РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500166 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение № 1130/ 23.12.2024г, постановено по гражданското дело № 863
по описа си за 2024 , състав на Районен съд гр. Перник е осъдил на осн. чл. 200
от КТ „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, да заплати на С. И.
Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 9 000 лв. /девет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства от настъпила на *** трудова
злополука, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на увреждането– ***, до изплащането й, а за разликата над 9000,00 лв.
до пълния предявен размер от 62 000 лева, иска е отхвърлен като
неоснователен; разпределена е отговорността за разноските по делото.
Против това решение са постъпили две въззивни жалби – от всяка от
страните.
І. Въззивната жалба вх. № ( на РС Перник ) 538/09.01.2025г. е подадена от
ищеца Ж., чрез адв. З. , като се обжалва решението в частта му, с която иска е
отхвърлен - над частта от 9000 лева до размер от 30 000 лева. Оспорва се
преценката на съда по доказателствата по делото , излагат се доводи, че съдът
1
е приложил неправилно нормата на чл. 52 от ЗЗД , като е определил
несправедлив ( занижен ) размер на обезщетението за неимуществени вреди от
претърпяната трудова злополука, тъй като не се е съобразил с
продължителността на настъпилата временна нетрудоспособност, не е отчел
инфлационните процеси в страната и по този начин не е взел предвид
социално - икономическото развитие в държавата. Моли се решението да се
отмени в тази част, като се присъди по – висок размер на обезщетението,
както и разноски по двете дела.
Ответникът и третото лице – негов помагач „Лев Инс „ АД са оспорили
жалбата като неоснователна.
Ищецът не е обжалвал първоинстанциното решение в частта от иска над
размер от 30000 лева до пълния предявен размер от 62 000 лева; в тази част то
е в сила.
ІІ. Въззивната жалба вх. № ( на РС Перник ) 1665/22.01.2025г. е подадена от
ответника „Стомана индъстри“ АД против същото решение на РС Перник, но
в частта му, с която иска е уважен. Излагат се доводи, че съдът е приложил
неправилно нормата на чл. 52 от ЗЗД ,като е определил несправедлив (
завишен ) размер на обезщетението за неимуществени вреди от претърпяната
трудова злополука , като се отричат претърпени от ищеца болки и страдания
след първоначалния период на възстановяване , 30 дни. Оспорва се извод на
първоинстанционния съд, че ищеца не е допринесъл за настъпването на
злополуката, като се твърди проявна от Ж. груба небрежност; съдът не отчел и
извършени от същата нарушения на трудовата дисциплина. Направено е и
оплакване, че районния съд неправилно не е приспаднал от дължимата сума
вече изплатени на ищцата обезщетения по държавното обществено
осигуряване, в това число – и за временна неработоспособност .Моли се
решението на районния съд да се отмени , а иска да се отхвърли. Иска се и
присъждане на направените разноски.
Останалите страни не се ангажират със становище по тази жалба.
Жалбите са допустими , подадени са в срок , пред надлежен съд и от страни
по делото.
Окръжен съд гр. Перник съобрази :
Пред районния съд в Перник е бил предявен иск с правно основание в чл. 200
от Кодекса на труда, като ищеца С. Ж., ЕГН **********, е твърдяла , че е
работник на ответното дружество , който в работно време и на площадката на
ответното дружество претърпял трудова злополука – паднала по вътрешния
маршрут към работното място и си получила травматично увреждане –
фрактура на дясната китка .Съдът приел съществуването назлополуката за
доказан факт, установил , че ищеца е претърпял твърданите вреди , отхвърлил
възражение за съпричиняването им от ищеца и такова за прихващане на
обезщетението с друго такова по държавната обществено осигуряване, приел
за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на обещетението от 9000
лева и уважил иска до този размер.
Решението е валидно и допустимо, като районния съд правилно е установил
релевантните факти и ги е подвел под съответната им норма от закона.
2
Оплакванията против неговата правилност , с които въззивния съд е обвързан,
се обобщават от твърдение за неправилно приложение на института чл. 52 от
ЗЗД касателно определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
По основните елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 200 от
КТ не се спори. Така , спор не е формиран по това , че ищеца е бил към датата
*** в трудово правоотношение с ответното дружество , и че на тази дата е
претърпял травматично увреждане – фрактура на дясната гривнена става,
прието за трудова злополука по надлежния ред на чл. 60 от Кодекса за
социално осигуряване и довело до временна нетрудоспособност на Ж. да
изпълнява трудовите си функции. Тези три факта и въззивния съд приема да
са осъществени.
Спори се обаче по размера на присъденото обезщетение; оплакванията във
въззивната жалба на ищеца са , че неправилно съдът е възприел период на
възстановяване от 7 месеца, след като тя самата е била в отпуск за
нетрудоспособност от 10 месеца, и че с оглед социално- икономическите
условия в държавата , то е е занижено. Обратно , във въззивната жалба на
ответното дружество се поддържа, че то е завишено с оглед
продължителността на оздравителния процес, по отношение на който
настоящия състав приема следното:
Вярно е, че според приложената медицинска документация , ищцата е била в
отпуск за временна нетрудоспособност за период от 300 дни, а според вещото
лице, оздравителния процес не е продължил повече от 7 месеца -210 дни.
Възприема се от настоящия състав обаче в това отношение заключението на
вещото лице, доколкото за изясняванетона факта на довършване на
оздравителния процес са необходими специални знания, а дийствително
липсват и данни за усложен по каквато и до било причина.
Въвведен чрез възражение по делото е и въпроса, дали при определяне
размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ,
следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука
да се намали с обезщетението по общественото осигуряване, каквото
безспорно Ж. е получила за периода на трайната неработоспособност. По този
въпрос е образувано във ВКС тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК, по
което обаче към момента няма постановено решение. Настоящият състав не
споделя виждането , че обезщетението по ДОО следва да бъде приспаднато от
размера на обезщетението за неимуществените вреди. Това е така , тъй като те
служат на различни цели – обезщетението за нетрудоспособност е облага ,
която замества неполученото трудово възнаграждение и предполага плащане
на осигурителни вноски от работника; обезщетението за неимуществени
вреди обезщетява такива извън предмета на държавното обществено
осигуряване. С оглед казаното, изводът на районния съд в същия смисъл е
правилен.
Болевото ограничение на движенията на ставата в крайните фази на това
движение, продължаващите болки при смяна на времето и метеорологичните
условия и фиичско натоварване , които според вещото лице ще продължат.
3
Понесените от пострадалия болки, страдания и неудобства в бита през
периода на лечебния и възстановителен процес, негативните последици в
психически и емоционален план, силно проявеното чувство за
непълноценност у ищеца и социална изолация, са безспорно установени от
СМЕ и от показанията на разпитаните свидетели, преценени поотделно и
съвкупно.
По възражението за съпричиняване:
Отклонението от обичайния маршрут на придвижване в рамките на
работната площадка , наложено от лоши атмосферни условия , не може да се
приеме за проява на груба небрежност, дори тогава ,когато е предприето по
самостоятелен почин на пострадалия работник. След като за избора на
различен маршрут до работното място в рамките на работната площадка на
предприятието има обективна причина, то липсва проява на груба небрежност
от страна на работника. Трябва да се отбележат в този смисъл показанията на
свидетеля Р., че „в завода няма чисто място „ , а няма и данни за
регламентиран чрез вътрешнопроизводствено правило обичаен маршрут на
преминаване.
Като цяло , първоинстанционния съд правилно е възприел фактите от
значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
но при същите факти и с оглед инфлационните процеси и продъжителността
на стажа на ищеца в ответното дружество , въззивния съд намира
обезщетението за занижено . За справедлив размер се приема сумата от 18 000
лева , тоест , решението на РС Перник следва да се отмени в частта , с която
иска отхърлен над размер от 9000 лева до размер от 18 000 лва , да се
присъдят още 9000 лева в полза на ищеца , по иска му, и да бъде потвърдено в
останалите обжалвани части.
Разноски се полагат на ищеца , предвид изхода на спора пред втората
инстанция
Затова Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1130/ 23.12.2024г, постановено по гражданското дело №
863 по опис за 2024г. на РС Перник В ЧАСТТА , с която иска е отхвърлен за
разликата над размер от 9000 лева и до размер от 18 000 лева , като вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от още 9 000 лв. /девет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства от настъпила на *** трудова
злополука, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на увреждането – ***, до изплащането й.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
4
на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Р. З., със съдебен адрес: ***, сумата 700 лв. (седемстотин лева ) –
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред
втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1130/ 23.12.2024г, постановено по
гражданското дело № 863 по опис за 2024г. на РС Перник в останалите
обжалвани части.
В частта, с която иска е отхвърлен над размер от 30000 лева до пълния
предявен размер от 62 000 лева , първоинстанционото решение е в сила като
необжалвано.
Решението се обжалва пред състав на ВКС, в срок от един месец от датата
на съобщението до страните , че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5