№ 14722
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110127533 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на СО код по БУЛСТАТ: ********,
представлявана от кмета ЙФ, адрес: АДРЕС, срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС с която се иска съда да признае за установено спрямо ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 2622,98 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м. октомври
2016 г. - м. май 2018 г. по силата на Договор за наем на общинско жилище № 77-02-28 от
10.03.1999 г. и от 06.12.2006 г., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 513,83 лв. за периода от 15.01.2015 г. до 11.05.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №71814/2018 г.
на СРС.
Ищецът твърди, че със Заповед за настаняване №770228/24.02.1999г. в общинско
жилище с административен адрес: АДРЕС е настанено лицето ЙГ., заедно с членовете на
домакинството си към този момент: М. М. Г. – съпруга и Ю. Й. Г. – дъщеря. В последствие,
през 2004г. е роден и Л. Й. Г., но не е включен в настанителната заповед. Сочи се, че между
СО представлявана на основание чл.22, ал.1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО от Кмета на СО – Район „П“, от
една страна като наемодател и ЙГ. от друга, като наемател, е сключен Договор за наем №
Към 77-02-28/10.03.1999г. Впоследствие на основание горепосочената настанителна заповед
е подписан нов договор за наем с деловоден №Към77-02-28/06.11.2006. с оглед
актуализиране на цените и промените в националното законодателство без да се променя
съществено правоотношението. Титулярът на настанителната заповед Й Г. умира на
28.06.2011г., за което обстоятелство е съставен Акт за смърт №0431/28.06.2011г. Фактът на
смъртта води до прекратяване на облигационното правоотношение между покойника и СО
но това не води до автоматична отмяна на Заповед за настаняване №770228/24.02.1999г.
Административният акт е все още в сила поради липсата на правно основание за неговата
отмяна и поражда настанителни права в полза на преживелите лица, посочени в нея, а
именно: М. М. Г. и Ю. Й. Г. (непълнолетна към този момент). От такИ. следва да се ползва и
Л. Й. Г., доколкото към този момент е малолетен. От страна на преживелите членове на
домакинството на Й Г. не са постъпили възражения или искания за актуализиране на
1
заповедта за настаняване или за сключване на договор за наем, поради което се счита, че
между страните има мълчаливо съгласие за продължаване на правоотношението при
уговорените условия. Лицата продължават да обитават горепосоченото общинско жилище.
С оглед продължилото ползване на имота за задоволяване на жилищните им нужди, от
страна на Кмета на СО – Район „П“ е продължил да начислява уговорената с Договор за
наем №Към77-02-28/06.11.2006г. месечна наемна цена, като срещу това не е постъпвало
възражение от страна на ползвателите на жилището. В периода януари 2015г. – май 2018г.
не е заплащана дължимата престация за ползване на имота. Поради това, от страна на Кмета
на СО – Район „П“ е издадена Заповед № РПД18-РД48-5/14.02.2018г., с която се прекратява
наемното правоотношение с М. Г. и членовете на нейното домакинство. Административният
акт не е оспорен от адресатите, поради което е влязъл в сила. Жилището е освободено
доброволно от М. М. Г. на 11.05.2018г.
Прилагат се писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения й особен представител е подала отговор на исковата молба. Твърди се, че в
заповедта за изпълнение наемната цена е за м. октомври 2016 г. до м. май 2018 г., а в
исковата молба се твърди неплащане на наем от 01.01.2015 г. до 11.05.2018 г. Оспорва се
пасивната легитимация на ответницата, като се сочи, че е недоказано качеството й на
наследник на Й Г.. Твърди се, че искът е недоказан по размер, тъй като дължимата сума по
договора за наем е 48,95 лева месечно и съгласно исковата молба се претендира сума за 40
месеца и 11 дни, която аритметично прави 1974 лева, а не 2622.98 лева.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От представения акт за общинска собственост №1123/18.05.2001 г. се установява че
апартамент №7, находящ се в ж.к. „АДРЕС състоящ се от една стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ вкл. 2/5 балкон от 65.57 кв.м. заедно с
приспадащите му се 5.198 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото на което е построен блока е изключителна собственост на СО.
Със Заповед №7702-28/24.02.1999, издадена от кмета на район „П“ на основание чл. 42
от Закона за общинската собственост и чл. 15 от Правилника за прилагане на закона за
общинската собственост ЙГ. и тричленното му семейството / в т.ч. съпругата му М. и
дъщеря му Ю./ са настанени в двустаен апартамент с адрес: АДРЕС
На 06.12.2006 г. е сключен договор за наем в изпълнение на Заповед №7702-
28/24.02.1999 и на основание чл. 22, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО по силата на който наемодателят
СО предоставя на наемателя ЙГ. за ползване под наем общинско жилище, находящо се на
адрес: АДРЕС състоящо се от две стаи и кухня със застроена площ от 65.57 кв.м. и жилищна
площ 34.10 кв.м. при месечна наемна цена, определена по реда на глава VII от Наредба за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО в
размер на 48.95 лева. Уговорено е, че при изменение на глава VII от наредбата, наемната
цена се актуализира с влизането в сила на изменението, за което наемодателят и наемателят
сключват допълнително споразумение. Съгласно чл. 7.1 договорът се прекратява поради
неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца.
ЙГ. е починал на 28.06.2011 г., видно от представените препис-извлечение от акт на
смърт.
Със Заповед №РПД18-РД48-5/ 14.02.2018 г. на кмета на район „П“ е констатирано, че
2
видно от Справка за задължения за наем от 08.02.2018 год. М. М. Г. и членовете на
домакинството й не са заплащали наемната цена за общински апартамент АДРЕС повече от
шест месеца /от м.01.2015г. до м.01.2018 г. включ./ въпреки писмената покана от страна на
Район „П”- писмо изх.№ РПД17-ГР94-2282/20.12.2017г. Съгласно писмо изх.№ П-
1114/24.01.2018год. на „ФИРМА“ ЕАД, М. Г. дължи сумите за топлоенергия /за период от
м.10.2011 год. до м.12.2017 год./ в размер на 1605,71 лв. Наредено е да се прекрати наемното
правоотношение с М. М. Г., ЕГН ********** и членовете на домакинството й /в т.ч. Ю. Й.
Г., ЕГН **********-дъщеря и Л. Й. Г., ЕГН **********-син/, възникнало по силата на
настанителна заповед № 77-02-28/24.02.1999 год. на Кмета на Район „П“, от която М. М. Г. и
членовете на домакинството й черпят настанителни права за двустаен общински апартамент
АДРЕС /АОС № 1123/18.05.2001г./ като членове на семейството /съпруга и деца/ на
починалия титуляр и контрагент по договора за наем ЙГ.. На 15.03.2018 г. препис от
заповедта е връчен на М. М. Г., чрез дъщеря й Ю. Й. Г..
С приемо-предавателен протокол от 11.05.2018 г. държането на жилището е предадено
на СО, район „П“ от М. М. Г..
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за доказано наличието на соченото от ищеца наемно правоотношение, по
силата на което е предоставил на ответницата под наем общинско жилище в през процесния
период.
Наемното правоотношение освен от общите правила на ЗЗД се регулира и от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на СО. Съгласно чл. 22, ал. 1 от същата въз основа на настанителната заповед
кметът на района сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5),
в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена;
заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането
(текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. Съгласно чл. 20,
ал. 3 от Наредбата заповедта има действие за всички членове от семейството
(домакинството) на титуляра на настанителната заповед. Ето защо след смъртта на ЙГ. на
28.06.2011 г., наемното правоотношение е продължило с ответницата М. М. Г..
От описания по-горе приемо-предавателен протокол се установи, че наемното
правоотношение между страните е прекратено на 11.05.2018 г., на която дата ответникът е
предал на ищеца наетия имот. Протоколът носи подписа на ответника и съдържа неизгодни
за страната факти, поради което съдът ползва доказателствената му сила.
Ответницата не е ангажирала доказателства за заплащане на наемна цена.
Съгласно Раздел VII, чл. 57 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО наемната цена за общинските
жилища се определя за 1 кв. м полезна площ съобразно зоната и подзоната, в които
жилището попада, конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина,
преобладаващото изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и качествата на
околната среда. Съгласно чл. 58 от наредбата основната наемна цена за 1 кв. м полезна площ
е 0,80 лева, като фактическата наемна цена се определя от кметовете на райони чрез
коригиране (увеличаване или намаляване) на основната наемна цена до размери, посочени за
конкретните показатели, съгласно Приложения №№ 1 и 2 от Наредбата за цените при сделки
с недвижими имоти на СО.
Съгласно пар. 1 от ДР на наредбата 6. „Полезна площ на жилището“ е сумарната площ
на всички помещения в него, мерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и
цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от
ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения -
мазе, барака или таван. В процесия случай полезната площ е 65.57 кв.м. Коригиращите
коефициенти съгласно Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО са 1.05 за
3
четвърта зона и 1.2 за район „П“.
Така дължимата месечна наемна цена за площта от 65.57 кв.м. следва да се определи
като квадратурата се умножи по 0,80 лева, която сума се умножи с коефициентите от 1,05 и
1,02. Общата месечна наемна цена е за сумата от 66.09 лева.
Дължимата месечна наемна цена за процесния период от м. октомври 2016 г. - м. май
2018 г. / 20 месеца/ е 1321.80 лева. За разликата до претеднирания размер от 2622,98 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за лихва за забава е за различен период от процесния. Очевидно
посочената от ищеца сума за главница в размер на 2622,98 лева е за период от януари 2015
г. до май 2018 г., но с изрична уточнителна молба в заповедното производство заявителят-
ищец в настоящото производство е посочил, че процесния наемен период е от м. октомври
2016 г. - м. май 2018 г., поради което съдът не може да излезе извън периода, въведен по
волята на ищеца.
Претендираната лихва обаче е за период от 15.01.2015 г. до 11.05.2018 г. Доколкото не
се установява заплащане на наемната цена и за периода, предхождащ този по главния иск- м.
януари 2015 г. – м. октомври 2016 г. мораторна лихва се дължи за посочения от ищеца
период от 15.01.2015 г. до 11.05.2018 г., считано от 15-то число на всеки един месец за
съответната месечна наемна вноска./Съгласно чл. 3 от договора падежа на всяка наемна
вноска е 15-то число на съответния месец./ Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ето защо претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна за периода от 15.01.2015 г. до 11.05.2018
г. и за сумата от 522.05 лева, изчислена от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда на чл.
162 ГПК. Доколкото се претендира по-малка сума, а именно 513.83 лева и с оглед
диспозитивното начало, именно тази сума следва да бъде присъдена.
Основателна е и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК върху дължимия размер на главницата до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер възлиза на 329.30 лева от пълен претедниран
размер от 562.74 лева- 62.74 лева държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице и и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 36.71 лева от 62.74 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, че дължи на СО, код по БУЛСТАТ:********, представлявана от кмета ЙФ,
адрес: АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД сумата от 1321.80 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м.
октомври 2016 г. - м. май 2018 г. по силата на договор за наем на общинско жилище с
административен адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 513,83 лв. за периода от 15.01.2015 г. до
4
11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№71814/2018 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за наемна цена за разликата над
уважения размер от 1321.80 лева до пълния претендиран размер от 2622,98 лв., ведно със
законната лихва върху неоснователния размер от главницата.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, да заплати на СО, код по БУЛСТАТ:********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -деловодни разноски в размер на 329.30 лева за настоящото
производство и 36.71 лева за ч.гр.д. №71814/2018 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5