Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-134 Година 2018, 23.11. Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и трети октомври две хиляди
и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1387 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от „Крис 2“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен,
ул. „Полковник Сава Муткуров“ № 87, ет. 1, ап. 4, чрез адв. Жана Георгиева, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Св. Климент“ № 15, против решение № 1247 от 12.06.2018
г., постановено по гр. дело №1098/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, с
което съдът е отхвърлил иска на въззивника против „Еврокомфорт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет. 1,
адв. Петко Маринчев, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4131,60 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по
договор за монтаж на дограма между страните от 12.09.2016 г., 412,84 лева –
лихви за забава върху главницата за периода от 07.12.2016 г. до 30.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, което счита
решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с
което да признае за установено, че ищецът е извършил договорените услуги и му
се дължи възнаграждение в претендирания размер. Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна с
искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на
чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд
– Бургас са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото е започнало с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и последвала заповед за изпълнение на парично задължение №
5432/05.12.2017 г. по ч.гр.д. №9089/2017 г. по описа на БРС, с която съдът е
разпоредил длъжникът „Еврокомфорт Груп“ ЕООД да заплати на кредитора „Крис 2“
ООД сумата от 4131,60 лева – дължима главница по фактура №**********/06.12.2016
г. за доставка и монтаж на дограма за прозорци и тераси, както и сумата от
412,84 лева – мораторна лихва за периода от 07.12.2016 г. до 31.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и
сумата от 590,88 лева – съдебно-деловодни разноски. Постъпило е възражение от
длъжника и кредиторът е предявил искова молба пред БРС.
Няма
спор по делото, че между страните е сключен договор от 12.09.2016 г. с предмет
„Монтаж на PVC и AL дограма по
спецификация №131077/09.09.2016 г. за обект, находящ се в гр. Хисаря, ул.
„Хайдут Генчо“ № 9, с квадратура 410,78 кв.м.“, като въззивното дружество е
подизпълнител на въззиваемия. Предвиденият по договора срок за изпълнение е 60
дни, като страните са се уговорили в чл.4, че извършването на монтажа ще се
удостоверява чрез приемо-предавателен протокол, подписан между изпълнителя и
крайния клиент. Уговорената цена е следвало да бъде заплатена от въззиваемото
дружество по банков път след издаване на данъчна фактура в срок от 3 дни от
подписване на приемо-предавателния протокол. В чл.8 ал.3 от договора
възложителят се е задължил да плати уговорената цена по договора след
представяне на приемо-предавателния протокол.
При
разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетели и е
извършена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура
№********** от 06.12.2016 г. на стойност 4131,60 лева е осчетоводена в
счетоводството на „Крис 2“ ООД, но от страна на въззиваемото дружество „Еврокомфорт
Груп“ ЕООД не е осчетоводена в счетоводството, не е включена в дневниците на
покупките по ЗДДС и не е приспаднат начислен ДДС.
По
делото са разпитани свидетелите Д.Б. и М.Н.. От показанията на свидетеля Б. – ******
на З. Б., подписала представения пред първата инстанция приемо-предавателен
протокол № 47/01.12.2016 г. се установява, че изпълнението по отношение на
апартамента на майка й е било без забележки, като свидетелката твърди, че през
цялото време е била в блока до преместването си в гр. Пловдив и е присъствала
на целия процес по саниране. Никой не е имал проблеми с дограмата според
свидетелката.
От
показанията на свидетеля М.Н. – ******** в „Европласт“, който твърди, че лично
е взел размерите на място в процесния жилищен блок в гр. Хисаря за изработване
на дограмата в цеха на фирмата в гр. Камено, се установява, че въззивникът е
напуснал обекта, като е оставил част от работата несвършена, а изработеното
било некачествено, поради което имало рекламации. Според свидетеля се е
наложило демонтиране на подпрозоречни первази за да бъдат махнати оставените
отдолу стари такива с цел да бъде спрян течът на живущите в блока.
При
така изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението. Съдът правилно е счел, че
съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа и с оглед сключения по смисъла на чл.258 от ЗЗД договор за
изработка, след авансово заплатената сума от 2500 лева, работата следва да бъде
приета от възложителя, за да възникне задължение за плащане. Според договора
сключен между страните - чл.4 ал.2, приемането на извършената работа се
осъществява с приемо-предавателен протокол, подписан от изпълнителя и крайния
клиент, на когото е монтирана дограмата. Представеният протокол от 01.12.2016
г., подписан от З. Б. и Д.Г., не може да се счете за „протокол подписан от
краен клиент, на когото е монтирана дограмата“, тъй като в случая се установява
представен протокол за два от общо четиридесетте апартамента в блока.
Направените
оплаквания във въззивната жалба са неоснователни. Твърдението, че протоколът е
подписан от д. Д.Г. и к. З. Б. не са подкрепени от писмени доказателства в тази
връзка, а само от свидетелските показания на свидетелката Д.Б.. Въпреки това
обаче, съгласно посочената по-горе разпоредба в договора между страните от
12.09.2016 година, протоколът следва да бъде подписан от всички лица, на които
е извършена подмяна на дограмата. В този смисъл, съдът е взел под внимание
свидетелските показания, коментирал ги е и е стигнал до извода, че
претендираната сума по заповедта за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК
не се дължи. Обсъдено е и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
С
оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№1247 от 12.06.2018 г., постановено по гр. дело №1098/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.