Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 1 от 20.01.2015 г., постановена по НОХД
№ 719/2013 г. по описа на РС – Б., подсъдимият М.М.А., ЕГН **********, е
признат за невиновен за по обвинение в престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
С решение от 26.10.2015 г., постановено
по ВНОХД № 422/2015 г. по описа на С. о. съд, Присъда № 1 от 20.01.2015 г.,
постановена по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б., е отменена изцяло и
делото върнато за ново разглеждане от РП – Б..
При новото съдебно разглеждане с
Присъда № 8 от 12.03.2018 г., постановена по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС
– Б., подсъдимият М.А.А. е признат за невиновен по обвиненията в това, че:
В периода от неустановена дата на месец декември
2010 г. до неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Б. при условията
на продължавано престъпление е набрал, чрез обещаване на материална облага -
пари отделно лице – М.М. И. и в посочения период я е транспортирал и приел в
гр. Т., Р. И., с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието ѝ – престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В периода от неустановена дата на месец декември
2010 г. до неустановена дата на месец август 2011 г. в гр. Б. в условията на
продължавано престъпление е набрал, чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице – Н. П. Б. и в посочения период я е транспортирал и приел в гр. Т.,
Република И., с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието ѝ – престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На неустановена дата през зимата на 2010 г. в гр.
Ботевград е набрал, чрез обещаване на материална облага – пари, транспортирал и
приел в неустановен град близо до гр.З., А., отделно лице – М. С. Г. с цел да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието
ѝ – престъпление по чл.159б, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр.1 вр. ал. 1 от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
подаден въззивен протест.
Наведени са оплаквания, че присъдата е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В допълнението, депозирано след
изготвяне на мотивите, са развити подробни съображения. Сочи се липса на
мотиви, предвид отсъствието на доказателствен анализ, от който да се установява
въз основа на кои доказателствени източници са обосновани фактическите изводи.
На следващо място се сочи неправилно приложение на материалния закон, доколкото
възприетата фактическа обстановка обуславя извод за съставомерност на
инкриминирате деяния. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
виновен с размер на наказанието лишаване от свобода към средния.
До даване ход на делото пред въззивната
инстанция е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимия – адв. Г.Д..
В него са развити подробни принципни съображения относно фактическата рамка на
обвинението. Прави извод за неговата негодност, тъй като в обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт не се съдържа твърдение, че подсъдимият
е превел през границата пострадалите лица, поради което според защитата липсва
надлежно обвинение по чл. 159б от НК. По отношение на изпълнителното деяние
транспортиране се твърди, че е несъставомерно, тъй като в И. град М. не
съществува. На следващо място се навеждат доводи за несъставомерност на трите
форми на изпълнителното деяние. Относно формата транспортиране защитата твърди,
че е несъставомерно, тъй като св. Б. и И. са пътували сами с автобус до гр. Т.
и с влак до гр. Т., сами са заплатили билетите, подсъдимият не е осъществил
лично това транспортиране, а твърдението, че е поддържал връзка с пострадалите
по телефона е недоказано. На следващо място, въз основа на свидетелските
показания се прави извод, че деянията, осъществени през месец януари и през
месец август 2011 г., са недоказани.
По отношение на изпълнителното деяние
набиране се твърди, че не са осъществени активни действия от страна на
подсъдимия. Ако бъдат приети за установени, инкриминираните с обвинителния акт
действията от месец декември 2010 г., те следва се субсумират под нормата на
чл. 159а, ал. 2, т. 2 от НК, за което липсва надлежно обвинение. Извършените
през месец януари 2011 г. действия следва да се подведат под нормата на чл.
159а, ал. 2, т. 2 от НК, за което също липсва повдигнато обвинение.
По отношение на изпълнителното деяние
приемане се твърди, че то е недоказано, респективно деянието не е осъществено
нито от обективна, нито от субективна страна.
Относно обвинението, касаещо
пострадалата М. Г., се поддържа, че е недоказано, тъй като показанията на св. Г.
са противоречиви.
Изложени са съображения, че специалната
цел по чл. 159а, ал. 1 от НК не се установява от събраните доказателства, доколкото
пострадалите И. и Б. не са водили разговори с подсъдимия за транспортирането им
с цел разврватни действия, а единствено за намиране на работа като сервитьор,
барман или помощник готвач. Въз основа на изложеното е отправено искане за
потвърждаване на обжалваната присъда.
Пред въззивния съд представителят на С. о.
прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Акцентира върху
доводите за липса на доказателствен анализ и неправилно приложение на
материалния закон.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.Д.,
поддържа писменото възражение. Счита, че неточностите в обвинителния акт и
наличните доказателства не могат да обосноват осъдителна присъда. Моли за
потвърждаване на първоинстанционния акт.
Подсъдимият М.М.А. в право на лична
защита се солидаризира с изложеното от защитника си. В последната си дума моли за
потвърждаване на присъдата.
Делото е образувано по обвинителен акт, с който
подсъдимият М.М.А. е предаден на съд с обвинение в това, че на неустановена
дата от месец декември 2010 г. до месец август 2011 г. в гр. Б., в условията на
продължавано престъпление, е набрал чрез обещаване на материална облага – пари,
отделни лица – М. М. И. и Н. П. Б. от гр. Б. и в посочения период е
транспортирал и приел същите лица в гр. Т., с цел да бъдат използвани за
развратни действия – проституция, независимо от съгласието им и в това, че през
зимата на 2010 г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на материална облага – пари,
транспортирал и приел в неустановен град близо до гр. З., А., отделно лице – М.
С. Г. от гр. Б. с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция –
престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, проведено на 12.03.2018 г. по
НОХД № 273/2016 г., РС – Б. е допуснал изменение на обвинението за три
престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК както следва:
1.
В периода от неустановена дата на месец декември 2010 г. до неустановена дата
през месец август 2011 г. в гр. Б. при условията на продължавано престъпление е
набрал, чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице – М. М. И. и в
посочения период я е транспортирал и приел в гр. Т., Р. И., с цел да бъде използвана
за развратни действия – проституция, независимо от съгласието ѝ –
престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
2.
В периода от неустановена дата на месец декември 2010 г. до неустановена дата
на месец август 2011 г. в гр. Б., в условията на продължавано престъпление, е
набрал чрез обещаване на материална облага – пари, отделно лице – Н. П. Б. и в
посочения период я е транспортирал и приел в гр. Т., Р. И., с цел да бъде
използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието
ѝ – престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
3.На
неустановена дата през зимата на 2010 г. в гр. Б. е набрал, чрез обещаване на
материална облага – пари, транспортирал и приел в неустановен град близо до
гр.З., А.я, отделно лице – М. С. Г. с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието ѝ – престъпление по
чл.159б, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр. ал. 1 от НК.
По това обвинение се е произнесъл РС – Б..
С. о. съд, след като обсъди доводите в протеста‚ в
депозираното писмено възражение както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейното отменяване и постановяване на нова поради следните съображения:
Тя е постановена при процесуалното нарушение липса
на мотиви, породено от пренебрегване на задължението по чл. 305, ал. 3 от НПК
за посочване въз основа на кои доказателствени материали е изградена
фактическата обстановка, както и за излагане на съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Вместо необходимия анализ на
гласните доказателствени средства, в проверявания акт се съдържа хронологичен
преразказ на показанията на свидетелите, като дори липсва отграничение дали
съдът пресъздава от съдебната фаза или дадените след прочитане на протоколите
по реда на чл. 281 от НПК. В този смисъл упрекът, отправен с въззивния протест,
е основателен.
На следващо място въз основа на приетата за
установена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно материалния закон.
При преценката на доказателствата, които са били
събрани по време на съдебното следствие на първата инстанция и на основание чл.
316 от НПК въззивният съд, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Свидетелката М. И. познавала подсъдимия М.А..
Знаела, че има собствено заведение в чужбина и че води добър начин на живот.
През месец декември 2010 г. тя била финансово затруднена, поради което попитала
подсъдимия може ли да ѝ съдейства за намиране на работа. Подсъдимият А. обяснил,
че може да ѝ намери работа като сервитьорка или танцьорка. Казал още, че
е правил това за други момичета от гр. Ботевград, както и че понеже отдавна е в
чужбина може да намери работа в ресторант и за майка ѝ – св. Н. Б..
Св. И. споделила за разговора с майка си – св. Н. Б.,
която също имала финансови трудности. Това мотивирало св. Б. да проведе
разговор с подсъдимия. В него той потвърдил казаното, че може да ѝ намери
работа в ресторант в И.. Добавил още, че тъй като е по-възрастна от дъщеря си,
щяла да работи в кухня, а св. И. като сервитьорка. Подсъдимият обяснил, че ще
се прибере в И. със собствения си автомобил. Уговорили се с него тя и дъщеря
ѝ да пътуват с автобус до М. и оттам с влак до гр. Т., където ще ги чака той.
На неустановена дата през месец декември 2010 г.
свидетелките М. И. и Н. Б. отпътували на собствени разноски с автобус от
Централна автогара – гр. С. за гр. М. и оттам с влак до гр. Т.. През цялото
време поддържали телефонна връзка с подсъдимия М.А.. Той ги насочвал, обяснявал
им къде трябва да отидат и къде да слязат. Когато пристигнали на ж.п. гарата в
гр. Т. подсъдимият ги чакал с автомобила си. Посрещнал ги и ги настанил в хотел
тип пансион. Взел документите им, изтъквайки, че са му необходими при търсенето
на работа, регистрирал ги в хотела и заплатил престоя.
Два дни по-късно подсъдимият А. се срещнал насаме в
автомобила си със свидетелката И.. Обяснил ѝ, че няма работа за барманка,
но има такава за проститутка. Казал ѝ, че няма проблем да проституира,
тъй като неговата жена упражнявала същата професия в съседен град. Нямало
смисъл да работи в заведения, защото на улицата се изкарвали много повече пари.
Показал ѝ момичетата, които стоели на пътя. Свидетелката М. И. се
съгласила. Двамата се уговорили да кажат на майка ѝ, че св. И. ще работи
в заведение. След това подсъдимият М.А.
обяснил на М. И. естеството на дейността. Казал ѝ, че трябва да иска от
клиентите си по 50 евро на човек за предоставяне на сексуална услуга, работата
започва в 21:00 часа и че не бива да се страхува, тъй като ще обикаля наоколо и
ще я наблюдава. Върнал ѝ документите, дал ѝ 10 броя презервативи, след
което я завел на паркинг като показал къде трябва да стои. За вечерта
свидетелката изкарала 200 евро. Подсъдимият А. я чакал в близост. Взел я с
автомобила си от мястото, където я оставил да проституира и ѝ обяснил, че
трябва да му заплаща по 50 евро на ден поради това, че ѝ е обезпечил
място за работа. Тя му предоставила поисканата сума. На следващият ден св. И.
казала на подсъдимия А., че не желае повече да проституира. Той обаче я убедил,
че никой няма да разбере, че няма страшно или нещо лошо в това, както и че по
този начин ще изкарва повече пари. След този разговор подсъдимият А. завел св.
И. до гарата в гр. Т., показал ѝ откъде тя трябва да си взема такси
занапред. Обяснил ѝ да казва на таксиметровите шофьори, които я возят „Б.
център" и ѝ казал, че ще работи там като проститутка, след което ѝ
дал нова кутия с презервативи.
Паралелно с това, около два дни след пристигането на
двете жени, подсъдимият се срещнал насаме със св. Н. Б.. Обяснил ѝ, че не
може да намери обещаната работа, тъй като е възрастна, но може да ѝ
намери такава като проститутка. Докато пътували с автомобила му показал други
момичета, които били на улицата. Казал, че така ще изкарва достатъчно пари, за
да си оправи нещата и да не се притеснява, защото той ще минава да я наблюдава.
Обяснил ѝ че ще трябва предоставя сексуални услуги на паркинг.
Свидетелката Б. се страхувала, поради което не се съгласила на първата вечер.
Тъй като нямала избор, а и подсъдимият ѝ казал, че трябва да му върне парите,
платени за престоя им, на втората вечер се съгласила. Подсъдимият А. ***,
където стоели други проституиращи момичета отдалечени една от друга. Казал
ѝ, че когато дойде клиент, трябва да отидат на паркинга, намиращ в
близост и че без презерватив не следва да работи. Обяснил, че според услугата
трябва да иска 30 евро или 50 евро на клиент. Върнал ѝ документите и разяснил
на свидетелката как да си поръчва такси. Първата вечер Б. изкарала около 100
евро. На другия ден подсъдимият А. се срещнал с нея и ѝ казал, че трябва да
му върне парите, които е дал, за да плати нощувките в хотела. Свидетелката Б.
му дала изкараните 100 евро, а в следващите дни плащала по 50 евро на
подсъдимия. Б. не казала на дъщеря си какво работи.
В продължение на две седмици свидетелките И. и Б.
предлагали сексуални услуги срещу заплащане. Св. И. давала на подсъдимия А.
сума в размер на 50 евро на ден. Същата сума заплащала и св. Б., с изключение
на първия ден, когато платила 100 евро.
След като минали две седмици свидетелките И. и Б. решили
да се приберат в Б...
Скоро след това, през месец януари 2011 г.,
подсъдимият А. *** със св. И.. Предложил ѝ да се върне в И. и да ѝ
намери по-добро място, на което да продължи да проституира. М. И. му отказала,
тъй като не желаела да бъде проститутка. Подсъдимият ѝ казал, че майка
ѝ също е проституирала. Заплашил, че ще каже на всички в гр. Б. какво са
работили и че майка ѝ и брат ѝ ще разберат с какво се е занимавала
в И.. Свидетелката И. отправила предупреждение, че ще подаде жалба в полицията,
но подсъдимият ѝ обяснил, че има връзки с българската и италианската
полиция и нищо не могат да му направят.
Сходен разговор той провел и със св. Б.. Предложил
ѝ да се върне на по-добро място в И. – в локал, а не на улицата, където
да проституира. Казал ѝ, че дъщеря ѝ е упражнявала същата професия
при престоя си там, както и че ако не се върнат, ще разкаже на всички в гр. Б.
какво са работили. Подсъдимият А. обещал, че ако се съгласят, племенникът му –
св. А. А. ще ги вземе с лек автомобил и ще ги закара в И..
Двете свидетелки се приели предложението и решили да
заминат отново при подсъдимия А. в гр. Т., където да работят като проститутки.
Съгласно уговорката, на неустановена дата през месец
януари 2011 г., племенникът на подсъдимия – св. А. А., взел свидетелките И. и Б.
от гр. Б. и ги закарал в същия хотел в гр. Т., без да заплащат разходи за пътуването.
По това време в там била настанена св. С. Н.
След
прибирането им в И., подсъдимият ги завел на паркинга, на който преди това
сексуални услуги предлагала св. Б.. Обяснил им, че трябва да му заплащат по 50
евро на ден, за това, че проституират на посоченото място. Свидетелките
работили около четири месеца, след което се прибрали обратно в Б..
По
доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на свидетелите Н. Б. (прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК: 1. Дадени на досъдебното
производство (протокол за разпит на свидетел от 13.07.2012 г.), 2. Дадени в
съдебно заседание на 12.12.2012 г. по ЧНД № 860/2012 г. по описа на РС – Б., 3.
Дадени в съдебно заседание на 10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на
РС – Б.; и дадените в съдебно заседание на 13.09.2017 г. по НОХД № 273/2016 г.
по описа на РС – Б. (частично)), М. М. И. (прочетените по реда на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК: 1. Дадени на досъдебното производство (протокол
за разпит на свидетел от 10.07.2012 г.), 2. Дадени в съдебно заседание на
07.12.2012 г. по ЧНД № 846/2012 г. по описа на РС – Б. (частично), 3. дадени в
съдебно заседание на 10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б.; и
дадените в съдебно заседание на 13.09.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на
РС – Б. (частично), Г. М. (дадени в съдебно заседание на 09.01.2017 г. по НОХД
№ 273/2016 г. по описа на РС – Б., прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и 2 НПК: 1. Дадени в досъдебното производство (протокол за разпит
от 07.05.2012 г.), (частично), 2. Дадени по ЧНД № 710/2012 г. БРС (частично) и
3. Дадени в съдебно заседание на 20.05.2014 г. по НОХД № 719/2013 г. (частично)),
С. Н. (дадени в съдебно заседание на 09.01.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по
описа на РС – Б. (частично), прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 1 и 2 от НПК: 1. Дадени на досъдебното производство (протокол за разпит на
свидетел от 22.11.2012 г.) (частично) и
2. Дадени в съдебно заседание на 22.05.2014 г. по НОХД № 719/2013 г. по
описа на РС – Б. (частично)), С. С. (дадени в съдебно заседание на 09.01.2017
г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС – Б. (частично), прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК: 1. Дадени в съдебно заседание на
20.01.2015 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б. (частично), 2. Дадени в
досъдебното производство (протокол за разпит от 21.06.2012 г.) (частично) и
справка за съдимост
Основните фактически изводи следва да бъдат
изградени върху показанията на пострадалите свидетелки Н. Б. и М. И.. Те са от
съществено значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с
прякото участие на пострадалите от дейността на подсъдимия и това какво точно
са преживяли в И.. Гласните доказателствени средства на свидетелките Н. Б. и М.
И. се отличат с прямота, истинност, последователност и логичност. Макар в
определени части от показанията на Б. да е изводим хиперболизъм - по отношение
на сумите, които е заплащала на подсъдимия при първия престой в Република И., в
никакъв случай не може да се приеме, че тя или дъщеря ѝ са предубедени.
Цитираните свидетелки са лицата, които са
осъществявали контакт насаме с подсъдимия в различни периоди от време. В
разговори без свидетели той им е обещал намирането на работа, а впоследствие е
представил условията и естеството на действителната такава. Техните показания
са единствен източник на първични, преки, обвинителни доказателства, поради
което следва да бъдат поставени в основата на фактическите изводи. При
внимателен прочит прави впечатление, че същите, с изключение на дадените от св.
Б. в съдебно заседание на 03.07.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС –
Б., са изключително детайлни, взаимно допълващи се и в по-голямата си част са
припокриващи се. Това се отнася както по отношение на възможностите за работа,
които подсъдимият им предложил, начинът на придвижване до И., периодите на
престой, естеството и условията на дейността, която следвало да извършват. Чрез
взаимно допълване на изнесената от тях информация се обрисува изцяло дейността
на М.А. осъществявал набирането, транспортирането и приемането им от Република Б.
до Република И..
Въпреки различния времеви период, в който
свидетелстват Б. и И., както беше посочено, техните показания са
непротиворечиви помежду си относно основните факти от предмета на доказване, не
страдат от вътрешни несъответствия и в по-голямата си част се припокриват. Това
е гаранция за истинност.
Така от показанията М. М. И. (прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК: 1. Дадени на досъдебното
производство (протокол за разпит на свидетел от 10.07.2012 г.), 2. Дадени в
съдебно заседание на 07.12.2012 г. по ЧНД № 846/2012 г. по описа на РС – Б., 3.
дадени в съдебно заседание на 10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на
РС – Б.д; и дадените в съдебно заседание на 13.09.2017 г. по НОХД № 273/2016 г.
по описа на РС – Б. и на Н.а Б. (прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 1 и 2 от НПК: 1. Дадени на досъдебното производство (протокол за разпит
на свидетел от 13.07.2012 г.), 2. Дадени в съдебно заседание на 12.12.2012 г.
по ЧНД № 860/2012 г. по описа на РС – Б;, 3. Дадени в съдебно заседание на
10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б;; и дадените в съдебно
заседание на 13.09.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС – Б; се
установява причината за заминаването им за Република И; – финансови затруднения
и невъзможност за обслужване на кредити към банкови институции. Защо са решили
да се обърнат именно към подсъдимия – тъй като знаели, че разполага със
значителни средства, работи в чужбина и има заведение там. Начинът, по който са
получили информация от него, че може да им намери работа. Как е реализирано
пътуването до Република И;. Начинът, по който подсъдимият ги е посрещнал на
ж.п. гарата в гр. Тренто и впоследствие настанил в хотел тип пансион. Условията
и цените в хотела. Начинът, по който ги е склонил да проституират. Дадените
разяснения как да се придвижват с такси до работните си места. Колко пари е
следвало да заплащат ежедневно на М.А.. Времевият период, в който са останали
при първия престой. Начинът, по който подсъдимият ги е убедил да заминат отново
в Република И;. Подробностите около начина на пътуване до Република И; и
престоя в швейцарския град Л;, както и прибирането им обратно в И;, за да
проституират. Прави впечатление, че с минимални разлики св. И; и Б; са описали
по индентичен начин станалото в общо 8 разпита (по 4-ри проведени с всяка) в
периода от 2012 г. – 2017 г.
От цитираните показания на св. Б; се установява, че
по време на първото пътуване до Република И; през месец декември 2010 г. двете
свидетелки са поддържали постоянна телефонна връзка с подсъдимия. Тя е напълно
последователна, че той им е давал напътствия къде да слязат и изобщо как да се
придвижат. В тази част те намират подкрепа в показанията, дадени от М; И; в
съдебно заседание на 10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б;, която свидетелства, че са се чували постоянно
и подсъдимият М.А. и той им обяснявал какво да правят, когато пристигнат в гр.
М..
Дребните фактологични неточности, които могат да
бъдат констатирани в показанията на св. Н. Б., дадени в съдебно заседание на
10.12.2013 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б.д и дадените в съдебно
заседание на 13.09.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС – Б. спрямо дадените
на досъдебна фаза са несъществени и напълно обясними предвид изминалия период
от време между процесните събития и провеждането на разпит пред състави на РС –
Б.. Приоритет следва да бъде даден на тези от досъдебна фаза, защото възприятията
на свидетелката през 2012 г. са били значително по-пресни, освен това самата тя,
след прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, заявява,
че ги поддържа.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на
пострадалата М. И., дадени в съдебно заседание на 07.12.2012 г. по ЧНД №
846/2012 г. по описа на РС – Б. и дадените в съдебно заседание на 10.12.2013 г.
по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б., досежно обстоятелството, че през
месец януари 2011 г. двете свидетелки отпътували за Република И. с автобус от
гр. С. до гр. М. и оттам се придвижили до гр. Т.. Това твърдение противоречи
както на показанията, дадени от самата Иванова по време на разпита от
досъдебното производство, проведен на 10.07.2012 г., така и на показанията на
св. Б., дадени на досъдебното производство - протокол за разпит на свидетел от
13.07.2012 г. и по ЧНД № 860/2012 г. по описа на РС – Б.. В посочените гласни
доказателствени средства пострадалите са последователни, че племенникът на
подсъдимия – А. А., по прякор „Ф.“, ги е е взел от гр. Б. и транспортирал до Република И.. Те намират
подкрепа частично и в показанията на св. Г. М. – мъжът, с който И.е живяла на
семейни начала към 2011 г., дадени в съдебно заседание на 09.01.2017 г. по НОХД
№ 273/2016 г. по описа на РС – Б., прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и 2 НПК: 1. Дадени в досъдебното производство (протокол за разпит
от 07.05.2012 г.), 2. Дадени по ЧНД № 710/2012 г. БРС (частично) и 3. Дадени в съдебно
заседание на 20.05.2014 г. по НОХД № 719/2013 г. Г. М. с последователност и категоричност
заявява, че именно А. А. е закарал двете пострадали от гр. Б. до Република И.,
като описва и лекият автомобил, с който е реализирано транспортирането. Прави
впечатление, че свидетелят сочи като период на
първото заминаване края на 2010 г. като твърди, че свидетелките останали
в Република И. между 2 и 3 месеца. Настоящият състав счита, че посочения период
е недостоверен. Той не съответства темпорално на съобщения от двете пострадали
първи период на заминаване. Очевидно е, че свидетелят смесва първия с втория им
престой в Република И., визирайки втория. Изводът може да бъде направен от
демонстрирания ясен спомен, че племенникът на подсъдимия е взел пострадалите с
лек автомобил А. от гр. Б., последният е заплатил разноските по пътуването,
както и че този престой е продължлил около 2-3 месеца. Това съответства на
описаното от самите пострадали по отношение на второто им пребиваване в
Република И.. Тази фактологична грешка при
възпроизвеждане хронологията на събитията от свидетеля М. е обяснима с многото
пътувания до Република И., които са реализирали пострадалите от края на 2010 г.
до датата на съответните разпити. Предвид това, че показанията на Б. са
последователни и непротиворечиви в тази част и намират подкрепа в цитираните
гласни доказателства, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и от фактическа
страна следва да бъде прието, че св. А. А. е превозил двете пострадали до
Република И..
Добросъвестността и точността на показанията
свидетелките И. и Б. по основните факти, касаещи предмета на обвинението, с
изключение на обсъдената по-горе хронологична неточност, се подкрепят и от
показанията на св. Г. Маринов. Такива са постигнатата уговорка с подсъдимия А.
относно работата, която той е обещал да намери на пострадалите. Причините да
търсят работа в чужбина. Мястото, където са били настанени, естеството на
работата. Парите, които свидетелките е трябвало да заплащат на подсъдимия по
време на престоя си в Република И.. В голямата си част показанията на Г. М. са
производни. Правната теория и съдебната практика са категорични, че е
недопустима подмяната на първични доказателства, без обаче да съществува
забрана за тяхното използване в три случая: 1. когато те се явяват средство за
разкриване на първични доказателства; 2. когато служат за проверка на първични
доказателства и 3. когато заменят първичните доказателства, ако последните се
окажат недостъпни. В настоящия случай производните доказателства служат за
проверка на първични, поради което няма забрана за тяхното ползване. И това е
така, тъй като кредитираните от съда показания на посочените по-горе
свидетелки, в които се съдържат факти, които се включват в процеса като
първични доказателства, понеже свидетелките възпроизвеждат непосредствено
възприети от тях фактически обстоятелства, се проверяват и потвърждават напълно
от доказателствените факти, съдържащи се в показанията на св. М., които имат
характер на производни доказателства.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Н.
Б., дадени в съдебно заседание на 03.07.2017 г. по НОХД № № 273/2016 г. по
описа на РС – Б.. Те са схематични, изолирани и необективни. Противоречат на
всички останали показанията давани от нея, от свидетелката И. и св. М..
Обяснението за допуснатото противоречие може да се намери в заявеното от свидетелката
Б. при разпита в следващото съдебно заседание, проведено на 13.09.2017 г., че е
била много объркана и притеснена, защото дъщеря ѝ – св. И., е била
задържана в гр. А., поради което е искала разпитът да приключи много бързо.
Приемането на пострадалите с цел развратни действия
при втория им престой в И. косвено се потвърждава и от показанията на св. С. Н.,
дадени в съдебно заседание на 09.01.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на
РС – Б., прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК: 1.
Дадени на досъдебното производство (протокол за разпит на свидетел от
22.11.2012 г.) и 2. Дадени в съдебно
заседание на 22.05.2014 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б.. От тях се
установява, че през месец януари 2011 г. (приблизителният период е изводим от
показанията, дадени в съдебно заседание на 22.05.2014 г. по НОХД № 719/2013 г.
по описа на РС – Б., тъй като в тях е демонстриран най-ясен спомен, който
кореспондира с останалите гласни доказателства) св. И. и Б. пристигнали в гр. Т..
Там живели в един нискобюджетен хотел със св. Н.. Проституирали заедно, а
впоследствие подсъдимият А. ги закарал в локал в гр. Л., Ш., където продължили
да предоставят сексуални услуги срещу заплащане. Очевиден е стремежът на тази
свидетелка към оневиняване на подсъдимия и отричане на приноса му към престъпната
дейност, за която е повдигнато обвинение. Това е обяснимо предвид роднинската
им връзка по сватовство. Не следват да бъдат кредитирани показанията на С. Н. в
частта, в която се твърди, че М.А. е закарал трите свидетелки в бар-хотел в Ш.,
единствено и само, защото те са го помолили. Това противоречи на показанията на
свидетелките Б. и И., които са изключително логични, последователни и
непротиворечиви в тази част, поради което съдът ги намира за достоверни. На
следващо място показанията на свидетелката Н. в тази част са вътрешно
противоречиви и нелогични. Тя не може да даде правдоподобно обяснение как с
двете свидетелки – и трите са българки родом от Б. и района, са се озовали в
една стая в един и същ хотел в гр. Т. и са проституирали наблизо една до друга
без в това да има никакъв принос подсъдимият А.,***, който познава и трите и
живеел в италианския град по това време. Същевременно твърдението на св. С. Н.,
че Н. Б. е била преди в Ш.я, поради което знаела за бар-хотела в гр. Л.,
противоречи на останалите гласни доказателства. От показанията на свидетелите Б.,
И., М., С. Стоянов (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 Дадени
в досъдебното производство (протокол за разпит от 21.06.2012 г.) се установява,
че преди процесните събития Н. Б. е ходила единствено в Република И.я, където се
твърди, че е осъществявала селскостопанска работа или помагала в бар и
ресторант. От цитираните гласните доказателствени средства, в които има изрично
задавани въпроси в тази насока, не се установява св. М. Иванова да е знаела
италиански или да е посещавала Ш. към 2011 г. При това положение твърдението на
С. Н., че Б. е знаела за клуба в Ш., работила е там, познавала е собствениците,
поради което е предложила да отидат в него, следва да се приеме за
недостоверно. По същите съображения не следва да бъдат кредитирани показанията
на св. Н., дадени по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б., в частта, в която
това се твърди и за М. И..
Не следва да бъде давана вяра на обясненията на
подсъдимия А.. В голямата си част те са лишени от информационна стойност, като
хаотично са изложени поредица от събития свързани със свидетелките Б.а и И.. Твърдението,
че се е чувствал задължен да настани двете свидетелки в гр. Т., поради
предхождащи облигационни отношения с мъжа, с когото И. живеела на семейни
начала, настоящият състав намира за недостоверно. То противоречи на цитираните
гласни доказателства, които вече бяха обсъдени по-горе. Освен това показанията
в тази част са вътрешно противоречиви. Подсъдимият от една страна твърди, че
само е посрещнал и настанил свидетелките в най-евтиния хотел в гр. Т., от друга
твърди, че през този период не е ходил в гр. Т. и е живеел в Г.. Предвид
констатираното вътрешно противоречие и липсата на опора в останалия
доказателствен материал, настоящият състав счита, че не следва да гради изводи
върху обясненията на подсъдимия, в които съзира средство за защита, но не и
гласни доказателства.
Въззивният съд прецени, че показанията на
свидетелите А. А. нямат общо с предмета на доказване по делото. Това е така,
доколкото св. А. сочи, че е возил Г. М. и М. И. до гр. Т., Република И., както
и че веднъж е пътувал от там до Б. с М. И. и Н. Б.. Двата факта са без значение
за делото.
Показанията на св. И. Н., както и тези на С. С. са с
ниска информационна стойност. Н. споделя собственото си възприятие, че откакто
се помни Н.Б. и М. И. са проститутки. Твърди, че всичко е станало заради
любовни отношения между И. и подсъдимия, както и че последният се занимава
единствено с продажба на автомобили. Дори да се приеме, че е имало интимни
отношения между подсъдимия и И., това не променя фактическите изводи и
наказателноправните им последствия. Твърдението, че подсъдимият А. се занимава
единствено с покупко-продажба на автомобили се опровергава от цитираните гласни
доказателства, приети за достоверни. Освен това от доказателствата не може да
се направи извод, че свидетелят Н. и подсъдимият И. са били толкова близки, за
да има първият толкова категорични преки и непосредствени впечатления за
наличието или липсата на престъпна дейност на бившия си роднина по съребрена
линия М. И..
В по-голямата си част в показанията си св. С. С. не
сочи факти пряко свързани с обстоятелствата по делото. При преценката на
достоверността им следва също да се вземе предвид, че той е бил в лоши
отношения със св. Н. Б. от години. Това се установява от показанията му, дадени
в досъдебното производство (протокол за разпит от 21.06.2012 г.) и дадените в
съдебно заседание на 20.01.2015 г. по НОХД № 719/2013 г. по описа на РС – Б..
Поради тази причина не може да се приеме, че е бил подробно запознат с фактите
около престоя на св. Б. в Република И.. Голяма част от съобщените от свидетеля
факти са за събития, в месеци и години след инкриминирания период, като
например пътуването му заедно с двете свидетелки и Г. М. до гр. Т.. Изказаното
предположение в показанията, дадени в съдебно заседание на 20.01.2015 г. по НОХД
№ 719/2013 г. по описа на РС – Б., че „Н. няма нужда да ѝ помага никой,
тя знае италиански, но в нов град като отиде, може би някой е трябвало да
ѝ помогне“ не представлява твърдение за факти, а оценъчна дейност. По
същия начин стои въпросът с показаният, дадени в съдебно заседание на
09.01.2017 г. по НОХД № 273/2016 г. по описа на РС – Б., в които С.
свидетелства, че не знае И. и Б. да са заплащали на някого или някой да ги е
уговарял, за да проституират. Свидетелят не е категоричен относно твърдяното,
няма непосредствени впечатления, освен това обстоятелството, че не са му
известни тези събития, не означава, че те не са осъществени.
Съдът приема, че от неговите показания могат да се
установят факти, свързани с живота на Н.. Б. през последните 19 години и в
много малка степен относно заминаването и престоя на Б. и И. в периода от месец
декември 2010 г. до месец януари 2011 г. Такива са, че св. Б. е пътувала
многократно до Р.а И.. Преди месец декември 2010 г. работила селскостопанска и
различни други видове работа там. Придобила познания по италиански език, а
впоследствие разбрал, че е работила и като проститутка. До 2011 г. му е
изпращала пари. Установява се също, че познава подсъдимия А. като човек, който
кара хубави коли, като знае, че същият намира работа в чужбина (показанията му,
дадени в досъдебното производство (протокол за разпит от 21.06.2012 г.).
Последното впрочем напълно съответства на съобщеното от свидетелите И., Б. и М..
Приложените
по делото справки за пътуване на лицата М. М. И., Н. П. Б. и М. С. Г. не
спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като от 01.01.2007 г. данните
в тях са непълни. От останалите писмени доказателства също не се установяват
факти, пряко или косвено относими към предмета на доказване.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка са налице
предпоставките по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК за изменение на обвинението чрез
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, поради което съдът
счете, че подсъдимият М.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 159б, ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
От обективна страна периода от неустановена дата от
месец декември 2010 г. до месец януари 2011 г., при условията на продължавано
престъпление, е набрал от гр. Б., транспортирал през границата на страната и
приел в гр. Т., Република И., група от
хора – М. М. И.. и Н. П. Б., независимо от съгласието им, както следва:
- на неустановена дата през месец декември 2010 г. в
гр. Б.. е набрал група от хора – М. М. И. и Н. П. Б. и в посочения период ги
транспортирал през границата на страната и приел в гр. Т., Република И.,
независимо от съгласието им.
- на неустановена дата през месец януари 2011 г. в
гр. Б. е набрал група от хора – М. М. И. и Н. П. Б. и в посочения период ги
транспортирал през границата на страната и приел в гр. Т., Република И.,
независимо от съгласието им.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл и особена цел – М. М. И. и Н. П. Б. да бъдат използвани за развратни
действия – проституция.
Подсъдимият М.А. съзнавал, че на неустановена дата
през месец декември 2010 г. в гр. Б. предлага работа на св. И. и Б. в Република
И., която няма намерение да осигури, съзнавал, че им дава указания и напътствия
по телефона как да стигнат от гр. Б. до гр. Т., Република И., съзнавал че ги
посреща при пристигането им на ж.п. гарата в гр. Т. и им осигурява подслон чрез
настаняване в хотел и пряко целял това, преследвайки особена цел да бъдат
използвани за развратни действия - проституция.
Съзнавал, че на неустановена дата през месец януари
2011 г. в гр. Б. провежда срещи със св. И. и Б. и им предлага да се върнат в
Република И., обещавайки да им намери по-добро място, на което да проституират,
съзнавал, че ги транспортира от гр. Б. през границата на страната до гр. Т., И.,
чрез племенника си - св. А. А., който
съгласно договорката, която А. постигнал с двете свидетелки, ги закарал с лек
автомобил за сметка на подс. А. ***, съзнавал, че осигурява подслон на
свидетелките в хотел тип пансион в гр. Т. и пряко целял това, преследвайки
особена цел да бъдат използвани за развратни действия -проституция.
Посоченото по-горе изменение на обвинението чрез
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление е допустимо, тъй като няма
изменение във фактите, при които е осъществено продължаваното престъпление,
като съдът им дава различна правна оценка. Тази нова оценка е свързана с
прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, доколкото при
сравняване на повдигнатото обвинение – за две престъпления по чл. 159б, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл.159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
спрямо пострадалите М. И. и Н. Б., с това за което подсъдимият е осъден с
настоящият съдебен акт - едно
продължавано престъпление осъществено спрямо пострадалите М. И. и Н. Б. по чл.
159б, ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва извод, че
второто е по-леко наказуем закон.
Приетата фактическа обстановка налага деянието да
бъде квалифицирано като осъществено спрямо група от хора – св. М. И.а и Н. Б.,
а не спрямо отделни лица, както неправилно е посочено в диспозитива на
обвинителния акт. Няма пречка пред подобна преквалификация, тъй като фактите,
по които се е защитавал подсъдимият, остават непроменени и не налагат нови
усилия от негова страна, за да организира защитата си. На второ място,
обективният „признак групи“ от хора е включен в основния състав на
престъплението по чл. 159а, ал. 1 от НК, точно както и „отделни лица“ и за него
не е предвидена по-висока санкция. На последно място, ако деянието не бъде
преквалифицирано, ще се стигне до абсурдната ситуация, подсъдимият да бъде
осъден за две отделни продължавани престъпления, макар да не са налице
предпоставките за това, тъй като съгласно т. 1.6. от ТР № 2/2009 г. на ОСНК на
ВКС, когато едно престъпление е осъществено спрямо две различни лица
едновременно, които не са група от хора, е налице съвкупност от престъпления.
Пак там е изяснено, че в случаи като настоящият деянието може да бъде
квалифицирано като едно продължавано престъпление, но само в случаите, когато е
срещу личността на една и съща група от хора и е доказано последователно
извършване на деяния, принадлежащи към съставите на трафик на хора.
Настоящият състав намира за неоснователно
оплакването на защитата, че обвинителният акт, касателно свидетелките И. и Б., не
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Действително в обстоятелствената
част и диспозитива липсва изрично посочване, че пострадалите са преведени през
границата на страната. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй
като рамката на обвинението относно съществените му елементи е ясна. Това е
така, предвид обстоятелството, че обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия, е за
две продължавани престъпления с правна квалификация по чл. 159б, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1 (международен трафик на хора) за
това, че от неустановена дата през месец декември 2010 г. до неустановена дата
през месец август в гр. Б. чрез обещаване на материална облага – пари, набрал
от гр. Б. отделни лица М. И. и Н. Б. и в посочения период транспортирал и приел
същите лица в гр. Т., с цел да бъдат използвани за развратни действия –
проституция. Ясно е и без изрично посочване в диспозитива, че набирането, транспортирането
и приемането от гр. Б., Република Б. до гр. Т., Република И. инкорпорира
преминаване през границата на страната. В обстоятелствената част на обвинението
се съдържат и достатъчно ясни фактически твърдения в тази насока, което личи от
успешно упражняваната защита.
Съдържанието
на понятията набиране и транспортиране са изяснени в Тълкувателно решение № 2
от 16.07.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г., ОСНК и няма да бъде
преповтаряно.
Набиране:
Характерна отлика на формата на изпълнителното
деяние набиране е, че то е свързано с активно поведение на дееца, чрез
психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към
тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите
на престъплението. Съгласно приетото в т. 1.2. от ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС
привличането на лицата може да е станало, освен с противоправни средства и с
такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и
семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които
предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез
реклами по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни
заведения и други неограничен кръг дейности.
По настоящото дело изпълнителното деяние набиране е
осъществено за първи път от подсъдимия на неустановена дата през месец декември
2010 г. в гр. Б. спрямо група хора – пострадалите М. И. и Н. Б. чрез обещанието
да им осигури работа в Република И.. На свидетелката И. в качеството на
сервитьорка или танцьорка, а на св. Б. в кухня в заведение. Довършено е с
проявяването на активни действия от А. по набирането на пострадалите и превеждането
им през границата на Република Б..
Несъстоятелна е тезата на защитата, че А. следва да
бъде оправдан в тази част, тъй като набирането се е изразило в предложение за
намиране на работа, а в Република И. пострадалите сами са дали съгласие да
бъдат използвани за развратни действия. Поради това и доколкото нямало изрично
обвинение във връзка с чл. 159а, ал. 2, т. 2 от НК деянието не било
съставомерно. Както беше посочено, законът не поставя изискване набирането да е
станало с противоправни действия. Възможно е да бъде осъществено чрез предложение
за намиране на работа, както е в случая. Обстоятелството, че не е повдигнато
обвинение във вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2 от НК за въвеждане в заблуждение не е
пречка лицето да бъде осъдено по основния състав. Впрочем повдигане на такова
обвинение не е било нужно, тъй като въвеждането в заблуждение спрямо
пострадалите относно естеството на работата в чужбина не се е отразило
съществено върху цялостната престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 4 от НК.
Аргументацията, че през месец декември 2010 г. е
имало „активни действия“ от страна на св. И. и Б., с която първоинстанционният
съд е обосновал липсата на съставомерност на деянието, каквато теза се
прокрадва и във възражението на защита, е несподеляема и противоречи на
буквалния прочит на основния състав на трафика на хора по чл. 159б, ал. 1 от НК. Тя почива на погрешно смесване на понятията активно и инициативно
поведение. Винаги, когато подсъдимият се е отзовал на инициатива на жертвата с
действие, е налице активно поведение /вж. П.,
И., Трафикът на хора, с. 48 и ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС/. В случая
обаче, инициативата на пострадалите е била за намиране на работа, а не за
използването им с цел проституция, което прави тезата на първата инстанция
съвсем неиздържана.
Изпълнителното
деяние набиране е осъществено за втори път в рамките на състава на
продължаваното престъпление от подсъдимия А., когато на неустановена дата през
месец януари 2011 г. провел срещи в гр. Б. със свидетелките И. и Б. и предложил
да се върнат в Република И.я, обещавайки да им намери по-добро място, на което
да продължат да проституира. Деянието е довършено с преминаването на границата
на страната.
Транспортиране:
Транспортирането е действие на преместване на
пострадалия в пространството чрез превозно средство лично от трафиканта или от
друго лице, включително жертвата, с което трафикантът съзнателно си служи. При
международният трафик престъплението е двуактно и е довършено с превеждане на
трафикираното лице през границата на страната. В т. 1.1. от ТР № 2/2009 г. на
ОСНК на ВКС е изяснено, че за да отговаря за транспортиране по чл. 159а, ал. 1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето или групата
от хора. Достатъчно е да обезпечи транспортирането, чрез закупуване на билет,
предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с
документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да
бъде нарушаван режимът за граничен контрол.
По настоящото дело е налице последната хипотеза.
Деянието е осъществено, с преместването в пространството М. И. и Н. Б. и
преминаването на границата на страната. То е съставомерно, тъй като при
заминаването на неустановена дата през месец декември 2010 г. на свидетелките М.а
И. и Н. Б. с автобус от Централна автогара – гр. Со. за гр. М. и оттам с влак
до гр. Т., през цялото време поддържали
телефонна връзка с подсъдимия. Той ги насочвал, обяснявал им къде трябва да
отидат и къде да слязат. Дадените указания
относно вида и връзките на обществения транспорт, които трябва да използват,
телефонните разговори с указания кога и къде да слязат и изобщо разясненията,
които той през цялото време им давал, за да се придвижат от гр. Б. до гр. Т.,
Република И..я, покриват признака други подобни действия посочен в цитираното
тълкувателно решение.
Изпълнителното деяние транспортиране е осъществено
за втори път в рамките на състава на продължаваното престъпление от подсъдимия А.,
когато на неустановена дата през месец януари 2011 г. транспортирал св. М.а И.
и Н. Б. през границата на страната до гр. Т., Република И. чрез племенникът си
- св. А. А., който съгласно договорката,
която А. постигнал с двете свидетелки, ги закарал с лек автомобил за сметка на
подс. М.А. ***, Република И. с цел там да бъдат използвани за развратни
действия.
Тук е мястото да се отбележи, че от
обстоятелствената част на обвинителният акт се установява, че на М.А. е
повдигнато обвинение за това, че през месец януари 2011 г. е транспортирал М. М.
И. и Н. Пешова Б. с автобус от гр. С. до гр. М. и след това с влак до гр. Т..
Приетата с настоящия съдебен акт различна фактическа констатация относно начина
на транспортиране не ограничава правото на защита на подсъдимия, тъй като не
касае съществени факти, а само прецизира фактологично вече повдигнатото
обвинение.
Въззивният
съд не приема довода на защитата, че изпълнителното деяние транспортиране е
несъставомерно, тъй като в И. град М. не съществува. Действително в
свидетелските показания на Н. Б. и М. И. градът, до който са се придвижили с
автобус от гр. С. при първото си трафикиране е протоколиран по различен начин –
М.е, М., М.. Това се дължи на техническа грешка при обективирането на дадените
от тях гласни доказателства в надлежен процесуален документ. Градът е М., както
правилно се е ориентирала и защитата, като същественото е, че е безспорно, че
се намира в Република И., т.е. извън границата на Република Б..
Приемане:
Приемането представлява осигуряване на подслон на
жертвата с цел тя да бъде използвана за реализиране на посочените в закона
цели.
По делото това е осъществено, когато след
преминаването на границата на страната от св. И. и Б., подсъдимият ги посрещнал
с автомобила си на ж.п. гарата и впоследствие ги настанил в хотел тип пансион,
заплащайки първоначалния престой.
Не може да бъде споделено оплакването на защитата за
субективна несъставомерност на формата на изпълнителното деяние приемане, тъй
като у трафикираните лица липсвало съзнание, че ще бъдат използвани за
проституция. Деянието следва да е осъществено от субективна страна от
подсъдимия, а не от пострадалите. Изводът за субективната му съставомерност се
прави от обективните действия на дееца, а не въз основа на твърденията му. В
случая от действията на М.А. може да бъде направен извод, че не е имал никакво
намерение да търси обещаната работа на свидетелките. Не се установява да е
правил опити да търси такава в заведение. Веднага след пристигането им в гр. Т.
той е взел личните документи на И. и Б. и два дни след това е обяснил, че
трябва да проституират. Показал им конкретни места, където да проституират,
предоставил им презервативи, инструктирал ги как да се придвижват до хотела, в
който ги настанил, а впоследствие им казал, че трябва да му заплащат по 50 лв.
на работен ден. Върнал им документите едва
след като приели предложението за проституция. Всичко това говори за добре
обмислена последователност от изключително конкретни действия и сочи, че
подсъдимият е приел пострадалите в хотела в гр. Т. с цел да бъдат използвани за
проституция, а не за да им търси обещаната работа.
Изпълнителното деяние приемане е осъществено за
втори път в рамките на състава на продължаваното престъпление от подсъдимия А.,
когато на неустановена дата през месец януари 2011 г. е приел свидетелките в гр.
Т.о, Република И., като ги настанил в хотел тип пансион, след като съгласно
постигнатата уговорка с И. и Б.
племенникът
му - св. А. А., ги транспортирал с лек
автомобил за сметка на подс. А. ***, Република И..
На основание чл. 317 вр. чл. 304 НПК въззивният съд
намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за квалифициращият
признак по чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159, ал. 2, т. 6, пр. 1 НК – деянието да е
извършено чрез обещаване на облага - пари. За да е съставомерно обещаването на
облага, е необходимо в съзнанието на жертвата да са формирани представи за
извличане на бъдещи материални придобивки от нейната експлоатация. Именно към
това са насочени действията на дееца по формиране на съгласие. От възприетата
фактическа обстановка се установява, че при първото деяние, включено в състава
на продължаваното престъпление, осъществено на неустановена дата през месец
декември 2010 г., подсъдимият М.А. е обещал на пострадалите намиране на работа,
която не е свързана с някакъв вид развратни действия. Т.е. в съзнанието им не е
била формирана представа, че те ще бъдат трафикирани и ще извлекат материални
придобивки от собствената си експлоатация. Такава представа е формирана след
като трите изпълнителни деяния набиране, транспортиране и приемане са били
довършени и пострадалите са били преведени през границата на страната. Поради това не трябва да се отразява при
квалификацията.
При второто деяние, включено в състава на
продължаваното престъпление, осъществено на неустановена през месец януари 2011
г., подсъдимият е мотивирал пострадалите да се върнат в И. чрез обещание да им
намери по-добро място, на което да проституират. Това място нямало да бъде на
улицата, а в бар. Тоест мотивацията не е била пряко свързана с материалните
облаги, които те ще придобият, като например повече парични средства. При това
положение не може да бъде прието, че квалифициращият признак, за който е
повдигнато обвинение, е осъществен.
В останалата част първоинстанционната присъда трябва
да бъде потвърдена, но не поради правилност на изложените съображения, а защото оправдателната присъда в най-пълна
степен гарантира правото на защита на подсъдимия.
В тази връзка настоящият състав намира за необходимо
да отбележи няколко неща.
Обвинението в частите, в които подсъдимият М.А. е
обвинен в това, че на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Б. е
набрал, чрез обещаване на материална облага пари отделни лица М. М. И. и Н. П.
Б. от гр. Б. и в посочения период ги е транспортирал с автобус от автогара С.
до гр. М. и след това с влак до гр. Т. и приел същите лица с цел да бъдат
използвани за развратни действия – проституция, е недоказано. По отношение на Н.
Б.липсват каквито и да е доказателства, че след прибирането ѝ в Б., след
престоя през месец януари 2011 г., продължил около 4 месеца, подсъдимият е
осъществявал контакт с нея с цел тя бъде трафикирана. Напротив налични са
такива, че през лятото на 2011 г. тя, заедно с дъщеря си М. И., е заминала за
Република И., гр. Т., за да проституират без знанието, респективно съгласието
на подсъдимия.
Липсват доказателства за това, че свидетелката М. И.
е била набрана, транспортирана и приета от подсъдимия през месец август 2011 г.
Действително тя свидетелства, че е проявила инициативно поведение, осъществила
контакт с него и отишла да работи в гр. Т., И., като това се подкрепя и от
показанията на майка ѝ, но посоченият период на заминаване е по-ранен от
август 2011 г. Дори и през този по-ранен период за формите на изпълнителното
деяние транспортиране и приемане, липсват каквито и да е доказателства.
Обвинението
в това, че на неустановена дата през зимата на 2010 г. в гр. Б. подсъдимият А. е
набрал, чрез обещаване на материална облага – пари, транспортирал и приел в
неустановен град близо до гр.За.г, Австрия, отделно лице – М. С. Г. с цел да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието
ѝ – престъпление по чл.159б, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6,
пр.1 вр. ал. 1 от НК, е недоказано. Единствените доказателства, подкрепящи
тезата на прокуратурата, са обективирани в показанията на св. М. Г.а от
досъдебното производство, приобщени чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК. В тези,
дадени в съдебна фаза тя отрича
подсъдимият А. да има общо с пребиваването ѝ в гр. З.. При това положение
обвинението в тази част не покрива процесуалният стандарт, установен в чл. 303,
ал. 2 НПК.
По вида и размера на
наказанията:
За престъплението по чл. 159б, ал. 1 вр. чл. 159а,
ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години и
глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
При определяне на размера на наказанията за
подсъдимия М.А. съдът от една страна прие като изключително смекчаващо
обстоятелство неразумно дългата продължителност на наказателното производство
(приблизително 7 години към настоящия момент), което не се дължи на поведение
на подсъдимия, а на фактическата и правна сложност на делото и на грешки на
органите на досъдебното производство и съда. Като смекчаващо вината
обстоятелство трябва да бъде взето предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващи – относително високата степен на конкретното
деяние. Касае се за продължавано престъпление, осъществено спрямо две лица –
майка и дъщеря, едно от които в много млада възраст и спрямо което деянието е
оставило необратим отпечатък в живота. Консумирани са три от форми на
изпълнителното деяние на престъплението. Като мотивирането при първото деяние,
включено в състава на продължаваното престъпление, е осъществено чрез въвеждане
в заблуждение.
Всичко това сочи на превес на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства поради неразумно дългия период на наказателното производство.
При тези данни съдът прецени, че наказанието лишаване
от свобода трябва да бъде определен към минималния размер, посочен от закона - 3
години лишаване от свобода, изхождайки най-вече от целите по чл. 36 НК, които
могат да бъдат постигнати от наказание лишаване от свобода в такъв размер. Предвид
наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство този размер
следва да бъде редуциран по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК до 2 години
лишаване от свобода.
Съдът намери, че с оглед на осигуряване целите на
индивидуалната и генералната превенция и предвид посочената относително висока
степен на обществена опасност на конкретното деяние и данните за доброто
материално положение на подсъдимия е необходимо наказанието глоба да бъде
определена в размер към средния – 15 000 лв.
Предвид
дългия период от време изминал между деянието и постановяване на настоящата
присъда е безпредметно ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По тази
причина то следва да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години по реда на
чл. 66, ал. 1 НК.
За да постигне наказанието лишаване от свобода
превантивен ефект спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото съдът
намира, че за времето на изпитателният срок подсъдимият М.М.А. следва на
основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК да изпълнява пробационна
мярка задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично.
По изложените
съображения съдът постанови единодушно присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.