Решение по дело №2645/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 172
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20194110102645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

    

                             гр. Велико Търново, 06.02.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Йоана Робова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2645 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е продал и доставил на ответника стоките, подробно описани във фактура № 2664/12.06.2017г., чиято стойност възлиза на 15408, 62 лв. с ДДС. Ищецът признава, че ответникът е извършил частично плащане в размер на 8500 лв. и по този начин дължимия остатък от продажната цена е в размер на 6908, 62 лв. с ДДС. В тази връзка отправя искане до съда да го осъди да му заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не изпраща представител и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован при съобразяване на чл. 50 ал. 4 изр. 2 ГПК, нито е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съдебно заседание пълномощника на ищеца е отправил нарочно искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение по делото. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 03.02.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи установяват количеството на продадените и доставени стоки, предмет на продажбеното правоотношение, както и тяхната стойност. При липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът е изпълнил претендираната от него част от задължението си за плащане на цената им, същият следва да бъде осъден да заплати процесната сума.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 277 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 675 лв. или общо 952 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ВИХРОГОН” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Железник” ул. „Ген. Иван Пашинов” № 28, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, бул. „България” № 29, вх. В, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, СУМАТА 6908, 62 лв. /шест хиляди деветстотин и осем лева и 62 стотинки/ – представляваща неплатен остатък от дължимата цена на доставени стоки, подробно описани във фактура № 2664/12.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 28.08.2019г. до окончателното й изплащане  .

ОСЪЖДА „ВИХРОГОН” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Железник” ул. „Ген. Иван Пашинов” № 28, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, бул. „България” № 29, вх. В, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 952 лв. /деветстотин петдесет и два лева/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: