Р Е Ш
Е Н И Е № 131
гр.Самоков,08.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
в публично заседание, проведено на дванадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА
ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
401/2018 година по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
П.В. ***, ЕГН:********** е предявил иск за развод
срещу С.Н.В. ***,с адрес за призоваване-кв.” С.”, бл.**, вх.*, ет.*,ЕГН:**********,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака им по вина на ответницата.По
време на брака им ,сключен на 01.08.2004 год., двамата имат родени две деца- В.П.В.,
роден на *** год.-малолетен и Е.П.В. ,родена на *** год.-малолетна и ищецът
претендира на него да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху децата, на ответницата да бъде определен подходящ режим на лични контакти
с деца- и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер,
определен от съда.Желае след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното
си фамилно име-А..Ищецът желае семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.”Ген.Р.”
№ **, собственост на родителите му, да бъде му бъде предоставено за ползване на
него. Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди ,че ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на 01.08.2004 год.От брака си имат
родени две малолетни деца –В.П.В. на 12 години, роден на *** год., ЕГН:**********
и Е.П.В. на 6 години ,родена на *** год. ,ЕГН: **********.
Първоначално ,бракът им се развивал
добре ,но от около три години във взаимоотношенията им настъпила промяна и
между тях се възникнали конфликти.Ищецът сочи ,че често му се налага да
отсъства от дома ,тъй като работи като строител и намира работа на различни
обекти ,които понякога са и извън гр.С..Твърди ,че при прибиранията си,
забелязвал ,че съпругата му все повече занемарявала грижите за децата и
домакинството ,къщата била разхвърляна ,нямало приготвена храна за
децата.Твърди ,че единствения ангажимент на ответницата е бил да се грижи за
дома и децата ,тъй като тя не е работела и при направена от страна на ищеца
забележка ,ответницата избухвала и заявявала ,че той няма право да изисква
каквото и да е било от нея.Издръжката на семейството се е осигурява от ищеца.
Ищецът сочи ,че на 22.04.2018
год.,докато бил на работа в гр.Б.,в късния следобед звъннала майка му и му
казала ,че детето Е. ще не е прибрана от детската градина ,а ответницата била
излязла от къщи и никой не може да се свърже с нея .Същият опитал да се свърже
с нея ,но тя не отговаряла на обажданията му и той звъннал на майката на С. ,за
да прибере детето от детската градина.Ищецът веднага тръгнал за С..Твърди ,че
докато пътувал бил разтревожен за ответницата да не й се случило нещо лошо
,дори след като пристигнал в С.отишъл в полицията ,за да съобщи ,че е
изчезнала.Ищецът твърди,че на следващия ден след като напуснала семейното
жилище,ответницата се е обадила на детето В. и му казала ,че е заживяла с друг
мъж и повече няма да се прибере вкъщи.То било шокирано и разстроено от тази
новина.Твърди се ,че към настоящия момент ответницата живее с новия си
партньор.Ищецът счита ,че съвместния живот с ответницата е невъзможен ,а бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата
С.Н.В. е отговорила на исковата молба ,като е изразила становище ,че предявения
иск за развод е допустим и че също желае да прекрати брака си с ищеца.Оспорва
изцяло брачните основания в исковата
молба за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Оспорва обстоятелствата
,на които се основава исковата молба.Оспорва факта ,че на 22.04.2018 год.
детето Е. не е прибрана от детската градина ,както и твърдението ,че ищецът не
е осъществил връзка по телефона с нея Датата, посочена в исковата молба
22.04.2018 год. е неделен ден и детската градина не работи.Ответницата твърди
,че детето Е. този ден е било с нея ,в семейното им жилище в гр.С.,ул.”Р.” № **.Твърди
още ,че докато ищецът е отсъствал от дама за няколко дни ,двамата са били в
непрекъсната връзка по телефона.Заявява ,че е не е вярно твърдението ,че се е
свързала с детето В. и му е заявила ,че напуска семейното жилище и ще живее с
друг мъж.Твърди ,че няма извънбрачна връзка .С отговора на исковата молба
ответницата на основание чл.322 от ГПК е въвела брачни основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.Твърди,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има ищецът и е изложила подробни съображения.Желае да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца .а
ищецът следва да заплаща издръжка за двете деца ,определена от съда.Няма
претенции по отношение ползването на семейното жилище.Желае след прекратяване
на брака да носи предбрачното си фамилно име А..Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът – лично и с
пълномощника си адв.М. поддържа иска за развод.
Ответницата лично и с пълномощника си адв.И. поддържа отговора на исковата молба .
Съдът,след като обсъди събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
Съгласно приложеното по делото удостоверение
за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № **/01.08.2004
год. на о.С., П.В.В. и С.Н. А. са сключили граждански брак на 01.08.2004 год.
,като жената е приела фамилното име на мъжа-В..
Съгласно приложените по делото удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/31.12.2006 год. на
община С.и удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане №****/20.12.2012
год. на о.С.,от брака съпрузите имат две деца-В.П.В.,малолетен, роден на *** год.
и Е.П.В. ,малолетна,родена на *** год.
По делото е изискан и приложен социален
доклад от отдел „З.на д.” към Д.-ия „С. п.”-С.за
децата В.П.В. и Е.П.В., от заключението на който е видно ,че бащата /ищецът П.В.В.
/е отглеждащият родител след раздялата с майката и ответница С.Н.В. до
настоящия момент ,с помощта на неговите родители ,тъй като то е работещ.Задоволяват
се потребностите на децата ,като майката изразява желание изградената
емоционална връзка с децата да не се прекъсва и да участва активно в живота
им.От проведените разговори с бащата е установено ,че не желае да ограничава
контактите на децата с майката ,но по негови твърдения тя не ги търси и
вижда.От своя страна майката твърди ,че бащата ограничава контактите й с децата
.Създадени са нормални условия за живот, както в дома на бащата ,така и в дома
на майката .И двамата разбират необходимостта от сътрудничество и добра
комуникация помежду си, тъй като децата имат неотложна и постоянна нужда от
активна връзка с родителите си ,докато станат психически зрели.В доклада се
сочи ,че децата демонстрират привързаност към бащата,бабата и дядото по бащина
линия.Пред служителите на ОЗД-С.детето Е. изразява желание да се вижда с майка
си ,въпреки че е объркана и повтаря думи,чути от баща си ,че след като той не
желае да вижда майка й и тя не желае.Детето В. се държи студено и твърди ,че е
обиден и не желае да общува с майка си,тъй като тя ги е изоставила.
По делото са разпитани свидетелите Р. Ю.
Р., А. С. З., Е. П. С. и Д. А. А., от показанията на които се установява следното:
В показанията си свидетелят Р. Р.-братовчед
на ищеца сочи ,че П. и ответницата С. не
живеят заедно от пролетта на 2018 година,когато последната напуснала семейното
жилище и отишла в П. де М. в И. ,при друг мъж на име С..За него свидетелят и
ищецът разбрали от детето В. ,който им казал ,че майка му си пише с него по месинджъра.Сочи ,че познава много добре С.и че е разговарял
с него след като е разбрал за тях от сина на ищеца.Свидетелят твърди ,че Сиси
му е казал ,че ответницата идва при него в П.де М. и е сигурен ,че същата е
била при него.Завява ,че след като С. е заминала за И., за децата се е грижел
ищеца и децата се чувстват добре .Твърди ,че детето В. му е споделило ,че не
иска да вижда майка си ,тъй като е разбрал ,че тя е отишла при друг мъж.Сочи
,че преди раздялата ,П. е осигурявал издръжката на семейството.С. не е
работела.Тя се е занимавала с домакинската работа и отглеждането на децата.Твърди
,че преди да се разделят съпрузите са имали нормални отношения.Живеели са в
една къща ,но на различни етажи с родителите на П..Свидетелят сочи ,че
ответницата не е проявявала необходимото отношение към родителите на ищеца
–като към свекър и свекърва.Заявява, че П. работи в строителството и преди
често е отсъствал от вкъщи за една или две седмици.От две три години ищецът и
свидетелят работят в София и се прибират всяка вечер.Твърди ,че детето В. по
цял ден скитало из улиците ,докато ищецът бил на работа и отсъствал от дома.
Заявява ,че не е чул бащата на ищеца да е удрял С. и не знае тя да е подавала
жалби срещу него в полицията.Сочи ,че ответницата е била в И. около 10 дни.
В показанията си свидетелят Д. А.
заявява ,че в края на месец април 2018 год. ответницата С.В. е заминала за И.
,в П. де М. при нейния нов приятел С..Това му е станало известно от телефонен
разговор по месинджъра с негов приятел на име Д.,
който му казал ,че С. е при С..
В показанията си свидетелката А. З.
сочи ,че познава ищеца и ответницата ,както и техните родители.С. я познава от
дете.Сочи ,че след като се е родило първото дете отношенията между нея и
родителите на ищеца са се влошили ,възникнали са разправии,свързани с грижите
за детето.Поради работата си и честите отсъствия от дома ,ищецът не е обръщал
внимание на създалите се отношения в семейството.В показанията си свидетелката
разказва за случай на упражнено физическо насилие от страна на бащата на ищеца
спрямо ответницата по време на бременността й с второто дете.Поводът за това
бил направена забележка от С. на детето В..По това време ищецът не е бил дома
им ,а на работа.Разбрал за случилото се веднага отишъл в дома на бащата на
ответницата ,където тя отишла заедно със свидетелката З..От показанията на
свидетелката се установява ,че това не е изолиран случай , а е имало и други
случаи на скандали между родителите на ищеца и ответницата.Твърди ,че същите са
имали лошо отношение към нея .Докато С. е живеела в семейното жилище
непрекъснато непрекъснато са се карали.Свидетелката сочи ,че ищецът работи като
строител и често преди раздялата им е отсъствал от вкъщи за дълго време,
понякога и за месеци.С. не е работела .Била е домакиня и се е грижела за децата.Сочи
,че добре се е държала с тях.Заявява ,че ответницата е споделяла пред нея
желанието си с ищеца и децата да излязат на квартира и да заживеят отделно ,но
така и не се е случило.Свидетелката сочи ,че от майката на ответницата е
разбрала ,че последната през пролетта на 2018 година ,след възникнал скандал в
семейството е заминала в И. ,за да си търси работа ,където е останала една
седмица.Не знае каква работа си е търсила ответницата.След като се е върнала от
И. е отишла да работи заедно с майката на свидетелката в заведение в К..Работила
е от месец май до 20 август,когато се е върнала в С.,тъй като е починал дядо
й.Свидетелката не знае и не е чула ответницата да е имала извънбрачен
партньор.Същата твърди ,че докато са живеели заедно с ищеца , ответницата по
няколко пъти в годината е отивала при майка си и е стояла известно време -седмица ,а понякога и месец,поради
конфликтните отношения с родителите на ищеца.През това време децата са били при
ищеца ,но той не се противопоставял ответницата да ги вижда и ги е водил в дома
на майка й.Свидетелката сочи ,че ответницата иска да вижда децата, но П. не й
позволява .
В показанията си свидетелката Е.С.–майка
на С.В. сочи ,че недоразуменията в семейството
на ответницата и ищеца са започнали
след раждането на първото дете
В.,порди вмешателството на родителите на
ищеца в грижите за детето и в отношенията на съпрузите.Установи се от
показанията на свидетелката ,че през годините това открито вмешателство е довело
до изостряне на отношенията между ответницата и родителите на ищеца и до
възникване на конфликтни ситуации,при които се стигало до упражнен спрямо
ответницата физически и психически тормоз от страна на последните и
неглижирането на тези отношения от ищеца ,както и нежеланието му да заживеят с
ответницата и децата отделно в друго жилище/въпреки че живеят на различни
етажи, къщата е собственост на родителите на ищца и същите имат свободен достъп
до семейното жилище на съпрузите/ .Свидетелката също разказва за случай на
физически тормоз от бащата на П. върху ответницата, докато е била бременна.Установява
се от показанията на свидетелката ,че ответницата е гонена от семейното жилище
,както от родителите на ищеца ,така и от него,като е оставала в дома на майка
си за по 10 и повече дни.През това време децата са били при ищеца ,но той не
пречел на С. да ги вижда.Твърди, че през последните три години П. непрекъснато
я е тормозел ,но не сочи по какъв начин.Сочи ,че преди раздялата ,С. се и
грижела за двете деца. П. работи в строителството и често отсъства от дома за
продължително време ,тъй като работата му е извън С..Сочи ,че ответницата е
работила 6 месеца в сладкарски цех , но е напуснала ,тъй като ищецът не е бил
съгласен,защото там работят мъже и повече не й е позволил да работи въпреки
нейното желание.От показанията на свидетелката се установява ,че една сутрин в
края на месец април 2018 год. ответницата й звъннала по телефона й и казала ,че
заминава за И. ,в П.де М.при приятели ,за да си търси работа,тъй като не
издържала повече в къщата. Помолила я да вземе от детската градина детето Е..Свидетелката
сочи ,че причината С. да замине в И. е поредният конфликт възникнал
вечерта между нея и бащата на ищеца.Ответницата
стояла една седмица в П.де М.при роднини на свидетелката , единият от тях се
казва Д./син на братовчедка на свидетелката/,който бил заедно с приятелката си.Ответницата
се върнала ,тъй като не успяла да си намери работа.Свидетелката С. уведомила П.
,че е взела детето от детска градина и е при нея.След като се върнала от И. ,ответницата
заминала да работи на българското Ч. ,като миячка в кухня Твърди ,че ищецът не
позволява на ответницата да вижда децата.
По делото е изслушано детето В.П.В.
,което категорично заявява, че желае да остане да живее при баща си.Заедно
със сестра му Е. живеят при баща им.В
къщата живеят и баба му и дядо му по бащина линия.Детето не се вижда с майка си
и не желае да я вижда заради постъпката й.Детето знае ,че майка му е напуснала
семейството им и е отишла в П.де М.в И..Детето разказва,че баща му го е помолил
да провери телефона на майка си .То видяло ,че майка му има друг профил в
социална мрежа и че си пише с друг мъж и се обадил да каже на баща си.Той знаел
това ,защото когато отивал при нея тя веднага си изключвала телефона,както и че
,прекарвала дълго време на телефона –до 4, 5 часа сутринта и се събуждала в 12
часа на обяд.Детето споделя ,че майка им не се грижела със сестра му да бъдат
чисти и изпрани,в общата им детска стая дрехите от гардероба били по земята.Не
готвела и Е. често се хранела при баба му и дядо му ,тъй като майка му
прекарвала дълги часове ,заета с телефона .Споделя още ,че родителите му често
се карали ,защото майка му не готвела и не чистела.Иска да живее при баща си
,защото е свикнал в къщата и му харесва.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът намира ,че бракът между съпрузите
е непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод по вина на съпруга.
При така изложената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.49,ал.1 от СК
всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен.Дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на
взаимност, уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било
непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от
правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът
придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото
по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От
процесуалното поведение на страните/съпрузите/ и от показанията на свидетелите
съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да
поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото
разстройство на брака.Съдът приема,че еднозначно и категорично заявеното и
поддържано нежелание на ищеца да запази брачния съюз изключва абсолютно
необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство със
съпругата си-ответницата С.В..Съдът приема,че е налице нежелае за запазване на
брачната връзка и от съпругата ,като в процеса не се установяват обективни
предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което
мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен. Не съществува вече взаимната
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва
желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения
между съпрузите.Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин.Събраните
по делото доказателства сочат на трайно дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, който съществува само формално и не е в интерес нито на съпрузите, нито
на обществото, което налага същият да бъде прекратен.
По
вината.
Законът задължава съда да
даде оценка за поведението на съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз
от придаденото му съдържание,ако и доколкото това е поискано от някой от
тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено от ищеца с исковата
молба и от ответницата в отговора на исковата молба, поради което съдът дължи
произнасяне по този въпрос.
В
хода на производството по бракоразводното дело не са установени данни,сочещи за
изключителна вина на някой от съпрузите за разстройството на брака.
От
събраните по делото доказателства се установи ,че страните са във фактическа
раздяла от края на месец април 2018 год., когато ответницата е напуснала
семейното жилище и е заминала за И. .Същата е останала там една седмица ,след
което се е върнала в Б., в дома на майка й в гр.С..По делото не се установи по
категоричен начин ,че ответницата е имала извънбрачна връзка с друг мъж и че, е
отишла в И. заради него, заживяла е с него ,както се твърди в исковата молба.Обстоятелството
,че същата е осъществявала есемес кореспонденция с друг мъж в социалните мрежи ,който
би могъл да се нарече приятел и без да е известно съдържането на тази
кореспонденция ,не е основание да се приеме ,че същата има извънбрачен партньор.Не
се установи по делото от събраните гласни доказателства към момента ответницата
да поддържа извънбрачна връзка. Няма съмнение обаче ,че напускането на
семейното жилище от ответницата,без да уведоми съпруга си и децата си къде се
намира, в конкретния случай представлява брачно провинение и поведението й е укоримо, безспорно е
проява на незачитане мнението на съпруга,който по това време е бил на работа
извън града ,пренебрегнала е грижите за децата и дома, демонстрирала е свобода
от брачни задължения и грижи.
Съдът намира, че вина за дълбоко е
непоправимо разстройство на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Брачната им
вина се обуславя от факта, че са допуснали брачни провинения и не са положили
необходимите усилия за постигане на взаимно разбирателство и за запазване на
брачната връзка.От своя страна ищецът не е положил усилия за заздравяване на
брачната им връзка.През годините на съвместното им съжителство ищецът е неглижирал влошените отношения между ответницата и неговите
родители,породени от откритото вмешателство на последните в грижите и
възпитанието на децата и отношенията
между съпрузите.Изострените отношения са довели до възникване на конфликтни
ситуации,при които се е стигало до упражнен спрямо ответницата физически и
психически тормоз от страна на родителите на ищеца.Въпреки че е знаел за
съществуващите отношения и нетърпимата обстановка ,в която е живеела
ответницата и децата ,ищецът е възприел едно пасивно поведение ,за което говори
и нежеланието му да заживеят с ответницата и децата отделно в друго жилище.Очевидно
е ,че ищецът не е предприел действия за преодоляване на сложната житейска
ситуация,в която е била поставена ответницата.
Очевиден
е фактът ,че и двамата съпрузи са престанали да полагат усилия за запазването
на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално,
което не е в ничий интерес.Такъв брак с такива отношения може да бъде само
дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. Съотношението в степента на укоримост
на провиненията на съпрузите е без правно значение.В тази връзка съдът
намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за
всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се
считат за освободени от тях. Ако ги нарушят, бракът
следва да бъде прекратен по вина на двамата. С поведението си двамата съпрузи
са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание. Затова и двамата
съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака.
Упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца.
Правната
норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва
да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага
със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и
относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди
по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни
правила.
Тъй като
водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка
и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в
ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт.
Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на
родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при
промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС
обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод,
като дава подробни указания. Изрично е посочено, че тъй като законът изисква
мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай,
"от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства
на разглеждания случай". Следователно съдът е длъжен да извърши преценката
си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на
родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки
оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален
облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него
грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого
от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,
начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение,
че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства, не може да се приеме, че полът и възрастта на
детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави
упражняването на родителските права. Те са част от всички съотносими
при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може
да бъде определена като точна и задълбочена. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски
права, като приоритет има интересът на децата. Децата имат интерес родителските
права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и
степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за
бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че
преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на
родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ
на обстоятелствата на конкретния случай.В определени случаи, възпитателските
качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите
могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият
родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При
решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и
установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата
личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия
родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните
си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.
С оглед на
сложилите се между родителите отношения ,в случая е невъзможно децата да живеят
заедно с родителите си. Съдът не поставя под съмнение и привързаността на
децата едно към друго, поради което счита, че е неприемливо те да бъдат
разделени, като родителските права спрямо едното бъдат предоставени на единия
родител, а спрямо другото - на другия.Разделянето на децата би повлияло
негативно на неукрепналата детска психика и би могло да доведе до проблеми при
възпитаването и израстването на всяко едно от тях. Ето защо, съдът счита, че
родителските права спрямо двете деца следва да бъдат предоставени на единия от
родителите, а на другия да бъде предоставен свободен режим на лични отношения.
До момента на фактическата раздяла на родителите децата са живели в
семейна среда, в която са се чувствали обгрижвани и
обичани. Решението на майката да напусне семейното жилище е повлияло на
емоционалното състояние на голямото дете -В., което ясно е установено в хода на
изслушването му пред съда, както и от показанията на свидетеля Радославов. За
да прецени при кой от родителите следва да останат децата, съдът се съобрази с
всички посочени по-горе обстоятелства, които законът и съдебната практика са
наложили. Съдът счита, че и двамата родители имат необходимите възпитателски
качества, както и че двамата са привързани и обичат децата си. Поведението на
всеки един спрямо децата обаче влияе на тяхното възпитание и израстване. В този
смисъл не може да бъде пренебрегнато изразеното от голямото дете огорчение от
постъпката на майката, която, макар и да не е довела до отчуждение, оставя усещането,
че детето търси причината за разпаднатото семейство
именно в майката. В хода на изслушването самото то дава няколко примера, когато
се е чувствало недостатъчно обгрижвано от
майката.Установи се,че след фактическата раздяла, грижите по отглеждането и възпитанието
на двете деца и издръжката се осъществяват от ищеца,който никога не ги е
изоставял и когато не е бил вкъщи ,той е бил на работа ,за да осигури
издръжката на семейството.Установи се ,че децата са привързани към баща си .Изслушано
пред съда ,детето В. категорично заявява,
че желае да остане да живее при баща си.
В
обобщение настоящият състав счита, че родителските права спрямо малолетните
деца към този момент следва да бъдат предоставени на бащата, като на майката
бъде определен подходящ режим на лични отношения с децата, което да й даде
възможност да възвърне в пълнота доверието на по-голямото дете към нея. Тя
трябва с внимание и търпение, постепенно да го накара да приеме последиците от
раздялата им с бащата.
Съдът не
поставя под съмнение обичта, която майката изпитва към децата си, нито
възможността да осигури средства за живеене на децата. При съпоставяне на двете
съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът дава превес на
тези, които счита за максимално съответстващи на заложените от правните норми
критерии,като се ръководи изцяло и единствено от най-добрия интерес за
малолетните деца и е констатирал къде безспорно той ще бъде максимално защитен.
Съдът не
подлага на критика способностите, възможностите и готовността на майката да
прояви всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа емоционална и
духовна връзка с тях. Всичко това може и следва да стане, независимо от
правното положение, което ще създаде съдебният акт – той не контролира
чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него ответницата ще
формира поведението си. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи
коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да
се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. Но,
тъй като решаващият мотив винаги е интересът на децата, към момента съдът
счита, че за спокойствието и душевния им интегритет е изключително важно те да
не изпитват повече емоционален дисконфорт, нито да се
деформира съзнанието им чрез отричане на някой от родителите и изключването му
от живота на децата. Това следва да е движещият мотив и за всеки от родителите,
поради което най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да
се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да пожертваш
собствените си желания в името на спокойствието на детето, е висш израз на
родителска обич, достойнство и мъдрост, който е въпрос на личен избор, тъй като
съдът не може да го наложи насила.
В
съответствие с така изложените съображения съд счита, че родителските права
спрямо децата В.П.В. и Е.П.В. следва да се предоставят за упражняване на бащата
П.В.В., като при него бъде определено и местоживеенето на децата.
Относно режима на
лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Съдът намира ,че на майката следва да бъде определен
по-разширен режим на лични контакти с децата , а именно: майката да взема децата при себе си с преспиване и да го връща на бащата
,както следва: всеки първи
четвъртък до всяка първа неделя, за времето от 18,00 часа на четвъртък до 18,00 часа на неделния ден, с
преспиване, както и всяка трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,00
часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния, с преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с годишния
отпуск на бащата.Относно ученическите ваканции :на четна година майката ще
прекарва с децата първата половина от коледната ваканция и втората половина от
великденската ваканция, а бащата втората половина от коледната ваканция и
първата половина от великденската ваканция, на нечетна година-обратното.Съдът
счита определеният режим на лични контакти ще спомогне в най- пълна степен за укрепване
на връзката между майката и двете деца, при
настоящата възраст на децата и привързаността на детето Е. към майката, а и по този начин не се накърнява
връзката с другия родител.
Относно издръжката
на двете деца.
Родителите са длъжни да се грижат за своите деца,
която грижа включва и материалното им обезпечаване с прехрана, облекло и др.
При развод между родителите, това нормално изпълнение на задължението за грижа
на децата от родителя комуто не се предоставят за упражняване родителските
права, т.е. от неполагащия непосредствено грижи за децата родител следва да се
замести от определен от съда паричен еквивалент. Размерът на издръжката следва
да се определи съобразно реалните нужди на децата и доходите на
родителите.Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и
др.Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за
размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за
които също е длъжен да се грижи и др.Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са
предоставени за отглеждане и възпитание децата.Съдът следва да определи
конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и
съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно.
Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК ,родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Родителите
безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
Критерият за определяне размера на издръжката е
посочен в нормата на чл.142 от СК ,съобразно която размерът се определя от
нуждите на децата и от възможностите на родителя ,като минималната издръжка на
едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата.За определяне
нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието
,здравословното състояние и другите обстоятелства, които са от значение за
случая.Възможностите на лицата ,които дължат издръжка се определят от техните
доходи ,имотното им състояние и квалификация.
По делото се установи ,че двете деца живеят при баща
си след напуксането от ответницата на семейното
жилище до настоящия момент, като същият се грижи за тяхното възпитание и отглеждане
,за задоволяване на нуждите им от храна,облекло и пр.Децата са на възраст 12
години и 6 години.По делото се установи ,че бащата работи в строителството.От
данните от социалния доклад се установява ,че същият има собствена фирма „С. ем п.” **** и реализира месечен доход от около 4000 лева, а
ответницата работи в магазин за хранителни стоки „М.м.” в гр.С.,като продавач
консултант и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 480.00 лева и
50 лева във ваучер за храна .
С оглед нуждите на децата и възможностите на техните
родители да доставят издръжка съдът намира, че за задоволяване потребностите на
малолетното детето В.П.В. е необходима сумата в размер на по 180.00 лв.,като от
така определената сума ответникът ще следва да доставя сумата от 140.00 лв.
,като разликата ще се покрива от бащата.За задоволяване потребностите на малолетното
дете Е.П.В. е необходима сумата в размер на 160.00 лева, като от така
определената сума ответницата ще следва да доставя сумата от 140.00 лева, като
разликата ще се покрива от бащата.Досежно размера на
доходите на ответницата ,като в тази връзка предвид факта, че доколкото същата
е в работоспособна възраст ,не се установи тя да издържа други свои низходящи
или възходящи, както и да има разходи за поддържане на живота и здравето си ,които
да изчерпват доходите й до степен да няма средства за собствената си издръжка,
т.с. няма да представлява особено затруднение за нея. Задължението на родителя
за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно по своя
характер. Издръжката се дължи независимо дали родителят може да се издържа от
своето имущество или не, както и независимо от това дали упражнява родителските
права върху детето или не.Бащата следва да поеме издръжката на децата до
необходимия размер ,тъй като той също е в работоспособна възраст и получава
трудови доходи, осъществява ежедневните грижи и възпитанието на
децата.Ответницата следва да заплаща определения размер на месечната издръжка
от 180.00 на детето В.П.В., роден *** год. и месечна издръжка в размер на
160.00 лева на детето Е.П.В.,родена на *** г., чрез техния баща и законен
представител П.В.В. ,считано от 03.05.2018 год./датата на подаване на исковата
молба/ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване ,ведно със
законната лихва за забава за всеки просрочен месец до окончателното изплащане.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за издръжката.
По отношение на семейното жилище.
Съгласно
разпоредбата на чл.56,ал.1 от СК-
При допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца,
съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.Според ал.3
когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост
на близки на другия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия,
на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една
година.В настоящия случай упражняването на родителските права е предоставено на
ищеца, а и спор за ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.,
ул.“Ген. Р.“ № **,представляващо втори етаж от къща, собственост на родителите
на ищеца не съществува между страните,поради което ползването на същото следва
да бъде предоставено на ищеца.
Относно фамилното име след развода.
След прекратяването на брака ответницата следва да
носи предбрачното си фамилно име – А..
Страните нямат общо имущество ,придобито през време на
брака, влогове и фирми.Ищцата няма
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.По
изложените по–горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса
поравно при решаване на делото- в размер на по 12.50лева в полза на РС-С.на
основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК. Разноските следва да
останат за страните така, както са направени.
Ответницата С.Н.В. *** следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС-С.допълнителна държавна такса в общ размер на 244,8
лева на основание чл.7, т.2 от Тарифа за
държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК .
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА ,сключен на 01.08.2004 год. с акт № **/01.08.2004
год. на О. С.между П.В. ***, ЕГН:********** и С.Н.В. ***,с адрес за
призоваване-кв.” С.”, бл.28, вх.Б, ет.2,ЕГН:**********, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им по вина на двамата съпрузи.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца В.П.В., роден на *** год.,ЕГН:**********
и Е.П.В. ,родена на *** год.,ЕГН:**********, предоставя на бащата П.В. ***,
ЕГН:**********, с право на майката С.Н.В. ***,с ЕГН:********** да вижда и взема
децата при себе си с преспиване и да ги връща на бащата, както следва: всеки първи четвъртък до всяка първа неделя,
за времето от 18,00 часа на четвъртък до
18,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и всяка трета събота и неделя
от месеца, за времето от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния,
с преспиване и един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.Относно ученическите
ваканции :на четна година майката ще прекарва с децата първата половина от
коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а бащата
втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската
ваканция, на нечетна година-обратното, както и по всяко друго време след
предварителна уговорка между родителите.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ ,находящо
се в гр.С., ул.“Ген.Р.“ № **,представляващо втори етаж от къща, собственост на
родителите на ищеца ,предоставя за ползване на П.В.В..
ОСЪЖДА С.Н.В. ***,с ЕГН:********** да заплащана на малолетното дете В.П.В., роден
на *** г. ,чрез неговия баща и законен представител П.В.В. месечна издръжка в размер на е необходима сумата
в размер на 180.00 лв.,считано от 03.05.2018 год. /датата на подаване на
исковата молба/ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
,ведно със законната лихва за забава за всеки просрочен месец до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.В. ***,с ЕГН:********** да заплащана на малолетното дете Е.П.В.,родена
на *** г.,чрез нейния баща и законен представител П.В.В. месечна издръжка в размер на е необходима сумата
в размер на 160.00 лв.,считано от 03.05.2018 год. /датата на подаване на исковата
молба/ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване ,ведно със
законната лихва за забава за всеки просрочен месец до окончателното изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ответницата С.Н.В.
да носи предбрачното си фамилно име –А..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА С.Н.В. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка
на РС-С.допълнителна държавна такса в общ размер на 244,8 лева, на основание
чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси
,които се събират от съдилищата по ГПК .
ОСЪЖДА С.Н.В. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка
на РС-С.сумата от 12.50 лева допълнителна държавна такса на основание чл.6, т.2
от Тарифа за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по ГПК .
ОСЪЖДА П.В. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка на РС-С.сумата от 12.50
лева допълнителна държавна такса на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: