Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/30.5.2018г. гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
при секретар: Нели Йовчева
прокурор: Женя
Енева
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров ВНОХД № 268 по
описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП Девня, срещу
присъда по НОХД №197/17г по описа на Девненски РС с която подсъдимият А.К. е
признат за невинен по обвинението му по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26
ал.1 от НК и е оправдан изцяло. По делото е постъпила и въззивна жалба от О.Д.- представлявана от С.Я. кмет
на същата в качеството на гр.ищец срещу частта от присъдата с която е отхвърлен
предявеният граждански иск, ведно с лихвите и направените разноски.
И прокурора и гражданският ищец считат присъдата за неправилна и необоснована.
В съдебно заседание протеста се поддържа на същите основания. Прокурора предлага присъдата да бъде отменена, а подсъдимия осъден по
предявеното му обвинение, като му се наложи наказание над средния размер и се
лиши от право да заема държавна и обществена длъжност.
Гр.ищец поддържа жалбата срещу оправдателната присъда в гражданската част.
Счита че няма мотиви на съда относно отхвърлянето на гр. иска и моли съда иска
да бъде уважен изцяло. Според гр.ищец по делото са събрани достатъчно
доказателства за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия К..
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. И. .В., счита присъдата за правилна
и законосъобразна, а протеста срещу оправдателната присъда за необоснован. С
оглед процесуална икономия моли да се имат предвид всички доводи на защитата по
време на пледоарията пред първата инстанция. Твърди се за неправилни изводи от
страна на прокуратурата по отношение на зареждането на гориво за МПС и
закупуването на други стоки извън горива с процесната карта издадена на
подсъдимия К.. Няма престъпление според защитника, тъй като няма присвояване на
средства.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Б., счита протеста и въззивната
жалба на гр.ищец за неоснователни. Присъдата според адвокат Б. е правилна,
законосъобразна и мотивирана. Прокуратурата неправилно интерпретирала
доказателствата и неправилно считала, че с процесната карта не може да се
закупуват други стоки освен горива за МПС. Моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
В последната си дума
подс.К. моли за потвърждаване на присъдата.
След преценка на доводите на страните, както и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият състав на ОС-Варна констатира
допуснато от страна на Девненски РС съществено нарушение на процесуалните
правила от категорията на посочените в чл.348 ал.3 т. 2 пр. 1 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, изискващо отмяна на
постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция.
Мотивите към постановената от съда присъда не са изготвени в съответствие с чл. 14, 18, 107, ал.2 и
на чл. 305, ал.3 от НПК,
регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на мотивите
към съдебния акт.
Естеството на това нарушение не позволява извършването на въззивна проверка по
съществото на делото.
Съгласно чл. 305 ал. 3 от НПК и
непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат
констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз
основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо
едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира
вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които
съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.ал.1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата
и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение.
Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на
това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения,
съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.
Изискването за мотивиране на съдебните актове
освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република
България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение
гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6
от ЕКПЧОС.
От друга страна, недостатъчните, непълни и
неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния
въззивен съд да изпълни своята контролна функция.
В мотивите на атакуваната присъда съставът на
ДРС е изложил декларативно съждения
относно недоказване на факти и обстоятелства от обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно, че не било истина, че първото зареждане на един от
процесните автомобили Пежо Експерт не било лично от подсъдимия, а от
неустановено по делото лице. Няма нито ред относно начина на „придобиване“ на
този автомобил, има ли или не правно основание за предоставянето му от
бизнесмена Н. Банев, /за когото според решаващият съд вероятно прокурора имал
убеждение че се е облагодетелствал от този факт/, на кого го е предоставил и
поради каква причина. Как е бил зачислен и по какъв начин е било осигурено
обезпечаването му с необходимите консумативи ГСМ и други, които са плащани от О.Д..
Има ли някакви нарушения от страна на подсъдимия по ползването на този
автомобил.
Вместо да изясни факти и обстоятелства важни
за формирането на вътрешното си убеждение, каквото задължение има решаващият
съд, той е излязъл извън правомощията си и е приел ролята на вещо лице
пресмятайки разход за процесния автомобил Волво, чрез гласни доказателства
каквито са свидетелските показания коментирани в мотивите на съда. Недопустимо
е съдът да приеме без забележки назначена по делото експертиза, а в мотивите си
да приеме разход на гориво по - голям от приетия от вещото лице и на това
основание да прави съответните правни изводи. Ако е имал забележки към
заключението на вещото лице е следвало да изпълни процедурата предвидена в
чл.153 от НПК, а не сам да прави съответните изчисления. Има процедура която да
докаже действителния разход на всеки автомобил, който се установява
експериментално, но по делото не е установено дали е назначавана такава
комисия, която да установи действителния разход на гориво. Ако не е назначавана
такава комисия не би следвало да се приемат възраженията на защитата и
подсъдимия че автомобила Волво е разходвал повече гориво от описаното от
фирмата продавач, тъй като назначаването на такава комисия е било в
правомощието на кмета - подсъдимия К..
Следва да се отбележи, че запознавайки се с
мотивите на съда, се налага извода ,че според решаващият съд не се били събрали
доказателства относно факта че подсъдимия лично е зареждал с издадената на
процесния автомобил Волво дебитна карта, гориво - дизел и бензин и по този
начин не било доказано извършено от него присвояване. Това дали подсъдимия
лично е зареждал или друго лице е вършело това е без значение дали има присвояване
или не, ако по делото се установи, че с тази дебитна карта не е следвало да се
зарежда друго освен гориво за автомобила Волво. Не е изяснено по делото
подсъдимия има ли е право с тази карта да зарежда и други автомобили и да
закупува други стоки от бензиностанции на фирма Лукойл. В този смисъл са и
възраженията на защитата на подсъдимия, че е имал такива права, респективно и
извода от това, че няма присвоителна
дейност, а съда не е изследвал и коментирал такива факти. Извода на
съда, че не намирането на свидетели,
които да докажат присвоителна дейност на кмета, както и ненамиране на
автомобилно гориво в домът на К. по някакъв начин доказвало че няма извършено
престъпление е неправилен. Недопустимо е да се правят изводи от отрицателни
факти, каквито в случая са липсата на свидетели и ненамирането на гориво в
домът на подсъдимия.
Липсва необходимия
анализ на доказателствата, като тяхното обсъждане е сведено до преразказ и до
ненужно обяснение на факти и обстоятелства с вероятностен характер. Не може да
се установи от мотивите кои факти съда приема за безспорно установени, дори
вместимостта на резервоара на автомобила Волво според съда не е установен, а е
с вероятностен характер. Не става ясно кмета К. освободен ли е от задължение
да пише пътни листи с които би следвало
да бъде отчитано горивата на автомобила. Ако това е нарушение на негови
задължения това има ли отношение към извършването на престъпление в което е
обвинен и какви изводи от тези факти прави решаващият съд. Абсолютно неправилен
е извода, че подсъдимия след като не бил счетоводител, не бил длъжен и не можел
да носи отговорност за счетоводното отчитане на разхода на горива. Като кмет на
О.Д., подсъдимия носи отговорност за
изпълнение на законовите си задължения по чл.44 ал.1 т.1 от ЗМСМА, като
в тази насока отговаря и за счетоводната и финансова дисциплина в общината.
Отговорност на кмета на общината в тази насока носи и по реда на Закона за
публичните финанси.
На
следващо място е необходимо да се посочи, че липсата на мотиви пряко рефлектира
и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при
проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото
същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по делото
вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е налице качествена проверка на
първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ
на приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали
те са правилни и верни.
В мотивите няма никакъв коментар поради каква причина е
отхвърлен изцяло предявеният от О.Д. граждански иск за претърпени имуществени
вреди. Задължение на решаващият съд е да опише поради каква причина не уважава
иска. Има ли вреда от противоправно поведение на подсъдимия. Ако съществува
имуществена вреда за общината, тя може да бъде от престъпление, но може и да е
от неправомерно поведение тоест да е деликтна отговорност. Решаващият съд е бил
длъжен да вземе отношение по този въпрос но не е изпълнил задължението си.
Поради всичко изложено по-горе, въззивният съд не е в
състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на
поставените в протеста и жалбата на гр.ищец въпроси и възражения и т. к. това
нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата
да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд - ДРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед на естеството на посоченото съществено процесуално
нарушение, липсва необходимост от обсъждане на релевираните в протеста и
жалбите оплаквания по същество.
Предвид горното и на основание чл. 334 т. 1
пр. 2 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Окръжен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 47 по НОХД №197/17г по описа на Девненски РС, постановена на 11.12.2017г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд – Девненски РС съд от друг съдебен състав от фазата на
същинското съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: