Р Е Ш Е Н И Е
№3007/2.8.2010г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, брачно отделение,
тридесет и трети
състав, в публично
заседание, проведено на втори юли две хиляди и десета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар А. И.,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 10600 по описа
за 2009г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени
от Х.Х.Б. ЕГН ********** срещу А.Е.Б.,
родена на ***г***, арменски гражданин искове с правно основание чл.49, ал.1 и
чл.53 от СК.
В исковата
си молба ищцата
твърди, че с ответника
са съпрузи по
силата на сключен
между тях на 28.05.2005г. граждански
брак в гр.Аксаково. Излага се от ищеца, че
след сключването на брака съпругата заминала за родния си град Ереван под
предлог да посети семейството си, като от тогава до настоящия момент не се е
връщала в РБ. Ищеца не я е виждал и чувал от м.октомври 2005г. Правил опити да
се свърже с нейни близки, но не получил никаква информация за съпругата си. От брака
се сочи, че няма родени деца. С оглед изложеното се настоява за прекратяване на
брака по вина на ответника; след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име Е..
В срока по
чл.131 от страна на ответника и назначения му особен представител е постъпил отговорр, с който се оспорва иска, като се сочи, че не е
налице дълбоко непоправимо разстройство на брака.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Удостоверение за
сключен граждански брак установява, че
страните са съпрузи
по силата на
сключен между тях
граждански брак на 28.05.2005г.,
за което
е съставен Акт за граждански
брак № 19 от длъжностното
лице по гражданско
състояние в гр.Аксаково.
В хода
на производството по делото с
оглед установяване твърдяните
от ищеца факти са ангажирани и гласни
доказателства.
Разпитани свидетелите Ованес Хачиков Б., брат на ищцата
и М.Н.Е., роднина по сватовство на ответницата, чиито показания съда цени при
условията на чл.172 ГПК сочат, че брака между страните е продължил само около
няколко дни и повече съпрузите не живеят заедно. Ответницата се върнала при
родителите си в Армения. Съпрузите не поддържат връзка като такива и според
свидетелите не могат да се съберат за да заживеят отново заедно като
семейство.
Предвид
така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от
правна страна:
По исковете с
правно основание чл.49, ал.1
от СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за
установено, че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока
на събраните в
хода на делото
писмени и гласни
доказателства. По
категоричен и убедителен
начин последните установяват, че между съпрузите се е създало отчуждение в брачните отношения. Налице от дълги години
е фактическа раздяла между съпрузите. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването
на брака би
било вредно за
обществото и самите
съпрузи, между които не
съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса за
вината:
Законовата уредба
не дефинира понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака”. Съдът приема
това понятие като
компилация от обективно
и субективно отношение
на всеки от
съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството
В
настоящото производство по делото е безспорно установено, че страните са
в дългогодишна фактическа раздяла помежду си, без да е доказана конкретната
вина за същата.
Съдът, за да се произнесе на основание
чл.49, ал.3 от СК по въпроса за вината, изхождайки от събрания по делото
доказателствен материал намира, че дългогодишната фактическа раздяла между съпрузите
е оказала негативно влияние върху брачното съжителстване, вследствие на което
настъпило и прекъсване на семейните отношения. Предвид изложеното, като взе
предвид липсата на конкретни доказателства за вина на някой от съпрузите, съдът
констатира, че разстройството на брака се дължи на обективни причини, които не
могат да се вменят във вина на съпрузите, поради което и на основание чл.49, ал.3
от СК не следва да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
При изложеното съдът следва да обяви, че вината за разстройството на
брачните отношения е обективна.
По
иска с правно основание чл. 53 от СК:
Предвид искането на ищцата и липсата на
депозирани по делото доказателства съпругата
да е станала известна в обществото с фамилното име на съпруга, съдът
намира, че ответницата следва да носи предбрачното си
фамилно име А.Е., без добавеното към
него фамилно име на съпруга - Б..
По разноските:
Предвид
изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се
внесе от страните по равно, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК. Липсата на
искане за присъждане на разноски съответно не обуславя задължение на съда за
произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Х.Х.Б.
ЕГН ********** и А.Е.Б., родена на ***г***, арменски гражданин, сключен на 28.05.2005г., за което е съставен
Акт за граждански брак № 19 пред
длъжностното лице по
гражданско състояние в гр.Аксаково, поради
настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на
брака по обективни причини, които не
могат да се вменят във вина на съпрузите.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да
носи предбрачното си
фамилно име А.Е., без добавеното
към него фамилно име на съпруга - Б..
ОСЪЖДА Х.Х.Б. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата
към бюджета на
съдебната власт, по сметка
на ВСС окончателна държавна
такса размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА А.Е.Б., родена на ***г***, арменски гражданин, с
последна адресна регистрация гр.Варна, бул.”Сливница” № 149, ет.6, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на
Държавата към бюджета
на съдебната власт, по
сметка на ВСС
окончателна държавна такса
в размер на 25.00
лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен
срок от съобщението
до страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/НЕЛА
КРЪСТЕВА/