№ 40
гр. Ямбол, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 08.02.2022г., уточнена с жалба от 23.02.2022г., подадена
от ТР. Й. Г. от гр.*** - длъжник по изпълнително дело №20212330400320 по описа на ДСИ
при ЯРС, срещу Постановление от 09.02.2022г., с което органът по изпълнението е отказал
да приключи изпълнителното производство по изпълнителното дело и да вдигне наложения
запор върху банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"АД.
Оплакването на жалбоподателя е за незаконосъобразност на обжалвания отказ на
ДСИ, с искане за отмяна на постановлението за отказа и връщане на делото със
задължителни указания към изпълнителния орган за приключване на изпълнителното дело и
вдигане на запорите, наложени върху банковите му сметки. Изложените съображения са, че
с поканата за доброволно изпълнение задължението на длъжника е определено в размер на
сумата общо 2 158,44лв. към дата 24.03.2021г., като след разсрочване на задължението общо
платените суми са в размер на 2 191,66лв. (на три вноски) и с извършеното на 19.07.2021г.
плащане взискателят е бил удовлетворен изцяло и с това е осъществено основанието на
чл.433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнението, а съдебният изпълнител би следвало да
уведоми длъжника за това, че не се е издължил изцяло и какви са дължимите суми и
основанието им.
В дадения срок ответникът по жалбата - взискателят ИВ. Р. Г. от гр.Я, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Д. и Й., чрез
пълномощника адв.Т., е депозирала възражение, с което е оспорила подадената жалба като
неоснователна и е направила искане за присъждане на разноските по делото. Изложени са
съображения, че без да е било постигнато съгласие между страните, по изпълнителното дело
длъжникът е направил изявление, че ще заплати посочените в поканата за доброволно
изпълнение суми по направен от него погасителен план и че за в бъдеще ще заплаща
доброволно дължимите месечни издръжки. Според взискателя, от една страна той не е
обвързан от това изявление на длъжника, а от друга страна извършените от длъжника
плащания били след падежа и със забава, като следвало де се има предвид и това, че
изпълнителното дело е за изпълнение на задължение за издръжка и за да се счете, че е
погасено напълно, следва да са налице две кумулативни условия - детето да е навършило
пълнолетие и към този момент да е заплатена издръжката в пълен размер, които условия в
1
случая не са осъществени.
Представени са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ при ЯРС, в които в
хронологична последователност са проследени предприетите действия от страните и органа
по изпълнението в рамките на изпълнителния процес по изп.д. №320/2021г., с посочване
датите на извършените от длъжника плащания на дължимите за двете деца месечни
издръжки и обръщане на внимание, че не е извършено плащане на една месечна издръжка за
2021г. от 400лв., а другите плащания са след датата на падежа и за допуснатата забава
длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдебният
изпълнител е посочил, че в случая не е осъществено основанието по чл.433, ал.2 ГПК за
приключване на изпълнението, тъй като взискателите не са навършили пълнолетие и дългът
на издръжката не е изплатен изцяло, при което не е налице и основанието по чл.433, ал.3
ГПК за вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника, което действие преди
приключване на изпълнението може да се осъществи само със съгласието на взискателя.
ЯОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
длъжника по изпълнението и е срещу подлежащо на съдебна проверка по почин на тази
страна действие на съдебния изпълнител, съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК - отказ на съдебния
изпълнител да приключи принудителното изпълнение. Жалбата е подадена на 08.02.2022г.,
т.е. преди произнасяне на постановлението от 09.02.2022г., с което е направен обжалвания
отказ, при което съдът приема, че жалбата е постъпила в срока по чл.436, ал.1 ГПК и следва
да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело №320/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба
от 18.03.2021г. на ИВ. Р. Г. от гр.Я, действаща в качеството на майка и законен
представител на двете си малолетни деца Д. Т. Г. и Й. Т. Г., двете деца родени на
09.11.2010г., срещу длъжника ТР. Й. Г. от гр.*** и въз основа на изпълнителен лист от
12.03.2021г., издаден по гр. д. №1735/2020г. по описа на Ямболски районен съд, с който са
изменени размерите на дължимите от Т.Г. месечни издръжки за двете деца - от 100лв. на
200лв. месечно, платими до 10- то число на месеца, считано от 27.07.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжките.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за
установяване на наличните банкови сметки на длъжника и налагане на запор.
С изпратената на длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена му лично
на 13.04.2021г., Т.Г. е уведомен за дължимите размери на месечната издръжка за двете деца
- по 200лв. за всяко дете, считано от 27.07.2020г., както и за дължимите към датата на
поканата олихвяеми суми: две по 332,26лв. от 27.07.2020г., две суми по 200лв. от
27.01.2021г., две суми по 200лв. от 27.02.2021г., дължима законна лихва към датата на
поканата в размер на 53,30лв., или главница в общ размер от 1464,52лв. и 53,30лв. лихви,
както и разноски по изпълнителното дело в размер на 32,50лв., дължимата ДТ по чл.53 от
ТДТКССГПК в размер на 208,12лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. Общият размер на задължението, посочен в поканата за доброволно изпълнение,
включващ вземанията на взискателите за главница и лихви, и таксите и разноските по
изпълнението, е в размер на 2158,44лв.
С постановление от 31.03.2021г. ДСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в "Банка ДСК"ЕАД и е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице,
като длъжникът е уведомен за запора на 13.04.2021г.
На 20.04.2021г. длъжникът е превел по сметката на ДСИ сума в размер на
1000лв., а на 22.04.2021г. е депозирал молба до ДСИ, представяйки платежното нареждане
за сумата от 1 000лв. с изявление, че се задължава всеки месец да внася по 200лв. до
погасяване на задължението, както и своевременно всеки месец да погасява дължимата
месечна издръжка за двете деца в полза на взискателя И.Г..
На 01.06.2021г. длъжникът е заплатил по сметката на ДСИ сумата от още 400лв.,
а на 19.07.2021г. и сумата 791,66лв., или за погасяване на общото задължение, посочено в
поканата за доброволно изпълнение от 2 158,44лв., към 19.07.2021г. длъжникът е заплатил
сумата общо 2 191,66лв., като други плащания по изпълнителното дело не са извършени.
2
Длъжникът е представил по изпълнителното дело извлечение от банковата си
сметка в "Банка ДСК"ЕАД, видно от което доброволно в полза на взискателя е изплащал
месечните издръжки за децата, както следва: на 09.02.2021г е превел на взискателя 400лв.
издръжка за м.януари, на 26.03.2021г. - 400лв. издръжка за м.март, на 31.05.2021г. - 400лв.
издръжка за м.май, на 01.07.2021г. - 400лв. издръжка за м.юни, на 30.07.2021г. - 400лв.
издръжка за м.юли, на 30.08.2021г - 400лв. издръжка за м.август, на 29.09.2021г - 400лв.
издръжка за м.септември, на 02.11.2021г - 400лв. издръжка за м.октомври, на 07.12.2021г. -
400лв. издръжка за м.ноември и на 27.01.2022г. - 400лв. издръжка за м. януари.
На 20.01.22г. длъжникът е депозирал молба до ДСИ, в която е посочил, че е
погасил задълженията си по изпълнителното дело и е поискал приключване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 ГПК с вдигане на наложения по
сметката му запор.
Вземайки предвид становището на взискателя, според което в периода
м.10.2020г. - м.01.2022г. длъжникът е изплатил сумата общо 5 600лв. - дължими издръжки за
двете деца, но е останал задължен за издръжки за два месеца, а престираните издръжки са
били със забава, ДСИ е произнесъл обжалваното постановление от 09.02.2022г., с което е
отказал да приключи изпълнителното производство и да вдигне наложения запор върху
банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД. Изложените съображения са, че не е
осъществено основанието по чл.433, ал.2 ГПК, тъй като за 2021г. длъжникът е останал
задължен със сумата от 400лв. за една месечна издръжка, както и с обезщетение за забава,
поради извършените плащания не на посочения от съда падеж на задълженията за издръжка.
Изпълнителният орган е изложил и мотиви, според които изпълнението е образувано за
задължение за издръжка, което е такова за периодични платежи и за приключване на
производството следва децата да се навършили пълнолетие и дългът за издръжка да е платен
изцяло, които предпоставки по делото не са налице.
Постановлението на ДСИ, с което е отказал да приключи принудителното
изпълнение е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна.
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са
изрично посочени в закона – чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. В случая релевираното от длъжника
основание за приключване на изпълнителното производство е изпълнение на задължението
по изпълнителния лист и покрива хипотезата на нормата на чл.433, ал.2 от ГПК, но това
основание не е осъществено, тъй като предмет на изпълнителното дело е парично
задължение за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца по чл.143 от СК. Това
задължение се характеризира с периодични изпълнения – месечно плащане на издръжката,
като в случая издръжките за двете деца са присъдени считано от 27.07.2020г. и са платими
до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на всяка от издръжките.
Предвид тези разяснения за периодичността на задълженията на длъжника за
издръжка по изпълнителния лист, извършеното от длъжника плащане на задълженията към
датата на поканата за доброволно изпълнение, включително таксите и разноските по
изпълнителното дело, не покрива хипотезата на чл.433, ал.2 ГПК за приключване на
изпълнението, тъй като с поканата на длъжника е съобщено, че задължението му е
периодично, съобщен му е и размерът на задължението, но взискателите са деца, които не са
навършили пълнолетие и до навършване на пълнолетие или настъпване на други основания
за изменение или погасяване на задължението за издръжка, пораждащо се ежемесечно и
подлежащо на изпълнение в рамките на съответния месец, изключва уредената в чл.433, ал.2
ГПК възможност то да бъде погасено успешно с плащане на задължението до поканата за
доброволно изпълнение и не може да се счете това задължение за изпълнено по вложения в
разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК смисъл.
Изложените от длъжника доводи и представени от него доказателства, че плаща
извънсъдебно издръжката по банков път не са основание за прекратяване на изпълнителното
дело и в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като от една страна плащанията не са
извършени преди образуването на изпълнителното дело и от друга - всички плащания (с
изключение на това от 01.07.2021г.) са със забава, не са извършени на посочения в
изпълнителния лист падеж и за забавата длъжникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва, за което липсва установено плащане, като е налице и неизпълнение на
задължението за заплащане на месечната издръжка за двете деца за м.04.2021г. Тези
установени по делото факти изключват приложението както на чл.433, ал.1, т.1, така и на
ал.2 ГПК, т.к. са налице неизпълнени периодични задължения за издръжка и лихва за забава
3
върху тях и периодичните вземания за издръжка на децата не са погасени. Доколкото не са
налице основанията по чл.433, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за приключване/прекратяване на
изпълнителното производство, не е осъществено и основанието на чл.433, ал.3 ГПК за
вдигане от съдебния изпълнител и на наложения от него изпълнителен запор върху
банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД.
По изложените съображения жалбата на длъжника против постановлението на
ДСИ с предметния обхват - отказ да приключи изпълнителното производство и да вдигне
наложения запор, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото в производството пред ЯОС, право на разноските в
производството има ответника по жалбата И.Г. в качеството й на законен представител на
малолетните взескатели, на която следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2033/08.02.2022г., уточнена с жалба вх.
№2921/23.02.2022г., подадена от длъжника по изпълнително дело №20212330400320 по
описа на ДСИ при ЯРС ТР. Й. Г. от гр.***, ж.к.*** с ЕГН **********, срещу Постановление
от 09.02.2022г., с което ДСИ при ЯРС е отказал да приключи изпълнителното производство
по изпълнителното дело и да вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника
в "Банка ДСК"АД.
ОСЪЖДА ТР. Й. Г. от гр.***, ж.к.*** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ.
Р. Г. от гр.*** ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца Д. Т. Г. и Й. Т. Г., двете деца родени на 09.11.2010г., направените по
делото разноски в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4