РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330200639 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0333-000359, издадено
от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с което на
Н. Г. Ф. е наложена:
1. глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;
2. глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 ЗДвП;
3 глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата не се оспорва приетата за установена фактическа
обстановка, но се моли за отмяна на НП предвид влошения здравословен и
социален статус на жалбоподателя и отстраняване на нарушенията още на
същия ден.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
АУАН и НП са издадени за това, че жалбоподателят на 15.04.2022 г.,
около 10:50 часа, в гр. Стамболийски, ул. Перущица, до кръстовището с ул.
Христо Ботев, управлява лек автомобил ФОРД МОНДЕО, с рег.№ ********,
собственост на Т. З. А., като:
1.управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който
автомобила е оборудван;
2.управлява МПС, което не е преминало ГТП в срок;
3. управлява МПС с пукнато предно обзорно стъкло.
Посочената фактическа обстановка не е оспорена от жалбоподателя
нито с жалбата, нито в откритото съдебно заседание, а и се установява от
показанията на актосъставителя, който изрично потвърди констатациите в
АУАН.
Въпреки правилно установената фактическа обстановка, обаче НП се
явява материално незаконосъобразно по всяко едно от вменените
административни деяния.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137А, АЛ. 1 ЗДвП.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС, без
поставен обезопасителен колан, което деяние принципно се санкционира по
реда на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
В случая, обаче не е съобразено от наказващия орган, че деецът е
попадал в обхвата на изключенията, визирани в чл. 137а, ал.2 ЗДвП.
Според цитираната норма:
Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването
2
на обезопасителен колан;
3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-
двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди;
4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници
в рамките на населеното място;
5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
В случая приложимо е изключението по чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП,
доколкото от приложеното по делото телково решение се установява, че
жалбоподателката страда от Хипертонично сърце, стенокардия със
документиран спазъм, едноклонова коронарна болест, състояние след
поставяне на стенд, за което й е определена 40 % трайно намалена
работоспособност.
Същевременно е ноторно известно, че посоченото сърдечно
заболяване, съпроводено със затруднения в дишането е несъвместимо с
натиска, който оказва предпазния колан върху гръдния кош, който може
съществено да застраши здравето и живота на водача.
Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не е била
длъжна да използва предпазен колан в процесния случай, деянието й се явява
несъставомерно и НП в тази част следва да се отмени.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 147, АЛ. 1 ЗДвП
От систематичното тълкуване на сочената като нарушена норма на чл.
147, ал.1 ЗДвП и приложената санкционна норма на чл. 181, т.1 ЗДвП следва,
че субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и
единствено собственика на автомобила, респективно само той може да
носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това
задължение. Това следва:
-на първо място от изричния текст на законовата норма,
-но и от изискването при представяне на ГТП да се носят редица
документи, до които има достъп само собственика на автомобила, каквито са
голям талон, документ за платен данък и др.
В този смисъл е и абсолютно трайната практика на административен
съд-Пловдив. Така Решение № 706/ 20.04.2022г. на АДМИНИСТРАТИВЕН
3
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 229 /2022 ,
Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 573 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 958 от 07.06.2017 г. по н. д.
№ 1104 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2027 от 23.9.2013 г. по н. д. № 1667/2013 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
В самия текст на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не е
собственик на процесния автомобил. Това обстоятелство се установява и
от показанията на актосъставителя. От горното следва, че
жалбоподателят не е годен субект на нарушението, за което е наказан,
поради което НП следва да се отмени и в тази част.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 139, АЛ.1, Т.1 ЗДвП
Не спорно по делото, че с управлението на МПС с пукнато стъкло
жалбоподателката е допуснала формално нарушение на чл. 139, ал.1, т.1
ЗДвП.
Наложената санкция е по реда на чл. 179, ал.6 ЗДвП. Видно от
посочената норма отговорността на нарушителя е различна в зависимост
от вида на неизправността- незначителна, значителна или опасна.
Според:
- т. 71 от ДР на ЗДвП: „Незначителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които са без значителни последствия за безопасността на превозното
средство или без значително въздействие върху околната среда, както и
други незначителни несъответствия.“
-т.72 от ДР на ЗДвП: " Значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да
имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия“.
По-нататъшна детайлизация на визираната правна уредба се съдържа в
Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
4
Конкретно релевантна за пукнатите стъкла е т.3.2 от Таблицата към
Приложение 5 към чл. 31, ал.1 от Наредбата. Посочено е, че:
- при пукнато или променило цвета си стъкло или прозрачна плоскост,
извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното
стъкло- неизправността е незначителна;
- ако е засегната зоната за почистване на устройствата за
почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат,
неизправността е значителна.
От гореизложеното следва, че за да се направи преценка за вида на
неизправността при пукнато стъкло следва да са налице данни за вида на
пукнатината и нейното разположение –в обхвата на зоната за почистване или
извън нея.
В НП неизправността е квалифицирана като значителна, като
същевременно липсва каквото и да било изложение на факти, които да
позволят проверка на този извод- вид, големина и разположение на
пукнатината.
Посоченият порок в съдържанието на НП, състоящ се в липса на
описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно
следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да
установи вида неизправност по обзорното стъкло.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в
случая досежно точния вид на неизправността по процесния автомобил/
единственото правомощие на съда е да отмени НП.
5
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Още повече, че при разпита си в съдебно заседание
актосъставителя заяви, че няма спомен нито за вида на пукнатината,
нито за нейната големина, нито за точното й разположение.
Тоест съставомерните факти, необходими за квалифициране на
неизправността като значителна, незначителна или опасна, от която
квалификация зависи размера на налаганата санкция:
-не само че не са надлежно описани в АУАН и НП и по този начин не
са надлежно предявени на дееца;
-но и при тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган,
не се и установяват от доказателствата по делото.
Посоченото се явява основание за отмяна на НП и в тази част.
ПО НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.
Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП във
всички негови части.
Това е така, доколкото наложените санкции противоречат на
принципа за пропорционалност, прогласен в чл. 5 § 4 от Договора за
Европейски съюз и чл. 49, ал.3 от Хартата за основните права на ЕС, според
който налаганата санкция не следва да надхвърля минимално
необходимото, с оглед постигане на законовите цели, като в случаите,
когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от
нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните легитимни
цели.
В този смисъл е трайната практика на съда на Европейския съюз,
според която при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкции,
6
които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността. По-специално административните или санкционните
мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели.
Така изрично Решение № 2600 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. №
3049 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
В процесния случай преследваната легитимна цел, така както е
прогласена в чл. 12 ЗАНН е да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху дееца (специална превенция) и върху обществото
като цяло (генерална превенция).
Същевременно от разпита на актосъставителя и от приложеното като
доказателство към жалбата удостоверение за техническа изправност на МПС
се установява, че допуснатите нарушения по чл. 139 и чл. 147 ЗДвП са
отстранени от жалбоподателката още на същия ден, при това само
няколко часа след допускане на нарушението. Посоченото е индиция, че
самият факт на образуван срещу нея административно- наказателен процес
(чрез издаване на АУАН) вече е изиграл своето поправително и
превъзпитателно въздействие.
На следващо място следва да се съобрази и социалния статус на
жалбоподателката –страдаща от заболяване на сърцето, което е довело до
нейното инвалидизиране и определяне на 40 % трайно намалена
работоспособност.
Разгледани в своята съвкупност гореизложените обстоятелства
налагат извод, че налагането на санкция в общ размер близък до ½ от
минималната работна заплата не се явява безусловно необходимо за
постигане на целите на чл. 12 ЗАНН, които както вече се спомена вече
реално са били постигнати още в деня на съставяне на АУАН.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл.
7
63Д ЗАНН би имал жалбоподателят.
Доколкото същият обаче, нито е поискал присъждането на такива, нито
е доказал реалното им сторване по смисъла на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК,
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0333-000359, издадено от
НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с което на Н.
Г. Ф. е наложена:
1. глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;
2. глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 ЗДвП;
3 глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8