Р Е Ш Е Н И Е
№………./06.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 938 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са от П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Г.И.К., ЕГН**********, с адрес по
месторабота: гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, вх.3, ет.1, ап.2 – УМБАЛ „Медика Русе“
ООД, и Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Пирот 24, вх.3, ет.1, ап.2, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищцата сумата от 100 000.00лв.
(сто хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, а именно болки, страдания и стрес, причинени от противоправно
поведение на първия ответник Г.К., служител при втория ответник УМБАЛ „Медика
Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното
премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти,
предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща
операция на дата 01.10.2019г., както и сумата от 3 032лв. (три хиляди тридесет и два лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправно
поведение на първия ответник Г.К., като служител при втория ответник УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното
премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти,
предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща
операция на дата 01.10.2019г.
Кумулативно е предявена и акцесорна
претенция по чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 19.07.2019г., а по
отношение на главницата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, считано от подаване на исковата молба – 15.05.2020г.,
и двете – до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата
твърди, че на 18.07.2019г. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с
оплаквания, че от няколко дни страда от остри и силни болки в целия корем,
придружени с позиви за повръщане, затруднено дефекиране, а в последните часове
и остра болка в долния полукорем и подуване. При приемането в болницата
ищцата съобщила, че преди 3 дни била преживяла
„жлъчна криза".
Проведени били изследвания, от които били
установени болестни процеси в жлъчния мехур, което наложило на 19.07.19 г. - от
12,20 ч. до 14,20 ч. д-р Г.И.К., назначен по трудово правоотношение в болницата
– ответник, да извърши на ищцата под пълна упойка оперативна интервенция. В
епикризата било посочено, че в хода на заболяването не били настъпили
усложнения. Постоперативен статус: Гладък следоперативен период. Афебрилна.
Оперативната рана спокойна. Превръзка без секреция. А обективното състояние на П.Д.К.
при изписването било: Афебрилна. Добро общо състояние. Корем-мек, с
физиологична перисталтика. Превръзка суха. Захранена. Раздвижена. Оперативната
рана зараства първично. Изписва се с подобрение.
Ищцата била изписана на 29.07.2019г. Още в
болницата, а в последствие и прибирайки се в дома си не се чувствала добре.
Продължила да изпитва болки в областта на корема. Ищцата била в невъзможност
адекватно и без чужда помощ да се обслужва в ежедневието - да се облича и
съблича сама, не могла да се храни самостоятелно, не била в състояние да
приготвя и дори да пренася храна сама, била в невъзможност да поддържа хигиена
в домакинството и била изпитвала сериозни затруднения за своята собствена,
което породило у нея чувството за непълноценност. Освен за нея е било
необходимо друг човек да се грижи за домакинството, което още повече напрегнало
обстановката. Съпругът й поради факта, че не живее с нея в едно домакинство, а
живее в друго населено място и с оглед възрастта си не бил способен да поеме
грижите за домакинството и грижите за ищцата, поради което на помощ й се
притекли приятелки и съседки, които пазарували вместо нея, помагали й с
хигиената в дома и при приготвянето на храна. Синовете на ищцата живеели в
отделни домакинства. Всеки от тях бил служебно ангажиран, като работели извън
гр. Русе и могли да навестяват майка си
в много кратки моменти през трудния за нея период. От съществено значение било
и че поради разликата в пола било крайно неудобно, дори недопустимо да се
грижат за хигиената й. Ищцата не могла да споделя изцяло с тях здравословното
си състояние и вътрешните си терзания, тъй като се опасявала да не ги товари
със своите проблеми, които били значително омаловажавани от служителите на
ответника.
Първоначалното обяснение от служителите на
ответника на лошото здравословно състояние на ищцата било, че твърде скоро била
претърпяла хирургична интервенция и че с времето оплакванията щели да отшумят.
Проведени били два контролни прегледа, които й се полагали след операцията. И
двата контролни прегледа, извършени от д-р Г.И.К., опериралият я хирург, били
повърхностни и не било отдадено никакво значение на оплакванията на ищцата. На
първия преглед било обърнато внимание на д-р Г.И.К., че единият дренаж бил
зачервен. Състоянието на ищцата трайно било твърде лошо, поради което била
пропуснала указания й в епикризата 30 дневен срок за втория контролен преглед.
На деня, в който била отведена в болницата д-р Г.И.К. отказал втория контролен
преглед и изпратил ищцата за ново направление. На датата на втория
следоперативен преглед при него било
споделено, че периодично /на два - три дни/ температурата й се повишавала
значително - до 40 градуса, избивала студена пот, втрисало я, чувствала се
слаба и отпаднала, нямала апетит и била с постоянно гадене. Въпреки лошото й
състояние след извършената операция д-р Г.И.К. не вникнал в оплакванията на
ищцата и я отпратил в дома й, без да направи изследвания или да предприеме
други мерки, като заявил, че състоянието й нямало връзка с операцията, поради
което трябвало да се обърне за консулт към личния си лекар. Невниквайки в
състоянието на ищцата д-р Г.И.К. бил направил грешно заключение, че се касаело
за „диетична грешка". Не бил взел на сериозно и факта, че на ищцата между
двата контролни прегледа се било наложило да вика линейка в дома си. Ищцата
отчаяно търсела лекарска помощ, за да се избави от страданията си, но получила
единствено упреци от д-р Г.И.К., че преигравала.
Тъй като с течение на времето, ищцата не
почувствала облекчение след оперативната намеса на д-р К., а напротив чувствала
се все по - зле се било наложило повторно да бъде хоспитализирана. Отново била
постъпила в „УМБАЛ Медика Русе" ООД на 25.09.2019 г. При престоя в
болницата й били направени изследвания и била изписана на 28.09.2019 г. с
„подобрение" и отпратена за наблюдение при личния лекар. Проблемът и към
него момент не бил решен, тъй като ищцата продължила да не се чувства добре,
изпитвала болки в областта на корема, цялата била прежълтяла - очи и кожа,
чувствала се отпаднала и безжизнена, в невъзможност да се храни нормално, да се
движи и да се грижи за себе си. От описаното в епикризата от 28.09.2019 г.
вероятно тенденциозно не било видно, че ищцата е в лошо състояние, а се твърди,
че се изписвала с подобрение. Всичко това било наложило да потърси помощ в
друго лечебно заведение, поради което била откарана от сина й И. К. за лечение
в гр. Варна.
Непосредствено след изписването й на 28.09.19
г. от „УМБАЛ Медика Русе“ ООД, ищцата П.Д.К. директно се била отправила към
Военномедициснка Академия Многопрофилна Болница за Активно Лечение – Варна,
като путуването до там било тежко и трудно, заради влошеното й здравословно
състояние.
Във Военномедицинска Академия Многопрофилна
Болница за Активно Лечение – Варна били проведени нови изследвания, последвала и
операция извършена на 01.10.2019г., която била животоспасяваща. Причината,
наложила повторната операция на ищцата била непроведеното адекватно лечение на
ищцата по време на престоя и в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД в периода 18-29.07.2019г.,
както и в последствие при проведените два контролни прегледа и по време на
престоя й до 28.09.2019г. не била диагностицирана причината за болките които
изпитвала, въпреки влошеното и здравословно състояние.
От месец октомври 2019 г. ищцата била под
грижите са сина си И. К. в гр. Варна. Едва след премахване на остатъчния дуктус
цистикус и остатъка от жлъчния мехур ищцата започнала да изпитва по - малко
болки в областта на корема, които постепенно започнали да отшумяват.
Твърди, че ищцата имала адекватните
очаквания, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което било
съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички
прокламирани в нормативните актове права на пациента, при упражняване на
регулирана професионална медицинска дейност – оперативната намеса. Отделно сочи
и че след операционния период от д-р Г.И.К. били нарушени стандартите на
добрата медицинска практика, като същият не се отзовал своевременно и не
осигурил необходимата медицинска помощ.
С уточняваща молба от 27.05.2020г. изрично
твърди, по указанията на съда, че конкретните противоправни действия на
ответника са оперативната интервенция на 19.07.2019г., при която ответникът Г.И.К.
не е бил премахнал изцяло жлъчния мехур на ищцата, като неотстранените от
организма на ищцата остатъци от жлъчен мехур били предизвикали влошаване на
здравето й. Вследствие немърливото изпълнение на хирургическата дейност от
страна на д-р К., е било възможно настъпването на перитонит в следствие от
остатъците от възпален и непремахнат жлъчен мехур, както и настъпването летален
изход.
Неимуществените вреди сочи да се изразявали в
невъзможност ищцата да се движи, да се обслужва сама и да посреща ежедневните
си нужди, да излиза и да извършва елементарни дейности самостоятелно,
уврежданията й причинявали дълбоки душевни терзания и мъка. Тя била изцяло
зависима от близките и от съседите си, които непрекъснато трябвало да я
обслужват. Животът й коренно се променил, трайно в нея се било загнездило
усещането, че си отива, усещането за безпомощност, безнадеждност и отпадналост,
липсата на вяра, че било възможно да й се помогне за намаляване на болките и
възстановяване на обичайното й състояние на енергичност и позитивизъм.
Имуществените вреди сочи да се изразявали в
разходите, които ищцата направила във връзка с лечението в общ размер на сумата
от 3032 лв., от които сумата от 1872 лева била заплатена на 01.10.2019 г. по
фактура № **********, а разходите в общ размер 1160 лева, представляващи
заплащани от нея по 20 лева на ден за оказваната й помощ от съседи в периода от
29.07.19 г. /изписването й от ответното дружество/ до 25.09.2019 г. датата на
повторното й приемане в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД или за общо 58 дни.
Твърди, че описаните вреди били пряка и
непосредствена последица от противоправните деяния на д-р К., при и по повод
изпълнението на възложената му работа от ответното болнично заведение, поради
което счита, че са налице всички кумулативни елементи от сложния фактически
състав на нормата на чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД ангажиращи отговорността на
ответниците в условията на солидарност. Моли за присъждане на сумите и за
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират
писмен отговор, с който:
Оспорват изцяло всичко изложено в исковата
молба, като твърдят, че д-р К. е извършил своевременно и качествено лечение на
ищцата. Сочат, че ищцата пропуснала врория контролен преглед, като не е спазила
30дневния срок за второто си явяване на контролен преглед. Оплакванията на
ищцата от първия преглед, че лекуващият лекар не обърнал внимание на
твърдението й, че единият дренаж бил зачервен, били невярни. При явяването й на
първи контролен преглед -на 08.08.2019г.,
ищцата не е била с дренажи. Трите дрена - десен горен, десен долен и ляв
били свалени още преди изписването й от болницата на 29.07.201 9г., а
пациентката била изписана със суха превръзка. Извършен бил втори преглед от д-р
Г. К. след като ищцата се била снабдила с направление за специалист в
извънболничната помощ по съответния ред – общопрактикуващия лекар. Вторият
преглед бил отразен в приложения към исковата молба амбулаторен лист NO 0784 от
04.09.201 9г. от д-р Г.К., в който била снета анамнеза за състоянието и
оплакванията на пациентката. САъщата
съобщила, че от 2 дни, след диетична грешка, била с болка в дясно подребрие и
към дясна плешка, гадене и без повръщане. При прегледа било установено палпаторна
болка в дясно подребрие, без дефанс /без мускулна защита на коремната стена/.
Липсата на дефанс потвърждавал факта, че в коремната кухина нямало възпалителен
процес. Това дало основание да д-р К. да насочи пациентката с направление бл.
No 3 – по образец на НЗОК, издадено лично от него за консултативен преглед със
специалист – гастроентеролог. Прегледът
от гастроентеролог бил осъществен едва наа 25.09.2020, когато пациентката се
явила с оплаквания от пожълтяване на урината и изсветляване на изпражненията с
давност от 10 дни, а от два дни имала сърбеж по кожата. Съобщавала и за епизоди
на втрисания, които не били съобщени при предния преглед, извършен на
04.09.2020г.
Гастроентерологът установил пожълтяване па
кожата/ иктер/ и очите /склерите/. Извършен бил палпаторен преглед па корема и
било установено, че коремът бил с меки
стени без палпаторна болка. Специалистът бил отбелязал, че черен дроб и далак
не били увеличени при палпаторния преглед. Извършено било също и Ултразвуково
изследване на коремни органи, при което било установено дилатирани
„екстра" и „интра" хепатални жлъчни пътища повече в ляв лоб па черен
дроб. Това означавало, че има затруднено оттичане на жлъчен сок.
На същата дата 25.09.2019г в резултат на
отлична вътрешна организация между отделните болнични структури и специалисти
на лечебното заведение, пациентката била хоспитализирана отново в хирургично
отделение от д-р К. с диагноза „Механичен иктер'' с цел диагностично уточняване
и провеждане на необходимото лечение.
И двамата специалисти при ответника УМБАЛ
МЕДИКА ООД били извършили в пълен обем, своевременно и и качествено дължимата
от тях медицинска помощ. Забавата на пациентката за извършване още на
04.09.2019г консулт с гастроентеролог по повод на оплакванията й, била причина за утежняване на състоянието и
допринасло за задълбочаване на оплакванията й. В тази връзка ответниците
считат, че е налице налице съпричиняване на вредоносния резултат върху здравето
на ищцата.
Оспорват,
че посочените оплаквания за трудно и тежко възстановяване, трудности при
предвижване, справяне с личната хигиена и нужда от чужда помощ за
домакинството, са причинение от действията на д-р К.. Твърдят, че те се дължат
и на обстоятелството, че ищцата страдала от редица придружаващи заболявания
- остеопороза; коксартроза, локсация на
тазобедрена стана, хипертонична болест и предсърдно мъждене и трептене. Това
били заболявания на опорно-двигателния апарат и сърдечно-съдовата система,
които сами по себе си затруднявали предвижването и осъществяването на
ежедневните дейности на пациентката. В
тази връзка сочи, че експертно решение No 3172 / 01.10.1998г. на ТЕЛК, ищцата
имала определена оценка на трудоспособността „Първа група с чужда помощ по
СТНПС т.7“.
Категорично оспорват наличието на
причинно-следствената връзка между описаните болки, страдания, стрес,
затруднени и ограничени движения и
извършената от ответника – д-р К. оперативна интервенция при първата
хоспитализация. При първия прием на ищцата в УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ, тя постъпила в
общо увредено състояние, без пожълтяване на кожата и склерите, без температура.
При извършените клинични и образни изследвания било установено, че се касаело
за уголемен до 19 см. жлъчен мехур, изпълнен с множество камъни с размер до 14
мм. Стената на мехура била задебелена, с данни за некроза на дъното и събиране
на течност около мехура с гноен характер с размери 13 см на 5 см.
При извършените диагностични изследвания, не
се виждали камъни в жлъчните пътища, а нивото на билирубина било в рамките на нормата.
Въз основа на тази находка ответникът - д-р К. преценил, че се касаело за
„остър гангренозен холецистит" и след извършената предоперативна
подготовка на ищцата й била извършена животоспасяваща операция, при която
диагнозата била потвърдена - гангрена па жлъчен мехур с перфорация на дъното на
мехура и обилно количество „мьтен, жълто-зелен ексудат /течност/ в коремната
кухина, довел до жлъчен перитонит. Перитонитът, какъвто бил установен в
конкретния случай, бил тежко заболяване, което обикновено без своевременна
хирургична интервенция водел до летален изход след няколко денонощия. След премахване на срастванията около мехура
и изваждане на множество камъни от него, било извършено премахване на жлъчния мехур
при запазване целостта на жлъчните пътища.
Поради неразширения жлъчен канал и ниските
стойности на билирубина, д-р К. преценил, че извьршената операция била в
достатъчен обем, като по този начин било
премахнато напълно огнището на възпаление, което застрашавало живота на ищцата.
С оглед състоянието и находката при операцията била избрана най-щадящата в
случая оперативна техника, описана в редица публикации в медицински издания,
както и специализирани издания по жлъчно-чернодробна хирургия. Извършената
оперативна интервенция била в пълно съответствие с утвърдените от медицинската
наука и практика методи и технология. Това довело да ликвидиране на гнойното
огнище и последващия го перитонит. Извършената дейност била в пълно
съответствие с основ ните принципи на правото на медицинска помощ
-своевременност, достатъчност и качество, което било довело до спасяване на
живота па ищцата.
При второто пролежаване било установено с
диагностични изследвания - лабораторни и образни изследвания, че се касаело за
повишено ниво на билирубина, който в рамките на болничния престой варирал: от
58 ммол/л се увеличил до 206 ммол/л при нормални стойности 17-18 ммол/л. При
направената компютърна томография била установена нискостепенна задръжка на
жлъчен сок, причинена от множество камъни по хода на жлъчните пътища, които не
съществували по време на предишната операция. След преценка на състоянието,
ищцата била насочена за извършване па ендоскопска ретроградна
холангио-панкреатография /ЕРХПГ / - високо специализирана, инвазивна,
диагностична и терапевтична процедура, която не се извършва в УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ
ООД и било препоръчано да се извърши в гр. Варна. Ищцата била изписана от
ответната болница след уговорка с близките й за хоспитализация в УМБАЛ СВ.
МАРИНА АД към МУ - гр. Варна. По тази причина пътувала със собствен транспорт
до там.
И при второто пролежаване в ответната болница
била оказана в пълен обем, своевременно и качествено медицинска помощ, за
установяване на причините довели до моментното състояние на пациентката и
оплакванията й, като бил преиоръчен конкретен вид интервенция – ЕРХПГ и лечебно
заведение, в което да се извърши, тъй като УМБАЛ Медика Русе не разполагал с
необходимата апаратура и квалифициран специалист.
При постъпването на ищцата във ВМА Варна на
28.09.2019г. нивото на билирубина било спаднало. Това показвало динамика в
състоянието на ищцата и необходимост от последващи действия. В ехографското й
изследване, както и в описанието на оперативната находка, отразено в
оперативния протокол не били установени остатъчни количества гной или жлъчен
сок в коремната кухина. При извършената след три дни оперативна интервенция във
ВМА Варна бил премахнат остатък от жлъчния мехур и били свързани жлъчните
пътища с тънкото черво, без да се описва наличие на камъни в тях.
Ищцата и при двете хоспитализации в ответната
болница е подписала информирано съгласие, което прехвърляло риска от настъпване
на усложненията от лекаря/лечебното заведение на пациента. В конкретният
случай, ответникът - УМБАЛ Медика Русе ООД, чрез своите служители бил
предоставил пълна, точна и ясна информация на ищцата и при двете хоспиталиьации
относно рисковете от предложеното лечение.
Ответникът УМБАЛ Медика Русе ООД разполагала
с Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ 305/05.12.2018г.,
съгласно което ответната болница разполагала с отделение по „Хирургия" и
отделение по „Вътрешни болести", в което се осъществявала дейност по
медицинската специалност
„Гастроентерология“, отговаряща на II –ро ниво на компетентност в изпълнение на медицинския
стандарт „Гастроентерология".
Ответникът К. бил страна по трудов договор №
232/17.01.2013г. за длъжност лекар хирургия с код 2212-7055, изменян с
допълнително споразумение с № 002/27.05.2013г., диплома за висше образование по
специалност „Медицина“, диплома за придобита специалност по „Хирургия" №
4406/16.07.1992г; удостоверения за професионална квалификация за лапароскопска хирургия,
абдоминална ехография и за проведено обучение в Клиника по гнойно септична
хирургия към НИСМ „Н.И. Пророгов“.
Предвид горното твърдят, че ответникът д-р Г.
К. и ответното болнично заведение били положили адекватна грижа за ищцата в
качеството й на пациентка, а твърденията и оплакванията на ищцата в обратната
насока били необосновани и недоказани. Оспорват да са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Евентуално оспорват и претендирания размер
на вредите. Евентуално правят възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от ищцата, изразяващо се
в неполагане на необходимата грижа за здравословното й състояние –
несвоевременно търсене на медицинска помощ и неспазване на препоръките за
хранене.
Молят
за отхвърляне на иска и за
съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приетата на л.13-15 от делото епикриза се изяснява,че на 18.07.2019г. ищцата П.К.
е била приета и хоспитализирана в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания, че от
няколко дни изпитва силни болки в целия корем, придружени с позиви за
повръщане, затруднено дефекиране, а в последните часове и остра болка в долния
полукорем и подуване. При приемането й в болницата тя съобщила, че преди 3 дни
била преживяла „жлъчна криза". При направените изследвания е било
установено за „жлъчен мехур“ – значително
дилатиран и прегънат /размери
в сагитален план около 19см/ с фундус в съседство с предна коремна стена; множество
калциевоплътни конкременти е размери до 14мм, и хиперденсен материал
интралумннално /мембрани/;
значително
задебелена стена, с частична липса на контрастираме в областта на фундуса и
прекъсване на контура /данни
за некроза/ и колекция с пурулентен характер перпфокално,
с размери в аксиален план 13/5см КТ; данни за гангренозен калулозен
холецистит;
възпалителни
изменения и еластичен лумен на колона в областта на хепаталната флексура /разположена дорзално на мехура, обхваната частично от абсиесната
колекция/;
проксимална и средна трета на колон транзверзум, с едем на субмукозата на
червото и умерна престенотнчна дплагация на нивото на колон асценденс и цьокум; малки
течни колекции пери и субхепатално, пернлненално, дискретно в десен параколнчен
канал по-голямо количество в малък таз;повишена плътност на мезентернална,
оментална мазнина, сигмоиден мезоколон;умерено дилатирани мезентериални съдове;
уплътнена дясна параренална фасцня;лек лимфедем коремна стена."
От същия документ се установява още, че с
оглед на състоянието е била предприета наложителна оперативна интервенция във времето
от 12.20ч. до 14.20ч. на 19.07.19г. от ответника д-р Г.И.К., описана така:
„51.41; 51,22;54.59;54.4;54.25;54.19. Холецистектомия. Адхезиолизис. Резекцио
парциалис оменги майорис. Лаваж. Дренаж."; „Горна срединна лапаротомия в
ляво от пъпа. Експлорация: коремната кухина с голямо количество мътен
зеленожълт ексудат. Огромен жлъчен мехур (с размер 16-17см.), изпълнен с
разнокалибрени камъни, с некротичен участък на фундуса и с перфорация, покрита
от оментум, който е инфламиран и инфилтриран с жлъчно съдържимо, поради което
се направи частична резекция след обширна адхезиолмза и премахване на
фибриновите налепи. Направена ретроградна холецистектомия, като д. цистикус и
а. цистика се лигираха и прерязаха. Д.Холедохус видимо непроменен.
Неколкократен лаваж на коремната кухина с р-р на Браунол. Поставени тръбни
дренове както следва: 1Вляво субдиафрагмално; 2Контактен на ложето на мехура; 3
В К. Дъгласн.Послойно затваряне на коремната кухина. Шев на подкожие и кожа и
стерилна превръзка. В епикризата е посочено и че в хода на заболяването не са настъпили
усложнения.
От
същия документ се установява и че обективното състояние на ищцата П.Д.К. при изписването
е било: афебрилна; добро общо състояние; корем – мек, с физиологична
перисталтика; превръзка – суха; захранена; раздвижена; оперативната рана
зараства първично; изписва се с подобрение; изписването е на 29.07.2019г. с
подобрение и с препоръката да се наблюдава от личния лекар; посочени са и два
контролни прегледа в болница в рамките на 30 дни след изписването, в
консултативния кабинет към болницата, след 13.00 часа.
На
л.16-17 са приложени кръвни изследвания при приема на болницата.
На
л.18-23 са приложени медицински документи за състояние на ищцата към
м.09.2019г. – палпаторна болка вдясно; гадене без повръщане; подобрение без
дефанс; вяла перисталтика (02.09.); потъмняване на урина; изсветляване на
изпражнения; сърбежи по кожата; епизоди на втрисане; иктер по кожата и по
склери; корем – мек, без палпаторна болка (04.09.); приета на 25.09.2019г. за
стационарно медикаментозно лечение и наблюдение в УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, изписана на 28.09.2019г.,със състояние при изписване: афебрилна;
добро общо състояние; корем – мек, с физиологична перисталтика; уговорка с
близки на пациентката за хоспитализация в МУ – Варна.
От приложената на л.24-26 епикриза от
28.09.2019г. от ВМА – Варна се установява, че пациентката е приета с оплаквания
от болки в дясно подребрие, периодично усилващи се до непоносимост, гадене,
повръщане, горчив вкус и пожълтяване на кожата. Обективното й състояние е:
увредено общо състояние; кожа и лигавици – иктерични; корем на нивото на гръден
кош, подвижен, болка палпаторна в дясно подребрие; ректално туше светли
изпражнения. Извършени и отразени в документа са редица нови изседвания,
наложили извършването на последваща операция на 01.10.2019 г., за която в
епикризата е отразено: „797/ 01.10.2019/09:00 -Антисептика на оперативното
поле. Лапаротомия. Дебридман. Либерализация на черния дроб. Установи се
остатъчен дуктус цистикус и част от жлъчен мехур, както и разширен дуктус
холедохус от 2 см. Премахна се остатъчния мехур и се извърши холедохо-йеюно
анастомоза по Ру. Хемостаза. Лаваж. Дренаж #2. Лапаросинтеза". Изписана с
подобрения, трайно афебрилна, с възстановен пасаж. Полагаеми 2 контролни
прегледа в болницата.
Видно
от фактура и касов бон на л.27, на 01.10.2019г. са били заплатени медицински
консумативи за операцията във Варна в размер на 1872.00лв.
На
л.131-143 от делото са приложени документи за извършени проверки и за дадени
разрешения относно медицинската дейност на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД,
които са без пряко отношение към предмета на делото.
Няма
спор и се потвърждава от приетите на л.144-156 от делото, че към дата 18-19.07.2019г.,
както и в следващите месеци, ответникът Г.И.К. е полагал зависим труд като
лекар в УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, а дипломата и сетрификатите му са без пряко отношение към
предмета на спора, с оглед липсата на възражения относно принципната му
правоспособност и по медицинската му специализация.
На
л.75-130 от делото, на л.162-219; и след това на л.309-412 са приети и
приложени множество по вид и характер медицински документи, сред които е и
пълната преписка по ИЗ №11738/2019г. за състоянието на П.Д.К. в периода от
18.07.2019г. до 28.09.2019г. и всичките извършени спрямо
ищцата изследвания, процедури, терапии и интервенции през този период в УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, а също и документи за предходните във времето диагнози,
заболявания и интервенции от друг характер, спрямо ищцата К.. Пълната медицинска
история и документация за ищцата е взета предвид при даване на заключението по
приобщената комплексна СМЕ, дветете вещи лица по която са единствените
участници по делото, разполагащи със специални знания по въпросите за
медицинското състояние на П.К. през разглеждания по делото период и за
медицинските практики и стандарти при такова заболяване и състояние. Част от
документите съвпадат с представените от ищцата с исковата молба и
възпроизведени от съда; друга част се повтарят помежду си; а от останалите,
селективно, с оглед липсата на специални знания от съда, могат да бъдат
отбелязани множество по вид и характер изследвания преди, през и след
операцията; информирано съгласие за операцията; листи за предоперативна
преценка; информация за придобито сърдечно заболяване и за вродена увреда на
опорно-двигателна система на П.К., която е оперирана частично в ранна възраст, и
други.
На
л.267-273 от делото са приложени извадки от заплатените от НЗОК дейности в
първична и специализирана извънболнична помощ, както и медико-диагностични
дейности в болнична помощ, по отношение на ищцата П.Д.К. в
периода 01.01.2019г. – 15.07.2020г. Голяма част от тях се свързват с
хипертонични оплаквания на ищцата, а основната част се свързват с дейностите,
изследванията и интервенциите по повод двете операции в Русе и Варна, от м.07 и
от м.09 на 2019г. по повод камъни в жлъчка и жлъчни пътища.
Заключението
по приетата комплексна СМЕ съдът кредитира изцяло и в пълен обем, с оглед
обективност, обоснованост и неоспореност на същото; още с оглед комплексното
обследване и заключение от две вещи лица (от хирург и от гастроентеролог),
които са единствените участници по делото, разполагащи със
специални знания по въпросите за медицинското състояние на ищцата и по
въпросите на медицинските изисквания и практики при подобни интервенции с тази
на ищцата през м.07.2019г. и м.09.2019г.От него се установява, че първата оперативна
интервенция на ищцата П.К. на 19.07.2019г. в УМБАЛ „Медика Русе“ е
била от спешен порядък, при остър деструктивен холецистит и биларен перитонит
на пациентката. Спешното състояние на операцията може да се изведе от
изпълнената с голямо количество мътен зелено-жълт ексудат коремна кухина;
огромния жлъчен мехур, изпълнен с разнообрани конкременти; некротичния участък
на фундуса с перфорация, покрита с оментум. Вследствие на оперативната намеса
по повод на спешното състояние е била премахната основната част от жлъчния
мехур, която е била пряко засегната, като останала неотстранена крайната
(дисталната) част от жлъчния мехур и дуктус цистикус. Тези неотстранени части
от мехура се приема от двете вещи лица, че не са в резултат на лекарски
пропуск, а са оставени умишлено с цел избягването на интраоперативни усложнения,
които биха довели до влошаване на и без това тежкото при операцията състояние
на пациентката. А вероятната причина е, че с оглед тежкия възпалителен процес
върху част от жлъчния мехур и околните му органи (напречно дебело черво и десен
бъбрек) и близостта на общ жлъчен канал с артериите, снабдяващи черен дроб и
жлъчен мехур, като триъгълник на Фало, опериращият хирург бил изключително
предпазлив в обема отстранени части от мехура. Такава била и практиката на
редица центрове и клиники – за частично отстраняване на жлъчния мехур при
холецистектомия. Последващото влошено състояние на ищцата П.К.,
довело до последващата й хоспитализация в болницата в Русе през м.09.2019г. е
причинено от наличието на конкременти (жлъчни камъни) в общия жлъчен канал. Посочено
е, че е най – вероятно ищцата да е с дългогодишна анамнеза за жлъчно – каменна
болест, с многократни жлъчни кризи, за които тя е съобщила при второто
приемане. При това положение се заключава, че неотстранените части от жлъчния
мехур и от дуктус цистикус при първата операция през м.07.2019г. не са
причината да се влоши състоянието на пациентката. Защото при първата операция
пациентката е била с биларен (жлъчен) перитонит,а при втората – със запушване
на жлъчен канал. Ако неотстранените части от жлъчния мехур през м.07. бяха
довели до образуване на интраабдоминален абсцес, такъв е щял да бъде установен
вече във Варна, но такъв перитонит не е бил открит и лекуван във ВМА. Лечението
в Русе на 19.07.2019г. е прието от експертите за подходящо и животоспасяващо,
без да са налице нарушения на правилата за добра медицинска практика и
стандартите по хирургия, лечението е правилно избрано и проведено. В о.с.з. вещите
лица поддържат своето заключение по поставените им от съда въпроси на
експертизата. Потвърждават, че тежкото възпалително състояние в момента на
приемането на ищцата през м.09.2019г. е било причината за трудното
отдиференциране на отделните засегнати органи, което било свързано с висок риск
за нараняване на околни анатомични структири при пълно отстраняване на жлъчния
мехур.
Заключението
по приетата едночленна СПсЕ съдът цени като обективно и кореспондиращо със
заключението по комплексната втора СПсЕ. От него се установява, че преживяният
от ищцата стрес, в резултат на появилите се след операцията през м.07.2019г.
оплаквания,е имал характер на психотравма, която е довела до развиване на
разстройство в адаптацията, при тревожно – фобиен синдром. В момента на
обследване на ищцата промените в общото й психично състояние, отговарят на
диагноза „неврастения, тревожно – фобиен синдром“, в резултат взаимодействието
между психотравма и личностно предразположение на П.К.. В о.с.з. вещото лице
поддържа своето заключение по поставените му от съда въпроси на експертизата.
Заключението
по приетата втора и комплексна СПсЕ съдът кредитира изцяло, като обективно,
достоверно, подробно и надлежно мотивирано, дадено в резултат на комплексно
обследване и заключение от психиатър и от клиничен психолог с огромни опит и
утвърденост в професионалните среди и в частност при съдебни експертизи, както
и като кореспондиращо със заключението и по първата СПсЕ. От него се
установява, че след преживяната първа операция на жлъчката ищцата е преживяла
стресово събитие,свързано със страх за живота; повишила се е страховата й
готовност; заживяла е с очакването, че е възможно да се случй най-лошото и
фаталното, особено нощно време. Повишила се още и тревожността й до умерена, а
на моменти преди втората операция – висока. В момента на изследването П.К. е в
по-добро състояние, но все още с останали нарушен сън, фиксация и страхове към
здравето, някои вегетативни оплаквания, непълноценност и неувереност. Включила
е защитни механизми, благодарение на които успяла донякъде да компенсира
високата тревожност. С категоричност ранните в животя й ортопедични проблеми не
са дали отражение върху живота и психиката на ищцата – тя е семейна, с четири
деца, родени при нормално протекли бременности и раждания; социално
реализирана; работила и формирала приятелства. Едва състоянието й след първата
операция в Русе е повлияло в психо-емоционален план, към дистанциране и
ограничаване спрямо социума; затваряне, тревожност, чувство за непълноценност.
Преживяните две операции на тазобедрени стави като малко дете не са дали никави
отражения върху състоянието й преди жлъчната операция. Болките и общото
състояние на ищцата след операцията в Русе са довели до силен стрес,
преобразуван след това в дистрес и в психотравма, повишена тревожност,
вегетативни смущения, разстройство на съня, непълноценно функциониране. Фактът
на настоящото в момента на обследване подобрено състояние предполагат и
последващото във времето намаляване на симптоматиката, до степен на водене на
нормалния за нея живот, макар и пълно отшумяване на преживяното да не се очаква.
В о.с.з. вещите лица поддържат своето заключение по поставените им от съда
въпроси на експертизата. Потвърждават, че ищцата е възприела като
животоспасяваща първата операция в Русе, но поради влошаване на състоянието й
следващите дни и седмици тя е трансформирала психо-емоционалното си възприятие,
като постоянните болка, висока температура и телесно изтощение са причинили и
са допринесли за последвалите дистрес, висока тревожност и психотравма. Които
към момента са овладяни, подобрени и с положителни тенденции, макар и не
напълно отшумяли и преодоляни.
За
процесуална пълнота настоящият състав приема, че обясненията на вещите лица в
о.с.з. не са експертиза по смисъла на чл.195 и сл. ГПК. Първо защото не са в
изискуемата от ГПК форма. Второ защото не са представени в срока по чл.199 от ГПК.Трето защото за тях не се носи наказателна отговорност по чл.291 НК. И
четвърто защото въпроси към експертиза се посочват изрично и предварително от съда, преди назначаването на вещите лица
(чл.197 ГПК), а само отговорите по тях са заключението. Освен това въпросите в
о.с.з. често се отклоняват от конкретно поставените задачи на експертизата
(както в случая много от зададените от процесуалния представител на ответниците
такива). Ето защо обясненията на вещите лица в о.с.з. служат само за
доизясняване на заключението (чл.200, ал.2 от ГПК), но не са същинското
експертно заключение по реда на чл.195 и сл. ГПК.
От показанията на св. Р. Й., които
съдът счита обективни и непосредствени, се изяснява следното: Лятото на 2019г. П.К.
внезапно била изпитала силни болки в корема, била приета в болница в Русе и й
била направена операция за премахване на жлъчка. Една седмица след като била
направена операцията К. останала в болницата. През този период тя се видяла със
свидетелката, но била потисната. Когато била изписана К. не можелда да се
обслужва добре и свидетелката ходила всеки ден да помага – да чисти, да
пазарува, да я къпе и други. П.К. не искала да вижда свидетелката, нито други
хора, но нямало кой да я гледа. За грижите плащала по 20лв. на ден на
свидетелката. П.К. спазвала стриктен режим на хранене – на всеки два-три часа,
с консумация на много плодове. Малко след връщането й вкъщи обаче К. отново се
оплакала от болки и много висока температура. Ходила при личната лекарка, която
я прегледала и й казала, че е от грип или инфекция. К. викала и бърза помощ два
пъти, като при втория тя вече била и с пожълтяла кожа на лицето. Вторият път я
завели в болницата в Русе, където й казали, че трябва нова операция. Такава
била направена във Варна. След втората операция К. вече била добре. При нея й
извадили един голям камък, който бил различен от извадените малки камъчета при
първа операция в Русе. В момента П.К. *** три от четирите й деца, които ходят
да я навестяват често.
От
показанията на св. И. К., които съдът преценява по чл.172 от ГПК, но
същевременно като напълно непосредствени, се изяснява, че: През м. юли 2019г.
майка му П.К. внезапно била изпитала силни болки в корема и била приета в
болница в Русе, където й била направена операция за премахване на жлъчка. До
края на юли К. останала в болницата. Синът й И. К. я видял на деня след
приемането в болница, непосредствено преди самата операция. Майка му била много
уморена, отпаднала,имала болки в корема, не била в добро съзнание. Два-три дни
след операцията, след като излязла от интензивно отделение, свидетелят отново
видял майка си. Тогава тя вече изглеждала по-спокойна и по-добре, „оптимистично
настроена“. В края на месеца била изписана и се прибрала в нейното жилище в
Русе. Свидетелят живее във Варна, а другите деца на К. също имали ангажименти,
така че се чували с нея по телефона и я посещавали понякога, но ежедневните
грижи за К. били от нейните приятелки. Свидетелката Р.Й.била една от тях,
ходела почти всеки ден при К., за да чисти, да пазарува, да я къпе и други.
Малко след изписването обаче К. отново се оплакала от болки и много висока
температура. Извикала бърза помощ, но й казали, че е от вирус и й изписали
медикаменти. Ходила и при личната лекарка, която издала направление, но не
успяли да посетят специалиста – гастроентеролог, защото бил в отпуск. Когато
към другите оплаквания К. вече била и с пожълтяла кожа на лицето, тя отново
потърсила бърза помощ. Била заведена в болницата в Русе, където след изследване
се предположил проблем в жлъчни пътища. Но този път по инициатива на свидетеля
майка му била оперирана във Варна, като при операцията бил изваден голям камък,
който бил различен от извадените малки камъчета при първа операция в Русе. След
втората операция П.К. вече била много добре. Макар и след първата операция
първоначално да била добре, след това с оглед болките, температурата и
неглижирането при вторичните прегледи, К. загубила доверие в болницата в Русе. В
момента П.К. *** при свидетеля.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предмета на делото и предмета
на доказване: Поради констатираните от съда неясноти в конкретно твърдяното
с исковата молба деликтно деяние, с разпореждане от 18.05.2020г. беше дадена
възможност за поправяне на всички нередовности, в това число за ясно посочване
на конкретните противоречащи на закона действия или бездействия на отв. К.,
които се твърди да са пряката причина за претърпяните от ищцата вреди. В
изпълнение на това, чрез уточняваща молба от 27.05.2020г. (л.40-42 от делото)
ищцата посочи следното: „твърденията ни са, че в резултат на оперативната
интервенция на 19.07.2019г.
ответникът д-р Г. К. не е премахнал изцяло жлъчния мехур на ищцата, като
неотстранените от организма й остатъци от жлъчен мехур са предизвикали
влошаване на здравето й…от което било възможно настъпване на перитонит и
летален изход“. С това ответникът д-р Г. К. е нарушил стандартите на добрата
медицинска практика при извършване на операцията и непосредствено след нея,
като е нарушил правата на пациента да бъде и качествено лекуван. Следва в УМ
посочване на конкретни нормативни правила.
Трайно установено разбиране в съдебната
практика е, че всяка последна уточняваща молба е меродавна по отношение на предмета
на делото, защото след указанията на съда ищецът по своя воля, съобразно
принципа на диспозитивното начало, е въвел твърдения за тези факти, които счита
за определящи интереса му от търсената защита. От което следва, че предмет на процесния
деликт (относно изпълнително деяние и противоправност) са именно твърдяните в
УМ от 27.05.2020г. обстоятелства – непълно премахване на жлъчния мехур на ищцата при
операция на 19.07.2019г., в нарушение на медицинските стандарти и добри
практики при интервенцията и престоя след нея, което е довело до влошаване на
здравето – болки, страдания, постоянна висока температура, обща отпадналост и
други, както и е довело до повторна животоспасяваща операция във Варна.В
подкрепа на така рамкирания предмет на делото е и акцесорната претенция върху
сумата за неимуществени вреди – „считано от датата на увреждането –
19.07.2019г. до изплащането“, с което очевидно ищцата е потвърдила, че счита
деликтът за извършен именно на тази дата и при събитията на нея.
С оглед на горното и общите правила
на чл.154 от ГПК ищцата по делото следва да докаже пълно и главно всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: деянието, което може да се изразява в действия или бездействия; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
деянието и вредата; вредата да е причинена при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответното дружество
на другия ответник. С оглед на въведените твърдения ищцата следва да докаже
цялостно, че операцията на 19.07.2019г. е извършена с непълно премахване на
жлъчния мехур на ищцата, в нарушение на медицинските стандарти и добри практики
при интервенцията и болничния престой след нея, което е довело до влошаване на
здравето - болки, страдания, постоянна висока температура, обща отпадналост и
други, както и е довело до повторна животоспасяваща операция във Варна
В процесуална тежест на ответните страни е да докажат
положителните сочени от тях твърдения, на които основават възраженията си.
Следва още да докажат, че са положили необходимата грижа при извършената
операция. Още следва да оборят презумпцията за виновност (при доказаност на
останалите предпоставки на иска от ищцовата страна). Евентуално дължат да
докажат и възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от ищцата на
вредите – че пациентката не е потърсила своевременно медицинска помощ и че тя не е спазвала препоръките за хранене след
операцията, с което е допринесла за влошаване на здравословното си състояние.
По
доказаността на исковете:
Както вече се посочи по делото няма спор и е потвърдено от приетите по делото
множество писмени доказателства, че на дата 18.07.2019г. ищцата П.К.
е била приета и хоспитализирана в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания, че от
няколко дни изпитва силни болки в целия корем, с позиви за повръщане, със
затруднено дефекиране, а в последните часове и остра болка в долния полукорем и
подуване. Няма спор и че както оплакванията, така и обективното състояние на К.
– значително дилатиран и прегънат /размери
в сагитален план около 19см/ с фундус в съседство с предна коремна стена; множество
калциевоплътни конкременти е размери до 14мм, и хиперденсен материал
интралумннално /мембрани/;
значително
задебелена стена, с частична липса на контрастираме в областта на фундуса и
прекъсване на контура /данни
за некроза/ и колекция с пурулентен характер перпфокално,
с размери в аксиален план 13/5см КТ; данни за гангренозен калулозен
холецистит;
възпалителни
изменения и еластичен лумен на колона в областта на хепаталната флексура /разположена дорзално на мехура, обхваната частично от абсиесната
колекция/;
проксимална и средна трета на колон транзверзум, с едем на субмукозата на
червото и умерна престенотнчна дплагация на нивото на колон асценденс и цьокум; малки
течни колекции пери и субхепатално, пернлненално, дискретно в десен параколнчен
канал по-голямо количество в малък таз;повишена плътност на мезентернална,
оментална мазнина, сигмоиден мезоколон;умерено дилатирани мезентериални съдове;
уплътнена дясна параренална фасцня;лек лимфедем коремна стена – са налагали
спешна операция. Такава била извършена във времето от 12.20ч. до 14.20ч. на 19.07.19г. от отв.
д-р Г.И.К., който е работел на трудов договор в ответника УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, с длъжност „лекар хирургия“. Операцията е включвала: холецистектомия;
адхезиолизис; резекцио парциалис оменги майорис; лаваж; дренаж; горна срединна
лапаротомия вляво от пъпа;експлорация: коремната кухина с голямо количество
мътен зеленожълт ексудат; огромен жлъчен мехур (размер 16-17см.), изпълнен с
разнокалибрени камъни, с некротичен участък на фундуса и с перфорация, покрита
от оментум, който е инфламиран и инфилтриран с жлъчно съдържимо, поради което
се направи частична резекция след обширна адхезиолмза и премахване на
фибриновите налепи;направена ретроградна холецистектомия, като д. цистикус и а.
цистика се лигираха и прерязаха; д. холедохус видимо непроменен. неколкократен
лаваж на коремната кухина с размер на Браунол. Поставени са тръбни дренове
както следва: вляво субдиафрагмално; контактен на ложето на мехура;в К.Дъгласн;послойно
затваряне на коремната кухина; пев на подкожие и кожа и стерилна превръзка.
При
това положение първият основен спорен въпрос в производството е относно
изпълнителното деяние на ответника и неговата противоправност, като по него
съдът приема следното:
Заключението по приетата комплексна СМЕ съдът
кредитира изцяло и в пълен обем, с оглед обективност, обоснованост и
неоспореност на същото; още с оглед комплексното обследване и заключение от две
вещи лица (от хирург и от гастроентеролог), които са единствените
участници по делото, разполагащи със специални знания по въпросите за
медицинското състояние на ищцата и по въпросите на медицинските изисквания и
практики при подобни интервенции с тази на ищцата през м.07.2019г. и
м.09.2019г. От него се установи, че първата оперативна интервенция на ищцата П.К. на
19.07.2019г. в УМБАЛ „Медика Русе“ е била от спешен порядък,
при остър деструктивен холецистит и биларен перитонит на пациентката. Спешното
състояние на операцията може да се изведе от изпълнената с голямо количество
мътен зелено-жълт ексудат коремна кухина; огромния жлъчен мехур, изпълнен с
разнообрани конкременти; некротичния участък на фундуса с перфорация, покрита с
оментум. Вследствие на оперативната намеса по повод на спешното състояние е
била премахната основната част от жлъчния мехур, която е била пряко засегната,
като останала неотстранена крайната (дисталната) част от жлъчния мехур и дуктус
цистикус. Тези неотстранени части от мехура се приема от двете вещи лица, че не
са в резултат на лекарски пропуск, а са оставени умишлено с цел избягването на
интраоперативни усложнения, които биха довели до влошаване на и без това
тежкото при операцията състояние на пациентката. А вероятната причина е, че с
оглед тежкия възпалителен процес върху част от жлъчния мехур и околните му
органи (напречно дебело черво и десен бъбрек) и близостта на общ жлъчен канал с
артериите, снабдяващи черен дроб и жлъчен мехур, като триъгълник на Фало,
опериращият хирург бил изключително предпазлив в обема отстранени части от
мехура. Такава била и практиката на редица центрове и клиники – за частично
отстраняване на жлъчния мехур при холецистектомия. Последващото влошено
състояние на ищцата П.К., довело до последващата й хоспитализация в
болницата в Русе през м.09.2019г. е причинено от наличието на конкременти
(жлъчни камъни) в общия жлъчен канал. Посочено е, че е най – вероятно ищцата да
е с дългогодишна анамнеза за жлъчно – каменна болест, с многократни жлъчни
кризи, за които тя е съобщила при второто приемане. При това положение се
заключава, че неотстранените части от жлъчния мехур и от дуктус цистикус при
първата операция през м.07.2019г. не са причината да се влоши състоянието на
пациентката. Защото при първата операция пациентката е била с биларен (жлъчен)
перитонит,а при втората – със запушване на жлъчен канал. Ако неотстранените
части от жлъчния мехур през м.07. бяха довели до образуване на интраабдоминален
абсцес, такъв е щял да бъде установен вече във Варна, но такъв перитонит не е
бил открит и лекуван във ВМА. Обобщено е прието от експертите,че лечението и
операцията в Русе на 19.07.2019г. са били правилно проведени, подходящи и
животоспасяващи, като при тях не са били налице нарушения на правилата за добра
медицинска практика и стандартите по хирургия, при аналогични случаи.
Въз основа на тези единствени медицински експертни
данни по делото съдът няма как да достигне до друг извод, освен за недоказаност
за наличие на противоправност в действията на отв. д-р Г.И.К., служител на отв.
УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, при извършване на горната операция. Ясно се посочи в
заключението по СМЕ, че неотстраняването на всички елементи от жлъчния мехур се
дължи на медицински обоснована предпазливост за общото състояние на
пациентката, като с това неотстранените части от жлъчния мехур и от дуктус
цистикус при първата операция през м.07.2019г. не са причината да се влоши
състоянието на пациентката и тя да претърпи втора операция през м.09.2019г.
В допълнение и продължение към горното следва да се
държи сметка, че направената на 19.07.2019г. в УМБАЛ „Медика Русе“
операция е била спешна, с оглед че е била нужна за запазване здравето и живота
на пациентката. Според легалните дефиниции в приложението към член единствен от
Наредба №3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт за „спешна
медицина“: 1/“спешно състояние" е всяка остра или внезапно възникнала промяна в
здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на
съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а
също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и
плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки
или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими
органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции,
загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна
инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи
физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента; 2/
"спешен пациент" е всеки, при който е налице спешно състояние и
поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или
транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или
необратими морфологични или функционални увреждания на жизненоважни органи или
системи или до смърт; 3/ "степен на спешност" или "степен на
спешното състояние" е необходимата предвид клиничното състояние на
пациента бързина, с която се предприема съответното медицинско действие в
обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", с цел
постигане оптимален и най-благоприятен клиничен изход от спешното състояние на
пациента. По данните от приетата епикриза от приемането на ищцата, по данните
от СМЕ и по твърденията и на двете страни в производството, към 18-19.07.2019г.
състоянието на П.К. е било сериозно и е налагало незабавна операция за
предотвратяване на необратими увреждания на жизненозначими органи, системи и
функции на организма. Ето защо основната цел и усилия при такава намеса е
отстраняване или третиране на непосредствения причинител на
животозастрашаващото състояние, но не и лечение на самото заболяване или на първопричината
му. По това спешната интервенция се различава от плановата, която предполага
по-голям обхват на предварителните изследвания, анализ, планиране, запознаване
на пациента с възможните варианти за действия (в т.ч. позитивите и рисковете от
всеки), след това съвместен избор на вариант от лекар и от пациент, включително
избор и на момент на извършване с оглед общо състояние на пациента и други.
Поради това и изискванията към спешната и плановата оперативни намеси следва да
са съответно съобразени с особеностите им. В случая се установи (не само от
СМЕ, но и от показанията на свидетелите на ищцата), че два-три дни след първата
операция в Русе ищцата К. е изглеждала по-спокойна, по-добре и оптимистично
настроена. В същия смисъл са и заключението по втората комплексна СПсЕ и
обясненията на вещите лица по нея в о.с.з., че ищцата е възприела първата
операция, като животоспасяваща, но възникналите чак след изписването й болки,
температура и силна отпадналост, на които не е бил намерен адекаватен отговор,
са провокирали и са формирали последващата висока тревожност и психотравма. Тези
обстоятелства подкрепят формирания извод за надлежност на действията на
опериращия хирург при провеждане на операцията на 19.07.2019г., с оглед на
спешния й в изяснения смисъл характер.
За пълнота и въпреки че съдът счита, че с оглед
съдържанието на УМ от 27.05.2020г. предмет на соченото изпълнително деяние не
са нарушения при последващи контролни прегледи от опериращия хирург, а са
негови нарушения при и по повод самата операция на 19.07.2019г. (която дата е
сочена и за дата на деликта, от която да се дължи законна лихва), то по делото
няма и такива данни. Видно е от свидетелските показания, че ищцата е потърсила
на два пъти бърза помощ, като първият път й била оказана такава с препоръка за домашно медикаментозно лечение и с констатация
„че е от вирус и че не е от операцията“; след това посетила и личната лекарка,
която също счела, че не е от операцията състоянието на К., но я изпратила на
специалист, който не бил посетен (по обективни причини); а вторият път била
заведена с линейка в болницата в Русе, с констатация за нужда от втора операция,
проведена след това във Варна по избор на К.. Тези данни също съответстват на
соченото в СМЕ, че останалите неотстранени части при първата операция не са
причина за състоянието на пациентката след изписването и за втората
интервенция, т.к. ако неотстранените части от жлъчния мехур бяха довели до
образуването на интраабдоминален абсцес, такъв е щял да бъде установен вече във
Варна, но такъв перитонит не е бил открит и лекуван във ВМА – Варна.
И още за пълнота – доколкото се изясни (по
доказателствата по делото) съответствие на извършената операция в Русе с
медицинските страндарти и с практиките в подобни случаи, то не може и да се
говори за ексцес в следващото състояние на ищцата,доколкото за да има ексцес е
нужно да има първоначално противоправно деяние, недоказано в случая.
Въз основа на подробно изложените съображения съдът
преценява, че в настоящия случай елементът „противоправност“ от състава на
деликта не беше надлежно доказан. А това е напълно достатъчно за отхвърляне на
предявените искове, без разглеждане на останалите им предпоставки.
Независимо от формирания извод по същество настоящият
състав счита за нужно за яснота да отбележи, че сам по себе си фактът на
претърпяните от ищцата неимуществени вреди в периода след изписването от първа
операция до приемането по втората, са напълно доказани по вид и обем. Несъмнено
е за съда, че тя е търпяла силни болки, постоянно висока температура, силно
общо отслабване на и без това обичайно отслабени след операция организъм,
стрес, нарушен сън и възможности за обслужване. Несъмнено е за съда, на база и
на двете кореспондиращи си СПсЕ, че това състояние е довело и до последвалите и
преживяни дистрес, висока тревожност и в крайна сметка психотравма. И без съмнение възраженията срещу тези данни, в
това число срещу две СПсЕ, са и изцяло голословни, декларативни и базирани на
избирателен и на изваден от реалния контекст съждения. Друг е разбира се
въпросът за причинната връзка между несъмнените вреди и разгледаното
изпълнително деяние.
По разноските: Предвид изхода по спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК
следва да се присъдят на ответниците сторените от тях разноски от 700лв. –
депозит за експертиза и 4308.77лв. – платен адв. хонорар без възражение срещу
него, или общо сумата от 5008.77лв.
По арг. от противното от чл.78, ал.6 ГПК платените от
БСВ суми остават за сметка на бюджета.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Г.И.К., ЕГН**********, с адрес по
месторабота: гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, вх.3, ет.1, ап.2 – УМБАЛ „Медика Русе“
ООД, и Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Пирот 24, вх.3, ет.1, ап.2, за солидарното осъждане на двамата
ответници да заплатят на ищцата сумата от 100 000.00лв.
(сто хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, а именно болки, страдания и стрес, причинени от противоправно
поведение на първия ответник Г.К., служител при втория ответник УМБАЛ „Медика
Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в непълното премахване
на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските стандарти, предизвикало
влошаване на здравето и довело до повторна животоспасяваща операция на дата
01.10.2019г., както и сумата от 3 032лв.
(три хиляди тридесет и два лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
противоправно поведение на първия ответник Г.К., като служител при втория
ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо
се в непълното премахване на жлъчния мехур, при нарушение на медицинските
стандарти, предизвикало влошаване на здравето и довело до повторна
животоспасяваща операция на дата 01.10.2019г., а също и акцесорните
претенции за присъждане на законната лихва върху главницата,
претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на увреждането
– 19.07.2019г., а по отношение на главницата, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, считано
от подаване на исковата молба – 15.05.2020г., и двете – до окончателното
изплащане на задълженията, на правно основание чл.45 ЗЗД, чл.49 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
и чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН**********, да заплати на Г.И.К., ЕГН**********
и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД,
ЕИК117044162, сумата от 5008.77лв.
–
направени разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………