РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15579
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Г.К.К. срещу З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Г.К.К. твърди, че на
31.08.2017 г., в гр. София, около 14.00 ч. се движел по крайната дясна лента на
бул. „Александър Малинов“ с посока от ул. „Филип Аврамов“ към бул. „Цариградско
шосе“ с мотоциклет „Хонда Хорнет 600 С“, с рег. № *******, когато поради
неправилно престрояване от средната лента лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с
рег. № *******, управляван от Л.Л., му отнел предимството и настъпил удар между
задната част на автомобила и предната част на мотоциклета. Твърди, че в
резултат на ПТП получил счупване на пищял на десния крак и контузия в
лумбалната област, довела до ясно изразен лумбално-ишиадичен болков синдром.
Констатирано било прекъсване на задна кръстна връзка и частично на предна
кръстна връзка и медиален колатерален лигамент. Наложил се престой в лечебно
заведение в периода от 13.10.2017 г. – 20.10.2017 г., била му поставена гипсова
имобилизация на десния крак за срок 35 дни, наложило строг постелен режим. Не
можел да се обслужва сам, чувствал болки и страдания. Предвид налична
застраховка при застрахователоното дружество, предявил пред него извънсъдебна
претенция за обезщетение на претърпяното, която останала неудовлетворена. Твърди,
че относно лекият автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ******* е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и била предявена
извънсъдебно претенция, по която бил постановен отказ. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 60000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.11.2017 г. – датата на
отказа на застрахователя до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва
обстоятелството, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № *******. Оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че
пострадалият е управлявал мотоциклета по рисков начин. Поддържа, че
представената медицинска документация аргументира едно добро общо състояние и
специално диагнозата контузия на нервните коренчета в поясната област не е
потвърдено от образното изследване. Поддържа, че обезщетението следва да е
около 10 000 – 15000 лева. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите Л.Л.Л. и А.Е.Б.) и заключение
на съдебна-автотехническа експертиза се установява, че 31.08.2017 г. около
14.00 часа в гр. София, лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ******* се
движел по бул. „Александър Малинов“ в средната от три пътни ленти, с посока ул.
„Филип Аврамов“ към бул. „Андрей Сахаров. В дясната пътна лента се движел
мотоциклет „Хонда Хорнет 600 С“, с рег. № *******, управляван от Г.К.К..***
водачът на лекия автомобил е предприел маневра по преминаване в съседната –
дясна лента. Към момента на навлизане в лентата мотоциклетистът се намирал в
близост до мястото на удара. Предприел спиране, оставяйки следа от протектор с
дължина 4,0 метра, но последвал удар на предното колело на мотоциклета в
задната дясна зона на бронята на автомобила. Мотоциклетистът се отделил от
мотоциклета и паднал вдясно на тротоара, а мотоциклетът пада на дясната си
страна, оставяйки следи от задиране и се установява на 10 метра след падането.
Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза установява, че причина за
настъпване на ПТП е субективното
поведение на водача на лекия автомобил, който е предприел маневра по
преминаване в съседната лента без да пропусне движещият се по нея с по-висока
скорост от тази на автомобила мотоциклет.
Установява, че мотоциклетистът се е движел със скорост от около 80 км.ч
при разрешена скорост от 50 км.ч., но за да бъде избегнат ударът е следвало да
се движи с 20,73 км.ч.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 31.08.2017
г. Г. Костнантинов К. е получил следните травматични увреждания – контузия на
нервните коренчета на поясната област, счупване на малкия пищял на дясната
подбедрица в горната му част, пълна лезия (прекъсване) на задната кръстна
връзка, лезия на предната кръстна връзка, лезия на вътрешната колатерална
връзка и лезия на вътрешния мениск на дясното коляно. Установява се, че получените травматични
увреждания са настъпили в резултат на настъпилото ПТП. Установява се, че ищецът
е получил медицинска помощ и лечение в УМБАЛ „Света Анна“ София и е настанен в
неврохирургична клиника, където са извършени изследвания, счупеният крайник е
обездвижен с гипсова лонгета за срок от 35 дни. Изписан е от болницата на
03.09.2017 г. и лечението му е продължило амбулаторно. Установява се, че след
свалянето на лонгетата е констатиран оток и болка в дясната колянна става.
