РЕШЕНИЕ
№429/08.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на десети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Петър Вунова
Биляна Икономова
при
секретаря Мария Койнова .……………….….........................….….. в присъствието
на
Прокурор
Атанас Палхутев…………..…...……................…………………………….като разгледа
докладваното от Председателя КАД №233 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от Г.Р.И. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник,
против Решение от 02.12.2022 г. по АНД №20225610200478/2022г. по описа на
Районен съд – Димитровград, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег.№254зз-244/01.12.2022г.,
издадена от полицейски орган при РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Районният съд пренебрегнал процесуалните правила и допуснал
нарушение на материалния закон. Установил неправилно фактите и обстоятелствата
по делото и достигнал до неправилния извод за потвърждаване на заповедта. Счита
се, че последната не съдържа всички изискуеми от реквизити, както по смисъла на
националното законодателство, така и по този на общностното право. В нея не
било посочено конкретно, точно и ясно основанието, мотивирало органа да я издаде.
В мотивната част, освен посочването на правната норма и номера на досъдебно
производство, не се съдържали никакви факти и обстоятелства, обосноваващи
някакво отношение и/или съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпление. На следващо място, съдът неправилно констатирал, че процедурата
по издаване не била нарушена. Актът бил издаден на територия, на която
издателят на заповедта нямал компетенции да предприема подобни действия, за
разлика от действията на конвоиране, които полицейските органи можело да
извършват на територията на цялата страна. Освен това, заповедта била издадена
при неизяснена фактическа обстановка. Не била направена оценка на конкретния
случай, съобразно изискването на чл.35 от АПК. Напълно лишени от
доказателствена опора били изводите на съда относно приетото като факт
образуване на досъдебно производство. Също така формираните в съдебното решение
мотиви относно приложението на заповедите за задържане на лица по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР показвали превратно тълкуване на разпоредбите на закона, без да
изследва неговата цел, като в конкретния
случай се узаконявал полицейски произвол. Съобразно практиката на Европейския
съд по правата на човека, всяко лишаване от свобода трябвало да бъде извършено
не само в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на
националния закон, но също така било необходимо да съответства на целта по член
5 от Европейска конвенция за правата на човека, която защитавала индивида от
произволно задържане. Съдът въобще не взел под внимание, превантивния характер
на конкретната ПАМ, нито се занимал с преследваната от закона цел при подобно
задържане, включително доколко същата била постигната, като изцяло игнорирал
дължимия отговор на тези въпроси. Вместо това, извършил повърхностен и формален
контрол, обсъдил доказателствена съвкупност, която била неотносима към предмета
на делото, и преценил само частично законосъобразността на задържането на
жалбоподателя.
По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и
на потвърдената с него заповед за задържане на лице.
Жалбата се поддържа чрез писмено становище по хода на делото. Претендират
се разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
извършени пред настоящата и предходната съдебни инстанции.
Ответникът
– Полицейски орган-разузнавач в група ПКП, сектор КП при РУ – Димитровград към
ОДМВР – Хасково /М. Х. Т./, счита заповедта за законосъобразна, съответно
жалбата за неоснователна. Излага фактически доводи във връзка със задържането
на оспорващия.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира за
оставяне в сила на обжалваното решение.
Касационната инстанция, като се съобрази с
нормата на чл.
218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора оплаквания, а съобразно
правилото на чл.
218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С оспореното решение Районен съд – Димитровград
е потвърдил Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-244/01.12.2022г., издадена
от Полицейски орган-разузнавач в група ПКП, сектор КП при РУ – Димитровград към
ОДМВР – Хасково /М. Х. Т./, с която е било заповядано задържането на Г.Р.И. за
срок до 24 часа.
За да постанови решението си, районният съд приел, че
заповедта не страда от визираните от жалбоподателя пороци. Относно възражението
за териториална некомпетентност на издателя ѝ посочил, че тази
компетентност не следва да се смесва с конкретно поставените задачи на
полицейските служители. Задържането станало във връзка с образувано досъдебно
производство по описа на РУ „Полиция“ – Димитровград. Не били налице допуснати
процесуални нарушения във връзка с това, че служител на сектор „Криминална
полиция“ на същото РУ в гр.Димитровград извършил задържане на лице в
гр.Свиленград. Позовавайки се на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР приел, че
в случая основанието за задържане било достатъчно конкретно и ясно описано,
като съобразно датата на проведените издирвателни действия и образувано
досъдебно производство, станало в същия ден – 01.12.2022г., логично било да не
бъдат посочвани пространствено и изчерпателно всички обстоятелства, касаещи
това досъдебно производство. Описанието за наличие на данни за извършено
престъпление по смисъла на чл.281, ал.2, т.1 от НК във връзка с конкретно
образувано досъдебно производство, било достатъчно за да обоснове законосъобразно
описване на основанието за задържане. Описанието на основанието за задържане било достатъчно
конкретно и ясно, можело да бъде разбрано и не пораждало съмнения, водещи до
извода за нарушаване на процесуалните права на лицето. На същото бил проведен
личен обиск, при който били открити мобилни телефонни апарати. Следователно не
било извършено голословно описание в заповедта за задържане за наличие на данни
за извършено престъпление по образуваното досъдебно производство, а имало и
конкретни процесуални действия спрямо това лице.
Решението е неправилно.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление.
Според чл.74, ал.2 от ЗМВР, в заповедта по
ал. 1 се посочват името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.73, както и правата, които може да
упражни (т.6).
В случая потвърдената от районния съд
заповед не съдържа относими фактически
основания за издаването ѝ. В същата единствено е посочено, че се издава
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и че има данни за извършено престъпление
по смисъла на чл.281, ал.2, т.1 от НК, във връзка с образувано ДП
№652/01.12.2022г. по описа на РУ – Димитровград. Не е посочено обаче срещу кого
е било образувано визираното досъдебно производство, нито е описано какво е
отношението на задържаното лице към това производство, съответно какво качество
има то в него. Липсва и фактическо описание на престъплението и обстоятелствата около него, от което евентуално да би могло да се направи
обосновано предположение за съпричастност на жалбоподателя към посочената норма
на чл.281, ал.2, т.1 от НК. От така направеното описание на фактическите основания за издаване на
заповедта за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил своето предположение за евентуалната
съпричастност на задържания в извършване на конкретно престъпление и за
необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка – задържане
на лицето за срок от 24 часа. Не е налице конкретно словесно изписване на
фактическите основания за издаването на акта, няма описание на факти и
обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се направи извод за
приложението на цитираната норма от НК.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че фактическите съображения за издаването на административния
акт не могат да бъдат заместени от позоваването на образувано досъдебно
производство, без дори да се посочи отношението на обекта на задържане към това
производство. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа,
задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни и/или
доказателства, за какво конкретно действие или бездействие, се извършва
ограничаването на правото му на свободно придвижване. Обсъжданото позоваване единствено
на образувано досъдебно производство, в конкретния случай води до нарушение на
правото на защита на лицето, срещу което е предприета принудителната
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой от
релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане,
прави заповедта необоснована и препятства възможността на задържаното лице да
се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на
твърденията, довели до задържането му.
Наред с горното следва да се отбележи, че
по делото на районния съд липсват и доказателства, които да свързват
задържаното лице с образуваното Досъдебно производство №652/01.12.2022г. Всички
представени документи се отнасят до действия, извършени във връзка със
задържането на лицето, съответно нямат отношение към състава на престъплението
по чл.281, ал.2, т.1 от НК, която норма се посочва в заповедта. Пред районния
съд от издателя на заповедта също не са били посочени факти и обстоятелства,
обосноваващи издаването на административния акт.
Така изложеното обосновава извод за
издаване на заповедта в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
На следващо място и във връзка с горното
съдът приема, че възприетият подход при издаване на заповедта е в разрез с Решение
на Съда на ЕС от 25 май 2023 година по дело C‑608/21, тъй като както вече
се посочи, основанията за задържането на лицето не съдържат цялата необходима
информация, за да има то възможност ефективно да оспори законосъобразността на
задържането си. В административния акт липсва описание на релевантните факти,
както и време и място на настъпването им, формата на участието на лицето в
предполагаемото престъпление, като дори не е посочено дали то е заподозряно или
обвинено в извършване на деяние по НК.
Разбира се при посочване на гореизложената
информация следва да се отчита стадия на наказателното производство, така че да
не се вреди на напредването на текущо разследване. Това обаче не освобождава
издателите на заповеди от вида на процесната да мотивират актовете си до
степен, обосноваващата правно и фактически прилагането на мярката, така че да
стане напълно ясно какво е отношението на задържаното лице към състава на
наказателната норма и какво е качеството му в образуваното досъдебно
производство.
При така изложените съображения,
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено,
като се отмени и потвърдената с него Заповед за задържане на лице рег. №
254зз-244/01.12.2022г., издадена от Полицейски орган-разузнавач в група ПКП,
сектор КП при РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково /М. Х. Т./.
С оглед изхода на спора касаторът има
право на разноски, представляващи заплатената за касационното производство
държавна такса, но такива не са поискани и не следва да се присъждат.
Предвид факта, че жалбоподателят е
ползвал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (л.15 от АНД), адвокат С.П.М.,***, има
право на адвокатско възнаграждение. Същото, съгласно чл.38, ал.2, изр. второ от
ЗА, съдът определя в общ размер на 600 лв. – за двете съдебни инстанции,
съобразно фактическата и правна сложност на делата, и разпоредбата на чл.35а от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, пр.второ от АПК и чл.38 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение /без
номер/ от 02.12.2022г. , постановено по АНД №20225610200478/2022г. по описа на
Районен съд – Димитровград, вместо което
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-244/01.12.2022г., издадена от Полицейски
орган-разузнавач в група ПКП, сектор КП при РУ – Димитровград към ОДМВР –
Хасково /М. Х. Т./, с която е било заповядано задържането на Г.Р.И. *** за срок
до 24 часа.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на адвокат С.П.М.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, за предоставена безплатна
адвокатска помощ и правно съдействие пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.