О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 03.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
БИЛЯНА КОЕВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело
№ 14790 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл.
262, ал. 3, вр чл. 436, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №1542/24.08.2018 г. по описа
на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 при КЧСИ, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД, чрез
пълномощника му юрк. Б.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, против
постановление за връщане от страна на съдебния изпълнител на жалба с вх. №
1504/13.08.2018 г., обективирано в съобщение изх. № 2090/13.08.2018 г., по изп.
д. №20187850400204.
Жалбоподателят излага оплаквания по отношение на обстоятелството
възприето от съдебния изпълнител, че процесната жалба, е получена от ЧСИ на
13.08.2018 г. Поддържа, че същата е подадена на 01.08.2018 г. и входящият номер
върху нея следва да бъде № 1432/01.08.2018
г., посочен в съобщението на ЧСИ с изх. № 1998/03.08.2018 г., поради което и
същата се явявала своевременно подадена. Предвид изложеното счита, че жалбата,
която е била насочена срещу постановление от 24.07.2018 г. на ЧСИ Л. М. относно
разноските по изпълнителното дело, не е била просрочена и незаконосъобразно е
била върната. Моли съда да отмени обжалвания акт и върне делото на съдебния
изпълнител за администриране на жалбата.
Взискателят „С.“ ЕООД, чрез адв. Н. И., е подал отговор на
жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност, тъй като върната
жалба не е била подадена в законоустановения срок. Отделно от това, счита, че
върната жалба е била недопустима, като повторно подадена, тъй като преди
подаването ѝ жалбоподателят вече е бил подал до СГС идентична такава с
вх. №1432/01.08.2018 г.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ЧСИ
Л. М., с рег. № 785 при КЧСИ излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата. Сочи, че подадената по изпълнителното дело жалба вх. № 1396/27.07.2018
г. е била оставена без движение, като на длъжника са дадени указания да
представи вносна бележка за такси и един брой препис от жалбата, като указанията
са връчени на 02.08.2018 г. Изтъква, че в изпълнение на указанията с молба вх.
№ 1503/13.08.2018 г. с пощенско клеймо от 11.08.2018 г. е представен препис от
жалба с вх. № 1396/27.07.2018г., но преписът се различавал от съдържанието на жалба с вх. №
1396/27.07.2018 г. и представлявал различна жалба, поради което е входирана с №
1504/13.08.2018 г. Тъй като нововходираната жалба била насочена срещу
постановление, което е съобщено на длъжника преди 15 дни, то и тази жалба била
върната, като подадена след законоустановения срок.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното:
Настоящата жалба е подадена в преклузивния срок по чл.
436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен
изпълнител действия, изразяващи се във връщане на жалбата и преграждане на
по-натъшното й развитие, като е внесена дължимата ДТ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Изпълнително дело № 20187850400204 по описа на ЧСИ Л. М.
е образувано срещу длъжника „Ю.Б.“ АД въз основа на молба от 11.07.2018 г.,
подадена от „С.“ ЕООД, чрез адв. С. В., за
вземания по изпълнителен лист от 12.03.2018 г., за сумата
от 445,98 лв., която е цедирана на взискателя от В.В.Т.по силата на договор за
цесия от 02.04.2018 г. С молбата е поискано и събирането на сумата от 6,20 лв.,
представляваща разноски за издаването на изпълнителния лист, както и 350 лв.
адвокатско възнаграждение.
На 17.07.2018 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че общо дължимата сума по
изпълнителното дело възлиза на 1042,44 лв., от която: 452,18 лв. – присъдени
разноски; 350 лв. – разноски по изпълнителното дело; 240,26 лв. – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.07.2018 г.
С жалба вх. № 1396/27.07.2018 г., подадена по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК, длъжникът е обжалвал посочените в ПДИ суми.
Същевременно с молба от 19.07.2018 г. длъжникът е поискал
от ЧСИ да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение и дължимите
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като с постановление от 24.07.2018 г. искането е
оставено без уважение. Постановлението е връчено на длъжника на 30.07.2018 г., като
същото е обжалвано с жалба с вх. 1432/01.08.2018 г., по което е образувано
ч.гр.д. № 14508/2018 г. по описа на СГС, ІІ „Е“ въззивен състав.
С молба, приложена на л. 21 от изпълнителното дело, „Ю.Б.“
АД е уведомило съдебния изпълнител, че жалби с вх. № 1396/27.07.2018 г. и вх.
1432/01.08.2018 г., доколкото са насочени към определените по делото разноски,
следва да се администрират до СГС и разгледат като една жалба.
На първо място следва да се отбележи, че както се посочи
и по-горе, на настоящия докладчик е разпределена и друга жалба по същото
изпълнително дело, а именно – жалба с вх. 1432/01.08.2018 г., по която е
образувано ч.гр.д. №14508/2018 г. и съдът вече се е произнесъл с Решение от
30.11.2018 г. Предвид това обстоятелство, се установява, че жалба с вх.
1432/01.08.2018 г., която е по-рано подадената, и жалбата с вх. №
1504/13.08.2018 г., срещу чието връщане е образувано настоящото дело са насочени
напрактика към един и същи акт на съдебния изпълнител - постановление от
24.07.2018 г. и са напълно идентични по съдържание. Чисто формално обаче жалба
с вх. № 1504/13.08.2018 г. е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК , тъй като обжалваното Постановление от 24.07.2018 г. е връчено на жалбоподателя на 30.07.2018 г.
От друга страна следва да се отбележи, че жалбоподателят
- „Ю.Б.“ АД не е имал и правен интерес от поддържането висящността на жалба с
вх. № 1504/13.08.2018 г., тъй като идентичната по съдържание жалба с вх.
1432/01.08.2018 г. вече е била в процес на администриране до СГС като подадена
в законоустановения срок и в тази връзка връщането на жалба вх. №
1504/13.08.2018 г. не би засегнало интереса на длъжника.
По изложените съображения, настоящият състав намира
жалбата за неоснователна, а обжалваното действие на ЧСИ Л. М. по връщането на жалба
с вх. № 1504/13.08.2018 г., обективирано в съобщение изх. № 2090/13.08.2018 г.,
следва да бъде потвърдено.
По
разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и отчитайки,
че повод за образуване на настоящето дело са и действия на съдебния изпълнител,
който въпреки молбата на жалбоподателя - л. 21 от изп. дело, с която „Ю.Б.“ АД е поискало жалби с вх. №
1396/27.07.2018 г. и вх. 1432/01.08.2018 г. да се администрират до СГС и да се разгледат
като една жалба, е администрирало отделно процесната, то и настоящият състав
намира, че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, както
на взискателя, така и на длъжника.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №1542/24.08.2018 г. по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 при
КЧСИ, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД, против постановление за връщане от страна на съдебния
изпълнител на жалба с вх. № 1504/13.08.2018 г., обективирано в съобщение изх. №
2090/13.08.2018 г., по изп. д. №20187850400204.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.