Р Е Ш Е Н И Е
№638 16.06.2019г.
град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На петнадесети май година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар:
К. Сл.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД
№ 350 по описа на съда за 2020 година
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на „.....» ЕАД, ЕИК .....1, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. «.....» № 115и, представлявано от пълномощник В.И.Й.против
наказателно постановление № 477867-F486984/12.11.2019 г,. издадено от началник
на отдел «Оперативни дейности» - Бургас при ЦУ на НАП - София, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006
на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на дружеството- жалбоподател е
наложена имуществена санкция, в размер на 500 (петстотин лева) лв, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В
съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява надлежно упълномощен
защитник. Моли наказателното постановление, да бъде отменено. Прави искане за
присъждане на разноски.
За
ТД на НАП гр.Бургас редовно призовани, се явява представител. Оспорват
жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за присъждане на разноски.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена
от надлежен представител на легитимно да обжалва лице и депозирана в
законно-определения 7-дневен преклузивен срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред
материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът,
с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
При
извършена проверка на 25.04.2019г. в 17:44 часа от служители на ТД НАП Бургас
на търговски обект, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин 5116,
находящ се в гр. Бургас, ул. «......» № 114, стопанисван от „.....» ЕАД с ЕИК: .....1,
проверяващите установили, че дружеството – жалбоподател не съхранява в
търговския обект – проверявания магазин 5116, паспорта на фискалното устройство,
модел «DATEC5 FP-2000KL», с индивидуален № DT432593 и номер на фискалната памет
02432593, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката,
регистрирано в приходната администрация с потвърждение №3159444/ 11.02.2012г.
За
извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП сер.АА
№0343569/25.04.2019г.
За
установеното нарушение, на 16.05.2019г, актосъставителят, в присъствието на пълномощник
на дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение, в
който нарушението било квалифицирано като такова по чл. 42, ал.1, т.2 от
НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН бил
подписан с уточнение, че ще бъде обжалван. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, били
направени писмени възражения.
Въз
основа на АУАН и като е взел предвид събраните в административното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, АНО издадал и атакуваното
наказателно постановление. В него е описана същата фактическа обстановка и е
направена правна квалификация по по чл. 42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006
на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение, на
дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция, в размер от 500
лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитания актосъставител и от писмените доказателство, прочетени и
приобщени от административнонаказателната преписка.
Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за безпристрастни и
логични. Същите се подкрепят от представените писмени доказателства и
доказателствени средства.
Показанията
на св. М. и св. Д., двамата служители на дружеството – жалбоподател и към
момента, изграждат защитна теза, а именно, че въпросният паспорт е бил наличен,
към момента на извършване на проверката, но поради ангажираността на
служителите, съчетаващи работните си ангажименти със съдействие на
проверяващите, не е бил открит към момента на извършване на проверката. Свидетелят
М. е очевидец и е присъствал по време на извършване на проверката, но св. Д.
пресъздава в показанията си, разказаното и от служителите в търговкия обект.
Съдът намира, че тезата на двамата свидетели, не се подкрепя от събраните по
делото доказателства и с оглед служебната им зависимост от дружеството –
жалбоподател, показанията им не следва да бъдат кредитирани.
От
правна страна, съдът установи следното.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред
административно наказващия орган. АУАН и НП са формално издадени редовни
актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са
връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна
защита.
Съдът
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена и законовата разпоредба,
която е била нарушена – чл.42,ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –
наименование на търговеца, БУЛСТАТ, представляващо лице - трите имена , адреса,
ЕГН и т.н.
От
обективна страна е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя, че на
датата на проверката, търговецът не е съхранявал в стационарния си търговски
обект, свидетелството за регистрация на ФУ. Нарушението
е формално, не изисква настъпването на някакви последици от деянието, поради
което, твърденията на дружеството – жалбоподател в тази насока, не са основание
за отмяна на обжалваното НП. Фактът на извършеното административно нарушение,
се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те
кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.
Съгласно
изискванията на нормата на чл.42, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., всички
документи посочени в разпоредбата на чл. 42 ал.1 от ЗДДС, следва да се
съхраняват в обекта на търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на
разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето,
респ. несъхраняването на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство
води, от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42 ал.1, т.2
от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства .
Съгласно
разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.2 отНаредба № Н-18/13.12.2006: “Лицето по чл.3
със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ”.
Към
процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, предвид
обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18. От
данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен
на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед
останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, правилно и в
съответствие с чл. 27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл. 12
от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален
размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването
на нарушението.
Ето
защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция в минималния предвиден
от законодателя размер от 500 лева и не може да бъде изменяна от съда. Същата
се явява адекватна на извършеното нарушение, справедлива и достатъчна за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД „НАП” - гр. Бургас.
По
изложените по-горе съображения и с оглед липсата на доказателства, сочещи
обратното, съдът счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение трето от ЗАНН,
Районен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 477867-F486984/12.11.2019 г,. издадено от началник на отдел
«Оперативни дейности» - Бургас при ЦУ на НАП - София против „.....» ЕАД, ЕИК .....1,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «.....» № 115и,
представлявано от пълномощник В.И.Й., с което на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена
санкция, в размер на 500 (петстотин лева) лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„.....“ ЕАД, ЕИК: .....1 да заплати на ТД „НАП” - гр. Бургас, сумата от 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението
може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.:К.СЛ.