Решение по дело №292/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 189
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20194500900292
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№189

гр. Русе, 04.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ  ИРИЕВА

като разгледа докладваното от председателя т. дело № 292 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. 

         Постъпила е жалба от жалба от С.Х.Р., гражданин на Великобритания, чрез адв.Б.Ж., против отказ № 20190806171606-2/12.08.2019г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, Търговски регистър. Обжалва отказа като незаконосъобразен, немотивиран и постановен при несъобразяване с приложените към заявление А4 документи, като излага подробни съображения и иска да бъде отменен от съда и да се укаже на Агенция по вписванията – ТР да впише заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

        Жалбата срещу отказа е подадена на 19.08.2019г., видно от посоченото в уведомителното писмо на Агенцията по вписвания, отказа е постановен на 12.08.2019г., поради което жалбата е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано лице- адвокат с изрично пълномощно, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

         Със заявление вх. № 20190806171606/06.08.2019г. е постъпило искане за промени по партидата на „Албрич 2004“ЕООД, ЕИК *********  и вписване на С.Х.Р., гражданин на Великобритания като нов управител и едноличен собственик на капитала/ЕСК/ на дружеството, поради смъртта на вписания едноличен собственик  А.Д. Р.. Към заявлението били приложени: акт за смърт и завещание на А.Д. Р. на английски и в превод на български език, протокол за обявяване на саморъчно завещание, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, молба по чл.122 от ТЗ, декларации по чл. 142 от ТЗ, чл.141 ал.3 и чл.141 ал.8 от ТЗ,  Решения на ЕСК за продължаване на дейността на дружеството, поемане на дружествения дял на А.Д. Р., приемане за съдружник на ЕСК-С.Р. и избирането му за управител, както и за изменение на дружествения договор, учредителен акт на ЕООД, документ за внесена държавна такса

         Длъжностното лице е отказало заявеното вписване, поради това, че от представените документи към заявлението не се установява качеството на наследник на заявителя по смисъла на чл.157 ал.1 от ТЗ вр. чл.16 ал.1 от ЗН, което препятства встъпването му в членственото правоотношение на починалия едноличен собственик  с дружеството.

         На заявителя са дадени указания по реда на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ да представи удостоверение за наследници, установяващи качеството на наследник на заявителя, които не са изпълнени в указания срок. Поради това и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице е отказало вписване по заявлението.

         В жалбата срещу отказа се твърди, че заявителя се легитимира като собственик на дяловете от капитала на дружеството на основание приложено завещание, като наследяването им следва да се уреди по правото на Великобритания по см. на чл.90 вр. чл.89 ал.1 от КМЧП, поради което искането на ДЛР за представяне на удостоверение за наследници е неотносимо. На следващо място се сочи, че волята на починалия ЕСК в учредителния акт е била като наследници да се разбират не само наследниците му по закон или по общо завещание, а и всяко едно лице, на което е решил да завещаае дружеството, които били наречени събирателно наследници, да могат да продължат дейността на дружеството. Посочва, че е налице празнота в закона досежно разпоредбата на чл.157 ал.1 от ТЗ, относно формалната невъзможнот заветник да се впише като ЕСК, като в тази връзка се сочи Решение №16/18.02.2019г. по т.д.№777/2018г. на ВКС второ т.о.Твърди, че завещанието е едностранна сделка на разпореждане с притежаваното имуществото за след смъртта, която следва да се тълкува съобразно чл.20 от ЗЗД с оглед установяване на действителната воля на починалия.

 Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

 Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, съответно – чл. 7 от ЗЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

Спорният момент в регистърното производство бил свързан с легитимацията на заявителя като наследник, разполагащ с правото да поиска продължаване на дейността на дружеството по смисъла на чл.157 ал.1 от ТЗ и да извършва промени в персоналния му състав, изводими от представеното саморъчно завещание. Според чл. 157, ал.1 от ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. От служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството се установява, че в учредителния му акт е предвидено, че същото се прекратява със смъртта на ЕСК, освен ако наследниците не поискат да продължат дейността. Действително, в правната доктрина се застъпват различни становища по въпроса доколко предвиденото в чл. 157, ал.1 от ТЗ основание за прекратяване на едноличното търговско дружество, ако едноличният собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа автоматично. Във всички случаи обаче в патримониума на законните наследници на това лице преминават дружествените дялове, съгласно чл.127 от ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Що се касае до законово предвиденото право за наследниците да вземат решение, свързано с дейността на дружеството - дали да бъде продължена или да бъде прекратено, то това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 от ТЗ. В случая заявителя, дори и да се приеме, че по силата на завещание е придобил посочените в него имущество и активи на дружеството, не се легитимира като наследник по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН, тъй като му е завещано не цялото или дробна част от имуществото на завещателя, а обособено имущество. За вписване на посочените обстоятелства – промяна в състава на съдружниците в резултат на наследяване на дяловете на починалия съдружник и вписване на негов наследник като едноличен собственик на капитала е приложимо правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лица (чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 6 от КМЧП), т. е. българското право, като приложимото в тази държава право ще урежда придобиването и загубването на членството, както и свързаните с това права и задължения. Не е налице визираната в жалбата законодателна празнина, тъй като са налице материално-правни разпоредби, които ясно определят кои лица са наследници по закон и по завещание, откъдето може да се изведе и кои лица-наследници са легитимирани да поискат продължаване дейността на дружеството по смисъла на чл.157 ал.1 от ТЗ. Правилно ДЛР е указало на заявителя да представи удостоверение за наследници, което да го легитимира като наследник, в който случай би могъл да встъпи в членствено правоотношение и да иска продължаване дейността на дружеството. Цитираното в жалбата решение на ВКС действително не отрича придобиването на права върху дружествени дялове в ЕООД от заветника, но не ги обвързва с предвидената в закона възможност по чл.157, ал.1 ТЗ за продължаване дейността на самото дружество.В този смисъл при липса на представено удостоверение за наследници по закон и поради това, че заявителя не се легитимира и като наследник по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗН, ДЛР законосъобразно е постановило отказ за вписване на заявените промени по партидата на дружеството, който следва да бъде потвърден.

По тези съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд         

                                      Р   Е   Ш   И:                                 

         ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190806171606-2/12.08.2019г.№ 20190603170003-2/07.06.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията-Търговски регистър, постановен по заявление вх. № 20190806171606/06.08.2019г. за вписване на промени по партидата на „Албрич 2004“ЕООД, ЕИК *********.

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението до страната, че е изготвено.

         След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.

 

                                                                      СЪДИЯ: