Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Р.Н.А. ***, чрез пълномощника адв.Н.П., със съдебен адрес ***, против решение № 2153-11-75/18.12.2023 г., на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт/ТП на НОИ/ , гр.Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 0-11-999-00-**********/06.11.2023 г., на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, относно постановен отказ на изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. С жалбата се излага становище за незаконосъобразност на оспорваното решение, постановено в нарушение на изискванията за материална законосъобразност, спазване на процесуалните правила и обоснованост. Твърди се, че на датата на настъпване на неработоспособността – 26.10.2023 г. оспорващият е претърпял трудова злополука, съгласно влязло в сила разпореждане № 33698/16.11.2023 г. на ТП на НОИ София, т.е. на 26.10.2023 г. оспорващият А. имал качеството на осигурено лице за трудова злополука - по смисъла на чл. 40, ал. 2 във вр.с чл.55, ал.2, т.1, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Също твърди, че осигуряването на А., макар и след 30 дни неплатен отпуск, след като същият е прекратен на 25.10.2023 г., то на следващия ден 26.10.2023 г. А. вече е осигурено лица, т.е. неправилно е административният орган е приел, че към датата на настъпване на неработоспособността, видно от справките на Националния осигурителен институт, от осигурителя неправилно е удостоверил обратното в подадените от него данни. Моли за отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него разпореждане. В молба и допълнително становище, пълномощника адв.Н.П. излага подробни доводи в подкрепа на жалбата. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ гр.Монтана, чрез пълномощника юрк.Л. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по реда на Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПД00/, с вх. № Р14-11-000-00-13135833/03.11.2023 г. от осигурител РД“БГ“ Монтана – област, е представено Удостоверение, съгласно Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1, за болничен лист № Е20232533403/01.11.2023 г., за периода от 26.10.2023 - 29.11.2023 г., вкл. в Раздел I, т. 8 осигурителят е удостоверил, считано от 06.10.2023 г. осигуряването на лицето е прекъснато/ л.22 от делото/.

В производството не се спори, че А. има сключен договор – служебно правоотношение на длъжност директор на РД“БГ“ Монтана, няма данни и твърдения същият да е прекратен. Не се спори, че същият към 06.10.2023 г. е имал 30 дни неплатен отпуск за 2023 г., като със заповед № РД-10-337/19.10.2023 г. на изп.директор на ИА“Борба с градушките“ неплатеният отпуск е прекъснат, считано от 25.10.2023 г./л.18 от делото/.

Съгласно представеното Удостоверение, съгласно Приложение № 9, с вх.№ Р14-11-000-00-13135833/03.11.2023 г., за Р.Н.А., в т. 8 осигурителят е удостоверил, считано от 06.10.2023 г. осигуряването на лицето е прекъснато. Предвид горното е извършена допълнителна проверка в Регистъра на осигурените лица при която е констатирано, че данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, са в съответствие с удостоверените данни с удостоверение съгласно приложение № 9 и е налице прекъсване в осигуряването от 06.10.2023 г. След справка в Информационната система на НОИ е установено, че осигуряването на А., е прекъснато считано от 06.10.2023 г. - след изтичането на 30-те дни на неплатен отпуск през 2023 г., и не е било възобновено към 26.10.2023 г. – денят, от който оспорващият е във временна неработоспособност, поради трудова злополука, за което също не се спори, предвид влязло в сила разпореждане № 33698/16.11.2023 г. на ТП на НОИ София /л.19 от делото/.

При така установените факти, предвид представеното Удостоверение, съгласно Приложение № 9, с вх.№ № Р14-11-000-00-13135833/03.11.2023 г, приложение към болничен лист № Е 20232533403/01.11.2023 г., за периода от 26.10.2023 г. до 29.11.2023 г., е постановено Разпореждане № 0-11–999-00-**********/06.11.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащане на парично обезщетение, т.к.“ към момента на възникване на временната нетрудоспособност, лицето не е осигурено за посочените осигурителни рискове, т.к. е с прекъснато осигуряване от 06.10.2023 г./л.21 от делото/.

Разпореждането е обжалвано, жалба вх. № 1012-11- 62/20.11.2023 г. пред директора на ТП на НОИ гр.Монтана. Решаващият орган приел, че от наличните данни в информационната система на НОИ се установява, че в случая по отношение на А. не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 26.10.2023 г. - началната дата на отразения период в болничен лист, той не е имал качеството на „осигурено лице“, поради прекъсване на осигуряването, съгласно чл. 10, ал.2 от КСО.

Административният орган е мотивирал изводите си, като е цитирал разпоредбите на КСО“ Осигурителното законодателство определя възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването в текста на чл. 10 от КСО, като съгласно ал. 1 осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Също така, за нуждите на социалното осигуряване, законодателят в ал. 2 на същата разпоредбата определя, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. В конкретния случай съгласно подадените данните по чл. 5. ал. 4 от КСО от осигурителя, Р.Н.А. е ползвал и му е зачетен осигурителен стаж от 30 работни дни неплатен отпуск през календарната 2023 г. в резултат, на което осигуряването му е прекъснато по време на ползвания от него неплатен отпуск, считано от 06.10.2023 г. до неговото прекратяване, съгласно заповед № РД-16-337/19.10.2023 г. Следва също така да се посочи, че по данните в информационната система на НОИ за месец октомври 2023 г. лицето няма отработен ден преди настъпилата временна неработоспособност - 26.10.2023 г., т. е. лицето е с прекъснато осигуряване при ползване на неплатен отпуск, попадащ извън обхвата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, като същото не се спори и от г-н А.. По отношение изложеното в жалбата, че административния орган не е изчакал приключване на производството по чл. 60 от КСО, а именно квалифициране на злополуката за трудова и нейното признаване за такава съгласно разпореждане № 33698 от 16.11.2023 г. на ТП на НОИ София град, следва да се отбележи, че същото е ирелевентно към определя правото по чл. 40, ал. 1 от КСО на парично обезщетение по болничен лист № Е20232533403/01.11.2023 г. Безспорно съгласно данните в информационната система на НОИ и декларираните обстоятелства от осигурителя, относно правото на парично обезщетение на Р.Н.А. по болничен лист № Е20232533403, към началото на временната неработоспособност - 26.10.2023 г., лицето няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Същото не определя наличието на осигурителни права по чл. 11, ал. 1. т. 1 от КСО и право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Към 26.10.2023 г. лицето е с прекъснато осигуряване, считано от 06.10.2023 г. през време на ползване на неплатен отпуск, който не подлежи на зачитане за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Р.Н.А. не е упражнил трудова дейност след прекратения неплатен отпуск в Регионална дирекция „Борба с градушките“ Монтана област, поради което и за него не са дължими или внесени осигурителни вноски за отработен ден преди установената временна неработоспособност, с болничен лист Е20232533403, а именно 26.10.2023 г.“.

Така контролният административен орган е приел, че обжалваното Разпореждане № 0-21–999-00-**********/06.11.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащане обезщетение за временна неработоспособност по болничен № Е20232533403/01.11.2023 г., за периода от 26.10.2023 г. до 29.11.2023 г., е правилно и законосъобразно и го потвърдил с оспорваното в настоящото производство решение № 2153-11-75/18.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр.Монтана.

При така установената фактическа обстановка, за която не се спори в производството, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана то същество, същата е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че оспорваното решение се явява валиден административен акт, който е издаден в надлежната писмена форма от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения и решението е в противоречие с материалния закон.

Спорът е относно наличието на относимите материалноправни предпоставки за получаване на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за времето на отпуск, поради временна неработоспособност, легитимиран с процесния болничен лист. Това право, според разпоредбата на чл. 40, ал. 2 КСО имат „Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж“, като в конкретния случай е спорна материално правна предпоставка, обуславяща твърдяното право, а именно – дали А. има качество на осигурено лице за риска, към датата на настъпване на неработоспособност поради трудова злополука - 26.10.2023 г..

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3, изр. първо от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По делото не е спорно, че жалбоподателят е в служебни правоотношения като директор на ТП“БГ“ Монтана и като такъв е задължително осигурен съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО. Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следващата ал. 2 на чл. 10 от КСО определя, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 от КСО не е прекратена.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. В този смисъл лицата имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност, когато същата е настъпила в рамките на 30-те работни дни на неплатен отпуск, непосредствено след изтичането им или в първия работен ден след него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването, а според, ал. 2 осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. С оглед на установените по делото факти е безспорно, че лицето А. е в служебни правоотношения с Изпълнителна агенция“Борба с градушките“, не се спори също, че същият има повече от 30 дни непратен отпуск през 2023 г. /30 дни към 06.10.2023 г./, поради което след тази дата не попада в кръга на осигурените лица. Т.е. правилно е прието, че осигурителното правоотношение на А. през 2023 г. е съществувало и както правилно е приел административният орган, осигурителното правоотношение на лицето е продължило и по време на неплатеният отпуск до 06.10.2023 г., включително по силата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. След тази дата осигурителното правоотношение е прекъснато, съгласно разпоредбата на 10, ал. 2 от КСО. Това прекъсване на осигурителното правоотношение е продължило до 25.10.2023 г., когато е прекратен разрешеният неплатен отпуск.

За следващия ден – 26.10.2023 г., когато е следвало да се яви на работа, както в представените справки от НОИ и осигурителя, когато е издаден болничен лист № Е20232533403, лицето е претърпяло трудова злополука, за което също няма спор. Ползването на неплатен отпуск от работник е юридически факт, от чието осъществяване следват благоприятни последици за осигурителя и затова е негова тежестта да го установи несъмнено /вж. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. При непълно доказване се прилагат правилата на доказателствената тежест и претендираните правни последици се приемат за ненастъпили. Пак за него е била доказателствената тежест за факта на ползване от работника/служителя на разрешен отпуск поради временна неработоспособност /по съображенията в предходните два абзаца и в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО/, напротив в производството безспорно с влязло в сила разпореждане е установена трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Установено е, че на 26.10.2023 г. при придвижване по обичайния път от мястото където живее до работното място, същият е претърпял злополука. При тези факти, административния орган е приел, че е налице прекратено осигуряване, както неправилно е удостоверил самият осигурител, че към 26.10.2023 г. служителя А. не е осигурено за съответния риск, считано от 06.101.2023 г./ Виж Удостоверение, съгласно Приложение № 9, с вх.№ № Р14-11-000-00-13135833/03.11.2023 г., без да е установено безспорно кой всъщност е представил тези данни, т.к. същите са от софтуер и е посочено, че са предоставени от самото лице Р.Н.А. на 03.11.2023 г. – л.22 от делото/.

Настоящият съдебен състав намира, че съгласно представена заповед № РД-10-337/19.10.2023 г. на изп.директор на ИА“Борба с градушките“, неплатеният отпуск на А. е прекратен, считано от 25.10.2023 г., лицето към 26.10.2023 г. вече е в служебни правоотношения, за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и за което се дължат осигурителни вноски. Настъпилата трудова злополука е лишила лицето от възможност да изпълнява служебните си задължения, но този независещ от неговата воля инцидент, не променя факта, че същият към 26.10.2023 г. вече е в кръга на осигурените лица, т.к. вече не е в неплатен отпуск, а е претърпял трудова злополука на път за работа. От представения болничен лист № Е20232533403/01.11.2023 г., изрично е отбелязано, че същият в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради трудова злополука от 26.10.2023 г. до 29.11.2023 г.. Следователно осигурителното правоотношение на А., макар прекъснато на 06.10.2023 г., но не е прекратено, а след като е прекратен неплатеният отпуск, служебните правоотношения са възобновени и задължителното осигуряване също следва да е възобновено, станало задължително отново, от същата тази дата 26.10.2023 г., по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като от този ден той е във временна нетрудоспособност при действащи служебни правоотношения. На 26.10.2023 г. А. отново е придобил статута „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т. 3 изречение второ от ДР на КСО във вр. с чл. 4, ал.1, т.2 и чл.10 от КСО, независимо, че не е полагал реално труд, тъй като за този ден той е в служебни правоотношения, и поради претърпяна трудова злополука е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което осигуряването, към този ден продължава, без да се дължат осигурителни вноски. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, както правилно се сочи в жалбата и приложените решения на ВАС, VІ отд.

Времето, за което които законът е обявил, че не се зачитат за осигурителен стаж, въпреки, че лицето продължава да бъде задължително осигурено лице, защото трудовата му дейност не е прекратена - напр. времето на неплатен отпуск над 30 работни дни през една календарна година - чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, времето на самоотлъчка - неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на работа, през определен период от работното му време и т. н. Времето, което законът е обявил, че не се зачита за осигурителен стаж, прекъсва за един относително кратък период осигуряването, но въпреки това лицето остава в кръга на осигурените лица и връзката между него и осигурителната система не е прекъсната, като времето поради временна нетрудоспособност се зачита за осигурителен стаж - чл.9, ал.2, т.2 КСО.

С оглед на изложеното съдът намира, че към 26.10.2023 г. Р.Н.А. е бил осигурено лице и е имал право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Като е приел противното в оспореното решение и е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, ръководителят на ТП на НОИ гр.Монтана, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени заедно с потвърденото с него разпореждане.

Предвид изхода на делото и своевременно заявено искане от пълномощника на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, същото следва да бъде уважено. На основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в полза адв. Н.Й.П. следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева.

Предвид изложеното е и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2153-11-75/18.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр.Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 0-11-999-00-**********/06.11.2023 г., издадено от длъжностно лице по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО, по болничен лист № Е20232533403/01.11.2023 г. на Р.Н.А. ***, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА административната преписка по представеното от осигурителя РД“БГ“ Монтана, приложение – удостоверение № 9 към болничен лист № Е20232533403 за Р.Н.А., на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Монтана за извършване нова преценка, относно правото на обезщетение за временна нетрудоспособност, при съобразяване с направеното в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА НОИ, ТП на НОИ гр.Монтана, да запрати на адв.Н.Й.П. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: