Решение по дело №349/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1425
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия: Диана Радева
Дело: 20244110100349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1425
гр. Велико Търново, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110100349 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79
и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „Ю. Б." АД, гр.***, чрез пълномощника си адв. Е. от САК сочи,
че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1835/23 г. на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява
иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът му дължи сумата от 9707,21 лева главница за периода
18.11.2021 г.- 14.06.2023 г.; сумата от 1187,58 лева възнаградителна лихва за
периода 20.12.2021 г.- 11.04.2023 г.; мораторна лихва в размер на 1436,73 лева
за периода 20.12.2021 г.- 14.06.2023 г. и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Вземането си основава
на сключен между страните договор за кредит от *** г. и допълнително
споразумение към него. Навежда, че длъжникът е преустановил плащането на
вноските за главница и лихва и е допуснал просрочие, поради което считано
от 18.11.2021 г. е изпаднал в забава за главница, а от 20.12.2021 г.- за лихва.
Изтъква, че с покана за доброволно изпълнение от 11.04.2023 г. е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, но задълженията не са погасени.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.
1
Ответникът М. Г. Н. е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адв.Г. от ВТАК. Счита иска за недопустим поради
неизпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК за връчване на заповедта за
изпълнение в хода на образуваното изпълнително производство. Моли съда да
прекрати производството по делото поради недопустимост на иска и не взема
становище по основателността му.
В съдебно заседание пълномощникът поддържа изложеното становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
На *** г. между „ Ю. Б.“ АД като кредитор и М. Г. Н. и В. И. Д. –
солидарни длъжници е сключен договор за потребителски кредит № ***/***
г., съгласно който банката предоставя на кредитополучателите сумата от 20500
лева потребителски кредит, а те се съгласяват да го върнат при договорените
условия и срокове. Подписано е и допълнително споразумение от 18.06.2020
г. за отсрочване на задълженията с 6 месеца. Приети са погасителни планове
към договора и допълнително споразумение, видно от които крайният срок за
погасяване на кредита е 18.01.2024 г., а месечните погасителни вноски са **
броя. На 22.06.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, в което е посочено, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно
изискуем, считано от 11.04.2023 г. Издадена е заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№ 1835/23 г на ВТРС срещу М. Г. Н. от гр.***, ул.“ ***“ №
** и В. И. Д. от гр.***, ул.“***“ № ** , които при режим на солидарна
отговорност да заплатят на кредитора "Ю. Б.“ АД сумата от 9707,21 / девет
хиляди седемстотин и седем лева и 21 ст./ главница за периода 18.11.2021 г.-
14.06.2023 г. ; възнаградителна лихва в размер на 1187,58 / хиляда сто
осемдесет и седем лева и 58 ст./ за периода от 18.12.2021 г. до 11.04.2023 г. ;
мораторна лихва в размер на 1436,73 /хиляда четиристотин тридесет и шест
лева и 73 ст./ за периода 18.12.2021 г.- 14.06.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението- 22.06.2023 г. до окончателното
изплащане. По частното гражданско дело са приложени покани за
изпълнение от банката до двамата длъжници, в които е посочено, че поради
забава в плащанията по договора вземанията на банката се обявяват за изцяло
предсрочно изискуеми. Длъжникът Д. е получил поканата на 11.04.2023 г. От
разписка изх.№ 10255/5.05.2022 г. на ЧСИ В.Г. е видно, че длъжникът М. Г. Н.
2
не е намерен на посочения от него адрес- гр.***, ул. “***“ № ** с отбелязване,
че отсъства. Залепено е уведомление на 22.06.2022 г. и видно от констативен
протокол № 621/9.02.2023 г. на ЧСИ В.Г., поканата се счита връчена по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК на 7.07.2022 г. От приложените към ч.гр.д.№ 1835/23 г. на
ВТРС документи, изпратени от ЧСИ В.Г. по изп.д.№ 919/23 г. до РС-Велико
Търново се установява, че поканата за доброволно изпълнение по чл.417 от
ГПК, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за незабавно
изпълнение е изпратена за връчване на длъжника М. Г. Н. на адрес в гр.***,
ул.“ ***“ № **. Направени са три посещения на адреса, видно от разписката-
на 26.10.2023 г., на 11.11.2023 г. и на 29.11.2023 г., при които връчителят е
отбелязал, че по данни на живущи на адреса лицето го е напуснало преди
много години. Залепено е уведомление по чл.47,ал.5 от ГПК на адреса на
29.11.2023 г. Направени са справки за регистрирани трудови договори, за
подадени декларации по КСО и за участие в търговски дружества, от които не
е установено наличието на подобни данни за лицето. С резюлюция на ЧСИ от
13.12.2023 г. е прието връчване на книжата по чл. 47,ал.5 от ГПК на 13.12.2023
г. Направено е отбелязване на екземпляр от поканата, че на 13.12.2023 г.
кантората на ЧСИ е посетена от адв. Г. , която се е запознала с книжата по
изпълнителното дело, но е отказала да получи поканата поради това, че
пълномощното и е само за справки по делото, а не и за получаване на книжа.
Приложено е пълномощно от 17.11.2023 г. от М. Г. Н. на адв.К. Г.. С
разпореждане № 6058/15.12.2023 г., като е взел предвид удостовереното от
ЧСИ и приложените книжа съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК , тъй като ЗНИ и ИЛ са връчени на длъжника
по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и е постановил спиране на принудителното
изпълнение по образуваното изпълнително дело на основание чл. 415,ал.2 от
ГПК. С писмо вх.№ 662/8.01.2024 г. на ВТРС ЧСИ В.Г. е изпратил покана за
доброволно изпълнение с преписи от ЗНИ и ИЛ, връчена лично на
пълномощника на М. Г. Н. -адв. Г. на 5.01.2024 г. В изпълнение указанията на
съда исковата молба от банката срещу длъжника е депозирана на 25.01.2024 г.,
в законоустановения едномесечен срок. По делото е назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е, че към 14.06.2023 г.
размерът на дължимата главница по договора за кредит е 9707,21 лева;
размерът на дължимата възнаградителна лихва е 1187,58 лева, а размерът на
дължимата мораторна лихва е 1436,73 лева. Към 11.04.2023 г. не са погасени
3
вноски, считано от 18.09 2021 г. / частично непогасена/ до 18.03.2023 г. за
главница в общ размер от 6204,71 лева. Непогасените суми за редовна лихва са
в общ размер от 757,37 лева за периода 18.12.2021 г.- 18.03.2023 г.;
непогасените разсрочени лихви са в размер на 289,51 лева, а непогасените
лихви от спасителните периоди са 118,09 лева. Непогасените мораторни лихви
са в размер на 995,69 лева за периода 23.03.2018 г.- 18.03.2023 г. След
14.06.2023 г. няма данни за извършвани плащания по кредита. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Съгласно чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Основното и всъщност единствено възражение
на ответника срещу иска е по неговата допустимост, като същият излага
съображения за липса на процесуалните предпоставки на цитираната по-горе
разпоредба, с оглед което счита предявеният иск за процесуално недопустим и
иска съда да прекрати производството по делото. От анализа на приложените
по делото доказателства, в частност приложените към ч.гр.д.№ 1835/2023 г. на
ВТРС, съдът намира доводите на ответника за неоснователни. След като е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
417 от ГПК, ВТРС е получил от ЧСИ В.Г. документи, от които е направил
извод, че е налице връчване по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК на длъжника. Видно
от оформената разписка от длъжностното лице при ЧСИ на регистрирания в
НБД „ Население“ постоянен и настоящ адрес на длъжника –гр.***, ул. “ ***“
№ ** същият не е открит при направени посещения на 26.10.; 11.11. и
29.11.2023 г. Спазени са изискванията за връчване по реда на чл. 47, ал.1 от
ГПК , тъй като връчителят е извършил три посещения на адреса, като едното
от тях е в неприсъствен ден и е отбелязал, че по данни на живущи на адреса,
лицето го е напуснало преди много години. Налице е посочен източник на
тази информация- живущи на адреса, като обстоятелството, че не са посочени
имената на същите не може да опорочи връчването по този ред /те могат да
4
откажат на връчителя информация за самоличността си/. За да приеме, че е
налице връчване по чл.47,ал.5 от ГПК ЧСИ е изискал и направил справки и за
наличието на трудови договори, регистрирани участия в търговски дружества,
или регистрации на лицето по КСО и е констатирал, че няма такива. Отделно
от това от справката от НБД „Население“ ЧСИ е установил, че на този адрес са
регистрирани пълнолетни роднини на длъжника- дъщеря му и неговите
родители. Недобросъвестното поведение на длъжника, който не живее от
години на адреса, но не е предоставил данни за актуалния си адрес в
съответната община не може да доведе до извода за нередовност на
връчването. Следва да се отбележи още, че пълномощникът на длъжника е
направил справки по изпълнителното дело, за което самият длъжник го е
упълномощил с пълномощно от 17.11.2023 г., в което отново не е посочил
адреса си, но поради липса на представителна власт е отказал да получи
книжата. Едва тогава ЧСИ е направил отбелязване за връчени книжа на
длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и е изпратил съответно оформените
документи на ВТРС. Съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск и той е сторил това в законоустановения едномесечен срок
от получаване на разпореждане № 6058/15.12.2023 г. След това
пълномощникът на ищеца съгласно дадено право да получава призовки и
съобщения по изпълнителното дело, без положена дата на пълномощното, е
получил книжата по изпълнителното дело на 5.01.2024 г. и ЧСИ е изпратил на
съда препис от връчената ПДИ на същата дата. Въпреки горното съдът не е
отменил разпореждането си по реда на чл. 253 от ГПК, тъй като е счел , че е
налице валидно връчване по чл. 47,ал.5 от ГПК на 13.12.2023 г. По горните
съображения съдът намира, че възражението е неоснователно, а предявеният
иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално активно
легитимирано лице, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, в
законоустановения срок.
По основателността:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване
предполага установяване наличието на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а
ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора,
основанията на които претендира вземането, както и неговия размер. От
5
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин
възникналата облигационно-правна връзка между страните, основана на
подписания договор за потребителски кредит от *** г. и допълнителното
споразумение към него от 18.06.2020 г., по силата на които кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя М. Г. Н. сума от 20500 лева, срещу
задължението същата да бъде върната ведно с договорената лихва ,
първоначално на 71 месечни погасителни вноски с падеж на последната
вноска 18.07.2023 г., а впоследствие с отстрочване на кредита с 6 месеца, при
падеж на последната погасителна вноска на 18.01.2024 г. Солидарен длъжник
по кредита е В. И. Д.. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, прието и несопорено от страните и кредитирано от
съда, като компетентно и обосновано се установява, че кредитът е усвоен и по
него са извършени погашения в размер на 10792,79 лева, като последното
плащане за погасяване на главницата по кредита е от 20.12.2021 г., а
последното погасяване на възнаградителната лихва е от 16.12.2021 г.
Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита банката има право да го обяви за изцяло, или
частично предсрочно изискуем. След като кредитополучателят е
преустановил плащанията банката се е възползвала от това си право и е
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 11.04.2023 г. До
двамата солидарни длъжници е изпратена покана за изпълнение, в която
банката обективира изявлението си за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем поради забава в плащанията и ги кани да изпълнят
задълженията си в седемдневен срок от получаване на поканата. Длъжникът
Д. е получил обявлението на банката на 11.04.2023 г. Длъжникът Н. е
получил поканата чрез връчване по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК на 7.07.2022 г.,
видно от съставения констативен протокол от ЧСИ В.Г. от 9.02.2023 г.
Връчването е станало чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника в
гр.***, ул. “ ***“ № **, след като при три посещения е установено, че
длъжникът не пребивава на адреса и след изтичане на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението за получаване на книжата. При позоваване от
страна на заявителя на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът
следваше да докаже настъпването на предпоставките за това преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът
6
има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем според условията
на договора, когато освен обективния факт на неплащането изпълни
задължението си да уведоми надлежно длъжника относно упражненото си
право. Това уведомяване следва да е извършено преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като едно от условията за
уважаване на предявения установителен иск в производството по чл. 422,ал.1
от ГПК. В случая съдът счита, че са налице и двете предвидени предпоставки.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане, което се доказва и от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
и е допуснато просрочие. Съдът приема още, че се доказа и втората
предпоставка досежно надлежното уведомяване на длъжника за
волеизявлението на банката с изтичането на срока за получаване на книжата
от ЧСИ, след залепеното уведомление на регистрирания постоянен и настоящ
адрес на лицето, от който той отсъства. Това е така, защото никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.06.2023 г., след
уведомяването на солидарните длъжници за обявената предсрочна
изискуемост. От горното съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на основанието, от което произтичат претенциите му. От
заключението на вещото лице по ССчЕ се констатира, че исковете са доказани
и по размер. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимата главница по
договора е 9707,21 лева, представляваща разликата между отпуснатата като
кредит сума от 20500 лева и направените погашения по него от 10792,79 лева.
Дължимата възнаградителна лихва , представляваща разлика между
начислените и платени лихви за периода 18.12.2021 г.- 11.04.2023 г. е 1187,58
лева. Поради неплащане на месечните погасителни вноски на падежа
дължима се явява и начислената мораторна лихва в размер на 1436,73 лева за
периода 18.12.2023 г.- 14.06.2023 г. Вещото лице посочва още, че след
14.06.2023 г. / датата на извлечението от счетоводните книги по кредитна
сделка № ***/ няма данни за постъпили плащания по кредита. Ищецът доказа
основанието и размера на претенциите си, а ответникът не доказа, че е платил,
или че не дължи на други основания. По горните съображения следва да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 9707,21 / девет хиляди седемстотин и седем лева и 21 ст./
главница за периода 18.11.2021 г.- 14.06.2023 г. ; възнаградителна лихва в
7
размер на 1187,58 / хиляда сто осемдесет и седем лева и 58 ст./ за периода от
18.12.2021 г. до 11.04.2023 г. ; мораторна лихва в размер на 1436,73 / хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и 73 ст./ за периода 18.12.2021 г.-
14.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението- 22.06.2023 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1835/23 г на ВТРС.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски,
възлизащи на 241,65 лева заплатена ДТ; 250 лева депозит за вещо лице и и
1811,80 лева заплатено адвокатско възнаграждение / с ДДС/. В заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1835/23 г. на ВТРС се дължат разноски в размер на
246,63 лева за заплатена ДТ и 1099,89 лева адвокатско възнаграждение /с
ДДС/.
Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул.
» ***» № ** ДЪЛЖИ на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.***, ул.»***» № ***, сумата от 9707,21 / девет хиляди
седемстотин и седем лева и 21 ст./ главница за периода 18.11.2021 г.-
14.06.2023 г. ; възнаградителна лихва в размер на 1187,58 / хиляда сто
осемдесет и седем лева и 58 ст./ за периода от 18.12.2021 г. до 11.04.2023 г. ;
мораторна лихва в размер на 1436,73 / хиляда четиристотин тридесет и шест
лева и 73 ст./ за периода 18.12.2021 г.- 14.06.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението- 22.06.2023 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1835/23 г на ВТРС .
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул.» ***» № ** да заплати
на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.***,
бул.»***» № ***, сумата от 2303,45 / две хиляди триста и три лева и 45 ст./
разноски в исковото производство и сумата от 1246,52 /хиляда двеста
четиридесет и шест лева и 52 ст./ разноски в заповедното производство.
8

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9