
прегледи с детски невролог и психолог, както и извършването на допълнителна
операция. От събраните по делото доказателства не се установи след изписването
й от болницата в Плевен да е търсена специализирана медицинска помощ, въпреки
влошаване на здравословното му състояние, освен при личния лекар. Не е
установено дали личният лекар да е уведомен за претърпения инцидент и
проведеното лечение. Въз основа на това счита, че съдът правилно е достигнал до
извода, че изменението на мярката е наложително. С оглед пропуските до момента
по извършване на контрол върху наложената мярка за закрила и здравословното
състояние на детето, съдът е дал по-кратък срок на взетата мярка, с оглед
възможността за последващ контрол и преценка адекватността на мярката за
закрила. Излага,че никой не оспорва факта, че приемният родител е полагал грижи
според възможностите си, като е осигурил на детето добра грижа под формата на
семейна среда, осигурена храна, жилище, социални контакти и образование.
Пропуските са основно по отношение на здравословното състояние на детето, което
е от съществено значение за неговото развитие.
Приема че в мотивите си съдът подробно и задълбочено
е обсъдил всички събрани по делото доказателства.
Счита въззивната жалба на Дирекция „Социално
подпомагане" - Луковит за неоснователна и необоснована, поради което моли
да се остави без уважение.
В съдебно заседание Д”СП”-Луковит се
представлява от В. Ц.-и.д. Началник отдел, която поддържа
молбата и моли атакуваното решение да се отмени и постанови срок на
предприетата мярка от 3 години. Представя актуален Социален доклад,от който
става ясно,че след настаняването по
административен ред на детето в ЦНСТД „З***”на детето е направена медицинска
експертиза от ТЕЛК,като представя постановените
решения. Изготвена е и индивидуална психологическа оценка от
02.04.2019г., като описаните в нея постижения на Н. обясняват с приемната грижа
и посещението в детската градина, като твърдят,че са оказали положително
влияние върху детето.
Призована е и Й.Х.В.-приемен родител
на детето, която обяснява,че когато е доведено при нея е било
нахапано от насекоми, с разчесвания, изключително изтощено. Адаптацията
продължила 1-2 седмици. Обяснява подробно за инцидента,при който детето е
паднало и последвалото продължително лечение в МБАЛ”Георги Странски”-Плевен.
Твърди,че се е грижила за Н. по 24 часа през 2-те години. От Дирекцията я
посещавали всяка седмица. Успяла да възстанови самостоятелното хранене на
детето, движението, говора. Рехабилитацията продължила до края на престоя й при
нея.
Представителят на ЦНСТ „**”-директорът
В.Ц., представя две експертни решения на ТЕЛК при МБАЛ-Ловеч за
освидетелстване на детето. Директорът твърди,че по време на престоя си Н. е
спокойна,по-контактна,отговаря на въпросите,макар и само с „Да” и „Не”. С
детето работи психолог, логопед,като идеята е да бъде насочена към индивидуална
работа в училище.До обяд е в дневен център,където се работи за фината моторика
на ръцете-рисува,моделира и с леки спортни занимания. От Центъра изчакват да
приключи настоящата процедура,за да предприемат операция на ахилесовото
сухожилие.Детето се храни добре,наддава,общува
с останалите.
Пълномощникът на малолетното
дете-адв.Л.-ЛАК, моли да се потвърди обжалваното
решение за настаняване на детето за срок от 1 година, като споделя мотива на
първоинстанционния съд.
Изслуша се майката на детето-А.М.М., която
твърди, че когато е заминала за чужбина и оставила децата при мъжа й, Надя е
била здрава. През есента на 2018г. я търсила при приемния родител,но не могла
да се срещне с детето. Изразява желание да я види,за да прецени дали „е мое..
”. Ако се окаже,че детето й е болно, заявява,че няма условия да го отглежда.
Бащата Ч.А.Л.,нередовно
призован,не се яви в съдебно заседание и не заяви позиция по делото.При
съобразяване на нормата на чл.28,ал.3 от ЗЗД съставът прие,че може да пристъпи
към разглеждане на делото и без неговото участие.
От представените доказателства по гр.д.№698/2018г.на
РС-Луковит, приложените към него гр.д.№289/2016г. и гр.д.№490/2017г.-двете по
описа на РС-Луковит, представените в настоящата инстанция- Индивидуална
психологическа оценка от „ЦСРИ-Зорница”-Луковит, Експертно решение на ТЕЛК
№0819/0551 от 08.04.2019г. и Експертно решение на ТЕЛК-Ловеч с №0841/052/09.04.2019г, преценени
в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта.
Въззивната жалба е допустима,като подадена в срок и от
легитимирано лице. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. От пълномощника на детето-адв.Л. е
представен отговор,който също е редовен и допустим.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Н.Ч.А. е родена на ***г., от майка А.М.М. и баща Ч.А.Л..
От раждането й е живяла с родителите си и 7-те си братя и сестри в с.Б.,Ловешка
област.
Установява се,че през м.май 2016г. майката е
напуснала семейството. Пред състава на ОС-Ловеч А.М. твърди,че е оставила
децата на грижите на баща им. От социалните доклади обаче се установява,че и
той не е грижел постоянно за тях и ги е изоставил при негови роднини в селото.
По сигнал, на 17.06.2016г., е извършена проверка от
Отдел ”Закрила на детето”-Луковит, които са открили децата (Н., братчето й Ф.и
по-голямата сестра Л.) в изключително занемарено физическо състояние. Конкретно
по отношение на Н. е имало и следи от рани по тялото. Със Заповед №ЗД 1001/7 от
17.06.2016г. на Д”СП”-Луковит,по административен ред, детето е настанено спешно
при приемен родител Й.Х.В. *** е подадено искане по реда на чл.28, чл.26,ал.1 и
чл.25,ал.1,т.2 от ЗЗД,по което е образувано гр.д.№ 289/2016г. по описа на
РС-Луковит. В социалния доклад са изложени данни за лошите условия,при които са
отглеждани децата. В Констативния протокол за посещение на адрес от
17.06.2016г., служителите, извършили проверката, са дали красноречиви описания
на състоянието,в което са открити, конкретно Н.- „облечена с неподходящи за възрастта дрехи, без бельо, няма обувки, в
силно занемарено състояние на тялото, сплъстена и рошава коса, пълно с въшки и
гниди. Има видими стари белези по гърба, ръцете, краката, кели. В областта на
лявото слепоочие има много леко забележим отток. Детето е с хрема…заварени са
да се хранят от чиния,в която е надробена попара…”. В хода на производството е изслушан бащата Ч.А.Л.,който
отрича да е изоставил децата, твърди,че са били под грижите на сестра му.
Изслушана е и Й.В., която е споделила,че детето в момента е в болница.
Постановено е Решение от 05.08.2016г.,с което Н. е настанена в професионално
приемно семейство на Й.Х.В. за срок от 1 година или до промяна в обстоятелствата,
довели до предприемане на мярката за закрила. Решението е влязло в законна
сила. По делото няма данни през този период родителите да са посещавали детето.
След изтичане на срока пред РС-Луковит е подадено
ново искане от Д”СП”- Луковит за продължаване на същата мярка за закрила,поради
липсата на промяна в условията,довели до предприемането й. Образувано е
гр.д.№490/2017г. на РС-Луковит, където е изслушан приемният родител. Й.В.
отново е повторила разказа за престоя на детето в болница в гр.Плевен- „..15
дни беше в кома,като изкарахме 21.Когато го изписаха не можеше да си
движи,ръката,главичката не можеше да си държи,чудиха се как е оцеляло при тия
килограми. Върнаха го от ония свят….След Плевен се прибрахме в къщи.Трябваше
много масажи, рехабилитация, всичко сме изпълнили, специално хранене и
грижи.Много бързо, за 3 месеца започна да ходи, почти не се чувства,че е имало
такова нещо.Лекарите казаха,че е с вродена изостаналост в нервната система и е
получила възпаление на цялата нервна система.На скенера видяха,че е има стари
травми и следи от пръчки по главата..”. Постановено е Решение №67/06.10.2017г.
за продължаване на настаняването на детето в приемно то семейство на Й.Х.В. за
период от 2 години или до промяна на обстоятелствата,довели до предприемане на
мярката за закрила,считано от влизане на решението в сила. Решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Настоящето производство е образувано по подадена от
Д”СП”-Луковит молба по чл.30,вр.с чл.26,ал.1 и чл.27 от ЗЗД, за прекратяване на
настаняването на Н. в приемно семейство и предприемане на нова мярка за
закрила-настаняване в Център за настаняване от семеен тип. Мотивирано е с
констатации за изоставане в нервно-психическото развитие на детето, нуждата от
подходящо за възрастта и състоянието й детско учебно заведение. Констатацията
е,че предоставяната до тогава мярка за закрила не съответства на нуждите му и
не допринася за активната му социализация и изграждане като пълноценен индивид.
Със заповед № ЗЛ/Д-ОВ-ЛТ-012/28.09.2018г.на Директора на Д”СП”-Луковит е
изменена мярката за закрила и детето е настанено по административен ред в
Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания
„Зорница”-Луковит,до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
В хода на настоящото първоинстанционно производство
се установява, че месец след
настаняването й в приемното семейство, с Н. се е случил инцидент,поради което е
постъпила в УМБАЛ „Георги Странски”-Плевен. Представена е Епикриза от
болничното заведение,от която е видно, че детето е прието на 13.07.2016г., в 23.30ч., в „..
изключително тежко състояние, в гърч(потрепва с десни крайници), не реагира на
манипулации.”. Констатирани са пресни хеморагии по очите,брадичката и бузите.На
челото в дясно има хематом и множество малки, по-стари хематоми, два големи
симетрични хематома по коленете.Констатирано е замъглено съзнание. Установена
е дилатирана вагина и „зееща” уретра. От
направените изследваният са открити данни за субарахноидален мозъчен
кръвоизлив. Почти през целия престой детето е било в коматозно състояние.
Изказано е съмнение за инфекция на централната нервна система. На 10-ия ден
състоянието на детето е започнало да се подобрява и на 27.07.2016г.е изписана с
предписания към приемния родител за продължаващото антибиотична терапия и
указания за редовна лечебна гимнастика. Указано е да се извърши контролен
СТ след 3 месеца за диагностициране на
остатъчни прояви. Не е изключено съмнението за инфекция на централната нервна
система. Указан е контролен преглед на 9 и 16.08.2016г.,с насока към
общопрактикуващия лекар да проследи състоянието.
От справката на РЗОК-Ловеч се установява,че след
настаняването й в приемното семейство,от 20.06.2016г. до 03.10.2018г., личен
лекар на Н. е била д-р Петя Начева-„Д-р Петя Начева-АПМП ИП
ПМП”ЕООД-с.Дерманци. От представените от лекаря документи за извършени прегледи
се установява,че са извършвани изключително рядко. Първият амбулаторен лист
след инцидента е от 13.09.2017г. и в него няма констатации за заболявания и
отклонения в развитието. Следва Амбулаторен лист от 18.09.2018г.,в който е
отразено,че са направени всички
задължителни имунизации и за първи път се констатира леко изоставане в
психическото развитие-не може да изговори думите и да прави изречение.Не е
назначена терапия. От 27.09.2018г. е издаден амбулаторен лист с изразено
съмнение за детска церебрална парализа,
вродена аномалия на носа и устата и левостранна хемипареза.Не е назначена
терапия. В справката от РЗОК-Ловеч са отразени и преглед на 03.01.2018г, на 03.07.2018г.-без
диагноза-периодично изследване в периода на бърз растеж в детството.
След настаняване на Н. по административен ред в
ЦНСТ”Зорница” е проведено диагностично уточняване в УМБАЛ”Георги
Странски”-Плевен, от където е издадена Епикриза за престой от 15.11.2018г.до
21.11.2018г. Вписана е диагноза Детска церебрална парализа-левостранна
хемипареза вдясно,с придружаващи заболявания-паренцефални кисти, аномалия на
устната кухина и умствена изостаналост. Посочено е, че липсват данни да са
извършени указаните при предходното лечение контролни прегледи (КТ) на глава.
Констатирано е подобрение в състоянието на детето-проговорило е наново, макар и забавено, говорното
развитие е в задоволително за състоянието ниво, проходило е отново. Извършени
са консултации с УНГ-специалисти,които са препоръчали оперативна интервенция и
пластика след израстване на детето за отстраняване аномалиите на носа и ушите.
Психолог е определил състоянието като лека умствена изостаналост. С оглед
уврежданията на носа, които се свързват с симптомите на вроден Луес, е
проведено серологично изследване с отрицателен резултат. Дадени са препоръки за
оперативна корекция на ляво ахилесово сухожилие,при която детето ще може да се
движи самостоятелно. Дадени са насоки за работа с логопед, извършване на
системна физиотерапия.
Анализът на предприетите от Д”СП”-Луковит-Отдел
”Закрила на детето” мерки и контрол върху грижите за Н., обективирани в
представените „План за грижи на дете,настанено в семейство” и „Протокол за
преглед на оценката и изпълнението на плана за грижи на дете, настанено в
приемно семейство“, налагат извод за извършвани периодични проверки-така през
2016г.-през м.юли и октомври, през 2017г.-м.януари,април и август,през
2018г.-м.февруари и август. От тях става ясно,че са били запознати със
състоянието на детето, включително и с инцидента от 13.07.2016г., вкл.и с
дадените от лекарите препоръки за лечение и прегледи,съответно повторени са
тези указания и към приемния родител (от 27.10.2016г.). Подобни са указанията и
в Плана от следващото посещение от 27.01.2017г.- „С оглед здравословното
състояние приемният родител трябва да провежда лечението стриктно и да следи
състоянието на детето.Да води детето на прегледи и консултации. Да провежда
назначената лечебна гимнастика. Да се консултира с рехабилитатор. Да води
детето на консултации за поставяне на необходимите имунизации”. Изложено е,че
са проведени контролните прегледи и се поддържа контакт с лекуващите лекари в
УМБАЛ-Плевен. От тогава е и първата констатация за споделено от педагозите в
детската градина (ЦДГ”Славейче”-с.Дерманци) „изоставане в развитието,
затруднено комуникиране,дължащо се и на малоформацията на устата и носа”. В
Прегледа от 11.08.2017г. е повторена констатацията на педагозите за изоставане
в развитието,въпреки постиженията в харненето, игрите, движението и
социализирането. Тези констатации са повторени и в Прегледа от 14.02.2018г. и
от 14.08.2018г.
По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Соня Дачева – детски невролог, която е била лекуващ
лекар при постъпването на Н. на 13.07.2016г. в УМБАЛ”Георги Странски”-Плевен
(видно от първата епикриза). Експертът е установила като актуалното състояние
на детето наличие на- левостранна хемипареза и умствено изоставане, които са
свързани с деструктивните промени в мозъка – в дясна хемисфера, останали след
резорбцията на мозъчните хематоми; описана е контрактура на ляво ахилово
сухожилие, която е причина детето да стъпва на пръсти и да е нестабилно при
движение (спъва се и често пада). Подходящите медицински грижи включват:
проследяване от личен лекар и детски невролог; оперативна корекция на ахиловото
сухожилие след консултация с ортопед, тъй като физиотерапията не би
възстановила дължината на сухожилието; работа с ресурсен учител и логопед; пластична
операция на носа и ушите – след израстване в пубертета.
Констатацията за грижите на приемния родител е,че е успяла да научи детето да
сяда, да се изправя, да се движи самостоятелно. Грижите са оценени като всичко
необходимо за възстановяване на детето.
При представяне на заключението в съдебно заседание
експертът е отбелязала,че „..Ние бяхме приятно очаровани,че детето все пак
контактува и говори. Състоянието на детето е добре за увредите,които има в
мозъка….За едно село много добре е направена физиотерапията да проходи детето
нормално…Детето при нас не е водено..”.Посочила е,че добрата адекватна
медицинска грижа за бъдещото проследяване на детето изисква да се спази минимум
1-2 прегледа годишно,оценка на психичното състояние и развитие,със забележката,че
това е в компетентността на личния лекар. Изразено е мнение,че ако детето е
било водено редовно на прегледи това няма да промени състоянието му,тъй като
мозъчните увреди не могат да бъдат предотвратени, но е щяло да се предприеме
адекватна физиотерапия.
Назначена е и съдебна психолого-психиатрична
експертиза,изготвена от д-р Любляна Андреева–детски психиатър и Антоанета
Андреева – клиничен психолог, която след направени психологични и психиатрични
изследвания, установява, че детето Н.Ч. има интелектуално функциониране на ниво
умерена умствена изостаналост. В
това състояние се нуждае от по-голяма подкрепа и комплексна грижа при
отглеждането му, включваща редица специалисти от различни сфери. Констатирани
са пропуски с оглед сигналите от учителите в детска градина за изоставане в
развитието, въпреки които не са инициирали оценка на това от специалисти– ЕКПО-
комисии (експертна комисия по образованието). При разпита вещите лица
потвърждават, че детето следва да посещава психолог, логопед, ресурсен учител
или на място да работят с него в учебното заведение. Експертите са
категорични,че необходимостта от оценка на психичното развитие на детето е
възникнала след изследванията през 2016г. и още тогава е следвало Н. да се
включи в съответни програми за стимулиране на психичното развитие, за да се
развие потенциалът, който има доколкото е възможно съобразно особеностите при
детето и увредата в мозъка. За полаганите до момента грижи приемат, че са
задоволени базисните ежедневни потребности свързани със социални, здравни и
психични потребности. Акцентират,като особено важно за детето да се осигури
постоянство и неизменчивост в средата, в която се отглежда. Целта е да се
формира чувство за сигурност,безопасност,доверие и привързаност към другите
настанени и служителите. Заключението е,че това може да се осигури в ЦНСТ,
където са създадени добри условия. Преживяното от детето насилие, малтретиране
и неглижиране в семейната среда на биологичните родители е довело до задръжка
нервно психологичното развитие, което е в основата на неизградена привързаност,
което е сериозен проблем в неговото психологическо развитие. Това от друга
страна е допринесло да не изживява
драматично раздялата с приемния родител и преместването в Центъра.
Съдът е назначил и съдебно-медицинска експертиза,изпълнена
от съдебен лекар–д-р Александър Минчев (УМБАЛ „Н.И.Пирогов”), с оглед
констатациите за налични травматични увреждания при постъпването на дето на
13.07.2016г. в УМБАЛ ”Г.Странски”-Плевен. След проверка на медицинската документация
и доказателствата по делото, експертът дава заключение,че описаните увреждания:
малък кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвонасядания по лицето – чело,
очи, брадичка, бузи, двете колене – се дължат на действието на (удари с или
върху) твърди тъпи предмети, които по своята медикобиологична характеристика
представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Констатираните особености при преглед през 2016г. на влагалището – разширено и
зееща уретра, сами по себе си не могат да доведат до извод за сексуално
насилие. Към момента на експертното изследване – 23.01.2019г., експертът е
констатирал, че детето е със запазена девствена ципа и няма пресни и стари
травматични увреждания в половата област, при което изключва категорично
вероятността да е осъществявано полово сношение. Не могат да бъдат изключени
евентуални блудствени действия, които да не са оставили видими травматични
увреждания или същите да са преминали. За обичаен механизъм за причиняване на
описаните кръвонасядания по лицето и коленете се приема падане по лице върху
терен с неохлузваща повърхност. На въпроса дали уврежданията могат да бъдат
причинени по начина, описан от приемния родител, вещото лице пояснява, че
травмите са от падане, като уточнява, че се изисква височина 30-40 - до
По делото е установено,че през учебната 2017/2018г. Н.
е била записана в ЦДГ”Славейче”-с.Дерманци,която посещавала до настаняването й
по административен ред в ЦНСТ-Луковит.
От обясненията на приемния родител Й.Х. *** в
съдебното производство,става ясно,че Епикризата от УМБАЛ”Георги
Странски”,издадена при изписване на детето на 02.08.2016г., връчена е на
приемния родител, а след това е сведена до знанието на Отдел „Закрила на
детето“-ДСП-Луковит и на личния лекар на детето.
От представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства се установява,че Н. е освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ-Ловеч,като
с Решение№0841/052/09.04.2019г. й е определена 75% неработоспособност и степен
на увреждане, без чужда помощ,с начало от 30.11.2018г. (С предходно Решение
№0819/051/08.04.2019г. й е определена 87% неработоспособност, която е
коригирана с последващото решение от 09.04.2019г.)
В представения по въззивното производство социален
доклад от Д”СП”-Луковит е отразено,че след настаняването на детето в ЦНСТ са й
предоставени социални услуги в Дневен център за деца с увреждания-Луковит и
Център за социална рехабилитация и интеграция-Луковит. Изготвена е Индивидуална
психологическа оценка,където е отразено,че като поведение Н. е
добронамерена,усмихната и спокойна. Разбира насочената към нея реч и изговаря
кратки думи. Все по-често включва нови думи в речника,като използва прости
конструкции. Не показва агресия и не е конфликтна. Частично е осъзната за
собствената си личност. Приятелският й кръг са децата и възрастните в Центъра.
Посочено е,че проявява творчество. По отношение на когнитивното развитие констатациите
са за леко затормозена памет,забавен мисловен процес и конкретно–образен,а
въображението е затормозено. Насоката е към развитие на когнитивни процеси. В
психомоторното си развитие има частична ориентация във времето и посоките,
разпознава се и частите на тялото й, има ориентация в позната среда,не
притежава такава в непозната среда.
При така изложените факти, съдът прави следните
правни изводи:
От доказателствата по делото категорично се
доказва,че по отношение на детето Н. е налице хипотезата на чл.25,ал.1,т.2 от ЗЗД,тъй като макар и установени, родителите й без основателна причина не
полагат никакви грижи за нея.Причина за спешното извеждане на детето от
„семейна” среда е било именно изоставянето й,заедно с невръстно братче и
сестра, в изключително лоши и опасни за
здравето и живота им условия,при които са открити от социалните работници на
17.06.2016г. Със спешни административни мерки децата са настанени в подходяща
среда и са предприети мерки за закрилата им. От тогава и до момента родителите
не са проявили интерес към детето, не са изразили желание да се грижат за нея.
Пред въззивната инстанция майката А.М. заяви желание да види детето- за да
„видя дали туй дете е мое. Не го оставих болно и сакато,нямам условия да го
гледам..”. От това изявление не може да се приеме изразено желание да се грижи
за детето в сериозността,която се изисква по принцип от родител и конкретно в
случая с оглед усложненото здравословно състояние на Н.. Категорични в тази
насока са и експертите от комплексната психолого-психиатрична експертиза,че
детето се нуждае от комплексни,специализирани грижи и услуги,за обезпечаване на
които не се установява майката да има желание, а и възможности. Поставянето на
условия за поемане грижата за детето е явен и категоричен признак за липсата на
сериозно и отговорно отношение към ролята й на родител- отношение, което видно
от доказателствата по делото е проявявала още през 2016г., останало
незабелязано от Д”СП”-Луковит.
При тези данни съставът изцяло се съгласява с приетото
от РС-Луковит за необходимостта от промяна в мярката за закрила по отношение на
Н.. Видно е,че въпреки положените от приемния родител грижи,с оглед
констатираното изоставане в интелектуалното развитие, детето се нуждае от
специализирана помощ, каквато досегашната мярка за закрила не може да й
обезпечи.
Съставът намира за нужно да отбележи,че при
съобразяване на медицинската документация за здравословното състояние на детето
след инцидента от 13.07.2016г. и проследеното физическо развитие на Н.,следва
да се отчетат изключителните грижи, полагани от приемния родител. Както в
първоначалните грижи за преодоляване на последиците от „семейната среда”, така
и в последствие при тежкия процес на възстановяване и връщане на основни
функции като ходене, говорене, социализиране. Видно е,че е успяла да постигне
завидни резултати в развитието на детето,до степента,която вродените й увреди
са позволявали. В тази насока е показателна констатацията на лекуващия
лекар-д-р Дачева,която изразява задоволство от постиженията,а именно
благодарение на работата на приемния родител детето отново е проходило и
започнало да говори,в кратък срок е възстановена физическата му
активност,въпреки наличието на множество увреди. Установява се, че Й.В. е
правила редовно и специализирани упражнения за раздвижване, с упоритост и
загриженост е възстановила детето от тежкото състояние, в което е открито,
успяла е да я адаптира и приучи на основни навици и самостоятелност–адекватни и
навременни грижи, които следва да се отчетат. Не може,обаче да не се
отбележи,че няма данни да е изпълнила
указанието за периодични специализирани прегледи на детето при невролог, дадени
от лекарите в МБАЛ”Г.Странски”-Плевен. Макар и в.л.д-р Дачева да сочи,че това
не би променило състоянието на детето- „..Ако детето беше водено на прегледи
нямаше нищо да се промени,просто щяхме да знаем. Тези увреди на мозъка нямаше
да могат да бъдат предотвратени,но щеше да бъде различно поведението на
лекарите и назначените физиотерапии..”, е видно,че имало пропуски- д-р
Дачева-„.. Ако беше направена операцията по-рано, детето сега щеше да стъпва
нормално..”.
Такива в още по-голяма степен са допуснати в работата
и от лекуващия лекар. Анализът на представените доказателства налага извода,че
въпреки тежкото здравословно състояние, детето не е проследявано и преглеждано.
Въпреки, че приемният родител я е водил на прегледи, от документацията е
видно,че дори няма констатации за установените още към 2016г. явни малформации.
Не е назначавана никаква терапия, не са давани препоръки за преодоляване на
двустранната хемипареза, за насочване към специалисти за проследяване на
състоянието.
Съществени пропуски се откриват и в работата на
Д”СП-Луковит-О”Закрила на детето”. Макар и своевременно да са предприели мерки
за извеждане от тежката среда,в която е живеела,след настаняването на Н. в
приемното семейство,активността на органа не е била с нужната интензивност. Ако
за приемния родител е обяснимо да е водещ стремежът да обгрижи и задоволи
ежедневните нужди на детето,да се съсредоточена върху непосредственото му
физическо оцеляване и това да обяснява пропуските, няма как да се обясни защо
при наличните констатации от педагозите в детската градина за явни признаци на
умствено изоставане на Н., от Д”СП” не са предприети адекватни мерки. Както се
посочи и по-горе-изготвяни са периодични планове за работа, посещения, доклади,
в които тези констатации единствено са повтаряни, без да се вземат реални
мерки. При наличие на център за рехабилитация в гр.Луковит нуждите на Н. от
специфично образование е могло да бъдат обезпечени и при отглеждането й в
приемно семейство,предвид ниската й възраст и предимството на отглеждане на
детето в семейна среда. Не се доказа през процесния период да е работено в тази
насока. Не е изпълнена в пълнота ролята на органа по закрила да определя и
провежда конкретни мерки и контролира изпълнението им. Не е оценена адекватно и
са подценени възможностите за напредък в развитието на детето. В тази насока
съставът се позовава на констатацията на експертите по комплексната
психолого-психиатрична експертиза,че още през 2016г. е следвало да се направи
оценка на психичното развитие на детето и от тогава да се включи в съответните
програми за стимулиране на мозъчното развитие, за да се развие потенциалът й,
доколкото е било възможно при увредите и състоянието на детето.
Не може да не се отбележи и същественият пропуск на
Д”СП”-О”Закрила на детето”-Луковит през 2016г., при откриването на децата в
описаното изключително тежко състояние, да не предприемат необходимите мерки за
санкциониране на родителите,допуснали подобно неизпълнение на задълженията им,
за установяване на причините,евентуално за оказване на помощ-при желание и
промяна на нагласата им към родителския ангажимент. Видно от обясненията на
майката пред настоящата инстанция с нея не е работено и все още няма промяна в
осъзнатостта на ангажиментите й като родител. Още тогава са били ясни
признаците на извършено престъпно деяние, но са останали незабелязани, не е
сезирана Прокуратурата и родителите не са санкционирани.
При тези аргументи и с цел да се гарантира навременна
оценка на състоянието и нуждите на детето,съставът се съгласява с приетия от
РС-Луковит подход на определяне на по-кратък срок на новата мярка за закрила.
По този начин,макар в момента на детето да е осигурена специализирана грижа, ще се обезпечи необходимостта от
пълноценен контрол, своевременен и
индивидуален подход към детето. Мярката ще има действие от влизане в сила
на настоящето решение, което ще осигури достатъчно време за оценка на предприетите
действия, на резултатите от тях, да се направи нужната операция на ахилесово
сухожилие и проведе възстановителната терапия. Целта е да се синхронизира динамиката на заболяването с мерките за
закрила.
Възраженията на въззивника за липса на анализ на
събраните доказателства в съдебното решение не могат да се споделят.
Показателна е всеобхватността на служебното начало,което съдът е приложил.
Съдът е положил усилия за събиране на доказателства и изясняване в детайли на
предприетите спрямо детето мерки от всички органи, които следва да са
ангажирани със съдбата й. Констатираните пропуски са доказани категорично,
последиците от тях също.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Решение
№45/18.04.2019г.,пост.по гр.д.№689/2018г.на РС-Луковит, в обжалваната му част
по отношение срока на настаняването на Н.А.Ч. с ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца с
увреждания „****“–гр. Л.ул.„*****, а именно за
1 (една) година, считано от датата на влизане в сила на
решението, или до настъпване на промяна в обстоятелствата, дали основание за
предприемане на мярката за закрила, е правилно и законосъобразно,поради което
следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание
чл.28,ал.5,вр.с чл.25,ал.1,т.2, чл.26, чл.29,ал.8, чл.30 и чл.30а от ЗЗДетето,
Окръжен съд-Ловеч
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ №45/18.04.2019г., постановено по гр.д.№689/2018г. на РС-Луковит, в
обжалваната му част по отношение срока на настаняването
на Н.А.Ч. с ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца с
увреждания „****“ – гр. Л.т, ул. „*****“ № ***
а именно за 1 (една) година, считано от датата на влизане в сила на
решението, или до настъпване на промяна в обстоятелствата, дали основание за
предприемане на мярката за закрила, като правилно и законосъобразно.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване по арг.от
чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.