РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Пловдив, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330105308 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Интер карс България“ ЕООД срещу
„Мето интер транс“ ЕООД с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника стоки на обща стойност 1634.18 лева
с ДДС, за които била издадена фактура от 07.10.2021 г., с краен срок на плащане–
06.11.2021 г. и стоки на обща стойност 2516.17 лева с ДДС, за които била издадена
фактура от 09.10.2021 г., с краен срок на плащане – 16.10.2021 г. Ответникът не
изпълнил задължението за заплащане на сумите по издадените фактури в уговорения
срок. Иска се осъждането на ответника да плати сумата от 1634.18 лева с ДДС, заедно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.11.2021 г. –
04.04.2022 г. и сумата от 2516.17 лева с ДДС, заедно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 17.10.2021 г. – 04.04.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По претенциите по чл. 327 ТЗ:
От представените от ищеца копия на фактури се установява, че същият издал
счетоводни документи за продажбата на описаните в тях стоки. Те не са подписани от
1
представител на ответното дружество, поради което бе допусната ССЕ, която да
изследва отразяването им в счетоводствата на страните.
От приетите по делото две ССЕ се установява, че процесни фактури са
осчетоводени от ответното дружество и включени в справките декларации по ДДС.
Заключенията са изготвени след запознаване с документите по делото, счетоводните
записвания при ищеца и постъпилата информация от НАП, обосновани са, не са
оспорени и следва да бъде кредитирани. Констатира се разминаване в една от цифрите
на номера на фактурата от 07.10.2021 г., но същото следва да бъде определено като
техническа грешка, като изводът за включване именно на фактурите в посочените в
исковата молба номера в дневника за покупките на ответното дружество за месец
октомври 2021 г. се установява от постъпилата информация от НАП София.
Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството
ответник и включването им справката по ЗДДС, представляват недвусмислено
признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В този смисъл Решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
дружество ответник дължи процесните суми.
Установява се и издаването на кредитно известие за сумата от 62.30 лева.
Същото не може да бъде взето предвид за настоящите задължения, защото от
представения документ се доказва, че се отнася за фактура различна от процесните, а
от страната на ответника не са направени възражения в тази насока.
Относно претенциите по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличие на главни задължения. Падежът е настъпил
съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ при предаване на стоката. От приложените счетоводни
документи, се установява, че ищецът се е съгласил плащането да се извърши в по-
късен момент- на 06.11.2021 г. по първата фактура и на 16.10.2021 г. по втората
фактура. С оглед на това ответникът е изпаднал в забава от 07.11.2021 г. и от
17.10.2021 г. Не се установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Конкретният размер на
обезщетението за забава се установява от приетата ССЕ, съответно на 67.64 лева и
118.82 лева. Поради това претенциите са основателни до тези стойности.
Претендираното обезщетение за забава по втората фактура е в по-висок размер,
поради което следва да бъде отхвърлено за разликата над 118.82 лева до 119.52 лева.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 265.68
лева и 939.85 лева за ССЕ и адв. възнаграждение или общо 1205.53 лева.
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мето интер транс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Интер
карс България“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 1634.18 лева- главница,
представляваща цена за продадени стоки по фактура № ********** от 07.10.2021 г.;
67.64 лева- мораторна лихва за периода от 07.11.2021 г. до 04.04.2022 г.; 2516.17 лева-
главница, представляваща цена за продадени стоки по фактура № ********** от
09.10.2021 г. и 118.82 лева- мораторна лихва за периода от 17.10.2021 г. до 04.04.2022
г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от дата на подаване на
исковата молба на 12.04.2022 г. до изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мотаторна лихва за сумата над 118.82 лева до 119.52 лева.
ОСЪЖДА „Мето интер транс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Интер
карс България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1205.53 лева- разноски направени в
настоящото производство съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка посочена в
исковата молба: ****.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3