П
Р И С
Ъ Д А
№ 23
гр.Д., 16.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ки окръжен съд, наказателно
отделение, публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година,
Председател: Атанас Каменски,
Съдебни заседатели: М.К. и И.Г.,
прокурор Свилена Костова,
съдебен секретар
Т.Д.,
н.о.х.д. №302/2014г. на Окръжен съд-гр.Д.,
Срещу Б.Д. е повдигнато обвинение по чл.304а, във в-ка
с чл.304, ал.1 от НК, за това, че на 23.09.2014г. в гр.Б. дал подкуп-сумата от
триста и два лева, на Г.В.Г.-старши полицай в група „Охранителна полиция” към
РУП-гр.Б., представляващ полицейски орган и длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение, за да не извърши действие по служба-да не отчете/предаде и
регистрира/ в деловодството на служба „КАТ” в РУП-гр.Б. акт за установяване на
административно нарушение, с.Т, №688020/23.09.2014г., съставен на Д. за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Срещу Н. Р. е повдигнато обвинение по чл.304а, във
в-ка с чл.304, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 23.09.2014г. в гр.Б.,
при условията на продължавано престъпление, около 12:00 часа предложил
подкуп-сумата от сто и петдесет лева, а около 15:00 часа предложил подкуп-сумата
от сто и петдесет евро/293,38лв./, на Г.В.Г.-старши полицай в група
„Охранителна полиция” към РУП-гр.Б., представляващ полицейски орган и
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, за да не извърши
действие по служба-да не отчете/предаде и регистрира/ в деловодството на служба
„КАТ” в РУП-гр.Б. акт за установяване на административно нарушение, с.Т,
№688020/23.09.2014г., съставен на Б.Д.Д. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на ОП-гр.Д..
В рамките на проведеното по реда на гл.XXVII от НПК съкратено съдебно следствие подсъдимите
декларираха, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са съгласни досежно същите да не се събират други
доказателства, поради което и на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за
установено от фактическа страна:
Б.Д. е осъждан по н.о.х.д.№1077/2011г. на РС-гр.Д. за
престъпление по чл.316, във в-ка с чл.308, ал.2 от НК, като му е наложено
наказание пробация. Споразумението е в сила от 14.10.2011г. Процесният
неистински официален документ-свидетелство за завършено основно образование,
подсъдимият използвал пред сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Д. за
придобиване на правоспособност, поради което след осъждането издаденото му свидетелство
за правоуправление е било иззето и унищожено.
Въпреки липсата на правоспособност, на 23.09.2014г. Д.
заел от трето лице лек автомобил „Опел Астра” с К№** и потеглил от гр.Б. към гр.Д..
С подсъдимия пътували свидетелите К.И. и Б.М.-качен на автостоп. Преди
кръстовището за с.С. подсъдимият забелязал полицейски пост с патрулен автомобил,
поради което спрял и предал управлението на правоспособния М.. Размяната били
забелязана от свидетелите Г.Г., П.П. и П.П.-полицаи в група „Охранителна полиция” към РУП-гр.Б.,
осъществяващи контрол на пътното движение, съобразно утвърден график на
нарядите, които спрели приближаващия автомобил. При проверката установили, че Д.
няма право да управлява МПС, поради което в рамките на правомощията си св.Г.
съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, с.Т,
№688020 от 23.09.2014г., връчен на подсъдимия и разписан без възражения.
След полицейската проверка Д. се свързал по телефона с
И.Ю., за да му съдейства за намиране на адвокат. Малко по-късно свидетелят се
обадил и съобщил, че негов познат-Н. Р., е поел ангажимент срещу възнаграждение
да открие полицейските служители и да намери начин да „оправят” акта. Д. се
съгласил и продиктувал имената на актосъставителя и двамата свидетели.
В изпълнение на поетия ангажимент Н. Р. потеглил с
автомобила си, търсейки полицейския патрул на обичайните за извършване на
проверки места в гр.Б.. Около 12:00 часа открил тримата полицаи на пътя край
училище „Кирил и Методий”, паркирал зад патрулната кола и се приближил към
предната дясна врата. Разговаряйки с Г. поискал да „оправят” акта на Д., като
предложил за това сумата от сто и петдесет лева. Въпреки изричния отказ, около
15:00 часа, в района на МБАЛ-гр.Б., Р. отново приближил патрулния автомобил и в разговор с
водача Г. повторил искането си да „оправят” по някакъв начин акта и да върнат
иззетото свидетелство за правоуправление на действителния собственик, като в
замяна предложил сумата от 150 евро. След като бил отпратен повторно,
подсъдимият се свързал с Ю., за да предаде на Д., че трябва да се срещнат и той
лично да даде пари на полицейските служители.
Около 15:30 часа, след като се срещнали на уговореното
място пред бензиностанция „Лафчис” в гр.Б.,
Р. откарал с автомобила си Д. до стоянката на патрула. Подсъдимият се
отправил към колата и започнал разговор с водача Г. за намиране на начин да
„оправят” акта и да върнат чуждото свидетелство за правоуправление, обещавайки
да плати на тримата. Въпреки обяснението на полицейския служител, че това,
което иска няма да стане, Д. продължавал да настоява и накъсал собствения си
екземпляр от акта, за да не се „притесняват” да постъпят по същия начин с
оригинала, след което подхвърлил през отворения прозорец на колата пачка с
прегънати банкноти, обяснявайки, че вече е приготвил триста лева за
„оправянето” на акта. Незабавно след това полицейските служители излезли от
патрулния автомобил, арестували Д. и уведомили дежурния офицер, който изпратил
на място екип и разследващ полицай. При огледа били открити и иззети
подхвърлените от подсъдимия банкноти-общо 302лв. Върху една от банкнотите е
открита и дактилоскопна следа, оставена от Д..
Така инкриминираната от обвинението фактическа
обстановка се гради върху показанията на свидетелите И., М. и Ю., показанията
на полицейските служители Г.Г., П.П. и П.П., констатациите по огледния
протокол, иззетите като веществено доказателство банкноти, заключението по
изготвената дактилоскопна експертиза и приложените писмени доказателства, които
в своята съвкупност изцяло съвпадат с направените от двамата подсъдими
признания.
Въз основа на изложените фактически констатации съдът
прие за установено от правна страна:
На 23.09.2014г. в гр.Б., около 12:00 часа и след
това-около 15:00 часа, Н. Р. последователно
предложил като подкуп сумата от сто и петдесет лева и сумата от сто и петдесет
евро/293,38лв./ на Г.В.Г.-старши полицай в група „Охранителна полиция” към
РУП-гр.Б., явяващ се „полицейски орган”, за да не извърши действие по служба-да
не отчете/предаде и регистрира/ в деловодството на служба „КАТ” в РУП-гр.Б. акт
за установяване на административно нарушение, с.Т, №688020/23.09.2014г.,
съставен на Б.Д.Д. за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На 23.09.2014г. в гр.Б., около 15:30 часа, Б.Д. дал като
подкуп сумата от триста и два лева на Г.В.Г.-старши полицай в група
„Охранителна полиция” към РУП-гр.Б., представляващ полицейски орган, за да не
извърши действие по служба-да не отчете/предаде и регистрира/ в деловодството
на служба „КАТ” в РУП-гр.Б. акт за установяване на административно нарушение,
с.Т, №688020/23.09.2014г., съставен на подсъдимия за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
От субективна страна-всяко от деянията е осъществено при
условията на пряк умисъл-при съзнаване на общественоопасния характер на
извършеното, предвиждане на последиците от него и пряко целене на същите.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че с
деянията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава
на чл.304а, във в-ка с чл.304, ал.1 от НК, а за подсъдимия Р.-във в-ка с чл.26,
ал.1 от НК, тъй като от обективна и субективна страна второто предложение за
подкуп е съставлявало продължение на първото, между осъществяването им са
изминали едва три часа, налице е еднородна обстановка и еднакво субективно
отношение към извършеното, а всяко от деянията осъществява само по себе си
инкриминирания наказателен състав.
Същевременно, съгласно изложените по-горе констатации
и въпреки липсата на възражения в тази насока, подсъдимите следва да бъдат
признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото обвинение
досежно приписваното на св.Г. качество на „длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение”, доколкото в рамките на заеманата длъжност и възложените
правомощия по ЗДвП в случая свидетелят се е явявал единствено „полицейски
орган”.
Б.Д. е на 36 години, с начално
образование-завършен 4-ти клас, неженен-семеен с три деца, безработен, без собствени
доходи, съгласно представената справка-с множество провинения по ЗДвП, осъждан,
без особени характеристични данни.
Н. Р. е на 44 години, с основно
образование, неосъждан, с добри характеристични данни, неженен-семеен с едно
дете, професионален шофьор със значителен стаж, понастоящем безработен, без
собствени доходи.
Причини за извършване на
престъпленията- ниско правосъзнание, свързано и с особености на етническия
произход.
По отношение на санкциите:
Обществената опасност на всяко от деянията
се явява завишена, предвид масовостта на подобен род прояви и насажданото с тях
негативно отношение към институциите. Показателен в случая на Д. е факта, че
същият, съзнавайки вината си се отказва да оспори по надлежен ред следващото се
административно наказание, прибягва до посредник, обещаващ да подкупи
длъжностните лице, а след неуспехите на съпроцесника си сам подхвърля на
полицейските служители въпросната сума като подкуп. От особено значение за
деянието на Р. е факта, че се касае за продължавано престъпление. Въпреки
изричния отказ, подсъдимият повтаря извършеното, целейки на всяка цена да се
облагодетелства от посредничеството.
С оглед съдебното минало и събраните
характеристични данни обществената опасност на извършителите може да бъде определена
като невисока-за Р. и завишена-за Д..
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства за Р. съдът отчете чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, липсата на предходни или последващи противообществени
прояви, дългогодишния трудов стаж на лицето, инцидентния характер на
извършеното, резултат от криворазбрана етническа солидарност. Предвид
съображенията относно обществената опасност, в своята съвкупност изложените
обстоятелства се явяват многобройни и достатъчно значими за прилагането на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и замяна на предвиденото
наказание лишаване от свобода с пробация. Наред с двете задължителни мерки-регистрация
по настоящ адрес с периодичност-два пъти седмично и периодични срещи с
пробационен служител, които съдът установява за срок под средните размери-една
година, Р. следва да положи и безвъзмезден труд в полза на обществото,
определен в рамки под средния и над минималния предел, а именно-сто и шестдесет
часа. С оглед семейното положение и имущественото състояние на подсъдимия
настоящият състав установи следващото се кумулативно наказание по чл.304а от НК
до глоба в размер на хиляда лева.
Като смекчаващи отговорността на Д.
обстоятелства следва да се отчетат нелошите характеристични данни, семейното
положение и здравословното състояние на лицето, срещу които обаче са налице
предходното осъждане, множеството провинения по ЗДвП, проявените дързост и
безочливост. С оглед съображенията относно обществената опасност на извършеното
и дееца, при това съотношение очевидно не са налице основания да се приеме, че
предвиденото от закона наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко, за да се пристъпи по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК към замяна на
същото с пробация. Показателен в тази връзка е и факта, че при предходното
наказване тази по-лека санкция на практика не е оказала необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие. Поради това съдът индивидуализира следващото
се по закон наказание лишаване от свобода над законовия минимум, но значително
под средните предели, установявайки
санкцията за срок от една година и шест месеца. С оглед дължимата по силата на
чл.58а, ал.1 от НК редукция, настоящият състав определи на подсъдимия крайна санкция
лишаване от свобода за срок от една година. При формалното наличие на
материалноправните предпоставки по чл.66 от НК и преди всичко с оглед семейното
положение и здравословното състояние на лицето, изпълнението на наказанието
следва да се отложи за срок от три години. Предвид изложените по-горе релевантни
за отговорността обстоятелства, съдът индивидуализира и установеното по чл.304а
от НК кумулативно наказание до глоба в размер на две хиляди лева.
На основание чл.307а от НК в полза на
държавата следва да бъде отнет предмета на престъплението, а именно-сумата от
триста и два лева.
По силата на чл.189, ал.3 от НПК на
всеки от подсъдимите следва да се възложат деловодните разноски, свързани с
конкретните обвинения.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи, на основание чл.303 от НПК, съдът
П Р И С Ъ Д И:
Признава Б.Д.Д.-роден
на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално
образование, безработен, ЕГН:**********,
за виновен в
това, че:
На 23.09.2014г. в гр.Б. дал подкуп-сумата
от триста и два лева-на Г.В.Г.-старши полицай в група „Охранителна полиция” към
РУП-гр.Б., представляващ полицейски орган, за да не извърши действие по
служба-да не отчете/предаде и регистрира/ в деловодството на служба „КАТ” в
РУП-гр.Б. акт за установяване на административно нарушение, с.Т,
№688020/23.09.2014г., съставен на Д. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.304а, във в-ка с чл.304, ал.1 от НК, във в-ка с чл.373,
ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК налага на подсъдимия лишаване от свобода за
срок от една и глоба в размер на две хиляди лева, като признава Д. за невиновен
и го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение досежно инкриминираното
даване на подкупа на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение”.
На основание чл.66 от НК отлага изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.307а от НК отнема в
полза на държавата предмета на деянието-сумата от триста и два лева, иззета с
протокол от 23.09.2014г. по БП№272/2014г- на РУП-гр.Б., депозирана в банков сейф
№6 на “Алианц Банк” България АД, клон-гр.Д., по договор за наем с рег.№45903 от
30.09.2014г. по описа на ОД на МВР-гр.Д..
Признава Н.Р. Р.-роден
на ***г***, общ.Б., турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен, ЕГН:**********,
за виновен в
това, че:
На 23.09.2014г. в гр.Б., при условията
на продължавано престъпление, около 12:00 часа предложил подкуп-сумата от сто и
петдесет лева, а около 15:00 часа предложил подкуп-сумата от сто и петдесет
евро/293,38лв./, на Г.В.Г.-старши полицай в група „Охранителна полиция” към
РУП-гр.Б., представляващ полицейски орган, за да не извърши действие по
служба-да не отчете/предаде и регистрира/ в деловодството на служба „КАТ” в
РУП-гр.Б. акт за установяване на административно нарушение, с.Т,
№688020/23.09.2014г., съставен на Б.Д.Д. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.304а, във в-ка с чл.304, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, във
в-ка с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
налага на подсъдимия наказания глоба в размер на хиляда лева и пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност-два пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година, както и сто и шестдесет часа безвъзмезден
труд в полза на обществото. Признава Р. за невиновен и го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение досежно инкриминираното предлагане на
подкупа на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение”.
Осъжда Б.Д.Д.
да заплати деловодни разноски в размер на 164лв. по сметка на ОД на МВР-гр.Д..
Осъжда Н.Р. Р.
да заплати деловодни разноски в размер на 30лв. по сметка на ОД на МВР-гр.Д..
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред АС-гр.В..
Председател:
......... Съдебни заседатели:
............ ..............