Решение по дело №120/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187 /4.4.2023г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                Председател:  Десислава Кривиралчева

                     Членове:    1.   Георги Видев

                                                                  2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 120 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив против Решение № 23 от 10.01.2023 г., постановено по нахд № 1512/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 666127-F648551 / 05.10.2022 г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон на „Спейс Лифт“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 723.33 лв., като същата е намалена от съда на 400 лв.

Касаторът – директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на закона. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – „Спейс Лифт“ ООД, ЕИК ********* – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представен писмен отговор. Сочи доводи за законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред претендира разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило частично неблагоприятно за нея.

Районният съд е установил правилно фактите по делото и извършеното нарушение. Видно и от касационната жалба – спор по това между страните няма. Спорът е досежно приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая е приложим привилегирования състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, относим към ал. 2, а към ал. 1 по отношение само на санкцията – когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв. В конкретния случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че данъка е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.05.2021 г – 31.01.2021 г., но бил начислен на 11.04.2022 г. за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г., тоест преди изтичането на 18 месеца по ал. 4 на чл. 180 от ЗДДС. Предвид това, съдът е приел, че посочената норма следва да се приложи, тъй като е по-благоприятна за търговеца – нарушител.

Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е установил, че нарушението е следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал. 43 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Нарушението е извършено за първи път, което се установява и от съдържанието на оспореното НП. Ето защо, в конкретния случай имуществената санкция е следвало да бъде  размер  на 10 % от данъка, но не по-малко от 400 лв.

Относимите разпоредби предвиждат следното:

Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(4) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.

При тази редакция на чл. 180 от ЗДДС са неоснователни възраженията в касационната жалба, че   текстът на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал. 2 и съответно, че ал. 2 „изрично и безпротиворечиво препраща единствено  към текста на ал. 1“. В тази връзка следва да се отбележи, че и самата ал. 1 не препраща изрично към привилегированата ал. 4. Напротив ал. 4 сочи, че при определени предпоставки в случаите на „нарушение по ал. 1“ имуществената санкция е в намален размер. А след като ал. 2 препраща към ал. 1, то и за нея е приложима ал. 4, която е приложима „при нарушение по ал. 1“.

 Освен това при логическото тълкуване на цитираните по-горе разпоредби, следва изводът, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегированият състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след регистрирането му, което и в настоящия случай е факт. Противно на становището на жалбоподателя липсва законова пречка данъкът да бъде начислен от лицето след регистрацията му. В случая ДДС е начислен в осемнадесетмесечния срок, поради което правилното процедиране на административно – наказващия орган е било да наложи имуществена санкция в размер на десет на сто от дължимия данък, но не по – малко от 400 лева.

В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление.

По делото ответникът по касационната жалба е бил представляван от процесуален представител и е сторил разноски, които са доказани по основание и размер. Предвид това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 300 (триста) лева за адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 23 от 10.01.2023 г., постановено по нахд № 1512/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Осъжда Националната агенция за приходите да заплати на „Спейс Лифт“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                

  Председател: (п)

 

                                                                                     Членове:     1. (п)

 

                                                                                                                     2. (п)