№ 431
гр. Велико Търново, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Й. Воденичаров
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря Г. Д. Занчева
като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело №
20214100500752 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на ищците П. Й. Д. , А. Й. Д., П. Й. И., С.
К. Л. и И. К. Л. чрез пълномощника им - адвокат Н. К. от ВТАК, жалба е Решение №
246/17.06.2021 г. по гр.д. № 1784/2020 г. на ГОРС, в частта му , с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от П. Й. Д. , А. Й. Д. и П. Й. И. срещу Г. К. Ч., Д. К. Л. , П.
К. Д. , Й. К. К. и „ С.А“ЕООД , с ЕИК ... в приложното поле на чл.33, ал.2 ЗС субективно
съединени искове за изкупуване на общо 1/3 идеални части от обема на правото на
собственост върху три поземлени имота със земеделско предназначение предмет на
нотариален акт за покупко- продажба № ... г. на нотариус ,вписан в регистъра н НК под №
743, с район на действие ГОРС,в резултат на което първите двама за заплатят на търговското
дружество – купувач сумата 1 767,86 лева всеки от тях / придобивна цена на ½ идеални
части/ , а третият – сумата 3 535,72 лева/ цена на 2/12 идеални части/, както и в частта
му/ с характер на определение /, с която са оставени без разглеждане като недопустими / и
производството за тях- прекратено/ предявените по реда на чл.124, ал.1 ГПК искове за
обявяване на нищожност поради привидност/ чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД/ на договор за дарение
на 1/70 идеални части от правото на собственост върху същите три поземлени имота със
земеделско предназначение , оформен с нотариален акт № ... г. на нотариус , вписан в
регистъра на НК под № 743, с район на действие ГОРС и за установяване , че дарението
прикрива договор за продажба/ установяване на продажбено правоотношение /- чл.17, ал.1
ЗЗД, с молба да бъде отменено , исковете- уважени , с присъждане на направените по
производството разноски.
Наведени са оплаквания / за неправилност , необоснованост и като
постановено в нарушение на процесуалните правила на решението в обжалваните му
части , сведени най общо до липса на мотиви защо производството е прекратено относно
1
установителнте искове за обявяване на нищожност на привидната и разкриване на
действителната правна сделка / чл.236, ал.2 ГПК/ ; произнасяне по субективно съединените
с тях при евентуалност конститутивни искове по чл.33, ал.2 ЗС, без да има положително
произнасяне по първите като процесуално условие за това ; дори и да се приеме, че
преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС е изтекъл , то принципно погледнато изтичането му не
ги превръща в недопустими; събраните доказателства не установяват обстоятелството, че
ищците са узнали за договора за продажба преди датата на която твърдят , че са го сторили
, както погрешно е приел съдът.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответниците Г. К. Ч, Д. К. Л. ,П. К. Д. , Й.
К. К. и „С-А“ ЕООД-гр.В.Търново не са подали отговор на жалбата.
Подали са чрез пълномощника си – адвокат А. Ч. от ВТАК въззивна жалба
срещу решението в частта му , с която е прието за установено по отношение на ищците , че
„С-А“ ЕООД-В.Търново не е носител на правото на собственост за горницата/ 8/12 ид.
части/ над 1/3 идеални части от обема му върху имотите- предмет на нотариален акт за
покупко- продажба № ... г. на нотариус , вписан в регистъра н НК под № 743, с район на
действие ГОРС, понеже продавачите- ответници в действителност притежават общо само
1/3 идеални части/ а не 49/70 идеални части, които продават/ с молба да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан , с присъждане на разноските.
Навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението с
доводи за непълнота на събраните доказателства , която опорочава правилността на
възприетия от съда правен извод, че действителното им участие в съсобствеността е в
размер по- малък от посочения в договора за продажба , т.е. този размер не е показател, че
се прехвърлят повече права отколкото продавачите притежават .
Ищците са подали отговор на жалбата , с изложение на съображения за
пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон в
разглежданата му част .
Съдът като разгледа жалбите , обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Изложените в тях оплаквания / доводи/ вменяват в дълг на съда да разгледа повторно
целия материалноправен спор/ чл.269, изр.1-во ГПК/ , чието изпълнение обаче се
предхожда от преценка на допустимостта на решението в обжалваните му части/ чл. 269,
изр.1-во, предл. 2-ро ГПК / , а в обжалваната му прекратителна му част с характер на
определение по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК- относно неговата законосъобразност /
чл.278 ГПК/
По отрицателния установителен иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК:
Ищците твърдят , че с ответниците- физически лица притежават общо правото на
собственост върху земеделски земи , в землището на с.К , Община Горна Оряховица : 1/
поземлен имот с идентификатор №... по КККР, одобрен със Заповед РД-18-863/08.12.2017 г.
на ИД на АГКК, местност „П“, с площ 9,700 дка, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - четвърта, номер по
предходен план - 260020, при граници: ...; ...; ..../ поземлен имот с идентификатор №... по
КККР, одобрен със Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Равно
ливади“, площ 2,200 дка, трайно предназначение на територията -земеделска, начин на
трайно ползване - изоставена ливада, категория на
земята - четвърта, номер по предходен план 850053, при граници :.... по КККР, одобрен със
Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Под гората“, площ 13,098
дка,трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - трета, номер по предходен план –580003, при граници : ..., придобито в
2
резултат на възстановяването му по реда и условията на ЗСПЗЗ с решение № 215/03.07.1995
г. по преписка № 98Д/26.08.1991 г. на Поземлена комисия Горна Оряховица , за което е
съставен констативен нотариален акт за собственост .... г. на нотариус при Районен съд
Горна Оряховица и наследяване по закон на общия им наследодател Р.Т.Т , б.ж. на с.К
,починала на 01.05.1962 г.
П. Д. и А. Д., С. Л. и И. Л. притежават по 15/ 180 идеални части, а П. И. – 30/180
идеални части, ответниците Д. К. Л. , П. К. Д. и Й. К. К. – по 16/180 идеални части , Г. К.
Ч. – 12/180 идеални части, т.е. всички те вкупом притежават 60/180 идеални части или 1/3
идеални части в цялата дялова съсобственост. В несъответствие с това законово дялово
притежание с договор за покупко- продажба от 13.01.2020 г. , сключен с нотариален акт ...
г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 743 , с район на действие ГОРС продават
на „С-А“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“В.Б,
общо 49/70 идеални части от обема на правото на собственост върху горепосочените имоти
за цена от 9 900 лева , т.е. разпореждането е с 80/210 (8/ 21) идеални части в повече от
действително притежаваните, които възлизат общо на 70/210 идеални части/ ако би се
приело , че договорът от 13.01.2020 г. предхождащ по време първия , сключен с
нотариален акт ... г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 743, с който ответниците
изявяват воля , че даряват на дружеството общо 1/70 идеални части от правото на
собственост, то тогава към момента на продажбата притежаваните от тях идеални части ще
възлизат общо на 67/210 /. Предвид гореизложеното , молят съдът да постанови
решение , с което да признае за установено, че „С-А“ ЕООД, с ЕИК ... не е придобило
правото на собственост / не е собственик/ в резултат на сключения с ответниците договор за
продажба за горницата над 1/3 идеални части от обема му върху имотите , възлизаща на
8/21 идеални части.
Ответниците оспорват иска с възражения , че не може да се има пълно доверие на
съдържанието на представеното удостоверение за наследници, тъй-като в него били
изписани имена на лица по няколко пъти ; представеният нотариален акт е констативен и
не доказвал възникване права в съсобствеността на ищците; идеалните части – предмет на
договора за продажба не надхвърлят действително притежаваните от ответниците –
продавачи.
Издаденият по реда на чл. 483, ал.1 ГПК-отм./ констативен нотариален акт за
собственост ... г. на нотариус при Районен съд Горна Оряховица дава обвързващо съда
официално удостоверително сведение/ чл.143, ал.1 ГПК-отм/, че с решение №
215/03.07.1995 г. на ПК/ сега Общинска служба по земеделие / Горна Оряховица на
основание чл. 14, ал.1, т.2 и чл.27 ЗСПЗЗ е възстановено в нови реални граници правото на
собственост върху описаните по горе земеделски земи на наследниците на Р.Т.Т/ Б,
съпроводено с констативен правен извод на нотариуса , че това решение е влязло в сила и
подателите на молбата за издаването му лица М.П К. , Г. К. Ч./ ответница/, Й. К. К. /
ответник/ , Д. К. Л./ ответница/ и П. К. Д./ ответница/, А. Й. К. и Р.Д.Н в качеството им на
наследници по закон на починалата са негови носители / съсобственици/ чл.483, ал.3 ГПК-
отм./. Към момента на издаването на акта , все още не е съществувал текста на чл. 14, ал.1,
т.1 , изр.4 на ЗСПЗЗ/ изм. ДВ.бр.68/1999 г./ поясняващ / защото очевидната логика изведена
от правилото на чл.77, пр.3-то ЗС не се нуждае от пояснение /, че влязлото в сила решение ,
придружено със скица/ макар и този текст да го няма в т.2 няма как да не се отнася и за
хипотезата за възстановяване на собствеността в нови реални граници- аргумент от чл.77,
пр.3-то ЗС/ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален
акт за собственост върху имота.
Голословното му оспорване е лишено от юридическо здравомислие , тъй-като
същият констатира възникнали на основание чл.14, ал.1, т.2 , вр. с чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ права
в полза на всички живи тогава наследници на Р.Т.Т /Б, сред които е и родоначалника на
3
наследственото коляно към което принадлежат ответниците .
Качеството на наследници по закон на Р.Т.Т / Б / вж. удостоверение за идентичност на
лице с различни имена № 26/05.04.2021 г. на Кметство с.К, Община Г.Оряховица- л. 214 от
делото / притежавано от ищците и ответниците е установено с данните за родствени
връзки и дати на смърт , съдържащи се удостоверение за наследници изх.№ 25/05.04.2021
г. на Кметство с.К , Община Горна Оряховица / л.215-218 от делото/ .
Признатите за собственици с констативния нотариален акт лица А. Й. К./ починал на
29.09.2004 г./ и Р.Д.Н / починала на 17.01.2011 г. / са син и дъщеря на единствения пряк
низходящ родственик на Р.Т.Т – К.А-.П/ починала на 27.12.1967 г./ и се явяват
наследодатели на ищците, а синът на втората- К Д. К./ починал на 30.04.1994 г./ е
наследодател на ответниците/ техен баща и съпруг на починалата след него на 12.06.2004 г.
М.П К. - тяхна майка/.
Доколкото оспорването на съдържанието на удостоверението за наследници от
пълномощника на ответниците е напълно голословно , т.е. лишено от твърдения на
конкретни обстоятелства поставящи под съмнение достоверността на данните отнасящи се
до наследственото качество на ищците и същият е издаден без видими съществени
недостатъци / повторението на едни и съща лица не е такъв/, опорочаващи спазването на
изискванията на чл.2, чл.11 и чл.12 на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, то официалният му документален
характер е доказателство за тяхната достоверност- чл.178, ал.1, ал.2 ГПК. Затова и
голословното оспорване на констативния нотариален акт е лишено от юридическо
здравомислие, тъй-като същият констатира фактите , въз основа на които са възникнали
правата на всички живи тогава наследници на Р.Т.Т /Б, сред които е и родоначалника на
наследственото коляно към което принадлежат ответниците .
Изводът от изложените факти е , че страните/ без ответното търговско дружество
разбира се / по реда и условията на чл.14, ал.1, т.2, вр. с чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ са придобили
правото на собственост върху трите земеделски имота - чл.77, пр.3-то ЗС при дялове
определени от правилата на Закона за наследството.
Правилото на чл.5, ал.1 ЗН определя , че децата на починалия наследяват по равни
части / при равни дялове/. Следователно трите деца на К.А-.П/ единствен наследник на Р.Т
Б/ получават от наследството й по 1/3 идеални части. В актива на имуществото на баба им
, преминал в наследството на тяхната майка се счита включено и възстановеното в нови
реални граници право на собственост върху земеделските имоти, наречено „новооткрито
наследство“ - чл.91а, изр.2-ро ЗН.
В аритметичен резултат на осъщественото във времето наследствено правоприемство
с приложение на правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН във всяко едно от трите
наследствени колена, П. Д., А. Д., С. Л. и И. Л. са придобили по 15/ 180 идеални части,
П. И. – 30/180 идеални части, Д. К. Л. , П. К. Д. и Й. К. К. – по 16/180 идеални части и
Г. К. Ч. – 12/180 идеални части. Вижда се , че придобивният сбор на частите на
ответниците възлиза общо на 60/180 идеални части, което измерение в обикновени дроби с
по- големи числа в числителя и знаменателя, покрива онези 1/3 идеални части,
притежавани от техния общ по коляно наследодател К Д. К. в цялата дялова
съсобственост.
Продажбеното разпореждане с 49/70 идеални части от обема на правото на собственост
върху имотите извършено с договора от 13.01.2020 г. , сключен с нотариален акт ... г. на
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 743 , с район на действие ГОРС е в очевидно
несъответствие с основното правно начало / наследено още от римското частно право/ , че
собственикът не може да прехвърли с вещноправен за приобретателя ефект повече от онова
което действително притежава- чл. 183, вр. с чл. 188, чл.189, ал.1, чл.190 ЗЗД, вр. с чл.77,
пр.1-во ЗС.
4
Сборът 49/70 идеални части / незнайно как е аритметически получен ?!/ ако и да би се
приело , че оспорения като привиден и с твърдение да прикрива продажба договор от
13.01.2020 г. предхождащ по време първия , сключен с нотариален акт ... г. , с който
ответниците изявяват воля , че даряват на дружеството общо 1/70 идеални части от
правото на собственост, е валиден , то пак надхвърля онези 1/3 идеални части ,
принадлежали на родоначалника на тяхното наследствено коляно, с които биха могли да се
разпоредят в полза на ответното дружество. Ако към момента на продажбата
действително притежаваните от тях идеални части и тези с които са се разпоредили / 49/70
идеални части /бъдат подведени под общ знаменател и се направи изчисление съобразно
дробното измерение – предмет на сделката с приспадане на подареното/1/70 идеални
части/ , ще се получи резултат , показващ , че разполагаемото им / действителното им
притежание/ възлиза общо на 67/210 идеални части/ подареното е 3/210 идеални части / , а
разпореденото- на 147/210 идеални части / 49/70 х 3/3/ или надхвърленото е с 80/210
идеални части / 147/210- 67/210 / .
По изложените съображения искът е основателен и решението в тази му част
подлежи на потвърждаване.
По исковете за обявяване на нищожността поради привидност/ чл.26, ал.2, пр.5-
то ЗЗД/ на договора за дарение и за установяване , че дарението прикрива договор за
продажба/ установяване на продажбено правоотношение /- чл.17, ал.1 ЗЗД:
Съдбата им да бъдат възприети /отречени/ като недопустими и съответно
производството в тази му част- прекратено, противоречи на нормите на чл.124, ал.1, вр.с
чл.6, ал.2, вр. с чл.2 ГПК.
Интересът от предявяването и разглеждането по същество на тези неделимо
свързани по правна логика , изведена от естеството на твърденията / изложението на
фактите /, искове е очевиден .
Понятието интерес е немислимо да означава друго освен мотив към
осъществяване/ задоволяване на законово допустими / позволени не само изрично от
закона , но и от духа на правото, извлечен от него и договорната свобода съобразно
степента на цивилизованост на обществото на съответната държава / потребности на
лицето , което не би било възможно да стане по друг правомерен начин , освен чрез
ефекта на съдебното решение , дало отговор на съответния иск , целящ го – аргумент от
чл. 117, ал.1 от КРБ, където е очертана абстрактната рамка на съдебната защита : „правата и
законните интереси на лицата”.
С други думи такъв интерес ще има , когато лицето би могло да извлече някакви
благоприятни последици от съдебното решение с оглед нормално осъществяване, запазване
на възможност за осъществяване/ дълготрайно упражняване , осигуряване, улесняване или
еднократно упражняване с цел внасяне на правна промяна на някакво претендирано /
заявено като принадлежащо му, субективно материално право или на законен интерес.
В този случай интересът от установяването на порока/ правно квалифицираното
обстоятелство/ привидност на оспорения договор за дарение и съществуването на
прикрита с него продажбена сделка , доколкото се твърди , че същият е сключен с
„функцията да се осигури „пътя“ за изповядването на договора за покупко- продажба -
целен изначално от ответниците за избягване на ограничението , уредено с нормата на
чл.33, ал.1 ЗС“, следва от положението , че ако решението по тези установителни искове се
окаже положително , то ищците биха могли да се опитат да упражнят успешно
преобразуващото право на изкупуване относно продадените дялове на ответниците , което
нормата на чл.33, ал.2 ЗС предоставя на всеки съсобственик , когато друг съсобственик е
продал своя дял на трето лице без писмено да го предложи при същите условия на другия
или другите съсобственик/ съсобственици или го е предложил , но условията са уговорени
привидно в негова/ тяхна вреда.
5
Нещо повече- субективно съединени искове за изкупуване са предявени при
/единствено възможното/ положително условие на евентуалност за разглеждането им-
уважаването на установителните искове.
Затова решението с характер на определение в прекратителната му част подлежи на
отмяна със задължително указание исковете да бъдат разгледани по същество от
районния съд/ чл.278, ал.3 ГПК/.
По субективно съединените искове за изкупуване / чл.33, ал.2 ЗС/:
Решението в тази му част , отхвърлящо исковете като неоснователни подлежи на
обезсилване/ чл.270, ал.3, вр. с чл.6, ал.2 ЗЗД/ с връщане на делото за евентуално
произнасяне по тях от друг състав с оглед резултата от разглеждането на главните искове
по чл. 26, ал.2, пр.5-то, чл.17, ал.1 ЗЗД, тъй-като той обуславя изхода на исковете за
изкупуване .
Както бе казано по горе те са предявени при /единствено възможното/ положително
условие на евентуалност за разглеждането им- уважаването на установителните искове.
Съдът и правнологически и в противоречие с волята на ищците/ чл.6, ал.2, вр. с чл.210,
ал.1 ГПК/ не е имал правомощието да се произнася по тях по същество , без да е
постановил положително решение по обуславящите искове.
При този изход на делото пред въззивната инстанция въпросът за разноските ще
бъде разрешен с оглед резултатите при повторното разглеждане на исковете по чл. 26, ал.2,
пр.5-то, чл.17, ал.1 ЗЗД и евентуално на исковете по чл.33, ал.2 ЗС , тъй-като делото в тези
части нито е решено , нито е прекратено – чл. 78, ал.1, ал.3, ал.4 , вр. с чл. 236, ал.1, т.6 и
чл.81 ГПК. Що се отнася до потвърденото решение по отрицателния установителен иск
обжалвалата го в тази част страна е загубила спора и не и се следват разноски , а
разноските на спечелилата го страна не са направени в тази връзка.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решението по гр.д. № 1784/2020 г. на
ГОРС в частта му , с която е признато за установено по реда на чл. 124 ГПК по отношение
на П. Й. Д. , с ЕГН: **********, А. Й. Д., с ЕГН: **********, П. Й. И., с ЕГН: **********,
С. К. Л., с ЕГН: ********** и И. К. Л. , с ЕГН: **********, че ответникът „С-А“ ЕООД, с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“В.Б , не е придобил в
резултат на договор за продажба , сключен с нотариален акт ... г. на нотариус , вписан в
регистъра на НК под № 743, правото на собственост за горницата над 1/3 идеална част от
обема му върху имоти с кадастрални номера № ..., № ... и № ...- всички в землището на с.К ,
Община Горна Оряховица , тъй-като продавачите ответници Г. К. Ч., с ЕГН: **********, Д.
К. Л. , с ЕГН: **********, П. К. Д. , с ЕГН: ********** и Й. К. Д, с ЕГН: **********
разпоредили се общо с 49/70 идеални части притежават общо 1/3 идеални части на
основание възстановяването му по реда и условията на ЗСПЗЗ и наследствено
правоприемство .
ОТМЕНЯ решението / с характер на определение/ в частта му , с която е
прекратено производството по делото относно предявените от П. Й. Д. , с ЕГН:
**********, А. Й. Д., с ЕГН: **********, П. Й. И., с ЕГН: **********, С. К. Л., с ЕГН:
********** и И. К. Л. , с ЕГН: ********** срещу Г. К. Ч., с ЕГН: **********, Д. К. Л. , с
ЕГН: **********, П. К. Д., с ЕГН: ********** и Й. К. Д, с ЕГН: ********** и С-А“
ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.“В.Б, искове за
установяване на нищожност поради привидност / чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД/ на договор за
дарение , сключен с нотариален акт ... г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 743
6
и на прикрита продажбена сделка / чл.17, ал.1 ЗЗД/, счетени за недопустими.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал.3, вр. с чл. 6, ал.2 ГПК решението в
частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от П. Й. Д., с ЕГН:
**********, А. Й. Д., с ЕГН: ********** и П. Й. И., с ЕГН: ********** срещу Г. К. Ч., с
ЕГН: **********, Д. К. Л. , с ЕГН: **********, П. К. Д., с ЕГН: ********** и Й. К. Д, с
ЕГН: ********** и „С-А“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление :
гр.В.Търново, ул.“В.Б, субективно съединени искове за изкупуване / чл.33, ал.2 ЗС/на общо
1/3 идеални части от правото на собственост върху имоти с кадастрални номера № ..., № ...
и № ...- всички в землището на с.К , Община Горна Оряховица при квоти по 1/12 идеални
части за Д.и и 2/12 идеални части за И. при условие , че заплатят на „С-А“ ЕООД, с ЕИК
... придобивни цени съответно по 1767,86 лева / първите двама/ и 3 535,72 лева / третия/, при
условията съгласно договор за покупко – продажба , сключен с нотариален акт ... г. на
нотариус , вписан в регистъра на НК под № 743.
ВРЪЩА на Районен съд Горна Оряховица делото за произнасяне по същество по
исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.5-то, чл.17, ал.1 ЗЗД и ако то бъде в
положителен смисъл – за ново произнасяне по исковете с правно основание чл.33, ал.2 ЗС-
от друг състав.
Решението в частта му, с която е потвърдено и обезсилено първоинстанционното
решение може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните ,
а в другата му част/ с характер на определение / не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7