Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на трети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Йоана Робова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 2645 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че е продал и доставил на
ответника стоките, подробно описани във фактура № 2664/12.06.2017г., чиято
стойност възлиза на 15408, 62 лв. с ДДС. Ищецът признава, че ответникът е
извършил частично плащане в размер на 8500 лв. и по този начин дължимия остатък
от продажната цена е в размер на 6908, 62 лв. с ДДС. В тази връзка отправя
искане до съда да го осъди да му заплати тази сума, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Препис
от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл.
131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК. В
указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. Същият не изпраща представител и не се представлява в първото по делото
съдебно заседание, за което е надлежно призован при съобразяване на чл. 50 ал. 4
изр. 2 ГПК, нито е поискал делото да се разглежда в
негово отсъствие.
В
съдебно заседание пълномощника на ищеца е отправил нарочно искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение
по делото. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 03.02.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият
състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238
и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор
на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при
наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в
съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за
вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца
документи установяват количеството на продадените и доставени
стоки, предмет на продажбеното правоотношение, както и тяхната стойност. При
липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът е изпълнил претендираната от него част от задължението си за плащане
на цената им, същият следва да бъде осъден да заплати процесната
сума.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в
исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 277 лв. и
за адвокатски хонорар в размер на 675 лв. или общо 952 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ВИХРОГОН” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ж.к. „Железник” ул. „Ген. Иван Пашинов” № 28, ет. 2, ап. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, бул. „България” № 29, вх. В, на основание чл. 79 ал.
1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, СУМАТА 6908, 62 лв. /шест
хиляди деветстотин и осем лева и 62 стотинки/ – представляваща неплатен остатък
от дължимата цена на доставени стоки, подробно описани във фактура №
2664/12.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 28.08.2019г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА
„ВИХРОГОН” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ж.к. „Железник” ул. „Ген. Иван Пашинов” № 28, ет. 2, ап. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. В. Търново, бул. „България” № 29, вх. В, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, СУМАТА от 952 лв. /деветстотин петдесет и два лева/, представляваща
общ размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: