Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.
д. № 14773/2018 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на С.П.М. – длъжник по изп. д. № 20078510400469, срещу отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят твърди, че перемпцията настъпва по отношение на всеки от
длъжниците поотделно и предприетите спрямо един от длъжниците действия не препятстват
прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство спрямо другия
длъжник.
Ответникът
по жалбата – взискателят Б.И.АД – твърди, че при солидарните длъжници
предприемането на изпълнителни действия спрямо един от тях е достатъчно, за да
не настъпи прекратяване на изпълнителното производство спрямо останалите.
Синдикът
изразява становище за неоснователност на жалбата по мотиви, идентични с
изложените от взискателя.
Съдът установи
следното:
Изпълнителното
производство е образувано с молба от 23.03.2007 г. срещу солидарните длъжници „Р.-Н“
ООД и С.П.М., съответно издател и авалист по запис на заповед, като с молби от
17.02.2009 г. и от 28.09.2009 г. са представени нов изпълнителни листа за
събиране на вземанията по тях в същото производство.
По
отношение на С.П.М. в периода 2007 г. – 2009 г. са искани и извършвани различни
изпълнителни действия. Последното поискано от взискателя действие за този
период и за този длъжник е за налагане на запор върху вземанията на М. от НОИ
от 10.11.2009 г. (л. 255). След тази дата до 05.03.2013 г. не е поискано извършване
на изпълнителни действия спрямо М..
С
молба от 05.03.2013 г. взискателят е поискал налагане на запори върху откритите
банкови сметки на длъжника (не е индивидуализирал за кого от двамата длъжници е
направено искането, поради което следва да се приеме, че то касае и двамата). На
15.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор
върху пенсията на М.. Този запор се изпълнява и до настоящия момент.
При тези факти
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията
настъпва по право без да е необходим акт на съдебния изпълнител. При това,
както сочи жалбоподателят, перемпцията настъпва по отношение на този длъжник,
спрямо когото не е поискано или извършено изпълнително действие, независимо че
по отношение на другия длъжник („Р.-Н“ ООД) взискателят е предприемал такива
действия (аргумент на по-силното основание от чл. 125, ал. 1 ЗЗД).
Прекратяването
на изпълнителното производство обаче не е пречка да бъде образувано ново
изпълнително дело, а има отношение единствено към течението на давността,
тъй като прекратяването влияе върху правния ефект на извършените до момента на
прекратяването изпълнителни действия (те биха се заличили с обратна сила с
изключение на действията, от които трети лица са придобили права).
Образуването
на ново изпълнително производство след настъпила перемпция се подчинява на
общите правила на чл. 426 и сл. ГПК – въз основа на молба, в която трябва
да е посочен начинът на изпълнение и да е представен изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение (предварителното внасяне на такса за образуване на
изпълнително производство няма отношение към правния ефект на молбата, ако тя
не е върната – вж. мотивите на т. 11 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В
настоящия случай характер на такава молба има молбата за предприемане на
изпълнителни действия чрез налагане на запор от 05.03.2013 г. – тя има
същественото съдържание на 426, ал. 2 ГПК, изпълнителният лист в оригинал е
наличен по делото, по което е представена, и няма пречка да сезира надлежно
съдебния изпълнител (нещо повече – когато е издаден един оригинален
изпълнителен лист срещу двама солидарни длъжници и е висящ изпълнителен процес само
спрямо единия от тях, образуването на изпълнително дело и срещу другия
солидарен длъжник е възможно единствено чрез подаване на молбата по чл. 426 ГПК
по вече висящото дело, по което е представен оригиналът на листа).
Ето
защо настоящият състав счита, че не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство, образувано срещу М. въз основа на молбата от
05.03.2013 г. (по което до настоящия момент се извършват изпълнителни действия
и постъпват суми за удовлетворяване на кредитора). Възможното погасяване по
давност на вземанията срещу М. поради настъпила преди тази дата перемпция е
несъобразимо нито от съдебния изпълнител, нито от съда по жалбата срещу
действията му. Този факт може да бъде установен само по пътя на чл. 439 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М.
– длъжник по изп. д. № 20078510400469 срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.