Извършен е ЯМР и са открити травматични увреждания на връзковия апарат, които
не са били установени при болничното лечение, а именно пълна лезия на задна
кръстна връзка, частична лезия на предна кръстна връзка и на вътрешната
колатерална връзка. В тази връзка в периода от 13.10.2017-20.10.2017 г. е бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна“, където на 16.10.2017 г. е бил опериран и е извършена реконструктивна
операция на разкъснаата предна кръстна връзка. След операцията е поставена нова
гипсова имобилизация за срок от 45 дни. Опериран е отново на 08.03.2018 г. артероскопски
като е била извършена пълна реконструкция на предната кръстна връзка и на
вътрешната колатерална връзка и е зашит вътрешния мениск. Отново е поставена
имобилизация за срок от 45 дни. Вещите лица посочват, че фрактурата на малкия
пищял и контузията на нервните коренчета на поясните прешлени са възстановени
за срок от 30 дни, а общият оздравителен период на уврежданията на дясната коленна
става е продължил 8 месеца.Установяват, че към настоящия момент се установява
лека форма на предно-медиална нестабилност на дясното коляно (1-ва степен),
като към настоящя момент то е възстановено. Установява се, че уврежданията в
коленната става, макар и неустановени при първоначалния преглед на ищеца, са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Илияна Григорова Константинова – майка на
ищеца. В показанията си свидетелката
установява, че разбрала от приятел на сина си, че е станала катастрофа. Отишла
на местопроизшествието, а после го видяла в болница „Света Анна“, където бил
откаран с линейка. Бил в съзнание, обездвижен
в интензивното отделение. Останал в болницата приблизително 3-5 дни. Бил
обездвижен, с бинтове. После свидетелката купила шина. Основно проблемът бил в
десния крак. След като изписали сина й от болницата, свидетелката му помагала
да се обслужва. Бил на легло, обездвижен около 2 седмици, след което започнал
сам да се придвижва с патерици, докато бил с шина – около 40 дни. На по-късен
етап започнал да извършва самостоятелно дейности и свикнал. Изпитвал болки през
този период, но според свидетелката те били поносими, тъй като не си спомня да
е пил лекарства. След сваляне на шината, кракът бил много подут и цветът му бил
променен. Наложило се ЯМР, а при консултация с ортопед – травматолог се
оказало, че има разкъсване на странични, предни, задни връзки и капачката на
коляното. Наложило се оперативно лечение. Направени били две операции, след
които около 40 дни не бил в състояние да се движи. Свидетелката заявява, че
трябвало да се направи още една операция. След ПТП забелязала, че синът й е
малко по-депресиран и не работел от доста време заради това състояние.
Установява се, че между З.Б.И. АД и собственика на лек автомобил мотоциклет
„Хонда Хорнет 600 С“, с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/22/116002340444, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че Г.К.К. е
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но с писмо изх.
№ НЩ 7406/03.11.2017 г. му било отказано.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Г.К.К.
е получил увреждания – контузия на
нервните коренчета на поясната област, счупване на малкия пищял на дясната
подбедрица в горната му част, пълна лезия (прекъсване) на задната кръстна
връзка, лезия на предната кръстна връзка, лезия на вътрешната колатерална
връзка и лезия на вътрешния мениск на дясното коляно. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“,
с рег. № *******. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Закона за движение
по пътищата при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. От събраните по делото доказателства се
установява, че водачът на лекия автомобил е навлязъл в платното, по което се е
движел пострадалият мотоциклетист без да го пропусне. Следователно Л.Л.Л. е
нарушил правилата за движение и е причинил вреди на ищеца Г.К.К..
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на лек
автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните
по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 8 месеца след ПТП, като част от травматичните увреждания –
счупване на кост и увреждане на нервните коренчета на лумбалната област на
гръбначния стълб са възстановени за срок от 30 дни. От значение е
обстоятелството, че е имало две оперативни интервенции, както и предстояща
трета операция за възстановяване на кръстни връзки в коляното. От значение за
възстановяването на ищеца също така има значение и обстоятелството, че в
определен период от време се е налагало да бъде подпомаган в ежедневната си
дейност и самообслужване. Следва да бъдат взети предвид и икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП. С оглед на изложеното, съдът намира,
че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000 лева.
С отговора на исковата молба
ответникът е въвел възражение за съпричиняване като е посочил, че пострадалият
е управлявал мотоциклета си с превишена скорост (рисково), поради което е има
принос за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи обстоятелствата, свързани с направеното от него
възражение за съпричиняване, а именно следвало е да установи, че пострадалият е
управлявал със скорост над допустимата, както и че това е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства се
установява, че мотоциклетистът се е движел със скорост над предвидената в чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, т.е. и поведението на пострадалия
е било противоправно. Независимо от това, обаче, и с оглед заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, това негово поведение, не е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като дори и при движение с разрешената
скорост от 50 км.ч. вредоносния резултат е щял да настъпи. Предвид на
изложеното направеното възражение се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността
му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, застрахователят е отказал да плати застрахователно обезщетение, поради
което е изпаднал в забава от деня на отказа – 03.11.2017 г., като това е
датата, от която дължи и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 202,50
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2180
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1200 лева,
представляващи дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М.Д. сумата от 1430 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК
–********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.К.К.,
ЕГН-**********,*** сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на нервните коренчета на поясната област, счупване на малкия пищял на дясната
подбедрица в горната му част, пълна лезия (прекъсване) на задната кръстна връзка,
лезия на предната кръстна връзка, лезия на вътрешната колатерална връзка и
лезия на вътрешния мениск на дясното коляно, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 31.08.2017 г. от водач на лек автомобил „Мерцедес
Ц 180“, с рег. № *******, застрахован със застрахователна полица № BG/22/116002340444, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 03.11.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 30 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 60 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Г.К.К., ЕГН-**********,*** сумата от 202,50 лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.К.К., ЕГН-**********,*** да заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес на управление *** сумата
от 2180 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК
–********със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1200 лева, представляващи
дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК –********със седалище и адрес
на управление *** да заплати на
адв. М.Д.,*** сумата от 1430 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: