№ 171
гр. Свиленград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200776 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-002949 от
31.03.2022 година на Началник на сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОДМВР – Хасково, с което на Б. Н. Ц. с ЕГН ********** от град
************, със съдебен адрес: град Велинград, ул.„Винчо Горанов” № 32,
област Пазарджик, чрез адвокат Р. А., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Б. Н. Ц. чрез процесуалния си представител – адвокат Р.
А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен,
необоснован и постановен в нарушение на материалните е процесуалните
норми – не била конкретизирана нарушената правна норма, било нарушено
правилото ne bis in idem, не била описана точно фактическата обстановка,
1
липсвал субективният елемент от състава на нарушението и собственикът не
бил уведомен за прекратената регистрация. Претендират се разноски по
делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. Н. Ц., не се явява
и не се представлява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 11.10.2021 година около 11.10 часа свидетелите М. Д. Д. и М. М. Н.
(служители в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали” („КПДГПА”) към сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения се намират автомагистрала (АМ)
Марица – А 4 (пътя Стара Загора - Хасково – ГКПП „Капитан Андеево”), при
км. 94 - 450, на територията на община Свиленград, област Хасково, където
спират за проверка движещото се в посока към АМ „Тракия”, МПС – товарен
автомобил марка „Мерцедес”, модел 208 Д с държавен регистрационен номер
СА 95 18 КК - собственост и управляван от жалбоподателя Ц. (видно от
Справката от АИС - КАТ); при която установяват, че автомобилът е с
прекратена регистрация от 21.09.2021 година поради несключена застраховка
„Гражданска отговорност”.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят М. Д. Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в
група „КПДГПА” към сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, идентична с
2
Младши полицейски инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по
ЗДвП) – автопатрул 477, съставя на служебния таблет против жалбоподателя
Ц. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) със серия GA и с бланков № 371642. Това процесуално действие
извършва и с участието на свидетеля Н.. В изготвения АУАН
актосъставителят Д. излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с управление на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е
регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването
и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП,
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Б. Ц., който не сочи възражения против
констатациите в АУАН, което е вписано в съответната графа.
За случилото се е изготвена Докладна записка от свидетеля Н..
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (, съгласно нормата,
действаща към датата на съставяне на АУАН) не постъпва Възражение.
Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство е прекратено. Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград с
Постановление на Прокурор Стефка Стоянова от дата 30.03.2022 година
отказва да образува Досъдебно производство (ДП) за престъпление по чл.
345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и прекратява преписка вх.№ 1321/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК (деянието не съставлява престъпление с оглед разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК). Постановлението от дата 30.03.2022 година, ведно с преписката, са
изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково по
компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност
на Б. Ц..
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Б. Н. Ц..
Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и
3
преписката, Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП № 21-1253-002949 от 31.03.2022 година. В издадения
санкционен акт, АНО излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с управление на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е
регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването
и откриването му, както и посочва правната квалификация на нарушението -
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя Ц. административни
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено на 10.11.2022 година, видно
от отбелязаното в Справката за нарушител/водач и съгласно изявленията,
направени в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР
– Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по
делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР,
вземайки предвид факта, че Димо Христов Чобанов заема длъжността
„Началник на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” (, което обстоятелство е
служебно известно на Съда), т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Ц. има наложени множество санкции с влезли в сила НП и
Фиш за нарушения на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин
от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 13.12.2022 година свидетели – М. Д. Д. и М. М. Н..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М. Д. Д. и М. М.
Н., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
4
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково,
в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на всички свидетели – полицейски служители, не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС с
прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред). Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
5
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд -
Хасково) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с № 12007 от 13.12.2022 година на Началник сектор „ПП” при
ОДМВР - Хасково, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
6
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на сектор „ПП” към
ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на
ОДМВР – Хасково.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред. Обжалваното НП е
издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе,
АНО е издал НП позовавайки се на Постановлението на Прокурора. По
аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставянето на АУАН. Възможност за изключение
от посоченото общо правило е регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която
сочи, че АНП може да се образува и въз основа на прекратено от Съда или
Прокурора наказателно производство или ако Прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Конкретният случай е точно такъв. Постановлението на Прокурора в този
случай е основание за издаване на НП без съставяне на АУАН, тъй като
административнонаказателното производство е било прекратено на основание
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с мотивирана резолюция. След като с Постановлението
от 30.03.2022 година Прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган, са отпаднали пречките за
реализиране на административнонаказателната отговорност и Съдът приема,
че вече не е налице признака „idem”, описан в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 година на ВКС по т.д.№ 3/2015 година, ОСНК. Това е така, защото
процесното НП е издадено след издаването на Постановлението за отказ да се
образува наказателно производство, т.е. налице са основанията, визирани в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична
възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.
След като наказващият орган въз основа на материалите по ДП е преценил, че
са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, е
издал обжалваното НП.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на издаване на Постановлението на
Прокурора за отказ да се образува наказателно производство.
Санкционният акт има необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Действително в НП не е посочена
7
конкретната хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия
случай, но в НП е направено достатъчно ясно описание на това нарушение и
фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. По изложените съображения не
представлява съществено процесуално нарушение фактът, че в НП не е
посочено от кой нормативен акт е чл. 143, ал. 10 и фактът, че в НП е
посочено, че се издава на базата на съставения АУАН и тъй като изрично е
посочено наличието на Постановлението на Прокурор Стоянова.
Използваните съкращения на отделни думи в НП са общоизвестни и не
създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му
да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и
Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Действително в НП е посочено, че подлежи на обжалване пред Районен
съд – Хасково (вместо правилното Районен съд – Свиленград съгласно чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН – компетентен е Съдът, в района на който е извършено
нарушението), но констатираното не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
8
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, респ. датата на
нарушението, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина
„водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че
деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането
му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно Ц. е бил
водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го
е управлявал, за което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Към момента на установяване на твърдяното нарушение, разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
ППС, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.”. Ал. 2 на цитираната
разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че
условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна
Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за
9
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС. В посочената Наредба са уредени видовете регистрации,
първоначалната регистрация, промените в регистрацията и прекратяването й.
В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е чия
собственост е процесния автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме
управлението, да се увери, че ППС е регистрирано. Като не е сторил това,
жалбоподателят Б. Ц. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй
като е превел в движение и управлявал автомобила. Според Съда правилно
АНО е анализирал и приел, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Фактът, че към момента на проверката автомобилът не е бил регистриран не
се отрича и от самия жалбоподател, а показанията на свидетелите –
полицейски служители, в тази насока са категорични.
По делото е установено, че регистрацията на процесния товарен
автомобил – собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на
21.09.2021 година във връзка с получено по електронен път Уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ) за
това, че ППС не е застраховано. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от
ЗДвП, служебното прекратяване на регистрация на ППС в относимата за
спора хипотеза по чл. 143, ал. 10 от закона, се извършва с отбелязване в АИС-
КАТ и се уведомява собственика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т.
2 от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията
на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената
Наредба задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от
съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация.
10
Налице е непредпазлива форма на виновно поведение на водача Ц. и по
аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му е съставомерно и наказуемо.
Наличието на регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация (СР)
на МПС не биха оневинили нарушителят. Действително с оглед разпоредбата
на чл. 14, ал. 2, вр.ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за
непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия
случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача и собственик
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди, след като е управлявал собствения си автомобил. Както
се посочи, при служебно прекратена регистрация в хипотезата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, се извърша само отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат
регистрационните табели и част втора на СР. Нарушителят като водач на
ППС е длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият има
сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност”, което
обстоятелство е лесно установимо със стикер, надлежно поставен на предното
стъкло на автомобила. Тази проверка лесно може да бъде извършена и в
интернет-страницата на Гаранционния фонд (, която е публично достъпна),
както бе сторено и от настоящия Съдебен състав. Очевидно горната проверка
в случая не е извършена, което е основание да се квалифицира поведението на
нарушителя като виновно под формата на непредпазливост. Без значение
за административнонаказателната отговорност на водача е дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за прекратената
регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по
оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
11
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се
прилага чл. 28 от ЗАНН.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
минималните предвидени от закона такива, което налага извод за
невъзможност за намалянето им.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
12
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц..
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, е предвидено да се отнемат 10 контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно: управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред ... (чл. 175, ал. 1 от ЗДвП) – 10 контролни
точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие
с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
13
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д. и др.
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-1253-
002949 от 31.03.2022 година на Началник на сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково, с което на Б. Н. Ц. с ЕГН ********** от град ************, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на
МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Р. А., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14