Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 /4.4.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 120 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Пловдив против Решение № 23 от 10.01.2023 г., постановено по нахд №
1512/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е
изменено Наказателно постановление № 666127-F648551 / 05.10.2022 г. на
директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение
на чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон на „Спейс
Лифт“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 723.33 лв.,
като същата е намалена от съда на 400 лв.
Касаторът – директор
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив – моли да бъде отменено обжалваното решение и
да бъде потвърдено наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– „Спейс Лифт“
ООД, ЕИК ********* – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание
и в представен писмен отговор. Сочи доводи за законосъобразността на
обжалваното решение. На свой ред претендира разноски.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило частично
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
установил правилно фактите по делото и извършеното нарушение. Видно и от
касационната жалба – спор по това между страните няма. Спорът е досежно
приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.
В мотивите на
оспореното решение е посочено, че в случая е приложим привилегирования състав
на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, относим към ал. 2, а към ал. 1 по отношение само на
санкцията – когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 18 месеца
от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко
от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв. В конкретния
случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че данъка е
следвало да бъде начислен за данъчен период 01.05.2021 г – 31.01.2021 г., но
бил начислен на 11.04.2022 г. за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г.,
тоест преди изтичането на 18 месеца по ал. 4 на чл. 180 от ЗДДС. Предвид това,
съдът е приел, че посочената норма следва да се приложи, тъй като е
по-благоприятна за търговеца – нарушител.
Касационната
инстанция счита, че районният съд правилно е установил, че нарушението е
следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал. 43 от ЗДДС, тъй като
дружеството е начислило ДДС в срок до осемнадесет месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен. Нарушението е извършено за първи
път, което се установява и от съдържанието на оспореното НП. Ето защо, в
конкретния случай имуществената санкция е следвало да бъде размер
на 10 % от данъка, но не по-малко от 400 лв.
Относимите
разпоредби предвиждат следното:
Чл. 180. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При
повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.
(2) Алинея 1 се
прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(4) При
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по
ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 800 лв.
При тази
редакция на чл. 180 от ЗДДС са неоснователни възраженията в касационната жалба,
че текстът на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС
следва да се тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал.
2 и съответно, че ал. 2 „изрично и безпротиворечиво препраща единствено към текста на ал. 1“. В тази връзка следва да
се отбележи, че и самата ал. 1 не препраща изрично към привилегированата ал. 4.
Напротив ал. 4 сочи, че при определени предпоставки в случаите на „нарушение по
ал. 1“ имуществената
санкция е в намален размер. А след като ал. 2 препраща към ал. 1, то и за нея е
приложима ал. 4, която е приложима „при нарушение по ал. 1“.
Освен това при логическото тълкуване на
цитираните по-горе разпоредби, следва изводът, че се касае за нарушение,
свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегированият състав на чл.
180, ал. 4 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато това
неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по
ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след регистрирането му, което и в
настоящия случай е факт. Противно на становището на жалбоподателя липсва
законова пречка данъкът да бъде начислен от лицето след регистрацията му. В
случая ДДС е начислен в осемнадесетмесечния срок, поради което правилното
процедиране на административно – наказващия орган е било да наложи имуществена санкция
в размер на десет на сто от дължимия данък, но не по – малко от 400 лева.
В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е
изменено наказателното постановление.
По делото
ответникът по касационната жалба е бил представляван от процесуален
представител и е сторил разноски, които са доказани по основание и размер. Предвид
това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника по касационната жалба разноски в размер на 300 (триста) лева за
адвокатски хонорар.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 23 от 10.01.2023 г., постановено по нахд № 1512/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
Осъжда Националната
агенция за приходите да заплати на „Спейс Лифт“ ООД, ЕИК ********* разноски по
делото в размер на 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
(п)
Членове:
1. (п)
2. (п)