№ 733
гр. Шумен, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101379 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 422 от
ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във
вр. чл. 535 от ТЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. М. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 5, ет. 2, офис 5 чрез адв. *** от ШАК
срещу С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 12, ет. 3, ап. 16.
Ищецът твърди, че на 21.03.2017 г. с ответника С. Г. Г. сключил Договор за заем,
като последният на същата дата получил изцяло заетата сума в размер на 9 370 лв. Твърди
също, че ответникът в качеството на заемател - длъжник се задължил да върне заетата сума в
срок до 31.12.2017 г. Сочи, че по силата на чл. 10 от цитираният договор, заемателят се е
задължил и издал в негова полза Запис на заповед като обезпечение на получените парични
средства, по силата, на който се задължил да му заплати сумата от 9 370 лв. Посоченият
запис на заповед бил без протест и без предявяване.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил това задължение за връщане на заетата
сума, поради което инициирал производство по чл. 417 от ГПК пред ШРС, като било
образувано ЧГД № 2491/2022 г. по описа на ШРС, по повод, на което му била издадена
заповед № 1 177/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.11.2022 г. за сумата от 9370 лв., дължима по
менителничния ефект и направените от заявителя разноски за държавна такса в заповедното
производство.
Тъй като срещу издадените заповед и изпълнителен лист било депозирано
възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск срещу
ответника с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 538,
ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ, като моли съда да признае за
установено, че С. Г. Г., ЕГН ********** дължи на Д. М. А., ЕГН ********** сумата от 9 370
лева, представляваща главница, дължима сума по запис на заповед от 21.03.2017 г., с падеж
31.12.2017 г.
Моли също ответника да бъде осъден да му заплати и направените в заповедното и в
1
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
представител – адв. *** от ШАК, като поддържат иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично, не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца Д. М. А. и ответника С. Г. Г. на 21.03.2017 г. бил сключен Договор за
паричен заем. Съгласно клаузите на чл. 1 от Договора заемодателят се задължил да предаде
в собственост на заемателя сумата от 9 370 лв., като заемателят се задължил да върне на
заемодателя заемната сума в срок до 31.12.2017 г. според чл. 5 от цитирания договор.
Съобразно чл. 10 от процесния договор, за обезпечение на дадената в заем сума заемателят
се задължил да издаде в полза на заемодателя запис на заповед.
На същата дата – 21.03.2017 г., ответника С. Г. Г. издал в полза на ищеца запис на
заповед за сумата в размер на 9 370 лева, въз основа на която се задължил да заплати
посочената сума на поемателя на дата /падеж/ 31.12.2017 г., с уговорка „без протест и без
предявяване“.
Тъй като ответника не му заплатил дължимата сума, ищецът инициирал производство
по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Шумен, което било образувано ЧГД № 2491/2022 г. по
описа на ШРС, по повод, на което му била издадена заповед № 1 177/21.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 925/21.11.2022 г. за сумата от 9 370 лв., дължима по менителничния
ефект и направените от заявителя разноски за държавна такса в заповедното производство в
размер на 187.40 лв. След надлежно извършена процедура по връчване на поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на задължението, в срока за възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът - ответника С. Г. Г. е
оспорил дължимостта на вземането с довод за неполучаване в заем на посочената сумата.
Тъй като срещу издадените заповед и изпълнителен лист било депозирано възражение от
страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред. Настоящият иск е предявен именно във връзка с
депозираното възражение от страна на ответника в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверен препис на Договор за паричен
заем от 21.03.2017 г.; заверен препис на Запис на заповед от 21.03. 2017 г.; заверен препис
на Заповед за изпълнение № 1177 от 21. 11.2022 г. и заверен препис на Издаден
изпълнителен лист № 925 от 21.11.2022 г. и заверен препис на писмени доказателства за
изпратени съобщения до длъжника по Вайбър, Пълномощно, разписка за държавна такса,
материалите, приложени по ЧГД № 2491/2022 г. по описа на ШРС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС предмет на делото по предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът -
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,
доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се
2
защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни
възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на
записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и
възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК менителнично вземане. При
заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо
несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на
които основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът
на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът
носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.
Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни
каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за
последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при
неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на
възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена
ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително
възражение от ответника. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК и др.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
ищецът сочи обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение. В
същото време ответника не депозира отговор на исковата молба и не сочи обвързаност на
записа на заповед с конкретно каузално отношение.
При преценка на приложения по делото запис на заповед от 21.03.2017 г. съдът
намира, че същият съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл. 535, ал. 1 от ТЗ
реквизити, като наименование „запис на заповед“ в текста на документа на български език;
безусловно обещание да се плати определена сума пари /в случай сумата от 9 370 лева/;
падеж /31.12.2017 г./; място на плащане /гр. Шумен/; името на лицето на което или на
заповедта, на което трябва да се плати Д. М. А., ЕГН **********/; дата на издаване
/21.03.2017 г./ и подпис на издателя. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В
качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед
доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е
предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на
установяваното по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК парично вземане, освобождава ищеца от
задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като
причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в
този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, доколкото същият е
въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на
заповед, основани на каузално правоотношение с издателя.
3
Съдът като съобрази материалите по делото и становищата на страните намира за
доказано, че приложения запис на заповед от 21.03.2017 г. е издаден във връзка с конкретно
каузално отношение и по-конкретно като обезпечение на задължението, възникнало във
връзка с Договор за паричен заем от 21.03.2017 г., в което било индивидуализирано
предоставеното на заемателя сумата в размер на 9370 лв. Съдът намира, че посочения запис
на заповед е имал за цел да обезпечи вземането именно по сключения между страните
Договор за паричен заем от 21.03.2017 г. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
видно от материалите по делото сумата, за която е издаден посочения запис на заповед /9370
лева/ напълно съвпада със стойността на заемната сума, която е била предмет на
договореностите между страните по Договор за паричен заем от 21.03.2017 г.
С оглед на изложеното се налага извода, че посочената запис на заповед от
21.03.2017 г. обезпечава вземането на ищеца по Договор за паричен заем от 21.03.2017 г.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че предявения положителен
установителен иск е основателен и следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 9370 лева, представляваща главница по
заета и получена сума по Договор за паричен заем от 21.03.2017 г.
С оглед изхода на правния спор ответника дължи заплащане и на направените от
ищеца разноски в хода на заповедното и настоящото производство в размер на 1 574.80
лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 12, ет. 3, ап. 16 ДЪЛЖИ на Д. М.
А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 5, ет. 2, офис 5 чрез адв. ***
от ШАК сумата от 9 370 лева /девет хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща
дължима сума по запис на заповед от 21.03.2017 г., с падеж 31.12.2017 г., за която са били
издадени Заповед № 1 177/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 925/21.11.2022 г. по ЧГД № 2491/2022
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 12,
ет. 3, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 5, ет. 2, офис 5 чрез адв. *** от ШАК сумата от 1 574.80 лева /хиляда петстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените от негова
страна разноски в хода на заповедното и настоящото производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4