РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четИ.десети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Административно наказателно
дело № 20231880200100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. Закона за МВР
(ЗМВР).
Образувано е по жалба подадена от К. Н. Г. от с. Г., общ. С., С. област,
ЕГН **********, против наказателно постановление №.. от 24.01.2023 г.,
издадено от началник на РУ- Своге, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, е било наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1 от ЗМВР административно наказание „глоба” в размер от 500
/петстотин/ лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща
процесуален представител. Поддържа се депозираната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
С Определение № 83 от 14.11.2022 г. по ч.н.д. № 190 от 2022 г. по описа
на Районен съд- Своге, било разрешено извършването на полицейска
регистрация от органите на МВР по отношение на К. Н. Г., който бил
привлечен за извършването на умишлено престъпление от общ характер. С
Разпореждане № 313 от 13.12.2022 г. на Районен съд- Своге, в което съдът
1
констатирал, че е постъпило писмо изх. № УРИ 353000-1772 от 18.11.2022 г.
на РУ- Своге, с което Началникът на РУ- Своге уведомил съда, че на
18.11.2022 г. жалбоподателят отказал да му бъде извършена принудителна
полицейска регистрация, Районен съд- Своге разпоредил да се уведоми
Началникът на РУ- Своге, че може да извърши преценка за наличието на
основания за ангажиране на административнонаказателна отговорност на К.
Н. Г.. На база на Разпореждането на РС- Своге, св. И. Л. Г.- полицейски
инспектор при РУ- Своге, съставила против жаллбоподателя К. Г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № ... от 29.12.2022 г.,
бл. № ..., в присъствието на свидетелите В. А. С. и Р. Т. М.- полицейски
служители при РУ- Своге, които станали свидетели на съставянето на акта. В
акта било посочено, че на 18.11.2022 г., в РУ- Своге, жалбоподателят не
оказва съдействие, с което противозаконно пречи на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по извършване на принудителна полицейска
регистрация, което е разпоредено с Определение № 83 от 14.11.2022 г. по
ч.н.д. № 190 от 2022 г. по описа на Районен съд- Своге, с което виновно е
нарушил чл. 68, ал. 5 от ЗМВР. В АУАН било посочено, че е иззето като
доказателство Разпореждане № 313 от 13.12.2022 г. на Районен съд- Своге.
Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление /НП/
№ ... от 24.01.2023 г., от началник на РУ- Своге, с което на К. Н. Г. за
нарушение на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР – му било наложено на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР административно наказание „глоба“ в размер от
500 /петстотин/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните гласни доказателства, съдържащи се в
свидетелските показания на св. И. Л. Г., В. А. С. и Р. Т. М., които съдът
кредитира като обективни, последователни и безпротиворечиви, както и
събраните и приети от съда писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з – 1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи и заповед № 8121з – 1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, както и всички писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното
наказателно постановление № 10 от 24.01.2023 г., от началник на РУ- Своге.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно физическо лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
2
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в
административнонаказателното производство е лична, от което се налага
извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде
установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са
спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките
за образуване на административно наказателното производство и сроковете за
завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на
формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва да
съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и мястото,
където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление
и АУАН, констатира следното: по отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните
срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи
съгласно приложените по делото заповед № 8121з – 1098/25.08.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з – 1371/11.11.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Същевременно, съдът констатира допуснати в НП съществени
процесуални нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
касаещи описанието на нарушението и посочването на законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, съставляващи формални основания за
отмяна на обжалваното НП.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателят не оказва съдействие, с което противозаконно пречи на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по извършване на
принудителна полицейски регистрация, което е разпоредено с определение №
83/14.11.2022 г. на РС- Своге, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
64, ал. 5 ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР: Разпореждането, издадено в
писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа,
който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни
основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата
или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето,
издало разпореждането, с означаване на длъжността му. Сама по себе си тази
норма не съдържа правило за поведение, насочено към определен правен
субект. Тя урежда реквизитите, които следва да съдържа разпореждането на
полицейски орган, адресирано до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, което те издават за изпълнение на възложените им функции.
3
С оглед гореизложеното, административнонаказващият орган не е
изпълнил процедурното си задължение да даде правна квалификация на
твърдяното административно нарушение. В този контекст, съдът не може
да упражни правомощието си, визирано в чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, а именно да
измени наказателното постановление като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, тъй като по този начин съдът би дал
правна квалификация на административното нарушение за първи път в
рамките на съдебното производство, което е недопустимо. Посоченият
порок, изразяващ се в непосочване в НП на законните разпоредби, които са
били нарушени, съставлява съществено процесуално нарушение, което
обуславя отмяна на НП.
На следващо място, от обжалваното НП е видно, че на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба, който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Посочената в НП
санкционна норма е в пълно несъответствие със словесното описание на
нарушението, където е посочено, че жалбоподателят не оказва съдействие, с
което противозаконно пречи на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по извършване на принудителна полицейска регистрация.
Неизпълнението на процедурното задължение на
административнонаказващия орган да даде правна квалификация както на
описаното в НП поведение, така и на санкционната норма, под която то
следва да се субсумира, представляват съществени процесуални нарушения,
които не могат да бъдат санирани от съда с даване на правна квалификация за
първи път в рамките на съдебното производство.
Налага се правният извод, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Допуснатите в НП процесуални
нарушения са от категорията на съществените, доколкото засягат адекватната
защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно
нарушение му се вменява. Предвид гореизложеното, при съставяне на
наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални
нарушения, което съставлява самостоятелно формално основание за отмяна
на обжалваното НП.
В допълнение към изложеното, в НП е посочено, че жалобоподателят
"противозаконно да пречи" на органите на МВР да изпълнят задълженията си
по извършване на принудителна полицейска регистрация. Правната теория и
съдебната практика приемат, че "противозаконното пречене" се осъществява
само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми
обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването
на служебните задължения на органите на МВР. Същевременно, в
обжалваното НП не е посочено нито какви действия са били предприети от
органите на МВР по извършването на принудителна полицейска регистрация,
нито по какъв начин жалбоподателят им е попречил да извършат тези
действия, като единствено е посочено, че той не е оказал съдействие. Предвид
липсата на конкретизация в НП досежно описанието на поведението на
жалбоподателя, с което е попречил на органите на МВР да извършат
полицейска регистрация, се налага извод, че е налице непълнота при
4
описание на административното нарушение, в нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Липсата на пълно и прецизно
описание на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение, с
което е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата
на чл. 144 препраща към чл. 78 от ГПК. Жалбоподателят претендира
заплащане на направените от него разноски. По делото е приет договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските направени от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 600 лева. С оглед
изхода на делото, административнонаказващият орган следва да бъде осъден
да заплати направените от жалбоподателя разноски в размер от 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ... от 24.01.2023 г., издадено от
началник на РУ- Своге, с което на К. Н. Г. от с. Г., общ. С., С. област, ЕГН
**********, за нарушение на чл. 64, ал. 5 ЗМВР, е наложено на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР административно наказание „глоба” в размер
от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
София, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „.....” № ...., ЕИК .....,
представлявана от директора, да заплати на К. Н. Г. от с. Габровница, общ.
Своге, Софийска област, ЕГН **********, парична сума в размер от 600 лева
(шестстотин лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5