Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Горна Оряховица, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 219 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са положителен установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че сключил с
ответника К.Й.С. Договор за мобилни услуги № *********/30.11.2015 г., съгласно
който й бил предоставен абонатен номер *******0 и мобилен телефонен апарат „LG
Magna White“. За предоставяне на устройството бил сключен договор за лизинг от
30.11.2015 г., съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 335,57 лв., а
за ползването й, лизингодателят се задължил да заплати двадесет и три месечни
лизингови вноски от 14,59 лв. всяка, които да се фактурират с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се, че
между страните е сключен и Договор за мобилни услуги № *********/24.12.2015 г.,
съгласно който на ответника бил предоставен абонатен номер ******* и мобилно
устройство „Tablet Samsung Galaxy Tab A.“. За предоставяне на устройството бил
сключен договор за лизинг от 24.12.2015 г., съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 588,57 лв., а за ползването й, лизингодателят се задължил
да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски от 25,59 лв. всяка, които да
се фактурират с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. Твърди се ответникът да не е изпълнил задълженията си по
фактури издадени в периода месец октомври
Ответникът, чрез назначения особен представител,
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не се установява служителите,
подписали договорите за ищеца да са били оторизирани да подписват договори от
негово името, както и че липсва печат на дружеството. Възразява ответницата да
е уведомена за предсрочното прекратяване на договорите. Моли за постановяване
на решение с оглед събраните доказателства.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: че между страните са възникнали
правоотношения по Договор за мобилни услуги № *********/30.11.2015 г. за
абонатен номер *******0, Договор за мобилни услуги № *********/24.12.2015 г. за
абонатен номер *******, Договор за лизинг от 30.11.2015 г. за мобилен телефонен
апарат „LG Magna White“ и Договор за лизинг от 24.12.2015 г. за мобилно
устройство „Tablet Samsung Galaxy Tab A.“ с твърдяното от ищеца съдържание; че
общите условия по договорите са били известни на ответницата и тя ги е приела;
че в периодите 05.09.2016 г. – 04.10.2016 г. и 05.10.2016 г. – 04.11.2016
г. ответницата е ползвала мобилните
услуги, чиято стойност е начислена.
Представените четири
договора установяват, че страните са постигнали съгласие за ползване на далекосъобщителни
услуги, съответно предоставяне на ползването на движима вещ срещу
възнаграждение. Неоснователно ответникът възразява, че не е установено
сключването на твърдените договори. Особеният представител на ответника уточни,
че не възразява, че подписите върху договорите са положени от ответницата,
поради което съгласно чл.180 ГПК те съставляват доказателство, че съдържащите
се в тях изявления изхождат от нея. На следващо място, дори служителите на
ищеца да не са разполагали с надлежна представителна власт да сключат
съответните договори, то ищцовото дружество безспорно е узнало за това преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (изпълнило е
задълженията си по договора, ежемесечно е отчитало ползваните услуги и е
издавало фактури за дължимите суми). Липсата на противопоставяне от страна на
ищеца-търговец веднага след узнаването за сключване на договорите, съставлява
потвърждаване на действията на служителите, ако те са действали без
представителна власт (арг. от чл.301 ТЗ). Липсата на печат на дружеството не
опорочава валидността на изявлението му, защото няма нормативно изискване нито
за специална форма на волеизявленията на юридически лица, нито дружеството се
легитимира чрез печата си (арг. от чл.13, ал.1 ТЗ). Представените неоспорени по
авторство декларации от ответника от 30.11.2015 г. и от 27.12.2015 г.
установяват, че той е получил от ищеца екземпляри от Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен
е с тях и се задължава да ги спазва. В чл.6, изр. посл. от двата договора за
лизинг се съдържа декларация с идентично съдържание по отношение на Общи
условия на договор за лизинг. По съображения, че посочените изявления съдържат
признание за неизгодни за ответника факти, които преценени по реда на чл.175 ГПК са съответни на останалата доказателствена съвкупност (в частност
изпълнението на задълженията преди исковия период), съдът няма основание да
приеме възражението на ответника, че не се е запознал с общите условия към
договорите. Така с оглед изложеното до тук, съдът намира, че страните са
постигнали съгласие за сключване на правоотношения по всеки от четирите
договора и общите условия към тях, а възраженията на ответника в противен
смисъл, са неоснователни.
От представения Договор за
мобилни услуги № *********/30.11.2015 г. се установява, че страните сключили
договор, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника за
срок от 24 месеца /до 30.11.2017 г./ електронни съобщителни услуги със съдържание,
включено в избрания от ответника абонаментен план „Резерв стандарт 39,99 с
тарифиране на интервали 60 секунди“, които да бъдат ползвани чрез абонатен
номер *******0, срещу задължението на ответника за заплащане на месечна
абонаментна такса от 15 лв. с ДДС (39,99 лв. на месец с отстъпка 62,51 %) и
цената на всички допълнително ползвани услуги, определена в ценова листа на
ищеца, с която ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно
признанието му, съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа).
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода 05.09.2016 г. –
04.12.2016 г. ответникът провел 354 броя разговори за 917 минути и 1256 сесии
на използване на мобилен интернет от общо 2909,06 MB, които били включени в
пакета на абонамента и не се таксували допълнително. Извън обема на услугите в
абонаментния си план, той изпратил 18 броя SMS на стойност 0,12 лв. всеки
или общо 2,60 лв., провел 6 броя разговори с „Център за обслужване на клиенти“
на стойност по 0,02 ст. всеки, или общо 0,12 ст., заредил допълнително мобилен
интернет от 600 MB чрез изпращане на два SMS на стойност по 2,49 лв.
всеки или общо 4,98 лв., с което ползвал допълнителни услуги извън абонамента
си на стойност 7,26 лв. без ДДС. При изслушването си вещото лице изяснява, че
потреблението на посочените услуги, в т.ч. провеждането на разговори,
изпращането на SMS и използване на мобилен интернет се отчита от
специализиран софтуер с ограничена човешка намеса. Допълва, че достъпът на
служителите на дружеството е единствено за прочитане на информацията, но не и
за промяна, а евентуална манипулация би се установила от паметта на системата.
Посоченото дава основание на съда да приеме, че данните, въз основа на които е
изготвена експертизата, макар изходящи от ищеца, достоверно отразяват реалното
потребление на предоставените услуги, поради което съдът кредитира заключението
изцяло и изгради въз основа на него изводите си за ползване на горепосочените
услуги от ответника. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза
посочените суми за ползваните услуги са начислени за заплащане по фактура №
**********/05.10.2016 г. и по фактура № **********/05.11.2016 г.
Така въз основа на посоченото
за процесния период 05.09.2016 г. – 04.12.2016 г. ответникът дължи заплащане на три абонаментни
такси, всяка от по 15 лв. (12,49 лв. без ДДС), или 45 лв., както и 8,71 лв. за
допълнително ползваните услуги (7,26 лв. без ДДС), или общо неплатени месечни абонаментни
такси и потребени услуги от 53,71 лв. Ответникът не ангажира доказателства за
плащане на дължимите суми или погасяване на задължението на друго основание. Претендира
се установяване на съществуването на вземането
на посоченото основание за сумата от 34,01 лв. – в по-нисък размер от дължимия,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
От представения Договор за
мобилни услуги № *********/24.12.2015 г. се установява, че страните сключили
договор, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника за
срок от 24 месеца /до 24.12.2017 г./ електронни съобщителни услуги със
съдържание, включено в избрания от ответника абонаментен план „Интернет 6500“,
които да бъдат ползвани чрез абонатен номер *******, срещу задължението на ответника
за заплащане на месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС и цената на всички
допълнително ползвани услуги, определена в ценова листа на ищеца, с която
ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно признанието му,
съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа). От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода 05.09.2016 г. –
04.12.2016 г. ответникът провел 870 сесии на използване на мобилен интернет от
общо 5759,64 MB, които били включени в пакета на абонамента и не се таксували
допълнително. Ответникът не е ползвал допълнителни услуги, извън месечния
абонаментен план, при което за процесния период 05.09.2016 г. – 04.12.2016 г. дължи
заплащане само на три абонаментни такси, всяка от по 19,99 лв. (16,66 лв. без
ДДС) или 59,97 лв. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на дължимите
суми или погасяване на задължението на друго основание, поради което посочената
сума е дължима. Претендира се установяване на съществуването на вземането на посоченото основание за сумата
от 33,64 лв. – в по-нисък размер от дължимия, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло.
От договор за лизинг от 30.11.2015
г. се установява, че ищецът предоставил на ответника за ползване мобилен
телефонен апарат „LG Magna White“ с телефонен номер *******0 за срок от 23 месеца при
обща лизингова цена 335,57 лв., платима на равни месечни вноски от 14,59 лв.
всяка с месечните абонаментни такси за ползваните мобилни услуги и съгласно
погасителен план, инкорпориран в договора. Съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и представените с фактури №
**********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016 г. и № **********/05.12.2016
г. за периода от месец септември до месец ноември
Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на договора
за лизинг, месечните лизингови плащания стават предсрочно изискуеми при
прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя или забава в плащанията по тези договори. Доколкото за
посочения по-горе период е било налице и неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на вноските по договорите за мобилни услуги, то
посочената предпоставка се е осъществила. За нейното действие не е предвидено
нарочно уведомяване на абоната (за разлика от предпоставките на чл.12, ал.1 от
Общите условия), поради което възражението на ответника в тази връзка е
ирелевантно. Така остатъкът от лизинговите вноски, дължим за периода до края на
срока на договора или единадесет броя вноски по 14,49 лв. – общо 160,49 лв. за
периода от месец декември
Съгласно договор за лизинг от 24.12.2015 г. се
установява, че ищецът предоставил на ответника за ползване мобилен телефонен
апарат „Tablet Samsung Galaxy Tab A.“ с телефонен номер ******* за срок от 23
месеца при обща лизингова цена 588,57 лв., платима на равни месечни вноски от 25,59
лв. всяка, с месечните абонаментни такси за ползваните мобилни услуги и
съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. Видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и представените с фактури №
**********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016 г. и № **********/05.12.2016
г. за периода от месец септември до месец ноември
По изложените по-горе съображения за осъществяване
на предпоставките на чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, след
месец декември
В обобщение на изложеното до тук, между страните са
сключени Договор за мобилни услуги № *********/30.11.2015 г. за абонатен номер *******0,
Договор за мобилни услуги № *********/24.12.2015 г. за абонатен номер *******,
Договор за лизинг от 30.11.2015 г. за мобилен телефонен апарат „LG Magna White“
и Договор за лизинг от 24.12.2015 г. за мобилно устройство „Tablet Samsung
Galaxy Tab A.“, съгласно които ответникът е поел, но не е изпълнил задължението
си за заплащане на абонаментна такса, ползвани услуги и лизингови вноски в
периода 05.09.2016 г. – 04.12.2016 г., начислени му с фактури №
**********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016 г. и № **********/05.12.2016
г., което е предпоставило и настъпване на предсрочната изискуемост на
неплатения непадежирал остатък от лизинговите вноски по двата договора за
лизинг. Това води на извод за съществуване на вземанията на посочените
основания и в размерите, претендирани от ищеца, поради което искът му, като
основателен, следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство. От негова страна е направено
такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски в заповедното
производство в общ размер 385 лв. (25 лв. за държавна такса и 360 лв. за
заплатен адвокатски хонорар). В исковото производство по са представени
доказателства за направени разноски от 1 235 лв. (175 лв. за държавна такса, 300
лв. – възнаграждение за особен представител; 200 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза; 200 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 360 лв. – заплатен адвокатски хонорар).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че К.Й.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***№ 3 дължи
на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.*************************, представлявано от члена на Съвета на
директорите Д.К.К. само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета на
директорите М.С.или Я.Х., сумата от 34,01
лв. /тридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 05.09.2016 г. –
04.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги № *********/30.11.2015 г. за
абонатен номер *******0, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 33,64 лв. /тридесет
и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за периода 05.09.2016 г. – 04.12.2016 г. по Договор за
мобилни услуги № *********/24.12.2015 г. за абонатен номер *******, ведно със законната лихва върху сумата
от 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане; 204,26 лв. /двеста и четири лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща неплатени суми по договор за лизинг от 30.11.2015 г. за мобилен
телефонен апарат „LG Magna White“, от които 43.77 лв. /четиридесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ – неплатени лизингови вноски за периода от месец
септември до месец ноември
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***№ 3 да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.*************************,
представлявано от члена на Съвета на директорите **********само заедно с който
и да е друг от членовете на Съвета на директорите М.С.или Я.Х. сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 1 235 лв. /хиляда
двеста тридесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозити за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: