№ 2341
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110115770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. Г. Г., ЕГН **********, срещу Община
Варна, БУЛСТАТ *********, искове с правно основА.е чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на Община Варна да заплати на Г. Г. Г. следните суми:
1) сума в размер на 10000 лв., частичен иск от общо 40000 лв.,
представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдА.я и неудобство, от причинените му увреждА.я изразяващи се луксация
на акромиоклавикуларната става на ляво рамо, претърпени в резултат от
попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от
откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до **, разположен зад
културно развлекателен център „**" Варна, представляващ поземлен имот с
идентификатор № **, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 05.11.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението;
2) сума в размер на 73,20 лв., представяща обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи сторени разходи за заплащане на потребителски такси за
престой и проведен преглед при специалист, претърпени в резултат от
попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от
откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до **, разположен зад
културно развлекателен център „**" Варна, представляващ поземлен имот с
идентификатор № **, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – датата на издаване на всеки разходен документ, до
окончателното изплащане на задължението;
3) сума в размер на 1969,43 лв. (след допуснато изменение),
1
представяща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
съставляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би
получил за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност за същия период, настъпили в
резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка,
получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до **,
разположен зад културно развлекателен център „**" Варна, представляващ
поземлен имот с идентификатор № **, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 12.02.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът Г. Г. Г. излага, чрез адв. Я., че на 05.11.2022 г.,
около 16:15 ч., обикалял около **, разположен зад културно развлекателен
център „**" Варна, с тротинетка на две колела. При обиколка в северната част
на **, в близост до изградена шахта, предното колело на тротинетката, която
управлявал, попаднала в дупка, получена от дупка в асфалта, положен след
разкопаване за полагане на тръбопровод. Вследствие на пропадането на
колелото на тротинетката в дупката, същата спряла мигновено и той се
преметнал през кормилото на тротинетката и паднал на земята, след което
изпитал силна болка в областта на лявото рамо. Бил в невъзможност да се
изправи. Около 17 ч. екип на „Спешна помощ" дошъл на място и го откарал до
спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна", като след извършване на
необходимите прегледи и изследвА.я, му била поставена диагноза: луксация
на акромиоклавикуларната става. На 08.11.2022 г. поставената диагноза била
потвърдена след извършен преглед в медицински център, за който платил
сумата от 50 лв. На 11.11.2022 г. постъпил в Военно медицинска академия -
МБАЛ София в клиника по ,Артроскопска травматология" и на следващия ден
била извършена оперативна интервенция. Изписали го на 14.11.2022 г., когато
платил и потребителска такса за 4 дни в размер на 23,20 лв. Твърди, че
вследствие на получените увреждА.я бил със силни и непрестанни болки. В
продължение на около два месеца след инцидента бил непрекъснато на легло.
Нощем не можел да спи от болки и не можел да променя позицията си на сън.
Приемал медикаменти. Не бил в състояние да се обслужва сам. Освен
постоянните болки в травмираната област изпитвал постоянна замаяност,
отпадналост и уморяемост. След проведената оперативна интервенция провел
три цикъла от рехабилитация. След инцидента страдал от посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на
инцидента чрез постоянни натрапчиви мисли за инцидента, сънища във връзка
с инцидента, страх от осъзнатата преходност на живота и реалната
невъзможност да контролира събитията. В резултат на получените физически
увреждА.я в периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г. бил в отпуск, за който
период получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на
105,68 лв. дневно или общо – 6763,52 лв. за 64 работни дни. Посочва, че за
същия период при полагане на труд на заеманата от него длъжност
„военнослужещ", с месторабота: ** Варна, би получил нетно възнаграждение
в размер на 139,33 лв. дневно или общо 8917,12 лева за 64 дни. Поддържа, че
разликата от 2153,60 лв. представлявала пропусната полза. Сочи, че мястото,
на което бил настъпил инцидента, било част от Паметник на ** „**",
представляващ поземлен имот с идентификатор ** и било изключителна
държавна собственост, предоставено с решение от 29.03.2012 г. за
безвъзмездно управление на Община Варна. Твърди, че инцидентът бил
настъпил в резултат от бездействие от страна на служители на Община Варна
2
да се грижат за площите за обществено ползване, да ремонтират и поддържат
изправното състояние на пешеходната зона и да сигнализират за неизправното
му състояние. Счита, че общината е изпаднала в забава от датата на
увреждането, като не му е заплатила дължимите обезщетения. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна,
с който, чрез гл. юрк. Иванова, оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва твърдението за съществуване на процесните дата и
място на неравност, дупка, пропадането в която да е причинило заявените
телесни увреждА.я. Оспорва мехА.зма на настъпване на увреждА.ята.
Оспорва настъпването на твърдените физически и неимуществени вреди и
наличието на причинно-следствената връзка между същите и процесния
инцидент. Оспорва твърденията за заплатени такса за преглед и за болничен
престой, както и за пропуснати ползи, като недоказА.. Възразява, че падането
е настъпило в резултат на проявено невнимА.е от Г., както и на собственото му
поведение по управление на неподходяща за възрастен тротинетка с
несъобразена скорост. Счита, че несвоевременно потърсената медицинска
помощ довела до по-дълъг възстановителен процес. Сочи, че изкълчването на
ставата не било наложило оперативно лечение и свързА.те с него неудобства.
Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като намира
същата за силно завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдА.я.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен Фиш за спешна медицинска помощ от
05.11.2022 г., видно от който на посочената дата Г. Г. Г. е споделил, че е паднал,
докато играел с детето. Повикване е регистрирано в 16:11 ч. и в 16:50 екипът е
посетил мястото на инцидента - района на **, на рампата до ** зад **.
Работната диагноза е фрактура на лява ключица. МА.пулации като напр.
шиниране, дренаж, дихателна терапия, не са направени. В забележки е
отразено: след падане от тротинетка, травма на рамо. Пациентът е
транспортиран до МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.
На същата дата Г. е прегледан от екип на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.
Издаден е Лист за преглед на пациент в консултативно - диагностичния блок
№*/05.11.2022 г., в който като основна диагноза е записана Луксацио арт.
акромио-клавикуларе синистра S 43.1. Анамнеза – болка в ляво рамо.
Направена е рентгенография и е поставена ортеза.
На 08.11.2022 г. са издадени фактура №1063 и фискален бон от
АСМПМЦ „Физиомоушън“ ООД за извършено от Г. Г. плащане за услуга
„преглед“ на стойност 50 лв.
От издаден на 09.11.2022 г. Болничен лист № ** от АИППИМП „Д-р
Светлозар Колев“ ЕООД на Г. Г. се установява, че последният е бил във
временна неработоспособност за периода от 07.11.2022 г. до 20.11.2022 г.
поради изкълчване на акромиоклавикуларна става.
От Епикриза ЛИЗ № **/10.11.2022 г., издадена от Клиника по
3
Артоскопска травматология - София към ВМА, се установява, че Г. Г. е
постъпил в лечебното заведение с диагноза: ЛУКСАЦИО ААС СИН. СТ
ПОСТ РС ААС СИН ЕТ ФИКСАЦИОНЕМ КУМ АНКЪРИ №3 МКБ 46.1 КП
220, и статус: ляв горен крайник е имобилизиран в ортеза. Палпаторна болка
по предно лице на ляво рамо и лява ключица. Симптом на клавиша и видима
деформация в дисталния край на лява ключица. Болезнени пасивни движения
в същото. Извършена е ренгенография на гръдния кош и на лявата раменна
става. На 11.11.2022 г. е извършена операция: открито наместване на
дислокация на рамо, при обща анестезия. По време на операцията е
извършена фиксация с 2 бр. 5,0 титА.еви анкъри, пласирА. в proc. Coracoideus
и 1 бр. Knotless анкър, пласиран в акромиона. През следоперативният период
пациентът е в добро общо състояние. Оперативните достъпи са без клинични
данни за възпалителен процес. Не са настъпили усложнения. Препоръчано е
отбременяване на крайника за срок от 30 дни и сваляне на конците от
оперативната рана на 12-ия следоперативен ден. Дадени са указА.я за опорно-
двигателен режим. ПрепоръчА. са противовъзпалителна терапия с НСПВС за
10 дни при нужда, антитромботична терапия за 10 дни и кинезитерапия в
амбулаторни условия след изписването.
От издаден на 14.11.2022 г. въз основа на решение на ЛКК №944
Болничен лист № ** от ВМА на Г. Г. се установява, че последният е бил във
временна неработоспособност за периода от 10.11.2022 г. до 14.12.2022 г.
поради изкълчване на акромиоклавикуларна става.
На същата дата са издадени фактура №********** и фискален бон от
ВМА за извършено от Г. Г. плащане за услуга „4 бр. потребителска такса“ на
стойност 23,20 лв.
На 07.12.2022 г. е проведено изследване от д-р при Клиника по
конвенционална рентгенова диагностика при Катедра по образна диагностика
на раменна става на Г. Г., от което са открити фиксиращи метални анкъри на
акромиоклавикуларната става.
На 17.12.2022 г. е издаден Амбулаторен лист №22351А001ВЗА от д-р
със специалност „Вътрешни болести“ при МЦ „Клиника Нова“ ЕООД на Г. Г.,
който е насочен към ЛКК за продължаване на вр. нетрудоспособност за 30
дни, считано от 15.12.2022 г.
От издаден на същата дата въз основа на решение на ЛКК №1687
Болничен лист №** от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД на Г. Г. се установява, че
последният е бил във временна неработоспособност за периода от 15.12.2022
г. до 13.01.2023 г. поради изкълчване на акромиоклавикуларна става.
На 10.01.2023 г. е издаден Амбулаторен лист №23010Д07455В от д-р със
специалност „Физиотерапия и рехабилитация“ при МЦРСМ-I-Варна ЕООД на
Г. Г., видно от който лист е проведено лечение с импулсно магнитно поле и
активно мускулно-скелетни упражнения.
На 11.01.2023 г. е издаден Амбулаторен лист №23011В06В555 от д-р със
специалност „Ортопедия и травматология“ на Г. Г., който е насочен към ЛКК
за издаване на БЛ за вр. нетрудоспособност за 30 дни, считано от 14.
На 17.12.2022 г. е издаден Амбулаторен лист №23017500FD11 от д-р със
специалност „Вътрешни болести“ при МЦ „Клиника Нова“ ЕООД на Г. Г.,
който е насочен за продължаване на вр. нетрудоспособност за 30 дни, считано
от 14.01.2023 г.
От издаден на 17.12.2022 г. въз основа на решение на ЛКК №134
4
Болничен лист № ** от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД на Г. Г. се установява, че
последният е бил във временна неработоспособност за периода от 14.01.2023
г. до 12.02.2023 г. поради изкълчване на акромиоклавикуларна става.
Приобщен към доказателствата е Акт №1201/05.07.2011 г. за
изключителна държавна собственост, от който се установява, че Паметник на
** „**“, гр. Варна, р-н „Одесос“, както и че в изпълнение на т. 2 и 4 от
решение №254/29.03.2012 г. на МС имотът-изключителна държавна
собственост е предоставен безвъзмездно за управление на Община Варна.
Представена по делото е служебна бележка, издадена на 27.02.2025 г. от
** – Бургас, от която се установява, че Г. Г. е военнослужещ по договор за
военна служба съгласно ЗОВСРБ, считано от 20.08.2022 г. и продължава да
служи в състава на Военноморските сили като капитан II ранг.
Полученото от Г. Г. месечно възнаграждение за м. 09 и 10.2022 г. и м. 02
и 03.2023 г. се установява от удостоверения №40 и 41.
По делото са събрА. и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищеца свидетели.
От свидетелските показА.я И.Р.Ат., се установява, че пред две години,
през септември или октомври, свидетелят, заедно с двете си деца, и ищецът,
заедно с двете си деца, се срещнали в Морската градина, близо до ресторант
„**“ след приключване на учебните занятия на децата, за да се разходят
децата в парка и да поиграят, защото денят бил слънчев и все още било светло.
Ищецът се забавлявал с децата и карали тротинетки около **, които
издържали до 100 кг и били подходящи и за възрастни, докато свидетелят бил
встрА. от тях. По някое време свидетелят чул, че децата викат, обърнал се и
видял, че ищецът не може да стане заради ударено ляво рамо. Ищецът бил
паднал в зоната около **, до скейт зоната, не от страната на морето, а от друга
страна – от към парка. На това място имало дупка. Когато свидетелят се
обърнал в посока към ищеца, морето останало зад гърба му. На въпрос към
децата какво е станало, те отговорили, че ищецът се спънал в дупката и
паднал, а той посочил, че го боли рамото. Бил в шок и лежал около 10-15 мин,
след което извикали спешна помощ и ищецът впоследствие бил откаран в
болница. Сложили му шина и поне половин година се възстановявал.
От свидетелските показА.я на съпругата на ищеца - В.Й. Г.а, се
установява, че през есента на 2022 г. ищецът излязъл на разходка с двете им
деца и други две деца с тяхната майка, когато се случил инцидент, за който
научила от едно от децата си. Същата вечер разговаряла със съпруга си, чийто
болки били много силни. На следващата сутрин двамата се видели и той й
споделил, че не може да търпи болката, което било необичайно за него. Седял
на леглото. Дясната му ръка била обездвижена от екипа в спешния център.
Започнал да приема болкоуспокояващи. Отишли на допълнителен преглед в
медицински център, където му предложили два вида лечение –
конвенционален и оперативен. Седмица по-късно бил прегледан във ВМА и
му било указано възможно най-скоро травмата да се оперира, за да се
възстанови. Ищецът много се страхувал от операцията и му било много тежко
нощта преди нея. По време на операцията му поставили два винта. Първите 24
часа след операцията ищецът бил на болкоуспокояващи. Три-четири дни
останал в болницата. Бил с поставена ортеза, фиксирана на три места. При
изписването от болницата свидетелят бил инструктиран как да се грижи за
ищеца и било забранено всякакво движение в рамото. В продължение на два
месеца свидетелят обслужвал ищеца при изпълнение на ежедневните му
5
дейности, през което време последният бил с ортезата. След махането на
ортезата раздвиждането било много трудно и още на следващия ден отишъл на
физотерапия. Постепенно започнал да се хрА. и да се грижи за себе си сам, но
му било трудно. Били проведени три цикъла на държавна физиотерапия, но
ищецът все още не се чувствал добре.Започнал да посещава частна
физиотерапия. Едва след като през миналата година му било проведено
лечение в санаторуим, можел да направи пълен кръг с ръка. До тогава все още
чувствал дискомфорт. След случката поведението му също се променило. Той
се чувствал зле психически, защото се нуждаел от чужда помощ при
извършване на елементарни действия за задоволяване на битовите и
хигиенните му нужди. Притеснявал се и за работата си, защото на всеки шест
месеца се провеждали специални медицински прегледи във ВМА – Варна на
членове на плаващи състави, какъвто бил и той. Притеснявал се дали ще може
да извършва трудовите си задължения, част от които включвали носене на
бутилки на рамената. В момента ходел на тренировки, по време на които в
продължение на около година не можел да прави лицеви опори. В края на
всяка календарна година военослужещите били изпитвА. физически и
трябвало да покрият нормативи, в противен случай неуспешното покриване на
нормативите се записвало в атестацията. Ищецът успял да премине изпита за
2023 г. Понастоящем продължавал да усеща дискомфорт в рамото при
промяна на времето. Отново щял да премине лечение в санаториум. Служел
си с дясната ръка. Три-четири месеца бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице С. М., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че мехА.змът на злополуката е следният: на
05.11.2022 г. около 16:15 ч. в гр. Варна в Морската градина, в района около **
зад „**“, в близост до който фонтан са разположени рампи и съоръжения за
каскади и трикове при управление на скейтборди, тротинетки, ролери,
велосипеди и др., около **, управлявайки тротинетка обикаля ищецът. При
управлението на тротинетката със скорост около 10-15 км/ч около **,
предното колело на същата попада в малка дупка в подлежащата настилка с
неправилна форма и размери около 18 на 18 см и дълбочина от 3-4 см, при
което хлътва и краят на дупката препятства движението на тротинетката. При
това последната се завърта около оста на предното си колело и водачът полита
напред и пада на пътната повърхност. Няма данни за препятствия в района на
инцидента. Пострадалият се е движил с тротинетка, подходяща и за възрастни
– с товароносимост до 5100 кг.
Ако тротинентката се движи със скорост, по-ниска от 10-15 км/ч, при
възпрепятстване от дупката водачът ще загуби равновесие, но по – лесно ще
успее да го запази и да не падне, а при по-голяма скорост гумата на
тротинетката няма да успее да хлътне толкова, че тротинетката да се
преобърне – ще се усети като преминаване през неравност. Процесната дупка
и всички препятствия са видими и ищецът е можел да я заобиколи или да се
движи със скорост, позволяваща му да спре преди нея.
Вещото лице е изготвило скица на района и на фиг. 6, стр. 7 от
заключението е изобразено разположението на малката дупка от фиг. 5, в
която е пропаднало предното колело на тротинетката.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че дупката е от
страната на парка, т. е. западно от **. В северната част на ** няма никакви
6
неравности и дупки. Няма скорошно полагане на асфалтова, циментова или на
каквато й да е било друга смес, предвид факта, че снимката от Гугъл мапс
датира от 2012 г. и там дупката е абсолютно същата и е в абсолютно същото
състояние. Дупката е коварна, защото на пръв поглед не изглежда опасна, а
всъщност е такава.
От приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Г., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че след индидента, настъпил на 05.11.2022 г.,
ищецът е транспортиран до СОК на МБАЛ „Св.Анна-Варна", където след
преглед и образно изследване е установена травма на ляво рамо, изразяваща
се в луксация на лявата акромио-клавикуларна става (ставата между външния
край на ключицата и тръбния израстък на лопатката), като разместването е
свързано с разкъсване на ставната капсула. Увреждането в областта на левия
раменен пояс е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период от 2,5-3 месеца. Възможно е известно време, включително
месеци след това, да се наблюдава периодична поява на болка, да има
известни огрА.чения в максималния обем и ъгли на движения и отклонения в
ставата, които да създават известни неудобства при осъществяване на
определени дейности, особено при натоварвА.я, физически труд, спортни
дейности и др. Травмата на рамото се е проявила с деформация и асиметрия в
раменната област и затруднени движения до невъзможност за осъществяване
на някои отвеждА.я и позиции на крайника. Тази клинична симптоматика е
довела до изключване на крайника за период, по-голям от месец, от участието
му в обичайните трудови и ежедневни дейности, и до затруднения при
обслужването и провеждането на хигиенни мероприятия. Степента и
интензитетът на болката основно зависят от индивидуалния праг на
сензитивност на отделния пострадал. Обичайно в първите седмица-две след
увреждане със засягане на ставни структури болковият симптом е най-изявен
и почти винаги налага ползването на медикаменти за повлияване на болката. В
случая прием на аналгетици е препоръчан и в ранния следоперативен период.
След прегледа в условията на спешност във връзка с луксацията е предписано
обездвижване на раменния пояс чрез ортеза. На 11.11.2022 г. е проведена
оперативна интервенция с прилагане на фиксиращи елементи за укрепване на
ставата. Операцията е извършена под обща анестезия. Луксацията
(разместване, изкълчване) в раменната стана е придружено от разкъсване на
ставната капсула и значително разместване между костните структури.
Оперативно лечение при подобни травми е метод на избор, тъй като се създава
възможност за укрепване на ставата и превенция на очаквА.те усложнения
впоследствие. Възстановителният период, включващ зарастването на
оперативната рана и раздвижването на ставата, е без отклонения от обичайно
приетите и посочени по-горе срокове, свързА. със затрудненията във
функцията на крайника. В рамките на периода, през който функцията на
крайника е била трайно засегната, пациентът се е нуждаел от допълнителна
помощ при дейностите си в ежедневието, като в първия месец-месец и
половина зависимостта от грижи би следвало да е била ежедневна, докато
след раздвижването тя се е отнасяла до подпомагане повече в дейностите,
изискващи натоварване на крайника. Потребителската такса, определена от
НЗОК за престой в лечебно заведение при хоспитализация по съответна
клинична пътека, възлиза на 5,80 лв. и се дължи за всеки ден болнично
лечение, но не повече от 10 дни годишно. Съгласно приложената епикриза в
случая престоят на Г. в клиниката по артроскопска травматология на ВМА
7
МБАЛ- София е бил 4 дни. Доколкото представената фактура от 08.11.2022г с
услуга „преглед" е издадена след датата на инцидента и от специализирана
практика за доболнична помощ, плащането по нея може да се приеме като
разход за извършени медицински услуги във връзка с травмата. В
предоставените медицински документи не се откриват данни за предходни
травми в областта на левия раменен пояс. Белези за стари увреждА.я не са
регистрирА. при проведените неколкократни образни изследвА.я. Най-честият
мехА.змът за получаване на луксация в споменатата става е падане и удар
стрА.чно върху рамото. Подобно мехА.чно въздействие би могло да възникне
в динамиката на описА.я инцидент, а именно при премятане и падане от
тротинетката след внезапно преустановяване на движението й.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че при
първоначалната диагностика на травмата има значително разместване между
двата фрагмента на костите, което налага оперативно лечение, и предвид
възрастта на пострадалия също е препоръчително, предвид това, че този вид
изкълчвА.я в областта впоследствие създават условия за получаване и на
допълнителни такива размествА.я, а именно така наречените хабитуални
луксации и поради тази причина оперативната интервенция би укрепила
ставата и няма да позволи това разместване впоследствие. Без значение е, че
операцията е направена след пет-шест дни, защото така или иначе през този
период раменната става е била обездвижена с ортеза. Оперативната
интервенция е намалила срока на възстановяване, защото укрепва ставните
връзки, докато при консервативното лечение трябва продължително време да
се носи ортеза и в определена позиция да се задържа рамото, за да може да
настъпи въпросното заздравяване, а след това е необходима по-продължителна
рехабилитация. Не се е налагало ищецът да е постоянно в леглови режим, но в
рамките на месец, месец и половина, тази раменна става не е трябвало да се
движи, за да се укрепи всичко и да зарастнат и раната след операция, и самите
ставни връзки. Няма данни за възникнали усложнения след оперативната
намеса. Травмата касае единствено движенията в раменната става и това не е
свързано с развитие на някакво общо отразяване върху здравословното
състояние на ищеца. След хоспитализацията няма информация дали и какви
точно медикаменти е приемало лицето.
От приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че брутната месечна заплата на ищеца е 3065,20
лв или за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г. брутното му възнаграждение
би било в размер на 9585,72 лв. Нетното възнаграждение, което би получил
като доход за процесния период е 8627,14 лв. Полученото обезщетение от
НОИ за процесния период е в размер на 6657,71 лв. Разликата между чистото
(нетно) трудово възнаграждение, което би получил ищецът като доход за
периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него обезщетение за
временна неработоспособност за същия период е в размер на 1969,43 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните приетата правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират правното си основА.е в
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по всеки от трети искове, е необходимо наличието на следните
предпоставки: възлагане на работа и вредите да са причинени от изпълнителя
8
при или по повод извършването на възложената му работа чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързА. с него. При установяване на тези
предпоставки вината на изпълнителя се предполага до доказване на
противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В случая, при съвкупна преценка на събрА.те доказателства се
установява, че докато е управлявал тротинетка, ищецът се е преметнал през
нея и е паднал, изкълчвайки лявата си раменна става, както и че с оглед на
така полученото травматично увреждане в правната му сфера са настъпили
неимуществени и имуществени вреди.
От фиш за спешна медицинска помощ, показА.ята на свид. Ат. и
заключението по СТЕ се установяват по безсъмнен начин както мехА.зма на
настъпване на инцидента, а именно: попадане на колело на тротинетката,
управлявана от ищеца, в малка дупка, така и че инцидентът се е случил около
** до ** и по-конкретно: между него и рампата за трикове, зад **, в посока
към парка и Летния театър. Изводът относно мястото на случилото се не се
разколебава от непознаването на географските посоки, доколкото по
останалите, сочени в исковата молба признаци, местопроизшествието е
индивидуализиран в степен, позволяваща да се достигне до еднозначен извод,
че описаното от ищеца място и установеното от събрА.те косвени
доказателства такова съвпадат.
От представения акт за изключителна държавна собственост се
установява, че мястото е паметник на ** "**“. СтрА.те по делото не спорят, че
имотът е предоставен за стопА.сване на Община Варна по реда на чл. 15, ал. 1
ЗДС, съгласно който имоти - държавна собственост, се предоставят
безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред,
определени с правилника за прилагане на закона.
Безспорно се установява от показА.ята на свид. Ат. и заключението на
СТЕ, че на мястото, сочено от ищеца като място на инцидента, има дупка,
която не е била обезопасена или обозначена по някакъв начин.
Общината следва да упражнява грижа за собствеността си, включително
и за тази, която й е предоставена за стопА.сване, като се грижи за площите за
обществено ползване така, че да не застрашават по какъвто и да е било начин
живота и здравето на граждА.те. С оглед естеството на имота - градски парк,
същият е част от т. нар. „зелена система" по см. на чл. 61, ал. 1 и 2 ЗУТ. На
основА.е чл. 62, ал. 10 ЗУТ, според който Общинският съвет приема наредба
за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината,
изграждането, опазването и поддържането на зелената система в общината е
възложено на Община Варна. В изпълнение на нормата е приета Наредба на
ОбС Варна за изграждане, стопА.сване, контрол и опазване на зелената
система на територията на Община Варна, приложима без значение чия
собственост е имотът, в който попада зелената система (чл. 3 от Наредбата).
Като не е сторила това, тя е станала причина за засядане на колелото на
управляваната от ищеца тротинетка в дупката и падането на същия. От СТЕ се
установява, че дупката се намира на мястото от 2012 г. и към настоящия
момент все още не е поправена. Следователно Община Варна следва да
отговаря за вредите в резултат на нейно бездействие по отстраняване на
дупката в площ за обществено ползване. В този смисъл извършените от
ответника бездействия се явяват в причинно-следствена връзка с падането на
9
ищеца, съответно с настъпилите за него неимуществени и имуществени вреди,
които следва да бъдат репарирА..
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди:
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически
болки и страдА.я, съдът съобрази, че настъпилата вследствие на инцидента
телесна повреда е лека и е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като увреждането по тялото на ищеца е луксация на
акромиоклавикуларната става, което е наложило поставяне на общо 3 бр.
анкъри, а периодът на възстановяване при такива наранявА.я – кратък – 2,5-3
месеца. Към датата на инцидента той е бил на 44 г., което обуславя среден праг
на търпимост към физически болки и страдА.я. Съдебният състав съобрази
също и обстоятелството, че няма данни ищецът да е страдал от съпътстващи
заболявА.я или предходни травми в увредената област, които да са се влошили
и да са повлияли на общото му здравословно състояние.
От показА.ята на свид. Г.а, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че увреденият крайник е бил имобилизиран за период от около два
месеца. Първоначално ищецът се е нуждаел от чужда помощ, за да задоволява
битовите и хигиенните си потребности, а през втория е можел, макар и трудно
и болезнено, да се грижи сам за себе си. ПоказА.ята на свидетеля не се
кредитират от съда в частта, в която той сочи, че наранено е дясното рамо на
ищеца, доколкото същите се опровергават от събрА.те медицински документи,
от които несъмнено се установява, че травмата е в областта на лявото рамо. От
свидетелските показА.я се установява, че ищецът поначало си служи с дясната
ръка, от което следва, че имобилизацията на лявата ръка не е създала пречки за
функциите на доминантната ръка.
От експертното заключение се установява, че непрекъснат леглови
режим не е бил необходим, а и в показА.ята си свид. Г.а не излага, че ищецът е
бил постоянно на легло.
Естеството на травматичното увреждане неминуемо води до проблеми
със съня, породени от необходимостта да се променя позицията на тялото по
време на сън, както и до дискомфорт при движение, довел до затруднение в
самостоятелното обслужване.
Предприетата оперативна намеса е спомогнала за по-кратък
възстановителен период според СМЕ.
Доказателства за сериозни психически промени и посттравматично
стресово разстройство не са ангажирА..
За около четири месеца ищецът е бил във временна неработоспособност.
Действително периодът на възстановяване не е продължителен, а
процесът на възстановяване е протекъл без усложнения, и няма данни за
неправилно проведено лечение, но следва да се направи разгрА.чение между
пълното възстановяване и т. нар. "отшумяване на болката" - болезнеността,
може да е отминала в рамките на два до четири месеца, но неприятното
усещане в областта на нанесеното травматично увреждане, проявяващо се при
разлика в температурата и дължащо се на пласирА.те анкъри, вероятно няма
да отшуми.
Съобразявайки тежестта на настъпилото телесно увреждане, което
безспорно е създало физически дискомфорт на ищеца, периода на
възстановителния процес, необходим за отшумяването му, неблагоприятното
10
въздействие на инцидента върху психическото и емоционалното му
състояние, които негативни изживявА.я неминуемо се търпят при такова
стресогенно събитие, неудобствата, които е търпял в ежедневието си в дните
след инцидента, неочакваното настъпване на тези увреждА.я, икономическите
условия в страна към 2022 г., както и определяното обезщетение по
аналогични казуси, макар и с различни по степен на тежестта им вреди, съдът
намира, че парично обезщетение от 10000 лв., като способ за преодоляване на
вредните последици от случилото се, макар и несъвършено, би удовлетворил
общоприетия критерий за справедливост.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени вреди:
От заключението по СМЕ се установява, че представените по делото
фактура и фискален бон от 08.11.2022 г. отразяват разходи, които са сторени в
причинно-следствена връзка с процесното травматично увреждане. Такива са
и разходите, сторени от ищеца на 14.11.2022 г. за потребителски такси,
платени във връзка с лечението във ВМА. Тези имуществени вреди, касаят
разходи, извършени в период, съответен на периода на лечение, като същите
са пряка и непосредствена последица от увреждането Разходите са относими
към лечението на травмата на крайника и са на обща стойност от 73,20 лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени вреди:
От представената по делото служебна бележка от ** – Бургас се
установява, че ищецът е трудовоангажиран към датата на увреждането.
Видно от приобщените към делото болнични листи, същият е бил във
временна неработоспособност в периода от 07.11.2022 г. до 12.02.2023 г.
Според заключението по ССчЕ, неоспорено от стрА.те, за периода от
09.11.2022 г. до 12.02.2023 г. разликата между нетното ТВ, което би получил
ищеца като доход, и полученото от него като обезщетение за временна
неработоспособност, възлиза на сума в размер на 1969,43 лв.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на
твърдения, че тротинетката е била неподходяща за управление от възрастен, е
неоснователно, доколкото противното се установява от показА.ята на свид. Ат.
и заключението на СТЕ. Според последното скоростта, с която се е движел
ищецът е била 10-15 км/ч. Същата не надвишава допустимата максимална
скорост от 25 km/h съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 4 ЗДвП, поради което съдът счита
същата за съобразена с обстановката. Данни, че със свои действия ищецът се е
поставил в ситуация, която да доведе до предизвикване на инцидента, т. е. че
умишлено е създал предпоставки за пропадане на тротинетката в дупката,
няма.
В допълнение следва да се посочи, че градската инфраструктура следва
да бъде поддържана от ответника по начин позволяващ спокойно и
безпрепятствено преминаване на граждА.те, които от своя страна не са
длъжни да проявяват бдителност и внимА.е извън обичайните. Дължимата
грижа при управление на електрическа тротинетка не включва изискване за
знА.е на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
избиране на скорост, при която водачът да може да спре.
С оглед гореизложеното, частичната искова претенция за присъждане на
11
обезщетение за неимуществени вреди е основателна и като такава следва да
бъде уважена. Исковите претенции за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и в пропуснати ползи,
са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на главните претенции, основателни се явяват
и претенциите за присъждане на лихва върху главницата. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Това е така, защото по силата на чл.
51, ал. 1 ЗЗД при непозволеното увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието. В този случай лихвите се
явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на
обезщетението за неимуществени вреди и на обезщетението за пропуснати
ползи от деня на инцидента, а на обезщетението за претърпени имуществени
вреди – от датата на извършване на разходите.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 536,14
лв. за държавна такса, 210 лв. за депозит за вещо лице за СМЕ, 170 лв. за
депозит за вещо лице за ССчЕ, 5 лв. за държавна такса за СУ и 1300 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им. В
тежест на ответника следва да се възложи сума в общ размер на 2221,14 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Варна,
ул. „Осми Приморски полк“ №43, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „**“ №36, сума в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева),
частичен иск от общо 40000 лв. (четиридесет хиляди лева), представяща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдА.я и
неудобство, от причинените му увреждА.я изразяващи се луксация на
акромиоклавикуларната става на ляво рамо, претърпени в резултат от
попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от
откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до **, разположен зад
културно развлекателен център „**" Варна, представляващ поземлен имот с
идентификатор № **, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
05.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 73,20 лв., представяща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за заплащане на
потребителски такси за престой и проведен преглед при специалист,
претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и
необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена
близост до **, разположен зад културно развлекателен център „**" Варна,
представляващ поземлен имот с идентификатор № **, ведно със законна
лихва върху главницата от 50 лв., считано от 08.11.2022 г., и върху главницата
от 23,20 лв., считано от 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
12
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 1969,43 лв. (след допуснато изменение),
представяща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
съставляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би
получил за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност за същия период, настъпили в
резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка,
получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до **,
разположен зад културно развлекателен център „**" Варна, представляващ
поземлен имот с идентификатор № **, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.02.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 2221,14 лв. (две хиляди двеста двадесет и
един лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN:
BG 22 UBBS **, открита в „Обединена българска банка“ АД с титуляр
Адвокатско дружество „Я.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13